Изповедта на един творец!

-Аз съм агент Дънам от ФБР и съм тук за да те пазя.

-Благодаря аз толкова време бях сам и за да компенсирам времето на самотност мечтаех за теб. Вече ясно знам какъв образ искам да имам за партньор.

В една група във фесбук открих, че един човек приканва хората да гледат един филм „Fringe“- Експериментът. Потърсих го и го изтеглих. Гледах 3 и 4 сезон. Онемях наистина. Онемях от ролята на агент Оливия Дънам.

Най-накрая открих модел на подражание толкова близък до мен. Нещо изключително запали тя в мен. Сега дори когато се усмихвам виждам вътрешния си образ как все едно тя гледа през мен и аз усещам бръчките и по време на усмивката. Всяка частица. Въобще не ми е странно, защото животът е толкова наситен с необясними(за някой хора) неща, паранормални явления и всякакви шантави неща, които наистина те разширяват от вътре.

Гмурнах се в дълбокото с този филм и дори сам забелязах промяната си. Нямаше нужда да бъда друг, но сякаш изведнъж появата на тази жена ме напълни, зареди както нищо до сега!!!

Уникално явление става с мен, което не мога да сложа в каквато и да е рамка,

защото това го нямам в базата данни и не знам с какво да го оприлича. Но слушам вътрешния си навигатор. Просто не съм същия. Появата и свърза като, че ли на ново връзките в мени някак по особен начин ме активира. Наелектризира мисловния, емоционалния и духовния ми процес. Нямаше време дори да си поема въздух, а то ме заля. Процесите наистина станаха като обезумяла машина, на която допълнително и вкараха енергия от незнаен източник.  Не държа всичко да ми е ясно. Но това ме пресътвори. Обнови. Христо от Лясковец е като нов човек. Това може да се види вече и с „просто око“. Хората познаващи ме със сигурност забелязват, че нещо става с мен...

Поведението и усмивката на агент Дънам са само първите неща, които ме грабнаха в първия миг. Спечели ме веднага. Не знам дали ако кажа, че съм пленен от този образ ще излъжа. Вкарах се в мечтания, защо не. Тя може вътрешно да умира от страх от всяка задача която и поставят, но от вън не го

показва. Елегантна сдържаност и изследване на нещата до молекулярно ниво.

Какво става с теб, Христо?

Наистина това ми дойде толкова на време. Любов ли е. Влюбване ли е? Не знам но усетих и продължавам да съм повлиян... Трогателно е за мен. Тъкмо когато съм в творчески процес „Art или Do” бурята се разрази в мен. Това допълнително вливане  не го очаквах. А и не знаех, че имам място за Още...Може би си мислих, че аз контролирам потока вливащ се в мен. Да ама не. Дълбока радост, благодарност изпитвам и изпращам към тази жена.

Докато пишех това по време на сутрешните си страници се сетих за един човек,

които може би щеше да ми прави музиката към книгата ми „Африка в моето сърце“, но се опита да ми даде единствено наставление „да сляза на земята“(където според него ми е мястото). А, аз бих казал, че въпреки, че съм на Земята за пореден път  се убедих, че не е добра идея  да казвам на такива като него: „какво искам да правя“. Просто вече не е нужно.

Искам да и кажа, как съм я забелязал благодарение на този филм, но че това

което ме вълнува е тя не филма. Той свърша, но онова вътрешно усещане не! Ако кажа, че съм зашеметен дори няма да излъжа. Разбираш ли ме? Въпреки, че филма е сравняван като филма „Досиета(та) X“, аз мога да го сравня с Престоят ни тук на Земята. Престоят ни Да! Само как звучи- Престоят. Защото и той е нещо необикновено. 

Кой дал-дал. Кой взел-взел.

Сега се заглеждам в лицето и и виждам, че и то е изпълнено със стотици лунички. Още повече ми харесва... Благодаря на създателите на филма(Джей Джей Ейбрамс, Роберто Орси,  Алекс Кърцман) и на жената превъплатила се в ролята на Агент Дънам -  Анна Торв/Anna Torv/ в този наистина шантав проект.

