32 години. Една посока!

Не е нужно човек да бъде добър във всичко по един и същи начин, за да има какво да даде на света. Понякога му трябва просто правилната възможност. Неговата си.

Затова аз си мислех, че избирам да правя масажи още през 1994 година, когато бях ученик. Още тогава се питах какво ще правя, когато завърша училище. Все пак човек трябва да работи нещо. Но някак дълго време се съпротивлявах и не започвах работа, защото си мислех, че ще „правя“ масажи. Самонадеяно, неструктурирано, но пък от сърце. Някакво намачкване, някакво стискане, някакво натискане, някакво налучкване...

Сега, през академичната призма, през която съм преминал за 32 години, с доста квалификации и истински дипломи, се усмихвам. Защото това е моят път. Започна с напълно гол ентусиазъм и с въображението, че знам "какво" и "как" ще стане. А всъщност само греди! На толкова много греди се нацелих, че провалите ме научиха на повече неща, отколкото който и да е университет в България.

А и когато започнах да свързвам името си с масажите, се появиха „червените фенери“ в България. И сектите. Ех, точно тогава ли трябваше и аз да се чудя какво да избера...

Но през призмата на годините живот, а после и на опита, осъзнах нещо. Само съм си мислел, че аз съм избрал пътя на масажиста. Оказа се, че колкото повече вървя по него, толкова повече усещам, че съм избран, или по-скоро призван да правя това. Заради сърцето си и заради здравата си нервна система. А това да ти позволят да докоснеш някого е едно от най-хубавите неща за мен. Да прегърнеш някого и той да те прегърне. Независимо дали те познава или не. Просто докосване.

И така, вървейки по този път, ме обиждаха, присмиваха ми се, смееха ми се, че съм наивен глупак, защото правя масажи без пари на мнозина.

Но нямаше откъде да знаят, че Христо от Лясковец търпеливо практикуваше и търсеше поле за изява. А какво по-хубаво от това да не искаш нищо в замяна, но да имаш възможност да се упражняваш стотици пъти. И как всъщност се измерва това „колко си добър“? Ако някой си въобразява, че е в известността, няма нищо общо. Това е път със сърце и душа. И докато крачиш по него, тогава идват и парите, макар ти да не излизаш от дома си, от кабинета си и така нататък.

На мен ми отне време. Помислих си, че съм готов за бизнес, и създадох салон за масажи. Само две години по-късно фалирах. Поех такъв удар, че и до днес ми държи сито в главата, за да не се доверявам на мисълта, че трябва просто да седя и да чакам хората да се сетят за мен. Не. Аз трябва да съм навън, по пътя, да създавам контакти.

Болката от унижението и от загубата на нещо, в което си мислил, че си добър, се оказва без значение, когато дойде рецесията през 2008 година. Оттогава не стоя между едни и същи четири стени всеки ден. Не. Аз съм навсякъде по краищата на България, защото вървя по пътя си. Срещам хора, те срещат мен. Но вече не мога да скрия известността си, защото тя е факт по много причини. Когато бях никой за хората, не ги интересуваше какво правя. Защо се сещате за мен чак сега? Това сега звучи като човек, който е минал отвъд гнева  си. И точно това е голямата ми победа. Не че хората шушукат по-силно. А че аз съм останал на пътя си достатъчно дълго, за да стигнат шушуканията сами до мен.

Една от тях е, че не може всеки да ми бъде клиент. Вярно е, че парите не миришат, но аз си върша работата и продължавам да жъна успех след успех, защото това, което правя, го правя добре. И със сърце.

Но с масажите не тръгнаха веднага добре нещата. Наложи се да работя като барман, да нося тухли по строежите, да сортирам семена, да се науча да правя хляб. Цели 365 дни. Правех по 1300 хляба на смяна. Но никога не спрях да мечтая, че един ден ще правя само това, което обичам. Реших да се изуча въпреки отказа на родителите си да ме образоват в тази посока - 1998-ма. Изчетох няколко вагона книги, намерих точните професори и личности на моето време, от които да се уча.

И всичко това вече е факт, защото го постигнах сам. Никой не си мръдна пръста за мен. Никой не се поинтересува през какво минавам, защо го правя и какво ще произлезе от това. Освен мама! Да, всичко е заради мен. Аз съм причината за всичко. И затова днес не дължа аплодисменти на никого. Да видиш как стоят и чакат реда си медици, професори, лекари, адвокати...и те кървят! Тук при мен няма връзки. Щом нямаш принос за моето обучение, има график като за всички останали. Толкова е просто!

Само онези, които ми помогнаха да се изуча, както и всички клиенти, които ми се довериха, които ми помогнаха да отида на специализация в Москва, а сега и в НБУ-София, имат специално място в сърцето ми. Днес всичко е различно. Аз съм на пътя си. Път, за който никога не съм давал отчет на никого защо го вървя и какво правя. Не робувам на стари догми, на роднински връзки и на познанства. Откакто майка ми почина в ръцете ми, няма никой толкова важен, че да ме отклони от него.

