какво е животът


от нулата

Какво е животът.  В мислите си се оказах заблуден, защото ме заблудиха, че „трябва да учиш, че да сполучиш”. Но аз реших да не обръщам толкова внимание на теорията и да се справя с живота по практичен начин-т.е. както мога. Не знаех много признавам, защото ходенето на училище ми беше професия дълги години, като си мислех, че ще науча нещо съществено. Но не стана така. Имаше и мигове, в който дори ме намираха за „бавно загряващ”, и това допълнително ми влияеше, но. Губенето на време беше цел №1 в моя живот до преди, да започна да тренирам бойни изкуства.  Появи се „голия ентусиазъм” в тренирането и за първи път полагане на живи цели, който са постижими в реално време. След като свършиха тренировките по причини на треньора ни, аз пренесох „голия ентусиазъм” в своя ден. Създавах много неща, без да се ангажирам с медали и награди. Оказах се прав за себе си, но крив за  околните, защото. Е много трудно да въвлечеш някой да ти помага без да му се отплащаш/че и предварително дори/. В това консумативно общество, в което наградата и облагата е доста важна, няма как да обясниш на хората, че не точно веднага можеш да им я дадеш. Всеки иска на мига за да не го излъжеш, но аз не правя така, защото „голия ентусиазъм” те кара да извадиш от джоба си и да дадеш.
Имах много приятели „за маса”, но аз раздигах масата и вече се храня сам. Компания и наздравици не желая от „уж приятели”. Мълчанието през годините ме научи на нещо много важно: „Карай си работата и не гледай в страни.” После когато започнах да общувам, виждах, че нищо не се е променило дори и когато съм бил дете, после подрастващ и сега „може би мъж”. Осмиваха работата ми като масажист, но се изненадаха от поверените  и излекуваните ми случаи, който имам. После се появиха някакви приказки за писането ми, а то беше само едно драскане отначало, дори си нямах и на идея, че това ще са книги. За това когато усетих на къде отиват нещата започнах плахо да  прокарвам пътя на творбите си. Е по-точно те сами си  прокарват, защото хората сами ги търсят и говорят за тях, не аз.
За мен животът се оказа нещо много смислено и прекрасно за да можеш да се разгърнеш в своята цялост. До като си жив можеш да създадеш какво ли не, да помогнеш на кого ли не и да оставиш прекрасни спомени на кого ли не, с книгите си например без дори да подозираш. За това аз си карам работата и не се интересувам.