 |
| любима книга |
„Някъде сред
пясъците Момичето на Морето те очаква. За това трябва да се превърнеш във
вятър”!!! Щом прочетох това веднага се сетих за
пасажа от книгата „Алхимикът” на Пауло Коелю, как овчарчето говори с
вятъра, слънцето и ръката, която е сътворила света. През 97г. когато я прочетох
тази история за първи път исках много силно да преживея същата любов и сега я
имам, че и се превърнах в нейн летописец.
Имам чувството, че
цяла веченост я пиша тази 14-та книга, но пък отново и отново ме завръща в
сегашния миг и аз се чуствам много добре. Когато четях тази книга, дори не
съзнавах, че може да ми се случи нещо такова, но си го пожелах и сякаш забравих
за него, защото не споделените любови ми помогнаха. Сълзите, които често
излизаха на повърхността на очите ми, най-накрая не издържаха и потекоха,
когато овчарчето каза, на вятъра да предаде на Фатима, че идва/за нея/.
Дори когато четях
тази книги не знаех, толкова много за силата и влиянието което самата тя ще
окаже върху мен, но не като натиск, а като обещаващо и желано бъдеще. И ето
днес когато аз сам съм по следите на вятъра и получавам всеки ден послания от
жената на сърцето ми съм един щастлив човек. Щастлива порода съм и се опитвам
да вървя макар и сам в тая житейска приказка и да разтеглям мига на близост
който изживяхме 365, докато дойде другия такъв.
Обичам те, любима.