Освен това преди 18 години работата ми като Терапевт просто се видоизмени. И колкото и да не искам да си нося работата вкъщи, тя се залепва за мен. Продължавам да търся решения само за случаите, които наистина имат нужда точно от мен. Всички останали могат да потърсят другаде. Ако не можеш да чакаш, няма как да влезеш. А ако не си в графика ми, чакаш.

Последните няколко случая през лятото на 2026 година се разшумяха толкова много, че виждам как хората ме гледат. Да, гледайте. Чувайте. Някога и вие седяхте на моята маса, когато аз плащах сметките. Това време отдавна отмина. И всеки път им напомням, когато се сетят за мен: вие първи ме забравихте. Аз нямам вина за това.

И така вървя напред. Не прескачам стъпала. Правя каквото мога. Търся решения. А резултатите ми вдигат толкова шум, защото съм ги оставил да стигнат до небето. Оттам гледката е красива. Не станах това, което съм днес, защото някой ми помогна. Станах го, защото не се отказах, когато никой не вярваше в мен. Сега ми е все тая, кой ми вярва!

П.С.: Това е човек, който 32 години не е спрял да върви. И когато накрая е стигнал по-високо от мнозина, не е стигнал там заради талант, връзки или късмет, а защото е издържал по-дълго от останалите. Кратко и ясно!

Всеки има нужда от ОТПУСКАне

Тайландски Терапевт!

Всеки има нужда да се „отпускане“, за да може да „избяга“ от тиранията на времето... Но според мен винаги е време за възстановяването на онова деликатно равновесие, от което човек има нужда чрез докосването, което търси винаги (макар и неосъзнато). А докосването чрез масаж е негов първи представител, който е средство, което ни помага да устоим на стреса от работата и домашните „грижи“. За повече от нас схванатите мускули и болката са просто една съпътстваща част от ежедневието ни. И по трудния начин научаваме, колко енергия похабява тялото ни за да ни „стабилизира“, едва когато ни направят качествен масаж. Именно тогава масажът се превръща в едно пътуване, при което преоткриваме тялото си и неговите граници (защото това, че ги виждаме - всеки ден, не значи, че ги осъзнаваме като цяло), изпитваме  удоволствие от живото си тяло, което  диша (по-свободно и дълбоко), стои изправено и се движи 100 пъти по-леко.

В цялата човешка история хората използват ръцете си, за да си даряват утеха и изцеление. Въздействието на докосването от Тайландския масаж зависи изцяло от съпътстващото го намерение извиращо от сърцето. Положените със състрадание и добронамереност длани върху енергийните магистрали предизвикват множество невидими промени. Докосването понижава кръвното и успокоява пулса. Успокоява нервите, като снема напрежението от тялото предизвиквайки пълна релаксация и чувство за благополучие. За това е хубаво да знаете един малък „джокер“. Дори 5 мин. докосване на всеотдаен и грижовен човек са далече по-съществени за вас, отколкото един час механичен масаж, направен от човек, чийто ум отсъства от процеса.

П.С.: Усещането, че някой се грижи за нас и допускането на целебното докосване утвърждава нашето лично самоуважение и създава доверие, а продължителната терапия може да улесни освобождаването на дълго задържани и блокирани емоции (като сълзите - например). Защото то винаги има какво още да ви каже (загубвайки „разума си“ се връщаме към сетивата си“). Това са напълно естествени процеси на тялото ни, които ние не трябва да сдържаме (под претекст, кой, какво ще си „помисли“ за нас). Освен това е полезно не само да бъдем докосван/а. Да правим масаж е също толкова благотворно. Приятно е да познаваш човешките различия, които допирът ти разкрива. Винаги във взаимодействието между масажиращия (даващия) и масажирания (приемащия), се поражда едно единство - състояние наподобяващо медитация.

 (четете и думичките с шарен шрифт...там има препратки към още информация)

С колежката по Тай масаж Сияна във Варна! 13.01.2022!
 След дву часов Тай масаж само за мен!

С колежката Сияна по време на обучение по Тай масаж 2019-та!
И срещата ни за първи път!

Енергииния масаж и Обмена на Енергия...

„Няма да отдам нищо от енергията, която ми е необходима, и няма да поема енергия, ако тя не ми е необходима.“

При взаимен масаж се изгражда система на енергиен обмен. Промените, които настъпват вследствие въздействието на масажа, не са резултат само от предадената енергия на масажиста. Те не могат да се обяснят единствено с това, че той е отдал своята енергия или част от нея; те се дължат на взаимния енергиен обмен. Енергетичния процес може да се сравни с катализаторното  действие на някои вещества: катализаторът спомага за протичането на дадена реакция, но самият той не участва в нея. Така масажистът помага на пациента да се освободи от вътрешни задръжки, които му пречат да запази хармоничното си равновесие. Тези промени са безспорното доказателство за жизнената енергия на масажирания, а не за квалификацията на масажиста.

