Ползите от Ходенето ПЕШа!

Ползите от ЧУДОТО наречено Ходене пеша(Съвършенното Кардио за всички)

(Бързай или го  Бави - ти избираш):

-       Ползите от едно „просто“ ходене са практически безкрайни стига да сте  изобретателни (но ако не сте ще станете, защото то развива собствената креативнос ).

-       Всяка минута ходене Удължава живота ни и е най-лесната форма на физическа активност.

-       За да ви обичат мускулите и сухожилията преди това ги раздвижете и загрейте. След като загреете, започнете да ходите с естествена, бърза крачка, като стъпвате първо с петата, след това със стъпалото и накрая само с пръстите. Затова са ви нужни обувки с мека подметка - например с Walkmaxx кецове и сандали!

-       Подобряват плътността на костите,тяхната мобилност,както и подобряват начина, по който прешлените стоят един върху друг и сформират гръбначния стълб.

-       Гръцкият лекар Хипократ гледал на разходката като на „най–доброто лекарство за човека“ и казвал често „Имам двама лекари — левият и десният ми крак.“

-       Намалява холестерола.

-       Подобрява се глюкозната чувствителност цели 6 пъти, което означава, че Панкреасът произвежда ензими и химични вещества, които подобряват храносмилането и участва в синтеза на инсулин.

-       Нормализира или предпазва от Диабет, рак на гърдата, деменция, коронарна болест на сърцето.

-       Подобрява нашето настроение и вместо да сме измъчени след тренировката – Ходене ние сме заредени.

-       Укрепва Сърцето.

-       Подобрява и засилва обема на Белите дробове, което засилва и спомага за естествената детоксикация.

-       Подобряват венозния поток.

-       Контролира апетита.

-       Подобрява качеството на съня и елегантната регенерация на кожата през нощта.

-       Подобрява самочувствието без да се налага "да носиш" пари в себе си.

-       Подобрява нашата виталност и менталност и предпазва от депресия.

-       Раздвижва енергията в червата и активира метаболизма.

-       Настъпват положителни мозъчни промени.

-       След редовна тренираност  подобрява практикуването на медитацията в движение, защото всяко действие, което извършваме е осъзнато. Също така можем да превърнем „простата“ разходка в безценен ритуал. Ритуал за свързване с природата, Бог и себе си. Свикнали сме да бързаме и дните ни преминават, без да ги усетим. Животът също отминава, без да го усетим. Затова всеки от нас има нужда от осъзната разходка, която да ни покаже, че има нещо по-висше. Нещо, което изисква да спрем, за да се СВЪРЖЕМ(Tsa-Hey-Lu) с нас самите си. Така това става нашa съзнателна Терапия.

-       Сутрин на гладно ходенето отнема м/у 300 и 400 калории; Ако горим на Дневна база 300 кал. то умножено по 7 дни = 2100 кал.(загубени). За 2 седмици(14-сет дни) загубваме 4200кал. А  3500кал. трябва да загубим за да се отървем от 0.500гр. мазнини. Или 7000 кал. за 1кг мазнина. Но не математиката ще редуцира теглото ни или паласките, а времето което сме му отделили в ходене.

-       Тренировъчното горене по време на ходене се осъществява под Лактатния праг (това е състоянието когато глюкозата изгаря и се натрупва Лактатна киселина в мускулите ни, които определят кога ще спрем да ходим. Колкото повече работим, толкова повече ще изгаряме мазнини, ако работим под този аеробен праг – от тренирано ходене с ниска интензивност. За това е време да споменем, че ако сутрин тренираме на гладно под този праг, то вечерта можем да направим истинска експлозия в тренировките  си с тежести.

-       Не предизвиква преобразуването на мускулни фибри от един вид в други. Както анаеробните фибри могат да се преобразуват в аеробни.

-       Интензивното ходене пък продължава да гори калории независимо, че сме спрели да бързаме и сме започнали деловия ден.

-       Утринните часове по принцип са по-ефективни за всякаква физическа дейност, включително и за ходене пеша. Но пък ходенето денем или вечер пък може да бъде по-ефективно, като увеличим разстоянието или темпото. Тогава можем да изгорим и около 300-350 kcal в рамките на 60 минути. Изминаването на 10 000 крачки на ден можем реално да го смятаме, че сме се потрудили във фитнес залата. Заедно с това можем да разнообразяваме маршрута си чрез наклона (съпротивлението), както и да включим много стълби наведнъж в режим изкачване (не слизане).

