Толкова лично и интимно!

Хората смятат, че любовта може да навлезе надълбоко само тогава, когато обичаш един човек. Това е пълна глупост! Дълбочината на любовта няма нищо общо с това дали обичаш един или двама души. Дълбочината определено зависи от следното: да оставаш винаги в състояние на любов – това придава дълбочина на любовта. Например, обичаш един мъж или една жена. В продължение на няколко дни нещата са наистина фантастични, прекрасни. И след това естествено започват да доскучават. Няма нищо лошо в това – то е просто в самия ход на нещата в природата. Запознаваш се с жената, с нейните маниери. Тя се запознава с теб, с твоите привички, с твоя начин на живот – и когато всичко е вече познато, интересът започва да намалява. Когато всичко е известно и вече няма нищо, което да удиви, как връзката да остане фантастична? Удивлението започва да изчезва, нещата се установяват, принизяват се, стават всекидневни, обикновени. Това става обикновено. Тогава може да продължиш да живееш с мъжа или жената с идеята, че ако смениш партньора, любовта няма никога да отиде надълбоко. Но любовта изобщо не отива надълбоко. Тя с всеки ден става все по-плитка. Рано или късно ще започнеш да приемаш другия за някаква даденост. В присъствието на другия няма да има радост, ти няма да чувстваш трепет от неговото присъствие. Можеш да продължиш да се привързваш… Ако се привързваш твърде силно, тогава никой няма да иска да бъде с теб, защото никой не иска да попада в затвор, никой не иска да се превръщаш във вериги за него. Колкото повече се привързваш, толкова по-грозна става връзката. Тя първо загубва радостта си, чара си, магнетизма си, а след това става болна, патологична… Ти се привързваш просто защото се страхуваш да загубиш, страхуваш се от промяна, страхуваш се да навлезеш в нова връзка. Защото новата – кой знае какво ще излезе от нея, кой знае накъде ще те отведе? Новото е опасно, защото все още не е познато. Старото е познато, установено, има там известна сигурност, удобство, уют. Когато започнеш да се привързваш заради привързването, това е патологично, грозно – то няма да внесе дълбочина в твоите взаимоотношения. Цялата дълбочина ще изчезне. Отиди и виж. Милиони съпрузи и съпруги… Каква дълбочина? Каква интимност има там? Не казвам, че ако си с един човек – с жена или с мъж – и нещата все още израстват, променят се… Не казвам това. Не ме разбирай погрешно. Има някои хора, които са толкова чувствителни, че всеки ден могат да намират по нещо ново у другия. Има хора, които са толкова естетични, че изобщо никога не чувстват нещата да са се изчерпали. Тяхната чувствителност, сензитивност, страстност непрекъснато откриват нови дълбочини. Тогава всичко е наред. Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов. По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непресттанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации… Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва - не се случва. Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти - правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка… Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!

… Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.

                                                                                                                                        ОШО

Анаѝс Нин...

Всички писатели скриват повече, отколкото откриват. Художникът е единственият, който знае, че светът е субективно творение, в което има избор, който може да бъде направен, има селекция от елементи. Това е материализацията, прераждането на неговия вътрешен свят. След това той се надява да привлече и други в него. Надява се да наложи своето лично виждане и да го сподели с останалите. А ако второто ниво не е достигнато, то храбрият творец продължава въпреки всичко.

Анаѝс Нин (на френски Anaïs Nin)-1903/1977 

...За зрънцето.

…Две зрънца за нас  хората са живото спасяващи. От едното става брашно и хляб, а от другото зрънце-се храним след като се родим и наддаваме.

Като малки се радваме на житото, а като пораснем ставаме фенове на нещо което притежават другия пол.

Колко време един мъж може да издържи между две зрънца от жито и от женска гръд-сега ще разберем.

