Какво научих от Живота:

През последните години от 2008-ма насам се срещам с много хора, които са преживели ИНСУЛТ. Просто първия случай в с.Кесарево си провлачи крак. Оказва се обаче, че никой от  хората, които са го преживели не е водил природо-съобразен живот и веднага "влизат" в здравословния такъв след като вече каруцата "се прекатури", започват да спазват някакъв „режим“ на поведение. Всеки е нехаел за това, какво е нужно на тялото му, не е чувал сигналите, не е разчитал знаците, само защото никой не им е казал, че има такива по пътя им. И съответно никой, нищо не съблюдава... Но това не оправдава никого, защото всеки сам носи отчетност за живота и страданието си...

И когато "знакът" мозъчен инфаркт - "ИНСУЛТ" ("удар" е по селски жаргон), връхлети даден човек започват въпросите както от страна на преживелия го, така и от близките му. Какво стана? Какво може да се направи?! Кого да търсим?!... Освен бърза помощ, защото(в сегашната ситуация през 2020-2021-ва година, ако не си с "ковид" не те поглеждат - дори!!!)...

И понеже на никого не му е в работата да знае, че за да се грижиш за някого с преживяно такова мозъчно състояние... защото то е състояние преди да стане заболяване и да му "сложат" епикриза "болен"... започва омагьосани кръг от това да питаш всеки, за да ти даде "акъл", до контакти с медицински сестри и лекари, за да може да се направи почти всичко необходимо, за да е "спокойна" съвестта на близките... че всичко, което може да се направи е сторено. Но това също е поредната грешка и е голям капан за хората, които ще се грижат.

И някъде между другото "от уста на ухо", се "спряга" моето име на Терапевт изправил 19-сет човека от ИНСУЛТ (дори някой от тях са документирани в клипове)... и хората започват да търсят номера ми, връзки от познати за да се домогнат до мен и да се свържат... Но не ме питат мен дали аз искам да се свържа с всеки болен на тази земя, защото "болните" хора крадат от мен енергия - хранейки се с нея за да оцелеят (защото активирали се този механизъм "за вкопчването" в живота, борбата е люта и жестока)... Но това никой не го знае... и аз после съм като "ограбен" и едвам "гледам"...а понякога главоболието ми е трае по 3-4 дни и не мога място да си намеря... защото енергийния ми ресурс е изчерпан и то много-много повече от колкото мога да си позволя да отдам... И никоя цена не е достойна за този невидим грабеж... Но хората, които ме молят да помагам не знаят, че първо аз плащам и след това те. И понякога аз си тръгвам с празни ръце, а те са си получили своя дан... енергия ограбвайки ме съвсем посред бял ден!

- Така се случва, че като слуша хората не им е ясно нито какво да правят, като "първа" помощ... защото мислят, че едва когато нещо такова стане ще му "мислят"... което е най-долната черта на човека... да се задействат всички механизми, връзки и т.н. едва когато вече е късно. Защото не е мислел, че на него ще му се случи.

- И вярно, е че никой никога не е застрахован от каквото и да било, но ИНСУЛТа взема голям връх в живота на българина през последните 25-30 години на прехода у нас. Но объркания живот, страховете, некадърното хранене, пиене на много алкохол без всякаква причина и т.н... са все допълнително нагнетяване на налягането в човешкото тяло. И накрая някъде нещо "гръмва"... и ето ти проблема е налице.

- Вярно е, че покрай ИНСУЛТа има и много други съпътстващи "заболявания" проблеми с бъбреците, с черния дроб, с белия дроб, със сърцето, с вените, и накрая като за "капак" се появява и "проблем" с мозъка... И защото нехаят хората за живота си, издевателстват над тялото си с мазна храна, цигари, алкохол и твърде много излишна ангажираност (имитираща работа)... И като "легнат" на легло започват "въпросите"... от, които ползата вече е никаква...