И в този ред на мисли е хубава често да си спомняте, че: няма добра и лоша енергия! Същността на енергията е свободното ѝ преминаване, но пък е хубаво да знаете, че има блокирана и грешно насочена енергия. Ако такава енергия се освободи една част от нея отива директно в масажиста и се изразява в главоболие, умора и усещане в дланите. Вярно е, че платената цена от клиента не покриват щетите от главоболието след процедурата, но също така това не е критерии да зарежете клиента насред масажа. Редно би било да разтръскате ръцете си по посока към земята за да се отървете от нежеланото. След приключване на масажа ръцете се умиват с топла вода и сапун, а след това веднага със студена течаща вода. Освен това можете да си помогнете, като си казвате: Погрешно насочената енергия изтича.

Ти помагаш ли на сърцето си...

Който чете и се обижда от редовете ми, да се чувства както иска или да не чете написаното. Всички прилики с действителни лица е напълно умишлено и целенасочена, защото това е част от живота ми..

Днес(04.02.2014г) Денят беше много красив и динамичен, сякаш бях тръгнал на Пазар-лък. Отново Живота ме запозна с различни интересни хора. Радвам се, че съм Отворен и отговорен в живота си и той ме среща с такива хора. След като се завърнах от Велико Търново и се подстригах по план ми предстоеше да отида да ми наточат ножката, която ми е спомен от дядо. Занесох я на Бай Симеон или Монк-ата бръснаря(зад II-ро Основно училище „Вичо Грънчаров“ в Горна Оряховица). Той е от рода, на моя дядо е брат(съответно  ми е дядо). Видях го, че скучае и си говори с някакъв човек в ателието си и влязох да го питам дали ще намери време да ми наточи ножката. Той се съгласи веднага, а аз излязох да говоря по телефона(той пък точно тогава звънна). Докато си говорих видях, че той вече е готов и така влязох да го попитам, колко ще струва. А той каза гледайки ме в очите: „Ще струва една усмивка от теб.“ Получи я веднага. Тогава той бръкна в джоба си и ми даде една ментова бонбона(от ония дето ги смучат хората когато имат проблем с гърлото или носа, но беше и дъвчаща бонбона). Благодарих му няколко пъти и му казах, че това е ножка, подарена ми от дядо и, че няма кой така фино да я наточи, както той. Вече я е точил два пъти преди това, но рязах един балатум предното лято и някак се изтъпи и не режеше мезето вече както трябва. След като завързахме разговор, който за първи път се случва през живота ми( и двамата някак си не сме говорили никак за живота си), той извади снимки и ми показа майка му и баща му(прадядо ми Георги и прабаба ми Ненка/нея я помня, защото съм ял най-сладките лукчета от нейните ръце), след това ми показа и родителите на майка му и баща му(дядо Ризо и баба...нея запомних). Но пък каза за дядо Ризо, че е от Телиш Плевенско. Воювал е 8-9 години с турците. Но в семейството били 4 деца(той и три сестри). Скарали се за имот като ги делили и той ги намразил и просто си тръгнал. Така след като ги напуснал се озовал в с.Малка Черковна(селото на фамилията ми по бащина линия). От там заминава на война, а след това се връща и се установява в селото. Така се ражда прадядо Георги(бащата на дядо Христо на който съм кръстен(Бог да ги прости всичките), а той се залюбва с прабаба Ненка и така се раждат 6 деца: баба Санда, Дядо Иван, дядо Христо(моя дядо-най талантливия от всички Деца на фамилията; построил няколко къщи и „ремонтирал“ стотици), баба Петрана, дядо Стамен, дядо Симеон(Монката Браснаря). Така някак е започнало всичко в селото, но един по един са се изцелили и дядо ми дошъл в Лясковец за по-добро бъдеще. Ех, този стремеж за Възход.

След това се заговорихме за моята професия с една част свързана с масажите-рефлексотерапия и той тогава сподели нещо много колоритно.

„Когато дойдат клиенти, аз ги питам: Ти помагаш ли на сърцето си?" А те всичките се пулили и го гледали от начало странно, но той пък им обяснявал някак търпеливо, защо ги пита, и какво да правят за да си помагат.

