10 причини детето ви да практикува йога

-Обучението в контрол на дишането и тялото родителите би било добре да го запознаят с йога практиката. Дали детето ви е травмирано  или има други вътрешни борби в него си-йога може да му помогне да се развие в три направления: физически, неврологично и емоционално.

-Йога спомага за подобряването и засилването на концентрацията и вниманието от което всеки родител и учител страда, и се оплаква,че не може да му го задържи за повече от 5мин.

-Децата могат чистосърдечно да повишат доверието в себе си и благодарение на това да се упражняват в нови пози и движения.

-Гъвкавостта чрез практикуване на йога, може да повиши еластичността при децата, което им помага при травми не само по време на игра.

-Йога развива двигателните навици и култура, мозъка и душевната мощ.

-Йога помага на децата да се самоосъзнаят и да обърнат в най-ранна възраст внимание над тялото и мислите си.

-Йога спомага за спокойствието на децата, който са хипер активни/в случая/.

-Когато усвоят  и разберат положителния аспект на йога те успяват да приемат и одобряват  себе си.

-Създава организираност на детето и няма да има излишно пилеене на времето, което е безценен дар.

-Йога само спомага за засилването на възприятията и не пречи нито на училище, работа, кариера или хоби. Тя само балансира тялото и духът и заздравява както нито една дисциплина създавана до сега.

Според моята дългогодишна практика и наблюдения знам, че йога спомага за развитието на физическото, емоционалното и душевното състояние не само при по-големите, а и при децата. Едно дете не се нуждае от някаква диагноза, че да бъде записано на йога практика и чак тогава да усети ползите. Когато родителите практикуват йога заедно с децата си те им помагат да изградят още по-силна връзка със самите себе си и семейството, създават им здравословни навици, всички процеси се извършват с лекота и разбирането и опита, който могат да придобият още като деца е несравним.

Въпреки, че не се среща толкова много  да се преподава на деца, аз самият преподавах в едно училище, но от това бяха ощетени децата, а не някой друг. В името на децата би трябвало да правим много неща, но също така-в името на децата ни сме ограничени да мислим за много неща.

Помогнете на детето си да стане човека, който то мечтае, а не да проектирате вашите желания, страхове и безсилие върху него. Въпреки, че не е наказуемо от закона това е наказание за детето и после за самите вас. Внимавайте!!!

"Първите малки стъпки в големия свят"

За пореден път говорих с жена, която ме пита „Какво правя?” Отговорих и, че правя релаксация за бременни в клип. Изумлението и беше голямо, защото не можеше да повярва, че това може да го интересува мъж. А, как да обясня, че аз освен, че се вълнувам от тая тема я и разбирам и следя непрестанно. За мен е толкова прекрасно да видя в живота си на живо, жена с корем-че.

Тялото ми, съзнанието трепери, когато спомена темата за бременността. Въпреки, че в този живот не мога да бъда жена, за мен е прекрасно да наблюдавам този процес и един ден да участвам в него с цялото си сърце. Вярно е, че и аз, както и всеки друг на тази земя е излязъл скъсвайки плацентата на майка си, но аз съм си дал обещание, че имам ли възможността да стана баща, ще опиша всичко в книга за детето си.

Може и тревиално да звучи, но се подготвям да опиша:

 -акта на близост;

-покоя след акта и любуването на телата едно в друго;

-леки масаж след самия акт в знак на благодарност;

-може закуска или просто хранене в леглото;

-и така всеки ден, обгрижване на майката, която ще носи детето ми;

-масажи на ходилата, гърба и корема-всеки ден;

-запазване на мира и спокойната среда в знак на идващия нов живот на света;

-разходки сред природата и може би пикник;

- така 9 месеца до настъпването на важния миг-появата на малкото същество, което ще приветстваме с добре дошло;

-първата глътка въздух на планетата Земя;

-първото гушкане за добре дошло;

-първото захранване от любимата ми гръд на майката и сладкото оригване;

-първото къпане и сладък сън;

-първият масаж от бащата към детето си след раждането/защото то ще е расло в масажирана среда 9 месеца/;

-първото пране на дрешки и пелени;

-първото посвещаване на цялото внимание, което може да поеме това ново начало като баща и майка;

-някъде м/у другото ще се работи по задачите в моите отрасли в мисли за бебенцето и майката;

- и така до кръщенето, прощапулник и първия рожден ден;

-първи стъпки от лазене към ходене-упражняване;

-прохождане и затичване;

- и така до първите 7 години, който са изначални за създаването на една нова личност;

-и след това всичко друго останало….;

И, какво като съм мъж-че само жените ли може да се изказват за бременността си?