- Вярно е, че заради всички тези неща, които съм усвоил през последните си 27 години са с много видими резултати, но особено през последните 13-сет те конкретно са насочени към ИНСУЛТно болните или по точно засегнатите... И когато времето стигне до мен то понякога е последната фаза, с която се разписва, че е било тук. Много хора не ми дават "шанс" да направя това, което знам, за да проверим дали ще сработи, защото ме търсят в последния миг, едва след като са ходили по мъките, опитали са всичко друго... и мен са ме прескачали умишлено. И чак накрая мен. Ето това е неприятния момент, че са ме подценили още в началото, и са загубили времето, което е можело да бъде спестено и имплементирано в процеса на моята работа. Но всеки сам взема решенията за "грешките" си... И се опитват да ме убеждават хората, че не са "знаели" нищо - отначало, но после се оказва, че са чували невероятни неща за мен и моят подпис на работа...

- Вярно е, че аз съм единствения, който може да "докосне" всички тези хора, които се нуждаят по начин, по който никой друг не е в състояние да го направи в нашата околия, защото аз обединявам много детайли непонятни за медицината. Но като ме "извикат" за накрая... се казва, че моето присъствие дава истински и дълбок покой на нуждаещия се от помощ... и то не от това, че ще ги докосна, а само, че съм наблизо и самата ми енергия ревизира аурите ни и започва обмен на информация. Защото съм Мастър.

- Вярно е, че аз съм последния човек на земята, който би лишил хората от надеждата им да се борят, да опитват... каквото намерят за добре, стига да не е късно, защото е вече късно да се стараят  и преиграват пред мен. Разочарованието не е спасение или препратка към прогреса... Обаче появата ми е като за последната изповед... при невярващите защото като чуя дишането на човек, като видя безцветната кожа, като видя обърнатите очи, агонизиращата му душа, как иска да "тръгва", а близките от обич "задържат" тялото му да се бори... И живота вода няма да помогне. Така ми е ясно, че е време всички да се помирят с човека. Но повярвайте ми, това най-трудно се изрича на глас, защото застава като "буца" в гърлото ми... и никакви пари не могат да поправят щетите от изреченото веднъж.

- Вярно е, че помиряването на душите е най-същественото, защото когато ти вече не си тук на тази земя остава спомена "какво си дал", "какво си направил", "какво си оставил" след себе си, и ако някой иска да те помни, то той ще те помни... За това имплементираната работа на Терапевта, Пастора, и Рейки майстора е като една обединяваща нишка изповядваща съкровените последни въжделение на душата:

1.Бих искал да имах смелостта да живея живота си както аз искам, а не както очакваха другите:... Това е най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е към края си и погледнат назад към него, те лесно виждат колко много са неосъществените им мечти. Повечето хора не са изпълнили и половината от тях, осъзнавайки, че това се дължи на избора, който са направили.

2.Иска ми се да не работех толкова усилено:... Това казват повечето пациенти от мъжки пол, които умират. Те са пропуснали младостта си, възможността да се радват на децата си и на компанията на партньорката си. Жените понякога също съжаляват за това, че са работели твърде много. Чрез опростяване начина ви на живот и вземане на съзнателен избор, може да се окаже, че не се нуждаете от дохода, който си мислите, че ви трябва, за да живеете. Ако имате повече свободно време, щяхте да сте по-щастливи и по-отворени към нови възможности.

3.Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си:... Много хора потискат чувствата си, за да се запазят мира с другите. В резултат на това те се задоволяват с посредствено съществуване и никога не са развили докрай възможностите си. Освен това, горчивината и негодуванието може да са причина за много болести. Ние не можем да контролираме реакциите на другите. Ако все пак успеем да преодолеем начина, по който те първоначално да реагират, ако им говорим честно, можем да изведем връзката на съвсем ново и по-здравословно ниво.