Докато слушах това се замислих: Я виж ти едно такова бръснарско(той не се обижда от това, че се нарича бръснар/аман от стригачи дето се наименоват коафьори/ ателие, как може да научиш нещо мъдро и да разбереш приложението му в живота си. Оказа се, изключително социално място и дори мъдро решение да посетиш „Монката-бръснаря“ и той да те пипне косата. Докато си говорехме, нещо много силно привлече вниманието ми. Някакъв текст залепен на стъклото пред него. Четох го поне 10 пъти за да разбера, че има нещо друго(текста е с двуяк превод) „Моля, уважаемите клиенти да държат главата си

изправена до завършване на подстригването.“ И веднага щом го попитах какво означава това, той ми го преведе, бавно и спокойно: „Всички дето подстригват карат клиентите си да си навеждат главите. То не стига, че живота ни навежда не само главите, ами и тук да ги карам да се навеждат. Аз ги карам да стоят изправени и да са горди, че седят на моя стол. Самочувствието им не искам да се разваля и когато си тръгнат от тук, да са с гордо вдигната глава, а където искат да се навеждат. Аз бях военен и това ми е останало от там.“

Аз онемях и направо не знам, какво можех да кажа, след тия уроци на Времето. Оказах се някак  на подходящото място или успях да предразположа дядо Симеон да говори...не знам с точност, но..преживяното е факт.

Царицата и Царят!

При вечер когато си правих стойката на глава засякох една мисъл: Христо не си писал за: Царицата и Царят! Ха, казах си аз добра идея.

Ето сега отново съм заел позата стойка на глава в триножник вплел ръце и усещам как кръвта ми буйно облива мозъкът ми. А преди години слушах глупости от рода: „не се навеждай за да не ти влезе кръв в мозъка“(хах). Сега с такава радост го правя и съм изключително щастлив от този факт. Вярно изминаха някакви си 12-сет години, а сега съм в 13-тата си година на практикуване на йога, а сякаш започнах вчера да практикувам. Признавам си малко трудно я усвоих, защото ми беше трудно да „обърна“ съзнанието си заедно с тялото си за да застана в тази поза. Но за да завърша цикъла си в йога практиката започнах да я усвоявам и нея но ми отне 6 месеца за да свикна. После през различен интервал от време паднах два пъти(през първата година на практикуване) и се оказа, че трябва да преборя и собствения си страх от повторно падане. Но се справих и с това. Така насладата от стойката на глава си дойде от само себе си и стигнах до 25 мин, да стоя така в позата(голяма работа).

“Стойката на глава(царицата на асаните) оказва благоприятно въздействие върху вътрешните органи (в долната коремна част). Вследствие на продължителното седене в тази част на корема се задържа голямо количество кръв. Сиршасана освобождава от застоя на кръв тези органи, като нормализира нарушените им функ­ции. Смущенията в дейността на простатата, които измъч­ват толкова много мъже след петдесетте години, са предизвикани именно от горните причини. Позата освобож­дава и половите органи от прекомерното количество застояла кръв. Отпуснатите вътрешни органи (бъбреци, стомах, черва) заемат своето нормално място и форма. Това става чрез пос­тоянна постепенна практика, постигаща лечебна продължи­телност общо от 15 минути на ден (три сеанса по 5 минути). Оттичането на венозната кръв от храносмилателната систе­ма предизвиква нахлуването на артериална кръв, последвано от подобряване на храносмилателните функции. В право или седнало положение по време на дълбоко дишане (вследствие на издигането и спадането на диафрагмата) черният дроб се масажира. По време на Стойката на глава този масаж е по-силен и ефикасен, защото при вдишването диафрагмата отб­лъсква черния дроб и вътрешните органи, чиято маса натежава върху него. Далакът също се освобождава от при­лива на кръв и е облагодетелстван от масажа на диафраг­мата. Сиршасана действа благоприятно и върху дихателния процес. Вследствие на натиска на коремните ор­гани върху диафрагмата се улеснява дълбокото издишване. Йогите казват, че Стойката на глава води автоматично до Пранаяма, до условието да се диша винаги през носа. Заслуга на позата по отношение на нашето здраве е в доброто про­ветряване на върховете на белите дробове, което предпазва срещу белодробни заболявания (особено туберкулоза). Сиршасана пре­дотвратява и лекува разширените вени и хемороидите. При възпалени хемороиди правилно е ефектът на асаната да се допълни с обливане със студена вода на засегнатите места.

       Сиршасана има особено благоприятен ефект върху мозъка. Подпомогната от силата на земното притегляне, кръвта нах­лува обилно в мозъчните кръвоносни съдове и предизвиква истинско "изплакване". Вследствие на това и на отпускането на свитите капиляри се отстраняват "като по чудо" мигрени­те и главоболията, без да се прибягва до силни лекарства.

