МАХДИМ и Пустинята на Живота!

Аз исках да се отърва от написването на този роман МАХДИМ, но в края на краищата дали той иска да се отърве от мен. Оставих да се уталожи въпроса в съществото ми и докато се избистряше изминаха цели две години.

Но сега бих споменал нещо много колоритно като цитат, което е на вътрешното крило на корицата: „...Ти явно искаш да можеш да контролираш всичко, но отдавна не знаеш как. И разбери, че когато се опитваш да контролираш всичко, ти не се забавляваш въобще. Отпусни се, дишай, тръгни по пътя си и живей в радост. Но хайде стига приказки, да тръгваме, защото е време да се наситят с  живот празните думи!“...

И те така, стига с тези приказки ами да вземем да свършим малко работа относно разказването за романа...

Още, когато започнах да пиша по книгата някак направих паралел с камертона. Понеже в двете му крачета, стърчащи нагоре съзрях Мъжкото и Женското начало. А дръжката си я представих като Общото начало между мъжа и жената. Така по тая траектория аз написах романа. Няма да скрия даже, че по най-различни поводи и места се раждаха главите за книгата. Главата за скорпиона се роди докато миех чиниите у дома на мивката. Няколко глави се родиха в гората по време на поредната ми разходка. Края на книгата се роди по време на престоя ми в София 2014г 13-16.ноември, в събота сутринта в 8:15 часа българско време. Онемях признавам си, защото как така се ражда главата за край на книгата, а всъщност самата книга никак не беше готова! Може пък аз да разбирам последен(хах), че тя вече е към края си... Защо пък вселената да ме известява за нейния край...

Много пъти съм казвал, че няма нужда някой да ме определя какъв съм, а е важно какъв се определям аз(като млад меринджей 24 се определяш ти-имаше някога такъв хумор)... Може би „едно време“ да те нарекат „артист“ (в онзи презрителния и подмазвачески лицемерен персонаж) са се обиждали хората, но днес аз съм артист, циркаджия и забавляваща се душа. След семинара за презентационни умения и лекцията на Златин Цветков(ШиЗиПро), нещо се промени в мен. Направо все едно бях в друг свят...то по принцип все съм от някой свят, но все пак... От тогава започнах да искам повече от себе си, да разкривам, показвам и раздавам своята артистичност... и да си "поръчам" завършен курс при Златин Цветков....

Не се ангажирам с оценката на другите... и не се интересувам дали ме гледат, харесват или каквото и да било... това е моя потребност да давам най-доброто от себе си, защото това е моята роля в живота ми.

Благодаря за възможността, която е процес на осъзнаване и действие от колкото само моя фантазия. Сега когато погледна назад към главите в романа си, си спомням как всеки ред, в който съм разказал за случващото се е допълнение за един различен поглед. Различен живот....
          Благодаря за отделеното време, то е важно за всички нас!

Ето тук можете да гледате представянето на романа ми МАХДИМ в телевизия Видеосат-В.Т. на 24.02.2015г.

Завръщането.Африка в моето сърце 2 е вече факт!

            Здравейте,  имам честта да ви кажа, че излезе 22-рата ми книга със

заглавие: Завръщането.Африка в моето сърце 2. От тази година нататък вече не мисля да си правя труда да представям всяка своя книга пред публика/кой разбрал-разбрал/. Кардинално решение вземам, но ми омръзнаха тези излишни крачки във вид на тичане за да  осигуря трибуна за себе си и седящи места за слушателите си. Тази ера свърши за мен. Не се извинявам и не се притеснявам, че няма да е удобно на никого-тук не е хотелска верига, а презентиране на книга. Нищо лично! Представянето на книгата ще бъде тук(на 20.12.2013г.) под формата на клип заснет от мен и публикуван за вас. Книгата е посветена на три жени в моя живот и бих искал те да знаят, че ги обичам.

