Притча за приятелството!

Преди точно 33 години се родило едно момче, което тогава било радост на майка и татко като първа рожба. Растяло, но трудно се впечатлявало от нещо, защото идвало от друг свят където много от нещата, до който се е докосвало били различни. Трудно се научило да чете и пише в този свят, защото не точно това бил модела за комуникация. Там от където идва, нещата ставали без дори да си отваря устата, само чрез мисълта. Устата се ползвала само за да се приемат даровете на природата – храната.

поучителна притча...

Така растяло и опознавало този свят с доста голямо любопитство, но мълчало много. Дълги години мълчанието му било нужно за да го предпази от всички странични дефекти на това общество. След време когато само анализирало своето мълчание разбрало, че то е било продиктувано от не точно добрия тон на родителите му за да мълчи, когато най-много имало нужда да говори. Нищо може би така трябва! В училище не бил дори „от добрите“ но това не го притеснявало особено. Единствения проблем бил вече на лице не моженето да говори пред хора. Упс! Искал да бъде изпитван писмено.

След много драматични житейски преживявания в живота и понасянето на стотици отхвърления от много хора, момчето решило вместо да иска да променя света да промени себе си. Започнало, но сякаш това била най-трудната задача, защото имало много „насадени“ трески за дялане, което не съзнателно било попило дори без да разбере от околния свят. Някъде между другото започнало до си води записки от личните си преживявания и несгоди. Листите хартия се превърнали в дневник. После дневниците станали няколко и така се появила спонтанна идеята за да се обособи нещо като книга. Раждането на една книга се оказало непосилно за момчето, но не се спряло пред нищо, защото знаело, какво иска, само не знаело тогава, как може да стане. След поредица от други събития и среща с великия закон на привличането нещата се променили. „Поискай и ще ти се даде!“ Писането на книги понякога било скучно нещо и за това момчето ходело често в гората като в пълна изолация. Никога не е смятало, че отдръпването от обществото и покриването на техните норми на поведена са били важни за него. Странен и с характер, така беше се определило пред приятел преди години. Времето не спираше, а младото момче стана от грозно патенце красив, щастлив млад лебед, който наистина се научи да лети. А, самото летене, го извиси до там, че нарече себе си драскач на бели листи, а хората го нарекоха писател. Някой слагат титли от незнание, други от уважение, но момчето искаше да бъде просто човек(не друго). Книгите му се превеждат на други езици от радост на преводачите.

Набираше скорост и така се радваше на живота докато веднъж поиска от най-успешната му книга да има филм и да се направи музика по нея. Всичко по реда си си повтаряше то и знаеше, че наистина това нещо е факт в живота му. Как вече не беше негова грижа. Свърза се с един също млад творец боравещ с нотите и музиката за да го помоли дали ще се съгласи да създаде музика по сюжета на книгата, за да привлече и филма. След като разказа драмата от книгата другия творец се съгласи и младия писател беше във възторг. Така момчето което пишеше таеше надежди, че този човек след като е поел да създаде това ще го стори. Не спеше момчето а летеше буквално. Вглъбено и щастливо то продължи да твори. И тъкмо беше започнало по една програма да изчиства себе си от много нежелано съдържание в себе си когато разбра, че обещанията на този човек не струват нищо. Той просто не може да държи на думата си и намери начин да го свърже с това, че младия писател обича голотата в жената и нейните красиви форми. Според него писател като момчето не можел да се излага и да пада така ниско с тези сексуални стремежи. Момчето се стъписа, от глупостта на твореца създаващ красива музика, но каза, че му прощава. Но от отвори скоба и там помести: Един ден ти „ще чуеш“  за мен, но аз няма да кажа нищо хубаво повече за теб, ти може да съществуваш, но далеч и ще си поредния гледащ ме само през стъкло. Сам ще съжаляваш за лъжата и прехвърлянето на топката. Прошката на момчето беше най-малкото деяние относно поведението на човека правещ музика. Просто не беше се родил човек на тази земя, който ще може да казва, какво и как ще става относно момчето. Чрез свободата да избира момчето знаеше, че има и други, като този и така продължи напред да опознава следващите поели този не лек товар да създават музика по книга вместо по филм.