Позата запазва или възстановява еластичността на мозъчни­те капиляри. Това има важно значение, като си припомним, че мозъкът е гигантско гъмжило от милиарди нервни клетки и че той е органът с най-голям брой кръвоносни съдове, за­щото нуждите му от кръв са огромни в сравнение с другите органи и тъкани. Всекидневно мозъкът е оросяван с 2000 литра кръв! От качеството на мозъчните кръвоносни съдове зависи качеството на нервните центрове, намиращи се в гла­вата, от което пък се определят нашите умствени способнос­ти, зрението, слухът, функциите на всички сетивни органи, прецизността на нервната система, съвършените движения на нашите крайници, силата на половите органи (състоянието на бъдещите поколения) и пр. и пр. Стойката на глава по­добрява паметта, концентрацията, устойчивостта срещу нер­вна умора. Позата регулира и нормализира дейността на хипофизата и на щитовидната жлеза и допринася за под­държане на младостта. Ефикасно е действието на Сиршасана върху сетивните органи. Допълнителният приток на артери­ална кръв благоприятства очния апарат (по-специално ретината), включително мозъчните центрове на зрението. Сиршасана влияе положително при късогледство и астигматизъм. Слухът също се подобрява. Малкият мозък, намиращ се в основата на мозъка и свързан с всички волеви двигател­ни центрове, при упражняването на позата участва в запаз­ването на равновесие.

Стойката на глава има подчертан естетически ефект. По­добрявайки статиката на гръбначния стълб и засилвайки мускулатурата на трупа, позата ни възнаграждава с хубава стойка, с гъвкава и грациозна походка. От обилното орося­ване на лицето с артериална кръв епидермисът на кожата се подхранва по-добре, отколкото чрез най-реномирания крем против бръчки. Благодарение на Стойката на глава кожата на лицето се освежава, то излъчва здраве. Що се отнася до косата, йогийската традиция твърди, че вследствие на доб­рото оросяване с прясна кръв на скална косите могат да се сгъстят и потъмнеят. Но за да се получи такъв ефект, необ­ходимо е Сиршасана да се прави най-малко по половин час на ден (евентуално в няколко сеанса). При такава практика Дхирендра Брахмачари съветва да се пие много прясно мля­ко, а ние препоръчваме още да се яде повече варено и покъл­нало жито.

Сред многото други ефекти, които произвежда Стойката на глава върху здравето (отегчително е да ги изброяваме!), ще отбележим само още няколко особености, заради които йогите я смятат за една от най-важните асани заедно с Випа-рита Карани и Сарвангасана. В този смисъл ще изложим мнението на един от известните Йога-учители — Йесудиян: "Съвременната медицинска наука потвърди, че нашият мо­зък съдържа някои неизползувани от хората нервни центро­ве, които са в латентно (спящо) състояние и чийто смисъл на съществуване науката не е намерила досега. Тези нервни цен­трове обаче са отлично познати на индийските йоги, които благодарение на едно задълбочено изследване, датиращо преди хиляди години, са открили средството да ги "събудят" и стимулират. Всички йогийски упражнения, и най-вече Ви-парита Карани, Сарвангасана и Сиршасана, независимо дали ние искаме или не, се стремят да събудят тези центрове и да ни поставят в притежание на способности, обикновено нео­чаквани от нас. Хората дори се страхуват да повярват, че чо­век може да постигне такива възможности като телепатия, ясновидство (предвиждане на миналото и бъдещето) и др. Всеки, който практикува сериозно Хата Йога, го постига! Скептикът може сам да се убеди в това — щом времето и търпението му позволят, да развие в себе си тези нервни цен­трове отвъд обикновеното ниво на съществуване."

Трудно е не само за скептиците, но и за нас да повярваме в думите на един такъв известен йога-учител като Йесудиян, но факт е, че йогите казват винаги истината, и за да я дока­жем на самите себе си, ще ни трябва само едно — упорита практика!

Накрая към ефектите на Сиршасана ще прибавим това, че тя ефикасно се бори с безсънието и подобрява кръвообраще­нието на краката. В това можете да се убедите, след като сте били в позата няколко минути и след връщане в изходното положение констатирате, че краката ви стават розови и се за­топлят.

      При редовно и постепенно упражняване позата е постижима за 90% от изпълнителите.“

 (извадка  от книгата „Йога“ на моя учител и приятел г-н Венцислав Евтимов)

Рефлексотерапията е царят на масажите за мен. С него успях да възвърна в буквалния смисъл живота(от онзи свят) на няколко човека. Понеже аз не съм с претенции, но с познанията си които имам не давам всеки да ми прави процедури, още повече, ако не знае достатъчно(нямам нищо против „колегите“). Аз изучавам и практикувам този вид масаж (и още няколко вида) от 1994г.

Днес ходих отново на масаж на ходилата следобед и заведох майка за втори път. Аз си направих процедурата: „Второ сърце“, а майка отново направи масаж на леглото на Nuga Best. Аз се чувствам много добре. Вярно е, че от начало след като сляза от уреда сякаш имам още кабърчета по ходилата и петите, става ми много топло и приятно. След като свърших отидох да наглеждам майка хем да не и е скучно, хем да е „под око“. И понеже знам, какво е да ти правят и да правиш рефлексотерапия предпочитам да ходя там и да използвам умерения си натиск на тялото, от колкото некомпетентността на някого.

