И какво като съм малък...

И какво като съм малък. С такава страст ще те даря, че ще се чудиш дали Айфеловата кула е толкова малка от мястото, където ще се намираш след престоя с мен.

Няма да имаш възможност да си поемеш въздух, защото ще се давиш в собствения стон, който ще излиза тихо от устата и ще молиш да спра…Макар и сляп за твоите недостатъци, аз открих всичките си плюсове и заедно с тях намерих полярната звезда, която заедно ни доведе до един екстаз.

От как намерих теб-загубих себе си, но това не ми пречи, защото…нямам нужда от обособеност или граница за да бъда себе си. Всеобхватността на простора ми стига и така, ще знам, че живота е безграничен и лек за мен и ще мога да творя спокойно и без да спирам.

Никога не съм съзнавал, че когато човек твори на белия лист, ще иска да прави безграничен секс не само с тялото, а и с душата. Просто няма умора в нищо и копнежът, страстта стои запалена като свещ в нощта. Както светлината от брега дава надежда на кораба, на къде да плава така и в любовта пулсът на тялото насочва и тласва тялото към покоряването на всеки връх, защото те не са много, но понякога са недостъпни. Забраната пада, когато времето е благоприятно и дъжда е умил всички спомени-хавлията е попила излишната вода, а ти с език си обходил всеки сантиметър. Вкусил си всичко, що може да бъде опитано и не спираш да искаш още, защото то насита няма и за двете страни. Единствената разлика е, че източването от единия се влива бурно като ураган в другия и се създава онова, на което всички ние дължим живота си.

За това кому са нужни тези предпазни мерки, като никой не иска да се пази а да прави и създава атмосфера на любов. Аз специално, обичам всичко да е вътре и не се страхувам вече да поема отговорността и да призная пред себе си, че ще стана баща.

Правете любов, а не война…

Белодробна вентилация...

Дишане

Белодробна вентилация: Най-малко тук ще ви описвам анатомичните пояснения за самия процес. Моята цел е да споделя личното ми преживяване на един смесен житейски план. Едно обикновено ходене по 1, 2, 3 часа/без значение са километрите тук/ ти дава всичко от онова което се нуждае тялото ти. Постоянното и равномерно ходене закалява и разпределя и засилва всички процеси в организма. Не е задължително прехода да е през пресечена местност, както е моят. Задаването на маршрут и обикновеното ходене е важно за мен по няколко причини:

       Създадох си навик, поне да ходя, ако не тренирам нищо друго/което не е така от много години/.

       Навика се превърна в постоянство и сякаш си търся разходката като наследство.

      Наследството, което открих пряко е свързано с ходенето и използването на природния ресурс на гората, след това развиването на моят/сякаш интуицията се засилва/ и чак тогава се търси изгодата.

       Благодарение на белодробната вентилация се научих да дишам дълбоко, ритмично/йогийско дишане/ и бях започнал да бягам по 31 обиколки на стадиона/12км/като подрастващ. Сега макар и да не бягам не спирам да ходя.

     Докато обмяната на веществата ми се засилват и подобряват, аз се чувствам, изглеждам и все по-добре и това ме кара да се гордея със своята упоритост.

    Често пъти когато съм отнесен по някоя тема дори не усещам, кой диша вместо мен, но пък именно тогава се раждат моите творби-а аз съм на автопилот/сякаш/.

      Докато аз съм вглъбен в себе си и мантрувам  белодробната вентилация обогатява, освежава и подновява вътрешния ми свят и това ме изпълва да краен предел. А от тук може да се съди и за всичко други успешни мои начинания, защото всичко е чисто, свежо и живо, което е критерий за успех не само сега, а и за напред.

    Благодарение на усвоената и съзнателна белодробна вентилация личната ми медитация и лична практика на уединение не ми е нужно да ставам отчелник, всичко си върви и си следва естествения и природен път, а той за мен се измерва в живот и здраве.

Така, че мисля, че може да се замислите и да се вземете в ръце и да започнете да ходите/поне/, преди да са ви го назначили „докторите” като мярка за запазване на вашия живот, а не като неговото естествено продължение. С годините виждам едни се активират и започват, но минава време и забравят или ги до-мързява. Наистина е трудно, да се накара по-възрастен човек да бъди при-учен/както и едно например/ на ново да създава чисто нов навик на елементарно ходене, но когато умре човек се сеща, за нещата които е можел да направи, а не е.

Това не е пропаганда, а споделяне на моя личен план с определена маса хора, които следят написаното от мен. Проветрявяйте белия си дроб, както правите със домовете си, за да имате възможност да виждате достатъчно дълго изгрева и да не съжалявате, че не ви е стигнало времето тук на земята.

Аз мога да си го позволя, а вие?