Минаха седмици когато момчето разбра от природен източник, защо този човек създаващ музика е постъпил така.  И някъде между другото скоро стана баща. Настоящата му жена го държи толкова изкъсо, а той дори не съзнавал това и поведение. След като разбра момчето бе щастливо, че му бе простило и вече знаеше, че този буен пенлив творец вече е пресъхнал и нещата, които прави вместо да са в постоянен възход, секнаха. Просто са пресъхнали. Не, че момчето го иска, а защото това, което говори вътрешния му глас никога не го лъже и той просто изказва своята дума. А човекът създаващ музика наистина не знаеше момчето в какво се бе превърнал докато гледаше всичкия този жив цирк на хората и техните  псевдо отношения. МАХДИМ! Приятелю сбогом! Желая ти всичко добро, макар то да не те съпътства. Аз все пак ти го желая да бъдеш и да се пазиш от собствените си мисли и уста…

Всички прилики с действителни образи и места в притчата не са случайни…и са създадени съвсем съзнателно и с ясна и светла мисъл, без задни и долни мисли.

Докосни ме - Жана Д'арк!!!

Наистина не знаех, че края на един живот (на един скъп човек), може да създаде нещо велико…

...Ще мисля за теб на всяка стъпка от пътя си...

Не те познавам, не съм знаел, че дори съществуваш, но това сега няма значение. Днес дори ти загатнах, че за да напиша нещо за теб, ще бръкна в Акаша за да извадя нужното ми…за да имат лъч светлина редовете ми. А ти, отвърна, че ще ти е интересно, какво ще напиша за теб.

Когато очите ни се срещнаха на онова място където много души почиват, защото са завършили по един или друг начин живота си, аз не те познах. Видях усмивката ти, почудих се, защо ми се усмихваш, но аз също имам красива усмивка и просто ти я подарих. Знам, че само онова, което съм дал е истински дар, та за това. През цялото време докато беше срещу мен не те изпусках от поглед въпреки, че не давах израз. Не е сложно да ме разгадае човек дори и от страни. По едно време ми до скуча и взех да си гледам дъха, как се вижда и пак не те изпусках от очи. Вътрешно се питах, коя си, защото много ми приличаш на една дама, която вече си писах няколко пъти с нея, но не бях сигурен.

Докато посегнах към информацията за теб веднага ми излезе името на Жана Д‘арк.(Как е възможно това?) Хах!!! Ти си Свищовската Жана Д‘арк. Изписана, болезнено истинска, без пиедестал и без титла. Гледаща ме в очите и търсеща пътя си. Вярно е, че намирайки пътя си се развиваш, и страдаш мълчаливо, но това те пречиства. Наистина странно ми е като творец, как такъв човек като теб се появява точно, когато най-малко може да бъде очакван дори да съществува. Та Жана Д‘арк ми е като сестра, защото е изгорена на кладата заради вярата си, която е била ерес за ония що се наричат правоверци. Начетеност, вяра, сила, страст и борба в мъжкия свят. Скрита сила в едно тупкащо сърце и живеещо по едни закони, които не харесва. За това намираща нови следи диктувани от интуицията ти се усмихна, когато ме позна, а аз не.

Да си призная, какво се случи с мен тогава: Изведнъж да си спомниш онзи свеж въздух след дъжд, и когато го издишаш да изпиташ облекчение, че каквото и да си преживял до тук, то остава в миналото, а ти продължаваш напред. Странно е, как може да се радваш на един поглед, на едно докосване с ръка, на една усмивка. Това е всичко онова, което като, че ли бях забравил потопен в света на творчеството. Усетих пресъхване на потока, които течеше в мен и наистина се задъхвах когато почвах да пиша и се питах: а сега на къде? Спрях да пиша по книгите си, защото пресъхнах. Странно аз бях непресъхващ буен поток, който искаше да обиколи света, а нещо се изпарих. С това, което правя сега и чистя себе си разбрах, че съм пресъхнал…и се зачудих. Но ти някак се появи, като онази стихия, която раздира небето и когато то закрещи(вместо затрещи), разплаква се и сълзите му пълнят моето корито. Как е възможно само с един твой поглед аз да се изпълня и да съм на милиметър от границата определена за напълване. Думите ми наистина се опитват да намерят пътя си по силата на волята ми за да пиша това, което продължава да ме радва. Та аз от как те видях(за първи път) не спрях да те виждам(дори и след като затворя очите си). Далече съм от мисълта, това което пиша да е излияние или някакво обяснение за нещо. Аз не дължа нищо, но поисках да сътворя нещо още в мига, когато се усмихна.

И както преди няколко дена написах за теб:  „През цялото време се чувствах много прекрасно и някак бях като дете подаряващи му захарен памук. Общувах с нея, стиснахме си ръцете и като големи хора се разделихме...“

И щом усетя такава стихия около себе си, аз съм неистово щастлив… Благодаря ти от сърце, че те има. Няма да назовавам нищо с никакви думи и не държа да им вярваш. Дори не знаех, как мога да бъда себе си сега, след като…

...Ще мисля за теб на всяка стъпка от пътя си...