            В нашите ходила и длани се оглеждат с поразителна точност всички органи от тялото ни. Всичко, ставащо в една точка, е във взаимовръзка със съответния орган и област на тялото на тази точка. Когато има някаква индикация за болка след натиск  по дадена точка е налице увреждане или нарушение с даден орган. А никой не обича да го боли. За това чрез рефлексотерапията може да бъде стимулирано отделянето на шлаки и отпадните вещества в организма. Активирането на рефлексните точки предизвиква повишено оросяване с кръв  на органите, а това води до подобряването на цялостното състояние на тялото. Енергията преди да направи един пълен кръг в човешкото тяло преминава през меридианите като започва от белия дроб и пак при него завършва. „Така тръгвайки от меридиана на белите дробове, чиято максимална активност е между 3 и 5 часа сутринта, от 5 до 7 часа енергията преминава в меридиана на дебелото черво, след това в меридиана на жлъчката от 7 до 9 часа, далака и надбъбречната жлеза от 9 до 11 часа, сърцето- от 11 до 13 часа, тънките черва между 13 и 15 часа, пикочния мехур от 15 до 17ч., бъбреците – от 17 до 19 ч., перикарда – от 19 до 21ч., тройния нагревател от 21 до 23ч., жлъчката от 23 до 1ч. и черния дроб от 1 до 3ч. и след като завърши един пълен кръг отново се връща в меридиана на белите дробове.“

               При силно причинена болка в рефлексната точка може да се говори за „вик на тъканта“ заради новия и свеж приток на енергия. Трябва да се хармонизират в протичане на енергията не само от терапевта, който лекува, но и от възбуждането на съответните рефлексни точки, което на практика е и обръщение към организма за да се лекува сам.

Винаги на пациента се обяснява, че има голяма вероятност самата терапия да е съпътствана с болежки и реакции на определени места по ходилото, но това не представлява проблем, а положителна подготовка с цел информираност. Също така психическата нагласа е много важна. Положителната мисъл на пациента влияе също талкова силно в полза на лечението макар и само на ходилата.

Масажът на ходилата има голямо значение в живота на човечеството като метод за самолечение.  Ходилото се разделя на три зони:

1.раменен пояс;
2.кръста;
3.тазов пояс;

Във всяка зона се намират определените органи, който съответстват на разположението в тяло. Тези зони са проектирани за един прекрасен ориентир и за по-точното намиране на рефлексните точки. Чрез палпация се опознават зоните на ходилата и от там може да се назначи диагностика и указания за следващи процедури на ходилата. Науката за рефлексотерапията е трудна, но точна наука и не може да се пристъпва към нея с пренебрежение. Тя има също толкова важно значение, както и всеки друг вид масаж на цялото тяло. Опитвайте и никога не се вкопчвайте излишно в страховете си…

За да се обоснова ще споделя една легенда.

В Китай се разказва история за един стар човек, който можел да превърне камък в злато. Един ден  едно момче отишло при него и го помолило  за помощ. Старецът казал: „Какво искаш момче? Злато? Мога да ти дам, колко поискаш.“ Момчето отговорило: „Не, господине, не искам злато, искам да ме научите да превръщам камъните в  злато.“  Ако човек има само злато, ще го похарчи  и пак ще си остава беден. Ако обаче човек знае, как да прави  злато, ще забрави завинаги бедността.

 А, вие открихте ли своето злато в живота си? Знанието за Йога и Масажа са злато(за мен).

По тротоара...

Денят започна с много червено утро и прекрасен силен изгрев. Тъкмо свърших с сутрешната си медитация и наблюдавах утрото и и самолетите, как си летят.

Захванах се със задачите си определени за деня и така стана 9:10 когато звъннах на куриерската фирма за да попитам дали е дошла пратката ми. Оказа се дошла и тръгнах да си я вземам. Ходенето пеш ми е като хоби и далеч не се впечатлявам от разстояния от по 3-4 км. след като ходя по 11-17 км. Така от Лясковец се засилих и тръгнах към Горна Оряховица. По пътя имах възможността да наблюдавам, как няколко метра на едно въже преди няколко дена бяха закичили мартеници. Това е рядка възможност след като се има в предвид, че това е втория град в България и единствен за мен където са свързани с тротоар. Можеш да си ходиш по този тротоар като пич само да искаш да ходиш – разбира се.