Спокойната бременност е най-важното нещо за износването на един нов живот, на който вие сте дали началото му.

Релаксацията е едно от най-доброто нещо което можете да оползотворите времето на бременността, когато се упражнявате в релаксация. Самият процес се изпълнява задължително в легнало положение и спокойна среда. По времето на практикуването може да се вмъкне визуализацията като похват за усилване на личната самоувереност, че всичко е наред и, че ще може да се справи родилката с всички знайни и незнайни неизвестни до този миг-явления и ситуации, който носи една бременност.

И запомнете едно: Каквото мислите, такова придавате на бебето си! Давете ли си кураж и оптимистично настроение такова ще е и закодирано в детето. Не постъпите ли така, сърдете се на себе си след това, не на него.

Христо от Лясковец се подготвя да опише: „Първите малки стъпки в големия свят”.

Следвайте правилната насока за релаксация и насочете цялото си внимание не само към физическото и изпълнение, а и към всичко друго, което може да си помислите, че щом не се вижда значи не съществува….

Практикувайте всеки ден релаксация и направете от своя живот така, че когато стъпвате след вас да изникне лотос/е ако искате сменете цветето-имате право на всякакви варианти, защото нямате никакви ограничения в нищо/…

Предлагам ви тук два вида релаксация визуална и слухова. Просто се заредете сами с положително молекули и ги пуснете да ви захранят за да сте щастливи.

Благодаря ви!

Спиращ дъхът ми, миг...

Днес 02.07.2012г. в 8:10 сутринта. Нещо разтърси моят свят из основи отново. Наистина бях забравил, какво е мигът да ти спре дъхът, но ето, че се случи. Сърдечния и дихателния ми режим се задъхаха и в главата ми сякаш се задейства сигнал, че нещо не е наред в моя вътрешен свят. Нещо се случваше, а аз дори не можех да го осъзная напълно.

…Ядем на масата с моето момиченце и ми казва: „Тати, ти защо работиш толкова много  и защо си забравил да се усмихваш…А аз още от дете харесвах, как ми се усмихваше/преди да се родя/когато си мислеше за мен, а сега все пишеш.” Погледнах я, протегнах ръка към лицето и  усетих как дланта ми се допря до нейната лява буза за да я погаля. Всичко беше толкова истинско, защото се загледах в дланта си, как се приближава към нея с такава любов, а тя ме гледаше с прекрасните си тъмни очи/и беше вързана на конска опашка с ластик/ и аз и казах: Извинявай, че понякога забравям да се усмихвам, но ти ми напомняй по-често да го правя. Прегърнах я и се разплаках. А сълзите ми дадоха старт на сигнала, че нещо се случва в моята Вселена, а аз не знам, какво точно.

Тогава и казах: Тати,винаги, когато искаш да дойдеш и да ми кажеш нещо го направи без да се притесняваш от това, че някой няма да те чуе. Направи го. Ще рисуваме ли, ще пишем ли, че драскаме ли, или скачаме, няма значение. Направи го.

Сълзите ми и недостига на въздух ме накараха да си отворя очите и да поема наистина дълбоко въздух и да благодаря за този така внезапен дар на това да видя, още една картина от Вселенския замисъл за мен. Събудих се и плачех. Питах се, сега кое е истина сънят или сълзите ми? Не можех да се опомня, какво е станало още и станах за да разкажа на някого за това събитие в живота ми, което буквално ми спря дъхът за миг. Като малко дете изтичах по стълбите за да пресъздам на майка това и на нея и се насълзиха очите.

“Когато станеш на 33/години/ чудесата се умножават по 33”.
Това са думи на Елка Стефанова. Благодаря ти за тях, Ели!!!

P.S.: Благодаря ти, дете!!!

Прави така...