4.Иска ми се да общувах повече с приятелите си:... Много хора, умирайки, си спомнят за старите си приятели и съжаляват, че не са прекарвали повече време с тях. Заради работа или други ангажименти те не са им отделяли достатъчно време и си спомнят за тях чак на смъртното си легло. Не е лесно да се съхранят приятелствата при натоварения начин на живот, който водим. Но когато сте изправени пред наближаващата смърт, физическите подробности от живота отпаднат. Тогава хората започват да държат на неща, които са далеч от финансовото благополучие и финансовите придобивки. Те разбират, че най-важното се свежда до любов и взаимоотношения.

5.Трябваше да си позволя да бъда по-щастлив:... Това е изненадващо признание, тъй като много хора до самия си край не осъзнават, че щастието е избор. Те са в коловоза на изградени стари модели и навици и не смеят да напуснат „удобството” им, за да се отдадат на нови емоции. Страхът от промяна ги кара да се преструват пред себе си и другите. Когато сте на смъртно легло, изобщо няма значение какво мислят другите за вас. Животът е избор. Това е твоят живот. Избирайте съзнателно, избирайте мъдро, избирайте честно. Изберете своето щастие.

Замислете се върху думите ми и живейте съзнателно. Днес!

 

Тишината лекува. Но оставя празнина във вас!
 Не я чакайте да настъпи. Търсете я преди това, защото лекува!

 

                        Автор,Терапевт,Пастор,Рейки Мастър: Христо от Лясковец!

               (четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)

Gold Massage...

Нашите ходила са огледалото ни към Земята. Тя също вижда, какво не ни е наред, дава ни индикации, но ние все не ги усещаме, чуваме и т.н... Масажът на ходилата или рефлексотерапията (без значение как се нарича) допринася за нашето Здраве, Щастие и Красота... Стимулира кръвопотока, кръвообмена и почти като акупунктурата допринася за раздвижването на "Ци" (нашата вътрешна Ци-енергия). Но нека не се осланяме на това и вземем мерки за себе си, като се каляваме (това не е отживелица ПОВЯРВАЙТЕ МИ), като ходим боси по пясък, вода, трева. Но е хубаво пролетно време да обираме росата ходейки боси (още преди изгрев слънце). Така даваме нов израз на живот за себе си... Всичко го правим за Себе си-запомнете го! Никой не „го е еня“, как сте със здравето, как изглеждате и какво правите и къде ходите (а и да е така, много важно). Давайте си повече, за да сте достатъчно дълго време на тази земя в това тяло и в този живот...

Няма да ви спестя и ще споделя, че аз като терапевт от 20 години ми се е случвало дори докато правя терапия на ходилата, да си спомням различни неща от миналото, а клиента направо да получи отговор за "нерешим" свои въпрос измъчващ го - дълго време! Разбиването на отлаганията, задържащи енергията в нас, рухват като стена на бенд и заливат (обливат) меридианите ни с енергия. Това "разбиване" практически докосва и вашата "Ембрионална решетка", с която всеки би трябвало да работи с лекота. Да осъзнава, какво Е, в какво се Е превърнал, на къде Е тръгнал и на Къде Иска да Върви... Бебето или детето в нас иска Общуване,Топлина и Внимание-давайте му го. Не го пренебрегвайте (за да не сте пренебрегвани и вие)...
Рухването на стените, ни прави ЩАСТЛИВИ, ВЕДРИ и всеки би искал да е в нашата среда-компания (но за това вие сами решавате). БлагоДарете за възможността да ходите, да тичате (но не подир рейсове или мъже/жени... а да тичате на воля и на свобода, като волни същества). Благодарете, за масажа и това обливане и засилване на жизнена енергия, която струи от вас... защото е хубаво да си давате... Давайте повече, за да сте достатъчно дълго време на тази земя в това тяло и в този живот...

Христо от Лясковец(авторски материал)

Bió гориво в мотора на тялото!

Днес докато минавах през своя ден, обърнах цялото си внимание на начина, по който се чувствах...