След последният засят декар с жито в ранчото мъжът се прибра и седна на стола под ореха и се загледа в една пеперуда. Опита се да я проследи с поглед но тя сякаш изчезна зад дървото. А в следващия миг усети как някой слага ръце на очите му. Той нямаше жена или деца, но ръцете върху очите му бяха нежни и някак ухаеха на цветя. Опита се да си припомни в съзнанието си, кой би могъл да бъде, но не успя да се справи и попита:

-Как дойде до тук след като съм на края на света?

-А ти, как разбра, че си на края след като аз те открих?

И гласът не му беше познат, но и ръцете не слизаха от очите за да разбере все пак кой е това.

Тя пусна ръцете си от лицето му и направи крачка в страни…и зачака. Той отвори очи и в първия миг мозъкът му не разбра наистина какво вижда. Обърна се и видя момичето от своите сънища, която винаги когато искаше истинска жена до себе си я получаваше в нейно лице. Но понеже последните 6 месеца не му остана време да помисли за себе си и за каквато и да била ласка сега днес тя му дойде на крака. Няма фантазии, няма сънища, а самата в плът и кръв. И беше облечена с бяло и ефирно плетиво, което разкриваше всички детайли от нейния силует.

Веднага впери очи в зрънцето, което приличаше на това, което преди малко беше засял, само, че това му носи друг вид храна. Претегна ръка за да докосне тази прекрасна гръд.Искаше да се увери, че не сънува, защото все пак това не беше сън, а реалност. А пратеницата не мръдна, а само пое дълбоко въздух за да изпъкнат гърдите и още повече и да изпълни дланите на обожателя им.

Мъжът не поиска разрешение дали може да я съблича въпреки, че го беше направил с поглед почти веднага. Прегърна я и докато тя беше спокойна само си вдигна ръцете за да може да се съблече оскъдната и дреха. За миг подухна вятър, който също се наслаждаваше на красоти и докосна косата и която се развя. Мъжът сложи глава в гърдите и започна да диша тежко сякаш не му стигаше въздух. Изведнъж пулсът му се засили и за миг усети, че това е несравнимо изживяване, коленичи пред нея и погледът му се спря на онова сърдечно женско място, което дава живот, както майката природа. Разтвори краката и раздвижи пръстите си. Тя само го наблюдаваше и правеше разлика, колко беше смел в сънищата, а на яве е така плах и неуверен в себе си. Но не каза нищо защото днес беше тук за да сбъдне неговото желание. Той затвори очи и отвори уста за да изкара езика си, който да докосне нейната плът. Изстена за миг и с едно плавно движение на тялото си се озова до него на земята.

Пулсът и в двете сърца се засили, както може само вятъра през прерията да препуска.  Езикът му докара толкова сълзи на нейната божествена врата, че тя сама се разтвори от страст. Русокосата и собственичка не се сдържа и се изви така, че да се озове точно срещу неговият мъжки еквивалент. Не затвори очи, но пък го обви с устни и го скри целия само за един миг. Нямаше и желание да го пуска, защото тя също искаше да докосне с нещо сърцето на мъжа. А, тя знаеше, че понякога сърцето минава през „другата глава“ на мъжа.

Сянката под ореха беше се изпарила и единствен свидетел им станаха майката земя и слънцето. Мъжът докара екстаза в женското тяло толкова изкусно, че коленете и вече прималяваха и добре, че не и предстоеше път, защото щеше да го отлежи за неопределено време. Тогава след като вече всичко беше готово той влезе в нея, както рицар, който се прибира от спечелена война. Изстена и за миг му благодари в ухото, че най-накрая го направи и сля земната природа с нейната душа.

Така още едно зрънце беше засято и отъпкано от друго след това. Благодаря на майката природа за различните за посев зрънца и за това, което дава ни живот щом  проплачем.

другата енергия в нас...

Секса е енергия, която е изключително мощна и реактивна сама по себе си – тя дава стимул за творческа работа и чувство на спокойствие.