„Завръщането.Африка в моето сърце 2 е продължение на книгата Африка в моето сърце писана преди 5 години. Тя се роди съвсем естествено, въпреки моето незнание, че ще има продължение. Главния герой Даржан Харч след взаимодействието на своята интуиция с „Повика на вечността“ бе посъветван да се отдаде на медитация и благотворителност. Оттеглянето му от фабриката за кукли, която създаде защото беше роден за това се наложи да я остави на децата си и да се заеме с другата по-важна задача; да пътува, да изследва дълбините на своята душа, да медитира и да разтвори сърцето си за дарение...“

И за да не бъда прекалено разточителен в моите думи към вас ще поместя последния урок в книгата:

Последен урок:

Двата най-важни дни в живота ти са: Денят, в който си се родил и денят, в който си разбрал защо!

Няма значение как те е отгледала майка ти(с много страх и пот), какво е сторил баща ти(нищо или всичко), какво си научил ти, как си успял в живота. Но има значение в какво си се превърнал и каква следа си оставил в сърцата на хората. Ти си тук, за да изживееш, следваш, реализираш и обогатиш свет, а за да е по-добър от колкото си го заварил...

И запомни, че всичко във Вселената е движение. Нищо не е стабилно, трайно, непроменливо. Само за да се събуди за нов живот под друга форма, в друга светлина..

Благодаря ти, че търпеливо ме изслуша и сподели със света...

Св.Георги ни Срещна(отново)!

Днес е Гергьов ден(06.05.2013г), но няма да говорим за агнета, а за съвсем различно нещо…Денят стана повече от празник след като преди малко се случи всичко това.

С Човека Вдъхновил ме за Книгата  "Африка в моето сърце".

Бяхме на кафе в Тиролиа и отидохме след това с моя приятел да се поразходим по центъра на Горна Оряховица. След като си свърши работата до ксерокса под общината тръгнахме отново към центъра. На вторите стъпала погледът ми съзря, мацката която ми „бръмна мухата в главата“ за Африка.  Още щом я видях се развълнувах толкова много. И от далече и викам: Само ако знаеш, как работи Закона за Привличането. От една седмица си ми в полезрението(т.е Съзнанието), защото всяко нещо което е свързано с Африка сякаш минава придружено с мисъл и за теб.

Прегърнахме се внимателно, защото тя чакаше второто си детенце(момиченце каза тя). Здрависах се с първото и дете(момченце), което съм запомнил още като новородено и после след като го роди, проходи и бягаше. А днес вече кара смело колело и гонеше гълъбите по центъра до шадравана, докато аз говорех с майка

му. Толкова много се радвах да я видя на живо и то отново бременна. След като през 2003-2004 година се разделихме от фитнес залата, в която я наследих като инструктор от тогава се виждаме на големи интервали. Така я засякох бременна с първото си дете после отново мина доста време. И ето ни днес тук на стъпалата под жаркото слънце на центъра на Горна Оряховица(България). Като казах слънце и припомних, как през 2003 година тя ми заговори за първи път за Голямото Африканско Слънце.. И как не успях да разкажа нейната история докато ми говореше за Африка, защото нямах диктофон(който извадих в мига, в който го споменах). Исках да извикам през целия свят, че благодарение на нейните думи оплетени в разказите и ми подействаха така магично и сякаш се влюбих в „Майка Африка“.

И понеже исках да мога да и споделя всичко успях в общи линии да и разкажа, че благодарение на нея идеята се разрасна до толкова, че аз се разтворих в нея. Не знам, кое е вярното уравнение в случая, но бях благодарен, че все пак до мен достигна този Дар.

Въпреки, че съм от Лясковец написах книгата си „Африка в моето сърце“ преди 6 години и вече е преведена на 3 езика и сега пиша нейното продължение…За мен е истинска чест да попивам всичко свързано с първобитния дух на „Майка Африка“.

Е, казах и, че сигурно много често може да „я сърби дупето“, защото всеки път когато попадна на следа за Африка или нещо ми привлече вниманието, тя изплува от само себе си. За това я помолих да не ми се сърди, ако често получава сърбеж J.

Поемата...