И какво като е от Австралия?

И какво като е родена на 15 юни 1978г и е на 34г.

Аз съм роден в Горна Оряховица- България и живея в Лясковец и съм роден 79г.

Rainmeker...

диджериду

Първо ме разтърси музиката на Яни/Yanni/, когато чух това парче от неговия репертоар в истинския смисъл на думата. Почти всички инструменти бях виждал от тия, който той ползва  по концертите си, но тоя ме втрещи и заинтригува.

Това изпълнение дори не знам как  да го назова, защото е нещо много красиво за мен и е прекрасен букет от ноти, ритми и усещане. След като се загледах в инструмента не можех да си обясня, как от една тръба, може да излиза такъв звук. Чудех се няколко дни докато слушах тоя клип стотици пъти и започнах да търся информация, която може да ми задоволи любопитството, след като се освободих от другите си ангажименти.

Още щом го видях направих връзка м/у инструмента, дъжда и водата. А за мен е много важно да знам, какво прави водата в моя живот. Дава ми живот, знание и осмисля моето съдържание тук на земята. Музикалния инструмент се казва rainmaker.  Инструмент който вика дъжд. Да правилно прочетохте-дъжд. Аз също се чудех, защо е с такова наименование, но след като преведох достатъчно информация разбрах.

С този инструмент викат дъжда в Африка и Австралия.

Инструмента се прави от стеблото на кактус, бамбук и евкалипт.

Благодарение на „Повелителите” се е тълкувал климата, който бил от голямо значение, за препитанието на населението и ако нямало дъжд всичко било обречено на смърт.

С изменение на  климата се изменя и появата на дъжд по техните земи и от там се налага да се потърсят старейшините, шаманите и вождовете, който знаели как да боравят с познанието, което е дар. Дар, който моли природата да пусне дъжд като симулира дъжд чрез неговите звуци.

Благодарение на правилното запознаване с климата населението много добре знаело, кога да си насади посевите и с песен и музика да измоли своя най-голям повелител-Дъжда/водата/.

По пътя на моето изследване разбрах докато търсих информация, че психиката е нашия вътрешен феномен и това допълнително ни свързва с природа, а нашата вяра подплатява молитвата ни за дъжд, но не като форма на просия.

Освен инструмента разбрах, че това може да бъде човек наименован така, поради своят магнетизъм и в полза на общуване, бизнес и лидерство.

През 2003.г е присъдено на тайландския крал Бумибол Адуладеж патент за развитие на изкуствено създаден звук на дъжд, която по тамошното описание се ползват различно по големина семена за посев и колкото за по големи символизират по-големи облаци от дъжд за призив към земята. Заедно около този музикален инструмент се събират и играят в танц определени хора от племето. Явно за тях това е инструмент играчка, защото с него доста добре си залъгват децата, чрез семената, маниста и камъни, който са вътре и при навеждането на една или друга страна детето се забавлява от издадения звук. В Кения го правят от кактус и бамбук, а в Австралия използват стеблото от евкалипт с точно определена ширина. Звука от този звук, който издава инструмента в първите секунди е плашещ и се чудиш, какъв е тоя стар динозавър, който се дере гласните струни и не може да му се разбере нищо.

Днес може с този инструмент да не се вика дъжда, но пък събира огромен брой слушатели, който се удивляват от специфичния звук излизащ от евкалиптовата пръчка.

За мен беше чест да се разровя и да открия нещо толкова заинтригуващо и обогатяващо душата ми. Макар и само от едно парче евкалипт се прави изкуство, аз мога само да недоумявам, как се случва всичко това. Дълбок поклон пред това изкуство.

А дали ще извикате дъжд или благополучие около вас това може да разберете сами, като се обърнете направо към сърцето си. Благодаря ви, че ви има.