Докато стоях и чаках да ми донесат нещо важно за мен, на спирката във Велико Търново (до „Баварската къща“) стоях с лице към улицата и гледах трафика. По едно време се обърнах и съзрях, че точно зад гърба ми имаше отворено магазинче за направа на фрешове (пред теб). Ха, казах си аз...това е само за мен. Влязох и си поръчах 500ml. сок от ябълка и морков. Докато чаках куриера да дойде „го измуцах“ и някак много му се наслаждавах. Така или иначе се движих напред-назад и собственика на магазина ме видя и попита дали ми е харесало... Ох, грешка... и като се почна една приказка...забравих, за какво стоях на тая спирка. Но му предложих да помислят за кошче отвън  точно пред магазина, защото няма къде да се изхвърли празното шише.... Разговаряхме доста, това ми хареса... човека сподели от къде се е зародило всичко, а аз му казах, за статията, която написах само преди два дена за „етажната собственост“ под шапката-т.е. мозъка ни. Хубаво би било повече хора чувстващи се „собственици на главите си“ да ползват фреша, като истинско био гориво за  двигателя в живота си...

Попитах го от кога е магазинчето, а той се усмихна и буквално, каза, че днес му е първи ден...

                                            ...е, тогава наЗДРАВЕ да е!

Системни упражнения – източник на здраве

Системни упражнения – източник на здраве

/Лекция № 19/

                Телесното движение в широкия смисъл на думата е основен биологичен дразнител, които стимулира процесите на физиологическото растене и развитие, като същевременно подържа  и развива функционалните му прояви. Ограничено използване на телесното движение води до известни смущения в нервно – психичната  дейност на организма, както и до понижаване на общата работоспособност.

Сериозното средство за предотвратяване на тези така вредни функционални разстройства се явяват редовните занимания с физически упражнения. Те оказват всестранно положително въздействие върху човешкия организъм, което още древния лекар Хипократ е отбелязал в своята книга „Здрава диета”. Ще дам следното сравнение:  Хората, които изработват сукно, тепат платове с краката си, чистят ги, разчепкват ги, мият ги, и ги правят по- здрави, като ги освобождават от всякакви примеси…. Същото, което се отнася за сукната, може да се каже и за нашето тяло, в което цялото това пречистване се извършва чрез гимнастиката.
Доказано е, че заниманията с физически упражнения са прекрасно средство за борба срещу умората. В това отношение тяхното въздействие върху организма се изразява главно в следните две насоки: 

Първо – те разширяват двигателната способност на човека, като създават голям брой условно – рефлекторни връзки, по които протичат нови двигателни навици. Това има особено изграждащо въздействие  върху двигателния апарат на човека. Между него и нервната система се изграждат по – добра координация. В резултат на подобрена подвижност на нервните процеси, новите двигателни навици се усвояват много по-бързо. От практическа гледна точка това има огромно жизнено значение. Така например хора, активно занимаващи се със спорт, без да се състезават, а от самоинициатива  усвояват новите спортове много по-лесно от хората, които  водят заседнал живот. 

Второ – системните занимания с физически упражнения подобряват общата координация между двигателния апарат и функциите на вътрешните органи. Така например в процеса на тренировка, организма завишава работоспособността си и по този начин се забавя настъпването на умората. Увеличената работоспособност се основава и на ред положителни функционални и аналогични изменения, настъпили в организма, под влиянието на физическите упражнения. Като знаем колко е времетраенето на отделните свивания и разпускания при сърдечния ритъм може да се види колко е икономична работата на сърцето на тренирания организъм. Активно занимаващия се със спорт има сърдечен пулс 56 – 60 удара в минута срещу 76 – 80 пъти за хора, които водят заседнал живот. Освен функционално сърцето претърпява и анатомични промени. Неговия обем се увеличава за сметка на мускулното разширяване на стената му, което го прави по-устойчиво в неговата постоянна работа.
А под въздействието на физическите упражнения в организма настъпват и друг функционални изменения. Така кислородния дълг се намалява, потребността от кислород също се намалява, обмяната на веществата се подобрява, кръвното налягане спада.