                    Поемата - Африка в моето сърце

Аз съм изследовател, не археолог.

Аз съм писател, не златотърсач.

Аз съм българин не, африканец.

Но все пак съм човек.

На всякъде тече в нас живот,

независимо от цвета на кожата ни.


„Събрахме се“ е най-често споменаваната фраза.

Африка, та Африка. Ето ти Африка сега в реално време.

А, колко сме малки пред нея, като едно семенце преди сеитба.

Необятни граници, девствени нюанси и необхождаща шир.

Как се събра тази Африка в сърцето ми не зная, но…

Благодарение на него аз съм тук. Живея, радвам се и плача.

Народа с черна кожа се оказа, толкова добър и щедър, сякаш съм си у дома.

Никога няма да забравя нищо свързано с тях.

Често се появяваше и Déjà vu.

Благодарение на поредицата от книги „Африка в моето сърце“ посяхме

редица семенца и така се размножихме. Сърцата станаха големи, но изпълнени с радост и любов.

Африка в моето сърце-разказването

"Помолих   за сила ... а съдбата ми даде трудности  за да ме направи силен!

Помолих за мъдрост ... а съдбата ми даде проблеми за решаване!

Помолих за напредък ... а съдбата ми даде мозък и мускули, с който да работя!

Помолих за обич … а съдбата ми даде хора с проблеми, който се нуждаеха от помощ!

Помолих за услуга ... а съдбата ми даде възможности!

Не получих нищо от това, за което бях молил, но получих всичко, от което всъщност се нуждаех!"

 Така започва книга Африка в моето сърце написана от Христо от Лясковец през не далечната 2008г. Както вече се досетихте тя е писана в град Лясковец, който е родния град на автора.

Автора след поредното разказване за книгата пред приятел решава да направи това разяснение още по-достъпно за всички хора по тази земя. Това е толкова скъпа книга от цялото творчество на автора. Въпреки, че той е написал 20-сет книги, той никога и за миг не е спрял да пише. Както се шегува той: „Е, какво като съм на 33 години и съм написал 20-сет книги, това не ме прави по-специален от всеки друг!“

Няколко са силните моменти в книгата, но аз ще ви оставя да се насладите гледайки и четейки книгата, която буквално променя човешки съдби. Днес няма да ви разказвам в писмен вид нищо повече от това, което съм правил и в други публикации, но искам да ви благодаря, че ви има и, че сте специални в моя свят. Свят на всеотдайно творчество и различни лишения и несгоди за да може това, което идва от духът да живее вечно!

p.s.: С майка ми снимахме този филм и тя рева през цялото време. Тя винаги го прави на тази книга, защото знае, усеща и подозира, какво се случва с детето и пред очите и. Трябват много силни ‚устои‘ за да не се разплачеш, но пък книгата докосва…определено…

Моят Ренесанс!

с Дейзи Патън

Не омаловажавам никого, но искам да изкажа своята признателност на една прекрасна душа в женско тяло. Тя се появи точно когато вътрешно усещах, че влизам в собствения си Ренесанс.

Душа, за която чувах само, че съществува, а като, че ли беше обвита в мистерия за мен. Но когато се срещнах с нея и тя изрече името си разбрах, че има една прекрасна магнетична сила в която се убеждавах за пореден път, че тя притежава.

Още щом усетих енергията и знаех, че тя е единствения авторитетен автор на тази земя за мен на когото мога да се поклоня(най-чистосърдечно), защото имаше такова сърце каквото много трудно се намира в житейската драма.

Дейзи Патън влезе в живота ми през сърцето, където мнозина правиха опити да се докоснат дори, но така и не успяха.

Сега когато почувствах това да го напиша и казах, че ще го направя, а тя каза, че няма нужда. Не напротив има такава нужда, че едвам издържах толкова време за да го подредя достатъчно добре и да го облека в моя стил на писане. Знаете ли, не срещнах някой да си беше направил труда да напише нещо за тази жена, която е така прекрасна не само на външен вид, а и вътре в душата и. Просто да си беше направил труда така да изкара на светло една такава прекрасна и талантлива поетеса като нея. Тя е достатъчно известна и без аз да казвам каквото и да било, но това са мои думи и моето поле за изява.

