Ценността
на човека трябва да се определя от това какво отдава той, а не от това какво е
способен да постигне. Стараех се да стана не толкова успешен човек, колкото
ценен човек. Гледайки световно известните хора, открих, че всеки от тях е дал
нещо на света. Нужно бе да се науча да давам, за да имам възможност да
вземам. Когато моята цел стана Увеличаването на ценностите в света, се качих на
следващо жизнено ниво.
След
като вече 8 човека ходят на воля след ИНСУЛТ (а само 4 са през тази година
2017г), то няма какъв по-голям подарък да се генерира точно в навечерието на
старата - 2017г и настъпването на новата – 2018г. Доволен съм дори когато днес
на 30.12.2017г. Баба Данче Дунева от с.Джулюница направи своите поредни крачки
но навън от стаята, в която бе прикована от Инсулт. Но след моята поява тя
проходи на 6-тия ден(18.12.2017г) и от тогава до днес тя „крачка по крачка“
напредва и се справя сама. Става си сама от леглото и напредва. Показа завиден
ДУХ на боец, който иска да се справи със своето предизвикателство.
Днес
дори не подозираше, че ще излезе навън до вратата, защото пътят минава през
мястото където е паднала и се е страхувала от там, за да го погледне отново.
Болезнено е най-вероятно, но аз и помогнах да преминем и да се освободи от
страха. Така стигнахме до входната врата и сама на собствените си два крака
погледна безлюдната улица на която живее със собствените си очи. Велик миг е
този при условие, че само до преди 17-18 дена са я вкарали на леглото и от
болницата с чаршафа и са я оставили да „се спасява“ както може. О, Боже, че то
това е жива Благословия, защото Вселената си знае работата. И дъщеря ѝ Денка ме
открива мен, защото знае за друг мой случай с Митко, който в началото на лятото
изправих от същото-инсулт(получил го един ден докато се връщал от работа).
Коварно и бързо връхлита човека и бавно си тръгва. Но аз не се предавам и
предизвиквам всички да правят същото: да не се предават, защото не са губещи.
Засегнатите
от ИНСУЛТ не се нуждаят от упреци и обвинения, те остро се нуждаят от внимание и грижа, както и от разбиране и състрадание и
едва тогава от професионализъм.
Също
така днес баба Данче стана на 76г. почерпи и беше по-жизнена от всякога. Очите
ѝ светеха и се виждаше емоцията, която изпитва когато заговори за началото
когато се е върнала от болницата и днес на този неин празник тя ликува, защо
вече знае, че е поправимо онова, което другите смята за необратимо. Най-вероятно,
защото не знаят, че точно аз съществувам. Но тези, които знаят вече ходят смело
из Лясковец. Щастлив съм когато ги видя да крачат без чужда помощ и когато имам
време се спирам за да ги заговоря...Така се случват и хубави неща в живота ми,
чрез който се променя и възстановява чужд-такъв!
„Бъди
търпелив към всичко, което е останало без отговор в сърцето ти, и се опитай да
обичаш самите въпроси.” /Райнер Мария Рилке/