Но преди време вселенския учител ми беше казал, че: „Само този които се е намерил, може да се изгуби.“

Преди време....

Днес отидох до съседния град по една задачка със сестра ми и се отбих до един „уж приятел”.
Още с влизането си виждам погледите му как ме премерват от горе до долу и дали съответствам на неговия критерий за богатство. Защо казвам това ли, сега ще разберете.

Имам един познат на, който преди време му казах, че пиша книги и, че мисля да се издържам от това, той ми се присмя на желанието. После сподели, че и той имал някаква си книга, но му били откраднали ръкописа/някой си/ и искал да печели от книгата си, но искал първо мен да види и аз да му демонстрирам благополучието си. Казах му, че много му е сбъркана философията относно това му разбиране, че първо аз да му покажа и чак тогава той може би ще се реши. Е, отсвирих го и той наистина няма как да ме вижда и чува. Обаче се оказа, че имам един приятел, който ходи при него да си пазарува от магазина и той го разпитва за мен, къде ходя, какво правя и с какво се занимавам, защото вече не може да ме види. Не, че не може, а аз не искам. Просто нямам нужда да го осветлявам, кое как да прави, защото той не си е мръднал пръста за нищо, а е получил даром от майка си.

Преди време на няколко пъти му казвам различни неща, той ми каза, че съм добър мечтател или дори прекален. Е, че щом е така, защо да се напъвам да му говоря, като човека е скаран с това да мечтае. А аз се чувствам поласкан от думите му, защото те са истина. Благодарение на това аз успявам да стигна много далеч.

И днес той отново се изцепи, как хора, който и двамата познаваме, в града, че са богати отдавна-иска  да ме види и мен като тях и чак тогава щял да ме зачете. И вмъкна между другото, че ако на него и приятелката му им подаря една екскурзия до Тадж Махал, тогава можел да си промени мирогледа към мен. Стана ми смешно и го попитах: Кой от тия богатите за който повдигна въпроса, ти е дошъл на крака и ти е подарил каквото и да било, че и екскурзия до Индия искаш от мен. Няма, как да те удостоя с това, защото не си ми в обсега на желанията и няма, как да се надявам на твоето зачитане дали ставам за нещо или не. То се вижда в данъчната ми декларация  на края на годината, кой колко се е потрудил и защо го е сторил.

Както днес му го казах, че не се нуждая от ничие признание за нещо което съм създал, защото и с признание и без него съм добре и си карам работата и внимавам много да не се възвеличая, защото то това си е по-опасно за мен, от колкото да чакам някой да ми зачете дейността. Искаш опитваш или пробваш след това харесваш или не и чак тогава се изцепваш подготвен или не-както в повечето случай.

Аз продължавам да драскам и преминавам в следваща фаза на творчеството ми.

Визуално-моторна тренировка

Нещата стават все по-добре!

Днес денят ми започна с интервю взето то Ели Зарева за 14-тата ми книга, а след това говорих с главната героиня по скайпа рано сутринта в 6:10часа. И понеже вечерта говорих късно по скайп сутринта ми се искаше да си поспя, но нямаше такова нещо. Веднага след завършването на интервюто се устремихме с моя приятел към гората.

По много интересен начин  протече тази разходка, защото през цялото време слушахме аудио субтитрите на филма „Тайната” свалени от мен на Mp3 на телефона. Имахме възможността да насочим вниманието си, като едни истински ученици в час, с единствената разлика, че се движехме и минават коли, които ни пречеха да слушаме. Тогава наистина стигнахме до заключението, че за да намериш себе си трябва да намериш спокойствие и чак тогава да правиш, каквото и да било, като визуализация, иначе не се получава.

Както казах разходката премина докато слушахме ясно, какво се говори и докато вървяхме имахме възможността да дишаме прекрасен въздух, обогатен с мирис на трева, цветчета и бор. На няколко пъти се спирахме от наситената сила на определена миризма и после отново потегляхме по пътя си. Имахме рядката възможност да се насладим на природните уроци, които така или иначе усвояваме през годините.

Аз съм Христо от Лясковец и продължавам напред.