                В заниманията с физически упражнения е задължително предварително познаване на известни основни положения при тяхното провеждане. Необходимо е от начало да се започне с леки упражнения и постепенно да се премине към по-трудни. Също така е необходимо да се знае, че продължителните занимания с едни и същи упражнения при една и съща дозировка на тренировката, не оказват върху организма необходимия ефект. Това състояние се дължи на естествеността  на нервно – нагласа, с която организмът отговаря на новия дразнител – упражненията. Следователно за да окаже известен ефект, упражненията трябва да предоставя на организма  съответен дразнител. А това става тогава, когато упражнението представлява непривична трудност за организма. Именно тук се крие тайната на благотворното оздравително въздействие от физическите упражнения. Да се вземе и под внимание, че тяхното емоционално съдържание е твърде ограничено, те скоро омръзват. Човек започва да  чувства нужда от по-трудни упражнения и по-конкретни спортове. Така се ражда любовта към известна спортна дисциплина. В повечето случай обаче човек не започва – има се в предвид възрастните хора. Това се дължи преди всичко на широко разпространеното у нас убеждение, че: спортът е само за младите/това изречение е извадено от списание „Здраве” от 1958г, а днес сме 2003г./2012/. И по тази причина към застаряващите и по възрастните хора не се полагат абсолютно никакви грижи относно тяхното ограмотяване и образоване в спортния дух, които би трябвало самите те да извършват. Липсват съвети в това отношение. Характерът на спортните дисциплини трябва да се определя от физическите особености на възрастта. Така на пример има дисциплини, които трудно може да се практикуват от хора прехвърлили 50- години.

Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание

Трудността идва от разликата между проявените вече физически качества у възрастните хора и характера на функционалните изисквания на телесните движения от различни видове спорт.  В по-напреднала възраст човек трудно би могъл да контролира тялото си при различни положения в спорта. При висока възрастова граница човек губи някои от своите физически качества, други трансформира, а трети запазва. Явява се чувствително закъснение на нервната реакция, намалява се силата на нервните импулси, бързината рязко спада. Силата на волята отслабва. Липсата на тия важни фактори трябва да се компенсират с по приятни преживявания при практикуването на спортни дисциплини към които човек има увлечение. Трябва да се има в предвид, че на по-висока възраст използването на естествените природни фактори за засилване и за закаляване на организма, каквито са въздухът, водата, слънцето,  разходката в гората,са от особена важност.  Всичко това трябва да се има в предвид когато се ориентират по-възрастните  хора към спортни занимания. Характера на физическите упражнения и на нервните физиологически усилия, които придружават изпълнението на упражнения от спорта, са  от такова естество, че не само не са в противоречие с възможностите на възрастта, но и оказват неоспорима полза при увеличаване и съхраняване на работоспособността.  Научно доказано е, че системните занимания със физически упражнения, въпреки любителския им подход, носят очевидна полза на хората от всички възрасти. Би трябвало преди да се захванем  поне малко да се поинтересуваме за детайлите на изпълнение и въздействие върху тялото и духа ни, за да знаем и какво да очакваме. Необходими са по висока култура и обществена заинтересованост за премахването на спортното невежество, защото, които търси винаги намира начин да осъществи поставената си задача.

P.S.: Лекция №19 е откъс от книгата ми "Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание" писана през 2002-2003г. и е една от най-популярните ми книги писана от мен..

"Дар за нас" от Венци Кираджиев

ВСЕЛЕНСКИ Коледен и Новогодишен подарък за целия български народ

                                              ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,

        

инж.Венцислав Кираджиев

Всеки един от нас оценява поднесения му подарък по какъвто и да е повод с особено чувство на благодарност. Особено, когато той представлява нещо материално, нещо от което имаме необходимост, нещо което не сме притежавали. Но като човек, който е назначен да лекува болни хора, аз вярвам, че ние, българите  заслужаваме най-ценния дар -  здравето, защото, „от доброто здраве по-голямо богатство няма”.