растях "о"свободен

Нещо за което мечтая. На скоро се събудих с едно любвеобилно усещане. Сякаш преживях отново любовта на майка си докато бях вътре в нея, усетих прилива на енергия от допира на гърдата и кърмата и, която поглъщах. Чувствах се в безтегловност и не знаех, какъв точно е курсът ми за деня, освен, че съм новороден.  Аз съм любител на женския свят и обичам женската гръд. От много години искам да стана баща за да мога: да му правя масажи, да сменям пелени и памперси, да го къпя, преобличам, храня и разхождам сред природата. А когато порасне, да върви заедно с мен и майка му. Приветствал съм този миг преди няколко години, но когато тук на скоро се замислих, как със страхопочитание съм гледал баща ми как кара колата и го преживях в спомена си, и  усетих, че съм готов за това събитие.

Вярно е, че дори не знам, какво е да си физически баща на едно или повече деца, но мисля, че ще мога да се справя и с това начинание. Благодаря на природата за възможността да се размножаваме и да знаем в дълбочина, какво е да дадеш любов и заедно с това да я получиш и когато се съедини тази любов се получава ново тупкащо сърце-бебето, което  очаквам/един ден/. Това сега е само мечта, както всички други до сега, но усещам притегателната му сила в пъти повече от другите и когато говоря за това краката ми омекват и сърцето ми сякаш лудува.

Когато започнах да пиша преди 11г. се чудех дали децата ми/т.е. книгите ми/ ще бъдат харесани на масите от заобикалящия ни свят, защото си мислех, че това е най-важното. С времето, когато сърцето ми започна да диктува своя път аз само слушах, изпълнявах и извървявах своя път. Разбрах, че не нужно дори да се вглеждам или сравнявам с някого, а още повече да завися от неговото одобрение. От този момент нататък аз растях „о”свободен в живота си. Про-буждането ми се оказа решаващо за новите крачки и така аз благодаря всеки ден за това, че имам възможността да дам своята любов, принос и може би няколко десетки написани книги от мен.

P.S.: Мило бебче, очаквам те с трепет в сърцето си. Искам да знаеш, че не знам много за това, как да се справя с твоята поява, ще съм благодарен и на майка ти, когато ме води в профсията родител.

Здравей...

очаквам те,бебе

Здравей. Дори не те познавам и не знам, как да те назова все още. Но ако ми позволиш да те опозная и ме допуснеш до себе си, мисля да се опитам да се справя. Наистина си нямам и на идея, дали ще се справя като баща, но силно се надявам да бъда добър по грижите към теб. Не знам дали познавам майка ти, която ще те роди дори, но, ако е тази, жена, която ми взе сърцето ще е супер.

От близо година сякаш се появяваш все по-често и осезаемо около мен като нещо очаквано и допълващо ме. Странно усещане имам и днес докато се разхождах в гората се питах, какво ли ще е когато един ден прочетеш статията за себе си написана от баща ти, без дори да те е виждал още. Наистина не знам, какво е да си физически баща на едно дете, но мисля да се науча и да  ти дам   живот и време да го живееш. За първи път ми е, да пиша такова нещо и малко ми е неловко, защото тук нямам опит в това и стъпвам доста неуверено, както ти когато ще започнеш да ходиш по земята с твоите крачета. Наистина дори не знам, как да си те представя, освен, че може да си с къдрава коса, като мен/когато съм бил дете/, но все повече усещам, че се приближаваш към мен.

Мисля, че ще бъда много щастлив и треперещ от мигът, в който знам, че идваш, както главния ми герой Даржан Харч от книгата ми „Африка в моето сърце”/написана през 2008г./. Мисля да те науча да правиш чудеса с ръцете си, както аз. А се надявам да имаш очите и сърцето на майка си, за да виждаш добре, да избираш и да побереш нещата, който ще те заобикаля в него. Нямам си и на идея, колко време ще мине от как напиша статията за теб дъще, и кога ще дойдеш тук при нас, но когато и да е това тя ще те чака. Тя е посветена на теб още от мигът, в който те почувствах в сърцето си, че ще те има. Явно може би по физичните закони съм готов да ти бъда създател и баща. Надявам се да приемеш факта, че баща ти е просто човек с разностранни интереси: йога, фитнес, масажи, писател, лектор и още много други неща, който не касаят другите. Не мога да ти обещая живот като „на звездите”, но мисля, че ти знаеш това по-добре от мен, защото не ти е за първи път да идваш тук. Но ще се опитам да бъда…

…да ти бъда просто баща. Обичам те!