С аромат на какао

С аромат на какао: Днес сутринта в гората, както си вървяхме с моя приятел, изведнъж ми замириса на какао. Попитах го дали долавя тази миризма и той сподели, че я усеща много осезаемо. А изведнъж той каза, че пред нас има заек и той взе да бяга. Изведнъж се сетих дали не сме развалили седянката на заека. Малко шеговито стана положението, но ние не спряхме да се оглеждаме и вървейки, по нататък ни замириса на билки, което беше по-нормално. Продължих да се питам от къде дойде тази миризма на какао сякаш някой снимаше природна реклама за случая и се получи някакъв уникален чаромат. Странно но факт. Въпреки, че днес денят контрастираше с аромати и те сякаш бяха на сектори и ние през няколко крачки ги долавяхме.

Отново разходката беше както обикновено, но както винаги има различия в налягането, във въздуха, облаците и т.н. Харесва ми, че  всеки ден говорим за нещата от живота и един друг придаваме опитността си и научаваме нещо ново и предаваме опитността си по трасето. Мисля, че това е достоен маршрут  за всеки бъдещ човек когато върви по това трасе. Както едно време когато бях малък и гледах филмите с бойни сцени, когато се обучаваха тези герой, който искаха да победят други, но докато се учеха се вслушваха в природата, паметниците на древните войни. Нека не забравяме, че това е „Боянския лес” и той е пропит с история от Римската империя, и всички Български царства, защото нашия град е част от Българската история. Не знам да ли им е миришело на какао тогава, но днес сякаш това беше напълно нормално и за пореден път нямахме разумно обяснение на това събитие, но тук ситуацията е лишена от логика.

на приказка с един духовен брат

г-н Бобев

„Без маска” с  Жоро Бобев – (един мой духовен брат)!

1.Как се чувстваш в момента?

Супер! Боли ме  глезена но  това е дреболия и не ми пречи да ми е гот!

2.Чувстваш ли се реализиран?

Да се чувствам реализиран? Хм... Това ми звучи като да съм Приключил..., да съм свършил всичко... По скоро не - имам още много да свърша за моята реализация и израстване...

3.Представи се с няколко думи?

Ганеша, емоционален, състрадание, съпреживяване, мързел, оптимизъм, сладострастен, прекалено самокритичен, пробивен, инат (понякога), разпилян - стига ли?

4.От кога се занимаваш с йога и защо точно с нея?

От кога се занимавам с Йога... е малко особен въпрос... От една страна целия живот на човек е  занимание с Йога... Но ако въпроса визира конкретна практика/техника от 1988г. От тогава малко по-конкретно и съзнателно – ама само малко по… А, защо точно с "нея"... разбирам въпроса като: Защо точно Йога даршана (нещо като философска система) съм избрал за себе си като система за формиране на мироглед и за работа "върху себе си  и в Себе-си" -  Ами защото така се подредиха нещата при мен... Мозайката така се нареждаше преди 1988г.  така се нареди (с малко повече участие и от моя страна)... Допускам и влияние от предишните ми животи...

 5.Какво е  вярата  според теб?

За  вярата ми в Бог...най-точни думи са:  

О, мой Боже, правий Боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, Боже -

мен в сърцето и в Душата...

Моята Молитва - Христо Ботев. 

Или с други  по-мои думи Бог е нереализраната ни и все още непозната същност но отново приблизително... Да се вербализира Бог означава да се ограничава  до така или иначе ограничените ни умствени конструкти... Вътрешния си глас го слушам в редките случаи, когато успея да го чуя - в кратките моменти на умствено за-ти-шие/при-ти-хване.

6.Какви книги  четеш?

Напоследък много рядко чета... Но по принцип интересни книги, за които реша, че ще ме обогатят в пътя ми към истинската ми същност... ако въобще има път... Можем да кажем и в процеса на Себе о-със-знаване и про-Буда..

7.Помниш ли как се запозна с мен?

Ами чакай сега - ти май ме потърси за крия йога? Това си спомням като че ли. Ако не е така значи съм забравил.

8.Защо се спекулира толкова много с йога?

Защото Йога е един естествен процес и тенденция за времето, в което сме - на промени и израстване. Има души с по ниско устроени вибрации, които се опитват „да препечелят” от ситуацията - кой пари, кой енергия и/или  друго  ама да  е „на аванта” и за сметка на стадото… Освен това са нарушени редица принципи на обществото и на разпространение на Йога...

9.Какво представлява един твой ден от седмицата?Медитираш ли?

Хм, да не те разочаровам ама не всяка сутрин медитирам. По някога се успивам като легна късно, а и се старая конкретната сутришна или вечерна практика да не пречи на ангажиментите ми към другите около мен... Но при малко повече будност, опит и осъзнаване е възможно почти всяка дейност да се превърне в садхана, в практика, в медитация дори понякога… после различни задач-ки  и/или работа, обикновено обядвам по някое време, после пак задач-ки/работа после вечеря после практика ако няма някой интересен филм по телевизора и/или  от торентите - тогава практиката е след филма ... и така.