       Този подарък аз получих пряко от така наричания напоследък Вселенски разум и поднасям на всички Вас по волята на пристигналата съвсем скоро в България чудотворна икона на Пресвета Богородица „Достойно есть”.

       Последният гений на човечеството Алберт Айнщайн, по отношение на връзката между религията и науката се изразява така: „Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. Надявам се, всеки който вярва, че Алберт Айнщайн е действително гениален учен в областта на физиката, се замисли върху този подарък -послание и поне малко да повярва в него.

„Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. 

                                                                               Алберт Айнщайн

Цялото послание на Венци Кираджиев можете да прочетете тук от долу...

Медитацията-портал за Растеж...

Медитацията е най-големият портал за духовно израстване. Тя е катализатор към свобода и помага за прочистване на душевните блокировки, които ни държат обвързани. Въпреки, че много хора смятат, че разбират от медитация, може да не е точно така. За тези които искат душевно пробуждане и вътрешно разбиране, което да надхвърли моментната им парадигма медитацията трябва да се практикува и изучава.

Медитацията за едни изглежда нещо естествено от колкото за други. Не всеки може след като седне да практикува медитация да изпита наслада. За много хора това отнема много време  и практика, за да се намери подходящата атмосфера, да е подходящо настроение на ума, да се научим да визуализираме, за да можем да видим все пак някакви резултати. Всеки може да отдели минимум  два пъти на ден сутрин и вечер време за медитация. Не е нужно от начало повече от 10 минути. И една препоръка: ако може да си изберете подходяща мантра за да я изпълнявате без да си отвличате вниманието, докато се научите да се концентрирате.

Медитацията ни помага да влезем в крак със себе си. Когато нашите грижи се утаят и отидат на заден план можем да си позволим да направим своя избор-да медитираме. Нашата душа е отворена за комуникация и да може да получава „съобщения”, които ние много често пропускаме или не им обръщаме внимание. Самата медитация може да ни помогне наистина много да си помогнем в живота. След като се свържем с духовния живот ние сме способни да се свържем с всички хора около нас. 

…Освен другите ползи от медитацията тя има и здравословни ползи: подобряване на концентрацията, подобрява състоянието на мозъка и неговото спокойствие. Също така има и много доказателства за това, че медитацията спомага за оздравяването на много практикуващи я от различни заболявания. В медитация няма ограничения.

Много често хората се обръщат към медитация и източни практики след като разберат, че съвременната медицина не може да им помогне. Наистина медитацията дава едно ново начало като разбиране и сякаш живота започва по друг начин. Ставаме по наясно със себе си и познаваме своите емоции.

Без значение, кой от къде пътува през живота и докъде е стигнал-практика е нужна. Това е живо пътешествие което извършва чрез събуждане на умът.  Ставаме по-щастливи и спокойни. В един миг ние разбираме, че сме част от нещо много по-голямо и намирането на нашето място във Вселената ни дава щастието и мирът от който се нуждаем.

Ако някой се опита да започне да пътува наистина ще започнат големи промени да се случват с него и трансформацията няма да закъснее. Това може да отнеме време, но с развиването на постоянството ще разберем, че промяната е безгранична. Медитацията е част от всяко духовно  пътуване и би трябвало да не се  претупва, както всичко останало.

На добър час..

Животът всъщност е много прост...

Животът всъщност е много прост. Онова, което даваме, се връща при нас.

През далечната 1997г. бях все още дете/не че сега не съм дете на природата/ и нямах желание да живея признавам си. За пореден път не ми беше приятно да правя каквото и да е. Дори не знам, как въобще стигнах до тогава без, каквото и да е било желание за живот.