Мога да си позволя за сетен път в живота си, да кажа, че се радвам в навечерието на личния ми Ренесанс да я приветствам с добре дошла в моя свят…Благодаря ти, че те има,Дейзи…

Rainmeker...

диджериду

Първо ме разтърси музиката на Яни/Yanni/, когато чух това парче от неговия репертоар в истинския смисъл на думата. Почти всички инструменти бях виждал от тия, който той ползва  по концертите си, но тоя ме втрещи и заинтригува.

Това изпълнение дори не знам как  да го назова, защото е нещо много красиво за мен и е прекрасен букет от ноти, ритми и усещане. След като се загледах в инструмента не можех да си обясня, как от една тръба, може да излиза такъв звук. Чудех се няколко дни докато слушах тоя клип стотици пъти и започнах да търся информация, която може да ми задоволи любопитството, след като се освободих от другите си ангажименти.

Още щом го видях направих връзка м/у инструмента, дъжда и водата. А за мен е много важно да знам, какво прави водата в моя живот. Дава ми живот, знание и осмисля моето съдържание тук на земята. Музикалния инструмент се казва rainmaker.  Инструмент който вика дъжд. Да правилно прочетохте-дъжд. Аз също се чудех, защо е с такова наименование, но след като преведох достатъчно информация разбрах.

С този инструмент викат дъжда в Африка и Австралия.

Инструмента се прави от стеблото на кактус, бамбук и евкалипт.

Благодарение на „Повелителите” се е тълкувал климата, който бил от голямо значение, за препитанието на населението и ако нямало дъжд всичко било обречено на смърт.

С изменение на  климата се изменя и появата на дъжд по техните земи и от там се налага да се потърсят старейшините, шаманите и вождовете, който знаели как да боравят с познанието, което е дар. Дар, който моли природата да пусне дъжд като симулира дъжд чрез неговите звуци.

Благодарение на правилното запознаване с климата населението много добре знаело, кога да си насади посевите и с песен и музика да измоли своя най-голям повелител-Дъжда/водата/.

По пътя на моето изследване разбрах докато търсих информация, че психиката е нашия вътрешен феномен и това допълнително ни свързва с природа, а нашата вяра подплатява молитвата ни за дъжд, но не като форма на просия.

Освен инструмента разбрах, че това може да бъде човек наименован така, поради своят магнетизъм и в полза на общуване, бизнес и лидерство.

През 2003.г е присъдено на тайландския крал Бумибол Адуладеж патент за развитие на изкуствено създаден звук на дъжд, която по тамошното описание се ползват различно по големина семена за посев и колкото за по големи символизират по-големи облаци от дъжд за призив към земята. Заедно около този музикален инструмент се събират и играят в танц определени хора от племето. Явно за тях това е инструмент играчка, защото с него доста добре си залъгват децата, чрез семената, маниста и камъни, който са вътре и при навеждането на една или друга страна детето се забавлява от издадения звук. В Кения го правят от кактус и бамбук, а в Австралия използват стеблото от евкалипт с точно определена ширина. Звука от този звук, който издава инструмента в първите секунди е плашещ и се чудиш, какъв е тоя стар динозавър, който се дере гласните струни и не може да му се разбере нищо.

Днес може с този инструмент да не се вика дъжда, но пък събира огромен брой слушатели, който се удивляват от специфичния звук излизащ от евкалиптовата пръчка.

За мен беше чест да се разровя и да открия нещо толкова заинтригуващо и обогатяващо душата ми. Макар и само от едно парче евкалипт се прави изкуство, аз мога само да недоумявам, как се случва всичко това. Дълбок поклон пред това изкуство.

А дали ще извикате дъжд или благополучие около вас това може да разберете сами, като се обърнете направо към сърцето си. Благодаря ви, че ви има.