на приказка с един духовен брат

г-н Бобев

„Без маска” с  Жоро Бобев – (един мой духовен брат)!

1.Как се чувстваш в момента?

Супер! Боли ме  глезена но  това е дреболия и не ми пречи да ми е гот!

2.Чувстваш ли се реализиран?

Да се чувствам реализиран? Хм... Това ми звучи като да съм Приключил..., да съм свършил всичко... По скоро не - имам още много да свърша за моята реализация и израстване...
3.Представи се с няколко думи?
Ганеша, емоционален, състрадание, съпреживяване, мързел, оптимизъм, сладострастен, прекалено самокритичен, пробивен, инат (понякога), разпилян - стига ли?

4.От кога се занимаваш с йога и защо точно с нея?

От кога се занимавам с Йога... е малко особен въпрос... От една страна целия живот на човек е  занимание с Йога... Но ако въпроса визира конкретна практика/техника от 1988г. От тогава малко по-конкретно и съзнателно – ама само малко по… А, защо точно с "нея"... разбирам въпроса като: Защо точно Йога даршана (нещо като философска система) съм избрал за себе си като система за формиране на мироглед и за работа "върху себе си  и в Себе-си" -  Ами защото така се подредиха нещата при мен... Мозайката така се нареждаше преди 1988г.  така се нареди (с малко повече участие и от моя страна)... Допускам и влияние от предишните ми животи...
 5.Какво е  вярата  според теб?

За  вярата ми в Бог...най-точни думи са:  
О, мой Боже, правий Боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, Боже -
мен в сърцето и в Душата...
Моята Молитва - Христо Ботев
Или с други  по-мои думи Бог е нереализраната ни и все още непозната същност но отново приблизително... Да се вербализира Бог означава да се ограничава  до така или иначе ограничените ни умствени конструкти... Вътрешния си глас го слушам в редките случаи, когато успея да го чуя - в кратките моменти на умствено за-ти-шие/при-ти-хване.
6.Какви книги  четеш?
Напоследък много рядко чета... Но по принцип интересни книги, за които реша, че ще ме обогатят в пътя ми към истинската ми същност... ако въобще има път... Можем да кажем и в процеса на Себе о-със-знаване и про-Буда..
7.Помниш ли как се запозна с мен?
Ами чакай сега - ти май ме потърси за крия йога? Това си спомням като че ли. Ако не е така значи съм забравил.
8.Защо се спекулира толкова много с йога?

Защото Йога е един естествен процес и тенденция за времето, в което сме - на промени и израстване. Има души с по ниско устроени вибрации, които се опитват да препечелят от ситуацията - кой пари, кой енергия и/или  друго  ама да  е на аванта и за сметка на стадото… Освен това са нарушени редица принципи на обществото и на разпространение на Йога...

9.Какво представлява един твой ден от седмицата?Медитираш ли?

Хм, да не те разочаровам ама не всяка сутрин медитирам. По някога се успивам като легна късно, а и се старая конкретната сутришна или вечерна практика да не пречи на ангажиментите ми към другите около мен... Но при малко повече будност, опит и осъзнаване е възможно почти всяка дейност да се превърне в садхана, в практика, в медитация дори понякога… после различни задач-ки  и/или работа, обикновено обядвам по някое време, после пак задач-ки/работа после вечеря после практика ако няма някой интересен филм по телевизора и/или  от торентите - тогава практиката е след филма ... и така.

10.Отношение ти към живота какво е?
 Моя живот ме радва, а чуждия по-някога ме натъжава, когато не мога да помогна и после отново моя живот ме радва в крайна сметка, защото всичко става така като трябва...и е правилно... А бе с една дума – Купон.
11.Щастливо женен си, как го постигаш?

Не полагам специални усилия, приемам го като една от наградите ми за повече от скромните ми усилия по Духовната пътечка (в Духовния процес на Про-Буда ). Не съм го постигнал а ми беше дадено...