личен архив

Днес е 19 юни 2012г. и за пореден път нещо ме накара да се докосна до една велика книга на една велика жена-Луиз Хей-„Излекувай живота си”. Именно тази книга през онази мрачна за мен 1997г. ми показа частица светлина за живот. Няма, как да обясня защо мрака така трайно се беше надвесил в душата ми и беше обезличил моят път. Сигурно ще е доста странно сега, когато разказвам това на хората, защото много от тях ме знаят като отворен и добронамерен човек, а не празен и безпътен. Но това бях аз в това време, а бях само ученик. През годините тази книга я четох няколко пъти и всеки път намирах като, че ли непрочетен пасаж от книгата. Много пъти се питах как е възможно това да не съм го отразил предния път. Не можех да си обясня всичко случващо се, защото търсех отговорите само отвън и никога вътре в себе си, защото си мислих, че няма нищо друго в мен освен едни анатомичности, който сами дадени за да живея. С времето от прочита на тази книги сякаш се беше засяло нещо, което беше доста крехко и наистина не знам, как дори се разви само. Та аз дори не знаех, как да се грижа за него, защото от много търсене на себе си по пътя, направо се бях загубил в него. Тогава за първи път разбрах, че в мен има едно дете, което е било самотно през времето докато  е израствало по пътя. Още с разбирането за това аз смених личното си поведение към самия себе си и започнах да се обичам, повече от другите. Тогава осъзнах, че исках да ме обича някой и може би тогава ще съм щастлив. Е, не точно така се получи и за това продължих да се упражнявам в това да: обичам и приемам себе си. И от тогава насам прекрасните резултати ме съпътстват постоянно и аз ‘бъзикам радиото’ постоянно.

Така продължи всичко чак до 2000г. когато започнах да практикувам йога и започнах да пиша. От тогава до сега отново прочетох тази книга само, че вече всичко което четях ми беше някак приятно и разбираемо, но се повтори това усещане, че книгата е нова за мен. Радвах се, че не съм се обременил излишно да помня суха теория, защото това е книга за действие, а не само за някакви си мисли. Прилагането на книгата започна мигновено и така до днес. Осъзнах много прекрасни неща и направо се разтварям в тях. Така се срещнах и с Таня Рачева.

 Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент - това е ключът към положителните промени.

P.S.: Благодаря за този прекрасен дар от който се роди обновения Христо от Лясковец!!!

Прави така...

босо-то ходене

Босото ходене.

бос в снега

Имам рядката възможност да ходя бос, през пролетта /по росата/, през лятото /по градината, докато се поливат и обгрижват плодовете и зеленчуците/през есента/, по вече застиващата земя/, и зимата/в снега/.

С изучаването на рефлексологията, като  не само терапия и масаж, а като начин на живот, мога да си позволя да ходя бос на всякъде и да си правя масаж на ходилата ежедневно. Кожата на ходилата ми е мека и сякаш обгрижвана, но не от човешка ръка/и химия/, а от природата. Росата, водата, дъждът, снега, това е все природни дарове, който може би, би трябвало да използваме, като нещо, което ни изгражда и прави жизнени и здрави, а не да се боим от тях.

Това спада към закаляващите процедури, но е важно да се знае. От как се посветих на това чух, какво ли не от типа на: „Обуй се, че ме излагаш”, „Не те ли е срам да ходиш бос”, „Нямаш ли пари за чехли”. Изненадах се, че свързват босото ходене с признак на бедност, а никога  с признак на здраве и радост.

Сега в двора на къщата, когато завали сняг имам рядката възможност да ходя бос, да изпитвам наслада, и въобще не се вълнувам от това дали някой ме е видял да ходя бос. Аз съм щастлив, че си го позволявам да го направя, защото искам да съм жив и здрав. И когато нямам възможност да намеря подходящ масажист/да разбира това, което прави/, аз намерих с годините подходящ заместител. ХОДЕНЕТО БОС В/У РАЗЛИЧНИ АГРЕГАТНИ СЪСТОЯНИЯ НА ВОДАТА, КОЯТО Е ОСНОВЕН ИСТОЧНИК НА ЖИВОТ.

Христо от Лясковец!