Вървейки реших да звънна на Адаша, с които си пишем чрез социалната мрежа. Той е един прекрасен човек. Попитах го по телефона, че ако иска можем да отидем да пием по кафе някъде из Горна Оряховица. Така се уговорихме да се чакаме пред новия офис на леглата Nuga Best и от там да продължим напред. Обаче аз не се сдържах и влязох да попитам, как стоят нещата за употреба. Понеже съм го ползвал такова легло на едно друго място и вече съм се докоснал до ефекта му и знам, че е несравнимо. Не е същото като моя масаж например, но след като още не съм открил достоен човек с познания в тази област в региона ползвам това стационарно съкровище. Получих информацията, която ми беше нужна и продължихме да крачим с Адаша по моя маршрут. Така срещнахме един стар мой клиент на възраст с детски  паралич, който идваше редовно в салона ми когато в сряда масажите бяха безплатни(да имаше и такава  опция от моя страна). Минахме по край центъра на Горна, после по край сувенирния магазин Чилла, после покрай съда и се запътихме за Макс Марк. Аз обичам да пазарувам от там, защото съм доволен(като клиент) от тях. Добро впечатление прави и мястото е доста просторно в магазина им и нещата са пресни и не заблуждават клиентите си. Прекрасна стратегия имат и клиента като мен им вярва и ги посещава редовно. Никога не съм препоръчвал магазин друг освен него на всичките си приятели и никой не го е искал това от мен. Но това го умее само доволния клиент(малко се отнесох).

Свърших си работата в магазина и отидохме с Адаша да пием кафе във Fresh-a на втория етаж на сградата им. По говорихме на спокойствие, без цигарен дим и без досадни погледи от постоянни зяпачи и критикари(не че ме касае това). Подарих на Адаша едно шишенце от сърце, защото той прави достъпна рекламата ми без аз да го карам. А няма нищо по възнаграждаващо нещо от моя страна, когато видя самоинициатива от друга(та) страна от която най-малко очаквам. Винаги се отблагодарявам с нещо. Винаги! Той като един също така благодарен човек реши да почерпи по кафе, което също беше един дар(аз не съм целял това). Спокойни, щастливи, емоционално разтоварени и отдъхнали поехме обратно по пътя си. По същия маршрут вървяхме и разговаряхме. Видях много хора, които сякаш отдавна са ме забравили или се правят на не виждащи ме, но това е само за тяхна сметка.

Крайна точка се оказа домът на Адаша. На врата ни посрещна любвеобилното му коли, което е прекрасно. Красиво е наистина да има един такъв прекрасен дар да те чака. Влязохме вътре и след кратка адаптация в обстановката от мен помолих всеки да мине през банята и да си умие ходилата, защото идвах в домът им за да им подаря по една процедура – рефлексотерапия на ходилата. Мога да си го позволя и с такава радост го изпълних. Първо беше Адаша. Веднага разбрах, докато обикалях по лявото му ходило, че има малък проблем с отделителната система. Последва малък коментар относно това. С този метод не може да остане нищо скрито, дори и да не се вижда. Сякаш това е къртица, която намира проблемната зона но от вън на вътре, а не обратно. След това седна на стола жена му. Наистина нямах и най-малка идея, как ли са се почувствали когато пристига човек, който не иска нищо от тях, а иска да им подари едно прекрасно изживяване. Наистина не знам, защото не попитах. Свърших с масажа и се оказа, че ще седнем на масата, защото Адаша знае, че аз обядвам рано. Рядко имам възможност да обядвам на друго место, но тук беше истинско удоволствие. Имах възможността да избирам и от две шишета вино. Избрах това, което го е правила жена(те така казаха). Обядвахме с Адаша и говорихме. Толкова приветливо и щастливо не се бях чувствал скоро. Благодаря за което, Адаш! И както всичко друго и това си имаше край, а и нямах търпение да отида в салончето с леглата. Но жената на адаша каза, че заради масажа на краката някак краката и се „чувстват щастливо“. Разделихме се сякаш се познавахме винаги, и аз закрачих към следващото място. Влязох, съблякох се и ме накараха да си махна и колана на панталона. Легнах на леглото и така се отпуснах, че по едно време се отнесох. Единствения недостатък беше, че е на главен път и когато минават хора и коли се чува всичко(но айде без критики). Чувствах се щастлив, че за пореден път можех да лежа на такова легло и да усетя, как наистина онова нещо се разхожда по гръбнака ми когато аз лежа и се наслаждавам. На няколко пъти успях да усетя, как изпукват 3-4 прешлена, което ме зарадва и така докато свърши. Е, не мога да скрия факта, че човек които цени времето си като мен не му е ценно дори и лежането на това легло, но пък за сметка на това, вече знаех, какво ще пиша в материала си. Да ще похваля офиса на Nuga Best  в Горна Оряховица(сега салона им е изместен срещу Родопа и под Болницата…и най-добре е, че е на главния път и ми е на път по тротоара). Съзнанието ми беше заето да се наслаждава на всичко, що можеше да усети, но далече съм от факта,че не мислех и за куп други неща важни за мен. А, денят ми беше пълноценен, красив изпълнен с благодарност и чест. И в крайна сметка, какво му плащаш – само 1 лев за процедура.

„Здравето и благосъстоянието на тялото е по-скъпо от всяко злато, и яко тяло е по-добро от безбройно богатство.“ (30:15)

„…Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и благочестието…“

                                                                                    2 Послание на ап.Петър 1:3

„Няма богатство по-добро от телесно здраве, и няма радост по-висока от сърдечна радост.“(30:16)

Посланията са от Библията и поместени в хартиения бюлетин на Nuga Best в България.