-       Желателно е, поне докато не успеете да "влезете в крачка" с десетте хиляди крачки, да използвате педометри. Така ще можете да определите краткосрочните и дългосрочните си цели. Краткосрочната може да бъде да добавите 1 000 крачки към ежедневното си движение, а дългосрочната – естествено да поддържате 10 000 на ден.

-       Индийците имат свещен здравословен принцип - прави 1000 крачки след вечеря!

-       Докато ходите пеша може да слушате музика, аудио книга, подкаст(и) или лекции, както и да разговаряте с подходящ човек, вместо да смятате, че това е поредното загубено време.

-       Според вас кога е най-доброто време за да стартирате вашите ежедневни разходки? Според мен не чакайте, а започнете още днес или веднага. Защото поддържането на формата ни може да бъде трудно, но е нещо, което всеки от нас може и трябва да направи в името на здравето си. Това е една от най-важните инвестиции. Без нея всичко друго губи смисъл... не го мислете, а действайте!
P.S.:И след всяко ходене можете да си напрвите интензивен контрастен душ(студено-топло) или директно като мен само със студена вода от 15сек до 1мин - обливане!

Massage and Reiki Therapist: Χρήστο Χριστοφ

Прочетете още: Малките крачки на Екзюпери тук: https://bit.ly/3dBQe35

Примерен маршрут в километри!




За по-голяма ефикасност на всичко, можете да прочетете за Празните дни от храна тук: https://bit.ly/2ZipHAP

Белодробна вентилация...

Дишане

Белодробна вентилация: Най-малко тук ще ви описвам анатомичните пояснения за самия процес. Моята цел е да споделя личното ми преживяване на един смесен житейски план. Едно обикновено ходене по 1, 2, 3 часа/без значение са километрите тук/ ти дава всичко от онова което се нуждае тялото ти. Постоянното и равномерно ходене закалява и разпределя и засилва всички процеси в организма. Не е задължително прехода да е през пресечена местност, както е моят. Задаването на маршрут и обикновеното ходене е важно за мен по няколко причини:

       Създадох си навик, поне да ходя, ако не тренирам нищо друго/което не е така от много години/.

       Навика се превърна в постоянство и сякаш си търся разходката като наследство.

      Наследството, което открих пряко е свързано с ходенето и използването на природния ресурс на гората, след това развиването на моят/сякаш интуицията се засилва/ и чак тогава се търси изгодата.

       Благодарение на белодробната вентилация се научих да дишам дълбоко, ритмично/йогийско дишане/ и бях започнал да бягам по 31 обиколки на стадиона/12км/като подрастващ. Сега макар и да не бягам не спирам да ходя.

     Докато обмяната на веществата ми се засилват и подобряват, аз се чувствам, изглеждам и все по-добре и това ме кара да се гордея със своята упоритост.

    Често пъти когато съм отнесен по някоя тема дори не усещам, кой диша вместо мен, но пък именно тогава се раждат моите творби-а аз съм на автопилот/сякаш/.

      Докато аз съм вглъбен в себе си и мантрувам  белодробната вентилация обогатява, освежава и подновява вътрешния ми свят и това ме изпълва да краен предел. А от тук може да се съди и за всичко други успешни мои начинания, защото всичко е чисто, свежо и живо, което е критерий за успех не само сега, а и за напред.

    Благодарение на усвоената и съзнателна белодробна вентилация личната ми медитация и лична практика на уединение не ми е нужно да ставам отчелник, всичко си върви и си следва естествения и природен път, а той за мен се измерва в живот и здраве.

Така, че мисля, че може да се замислите и да се вземете в ръце и да започнете да ходите/поне/, преди да са ви го назначили „докторите” като мярка за запазване на вашия живот, а не като неговото естествено продължение. С годините виждам едни се активират и започват, но минава време и забравят или ги до-мързява. Наистина е трудно, да се накара по-възрастен човек да бъди при-учен/както и едно например/ на ново да създава чисто нов навик на елементарно ходене, но когато умре човек се сеща, за нещата които е можел да направи, а не е.

Това не е пропаганда, а споделяне на моя личен план с определена маса хора, които следят написаното от мен. Проветрявяйте белия си дроб, както правите със домовете си, за да имате възможност да виждате достатъчно дълго изгрева и да не съжалявате, че не ви е стигнало времето тук на земята.

Аз мога да си го позволя, а вие?