плочите на Харати


Плочите на Харати

По различно време, на различни места се спуска свисше различна информация, помагаща на човечеството. Въпросът е, дали  вестта е в точното сърце и дали ще срещне своята реализация.
Една нощ моят приятел сънувал нещо, което го изненадало много: Изведнъж се озовава в пещера и бива преведен през нея от един /явно чист човек/ нашият  учител по йога, и преминават след това през няколко галерии /от пещерата/. Минавайки през едната галерия той съзрял икони, а през втората учителят ни по йога му показал докосвайки „плочите на Харати”. Започнал да му говори нещо, но той не помни. /а самите плочи биват написани интуитивно още през времето на атлантите /лемуриици/.  А както г-н Мулдашев пише в една от книгите си, че до тия плочи не може да се достигне току така, защото биват пазени от поколения специално избрани от един и същ род-пазител и допълнително Енергията придава такава защита, че е невъзможно да се достигне до тях от простосмъртен. Оказало се, че моят приятел припознал мястото и на сутринта го открил в Гугъл: мястото отговаряло на Кукленския манастир /св.Кузма и Дамян/, а там има и лечебен извор. /там също така е създаден и Кукленския псалтир/. От тук „следва хипотеза” за чистотата на душата и самото докосване до плочите на Харати след като не може всеки или никои да ги види.
Плочите не са нищо друго освен „книга на Мъртвите” /а със сигурност е наричано така, защото /хората се страхуват от смъртта/ съществата са в самадхи/или сомадхи/ и практически изглеждат като мъртъвци. /Това състояние е забавени или напълно изчезване на влиянието на илюзорното време симптоми. Неподвластни на времето същества пазещи генофонда на човечеството с такава прецизност и простота/.