За мен е чест, че мога да бъда техен клиент и да ползвам, когато мога и искам тази перла в короната на корейската NUGA MEDICAL. А негов създател е корееца г-н Ч0 Сънг Хен. Още нещо ми харесва, което не е лого, но е съществено в бюлетена им: „Нашата мисия: Да направим хората щастливи.“

Аз май пак се „олях“ ама ще ме прощавате…

Случай от моята практика...

Още не бях свършил с терапията на момчето в будна кома ми звънна телефона. Оказа се, че ми се обади сина на моя дядо на брат му. Той е единствения ми дядо, който останал жив… Получил инсулт и синът му ми звъни за да ми каже, че той ме вика за да му помогна. Защото когато на погребението на баба ми му казах, какво правя, той явно е запомнил.

Така отидохме до болницата и аз още там започнах с процедурите си към него…но без да се налага да ме виждат „докторите“. След няколко дни го изписаха и той си се прибра в къщи. Започнахме да ходим до селото със сина му. Казах му, как стоят нещата и какво предстои. Но забелязах, че това е човек, който е „търтей“ и колкото и да му говориш, той пак си знае неговото. Така мина един месец от моето начало и той вече се беше подобрил, но той очакваше още повече, а не се мръдваше пръста. Въпреки, че беше възрастен, това не го бъркаше да бъде „недоволен“ от постиженията си. След като вече вървеше в стаичка та си той пожела да ходи някъде си в Банкя и там ще ли да го „оправят“ по-добре. Е, да след като му върнах първите мигове на движение вече не му бях нужен явно и в един миг спрях да ходя при него.

Оказах се лош, защото синът му го чакаше да умре за да му вземе къщата, а той ще живее и сега и двамата не ми говорят. Твърдоглав и „много знаещ“ се оказа дядо ми, до тогава не знаех, какъв е, но се съгласих да му помогна, но ще си плаща, защото не съм намерил знанието си на пътя. И това не спази, щото все ми мрънка за това/онова и накрая ми писна и казах сбогом. Има и още от тази „сага“, но няма да продължа.

Да оправи се и ще живее, и така се разчуло в селото кой съм и какво правя. Така дойде мигът един човек от турски произход да ми звънне и да ме помоли да се погрижа за синът му. Изненадах се, че някой в селото дето съм израснал знае за мен. Човека ме помоли да дойда да видя случая, а той наистина беше коварен. Синът му нямаше череп и се виждаше как пулсира пулсът му на главата, там където липсваше голямо парче от черепа му. Така се наредиха такива случаи, че едвам искаха да ги виждат очите ми, защото в практиката ми има и: кръв, сополи и лайна. Не е само на бели чаршафи е работата при мен. Така видях случая и го почнах. Казах на бащата, че синът му ще кляка с мен на 15-ти ден, а опериращия го хирург/няма да му казвам името тук, за да не го засягам излишно-защото и без друго е засегнат/му казал, че по рано от 6-8 месеца нямало да може дори да ходи. Дори после си коригирал думите на една година. Бащата ме изгледа и може би си мислеше, че говоря празни приказки, но не ме подцени, а се довери. Още на втория път когато съм излязъл от тях синът му е поискал лист и химикал и е написал малко грозно „Alah”. На другия ден ми го показа листа и аз се усмихнах, защото аз не правя разлика между моя и техни Бог. Таланта и работата ми нее подвластна на ничий Бог от която и да е религия.

 Е, не можах да спазя обещанието си за 15-сет дена, защото още на 12-тия момчето му се подобри и започна да кляка с мен в стаята, а баща му се разплака. Поиска да ми стисне ръката и каза, че не бил виждал такова нещо до сега и искал да дойда на курбана в негова чест, който мислил да прави. За него му отказах, защото не ми е там мястото, а това е семейно събиране. Доволен бях от това събитие и за мене беше чест, че успях отново да покажа, на какво съм способен с ръцете си.

За първи път влизах в турска къща и за първи път имах такива хора-пациенти, но пък и за първи път виждах, как баща стой като орел над детето си и ме пита за всеки мой ход, какво му правя. Обяснявах му най-спокойно и на него му стана интересно и ме попита от кога го практикувам това познание. Разказах му малко, че съм роден с него и просто сега го доразвивам и ставам все по-добър. Той ми стисна ръката и ми благодари. Дори увеличи  подаръците си към мен, което ме накара да се усмихна.

Да едни хора са благодарни, а другите са абсолютни неблагодарни, но аз нямам време да ги анализирам, защото това не е част от работата ми. Ако има нужда човек да поговори да може би ще му кажа някой неща, но иначе не.

И все пак бъдете благодарни на хората, защото всичко става с хора в този живот.