12.Каква музика слушаш?

 Зависи от настроението: Мантри; Джаз-Сачмо, Рей Чарлз; Рок - Пърпъл; Класика - Тримата тенори, Андрея Бочели, Орган; Не на последно място гайда (обожавам Родопската каба гайда) и родопски песни, съвременна българска музика и в много редки случаи чалга.

13.С какво се занимаваш в момента?
Давам интервю, тествам един лаптоп и се наслаждавам на общуването ми с Теб...
14.Чувстваш ли се добре, когато можеш да помогнеш на човек в нужда?

 Това най-ми осмисля Пътя и най-много ме удовлетворява,  а най-гот е когато не се разбере кой помага ама не винаги става...

15.Как намираш хармония в ежедневието си?

Ти ми пускаш  ту студен ту горещ душ... с въпросите си. Не я търся специално но я получавам/ случва се в доста големи "количества", когато не съм прекалено ориентиран  навън.

16.Как се чувстваш по време  на това интервю?

Супер, гот ми е - иначе нямаше да има интервю.

17.Какво мислиш за мен, като писател, приятел и творец?

 Наслаждавам се, радвам се и се гордея че те познавам! Според мен особената ти стойност идва от това, че си самородна естествена скъпоценност... Добре е да помниш, че в пътя по който вървиш може да срещнеш  изпитания и проверки/уроци чрез слава. Его и други суетни глезотийки ама умната. И още нещо един писател може да бъде подложен на изкушението да търси прекалено много външна изява и да забрави за тъмната си стаичка, да  развързваш езика като добър алкохол - сладък хитрец, а и като приятел - отивам с теб в Планината, ставаш - поне доколкото те познавам...

18акво  мислиш за нашумелите програми за личностно развитие?

Малко ги познавам но вършат работа, ако помагат и не отклоняват човека от вътрешната му про-Буда и тъмната му, тайна стаичка... ако създават хора ориентирани навън, към опознаване и  "покоряване"  на външния свят, кариеристи... ако не те правят свободен, а те вкарват в матрицата на материализма и материалния свят са кофти.

20.Смяташ ли, че човек трябва да е смел, за да вземе интервю от теб?

 Ха - това пък как го измисли аз съм съвсем обикновен човек. И по-скоро човек трябва да го чувствам близък и да му вярвам за да се разприказвам или пък просто да ме предразположи или  да си пийна - ама  и това не е сигурно, защото понякога, когато се почерпя ставам още по мълчалив... Сега ако въпросът ти е дали те имам за смел или не - да мисля те за много смел човек,  но не защото взимаш интервю от мен.

21.Каква е тайната подправака за твоя успех?
 Защо  успех, и каква тайна подправка? Не знам - не се имам за много успял от една страна, а от друга защо да има тайна подправка? Опитвам се доколкото мога да давам най-доброто от себе си и да не давам на мързела ми прекалено да си надига главата и ако съм  полезен с това, което върша всичко е лесно...
22.Създадохте книга за Крия йога на Бабаджи,коя е следващата?

Момент, само я преведохме и издадохме. Може би Рамаяна  и след това още една от Традицията ни.

23.Ходиш ли масаж и обичаш ли да ти го правят?
Обичам но не ходя толкова често, защото си ми малко далеч. Имам и тука (София) двама приятели - една жена и един мъж които са супер но са доста заети. Мъжът особено е много  готин и много добър...
 24.Какво е за теб любовта?
Леле, най-трудния въпрос към края... А и за Любовта... според мен не трябва да се вербализира много много защото умът я ограничава и/или изопачава. Но все пак мисля, че това е прекрасно казано:  

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам,  аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.  И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.  Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,  не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.  Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
25.Благодаря ти за това интервю, Жоре?

И аз ти благодаря, че ме подтикна  да се поразмърдам и да направя нещо различно - беше ми много полезно! Гуш!