10.Отношение ти към живота какво е?

 Моя живот ме радва, а чуждия по-някога ме натъжава, когато не мога да помогна и после отново моя живот ме радва в крайна сметка, защото всичко става така като трябва...и е правилно... А бе с една дума – Купон.

11.Щастливо женен си, как го постигаш?

Не полагам специални усилия, приемам го като една от наградите ми за повече от скромните ми усилия по Духовната пътечка (в Духовния процес на Про-Буда ). Не съм го постигнал а ми беше дадено...

12.Каква музика слушаш?

 Зависи от настроението: Мантри; Джаз-Сачмо, Рей Чарлз; Рок - Пърпъл; Класика - Тримата тенори, Андрея Бочели, Орган; Не на последно място гайда (обожавам Родопската каба гайда) и родопски песни, съвременна българска музика и в много редки случаи чалга.

13.С какво се занимаваш в момента?

Давам интервю, тествам един лаптоп и се наслаждавам на общуването ми с Теб...

14.Чувстваш ли се добре, когато можеш да помогнеш на човек в нужда?

 Това най-ми осмисля Пътя и най-много ме удовлетворява,  а най-гот е когато не се разбере кой помага ама не винаги става...

15.Как намираш хармония в ежедневието си?

Ти ми пускаш  ту студен ту горещ душ... с въпросите си. Не я търся специално но я получавам/ случва се в доста големи "количества", когато не съм прекалено ориентиран  навън.

16.Как се чувстваш по време  на това интервю?

Супер, гот ми е - иначе нямаше да има интервю.

17.Какво мислиш за мен, като писател, приятел и творец?

 Наслаждавам се, радвам се и се гордея че те познавам! Според мен особената ти стойност идва от това, че си „самородна естествена скъпоценност”... Добре е да помниш, че в пътя по който вървиш може да срещнеш  изпитания и проверки/уроци чрез слава. Его и други суетни глезотийки ама умната. И още нещо един писател може да бъде подложен на изкушението да търси прекалено много външна изява и да забрави за тъмната си стаичка, да  развързваш езика като добър алкохол - сладък хитрец, а и като приятел - отивам с теб в Планината, ставаш - поне доколкото те познавам...

18.Какво  мислиш за нашумелите програми за личностно развитие?

Малко ги познавам но вършат работа, ако помагат и не отклоняват човека от вътрешната му про-Буда и тъмната му, тайна стаичка... ако създават хора ориентирани навън, към опознаване и  "покоряване"  на външния свят, кариеристи... ако не те правят свободен, а те вкарват в матрицата на материализма и материалния свят са кофти.

20.Смяташ ли, че човек трябва да е смел, за да вземе интервю от теб?

 Ха - това пък как го измисли аз съм съвсем обикновен човек. И по-скоро човек трябва да го чувствам близък и да му вярвам за да се разприказвам или пък просто да ме предразположи или  да си пийна - ама  и това не е сигурно, защото понякога, когато се почерпя ставам още по мълчалив... Сега ако въпросът ти е дали те имам за смел или не - да мисля те за много смел човек,  но не защото взимаш интервю от мен.

21.Каква е тайната подправака за твоя успех?

 Защо  успех, и каква тайна подправка? Не знам - не се имам за много успял от една страна, а от друга защо да има тайна подправка? Опитвам се доколкото мога да давам най-доброто от себе си и да не давам на мързела ми прекалено да си „надига главата”  и ако съм  полезен с това, което върша всичко е лесно...

22.Създадохте книга за Крия йога на Бабаджи,коя е следващата?

Момент, само я преведохме и издадохме. Може би Рамаяна  и след това още една от Традицията ни.

23.Ходиш ли масаж и обичаш ли да ти го правят?

Обичам но не ходя толкова често, защото си ми малко далеч. Имам и тука (София) двама приятели - една жена и един мъж които са супер но са доста заети. Мъжът особено е много  готин и много добър...

 24.Какво е за теб любовта?

Леле, най-трудния въпрос към края... А и за Любовта... според мен не трябва да се вербализира много много защото умът я ограничава и/или изопачава. Но все пак мисля, че това е прекрасно казано:  

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам,  аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.  И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.  Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,  не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.  Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

25.Благодаря ти за това интервю, Жоре?

И аз ти благодаря, че ме подтикна  да се поразмърдам и да направя нещо различно - беше ми много полезно! Гуш!