паралел на мечтите...


Няма да строя кораби, защото си избрах нещо по-добро за мен.

паралел на мечтите:
Днес докато чаках д ами се стопли водата за разтворимото кафе се замислих, какво е да строиш кораби и къде вече могат да се срещнат майстори на кораби?  Нямах си и на идея, защо ми се налага да правя паралел между създаването на кораби и правенето на масло и вино.

Отговора е: паралела съм аз. Аз съм човека, който осъществява сега своята идея. Може строителите на кораби да са вече само в историята/и като хора и като професия/, но човека създал Хри100ви стъпки е тук пред вас. Осезаемо е озарението на душата ми, която иска и прави всичко възможно за да го постигне. Може да не правя кораби, но пък продукта ми е и високо оценен от жената, която обичам, а това беше нещо много важно и съществено за мен.


С тези нейни думи още повече се зарадва сърцето ми и сякаш ликуваше, защото макар и отдалечени се обичаме, желаем, търсим и едновременно преоткриваме всеки миг от нашия живот.

Благодаря на създателя си, че съм тук на земята и мога да създавам и пре-сътворявам вътрешния си свят и да му се наслаждавам заедно с всички желаещи да му посветят част от времето си. Радвам се, че заедно с любимите ми пържени филийки за закуска имам възможността да смеля и тази моя мечта породена само от една мисъл: паралел между корабите, виното и маслото.