Как я създадох тази книга...


Как създадох книгата „Африка в моето сърце”.

Въпреки, че не получих нищо благосклонно като одобрение на това, което правя и исках да продължа да правя, аз все пак го правех. Ще ви кажа една приказка/като притча/:
„Имало три жаби, който се разхождали. Нито едната от тях не видяла дупката, която била пред тях, и така една по една паднали вътре в дупката. Нямали време да се суетят и се наредили една върху друга и така излезли двете, а третата останала вътре и гледала към отвора на дупката. Докато тя гледала на горе и виждала, как другите жаби и говорели, нещо, тя си помислила, че я окуражават. А те толкова нагло и казвали, че тук ще си умре и това е края, защото няма, как да излезе повече от тая дупка. Но тя не се отказвала и подскачала на горе и с такава вяра-дълго време подскачала. Нещеш ли взела, че излязла и застанала до другите две жаби и тогава те я попитали- как го направи? А тя им казала, че виждала, как са я окуражавали да се измъкне от дупката. Те щом чули това се смутили, защото само те знаели, че не са я окуражавали, а са и казвали, че няма да стане и ще остане за винаги в дупката. Жабата, която подскачала толкова дълго време била глуха и слава Богу, не чувала реалните им думи, а вярвала в това, което мислела, че и казват.”

Единствено учителката ми в курсовете преди да завърша ми казваше, че много харесва начина ми на писане и, че ще е добре да се насоча към писането, но като войнствено настроен младеж, аз не обърнах внимание на думите, а исках да съм нещо като самурай, но не на писането а на боевата линия.

Да бях започнал да си драскам, но за книги мисля, че не бях достоен точно аз да пиша. Както и да е-това време отмина.

През 2008 година вече бях се научил да пиша на компютъра макар и с един пръст и така, след като се роди идеята за книгата ми „Африка в моето сърце” започнах да пиша направо на компютъра си. Понеже съм от тези хора, който нямат такава нужда да се похвалят на някого, какво правят-просто си пишех книгата. От една прочетена статия се роди идеята и стана много сполучлива. През годините съм си я прочитал много пъти и дори съм се питал, това аз ли го написах все пак?

Не намерих съмишленици, а не съм ги търсил по никакъв начин, защото това, което правя знам, какво и най-вече знам, как да си го направя сам. Продължавах да пиша и се питах, какво ще стана и с тази книга? Дали и тази книга така ще остане само написана и никой няма да я види, както другите ми книги до тогава? Но въпреки всички неизвестни ми въпроси до този момент се появи странното усещане, че по тази книга ще има филм. Попитах се, как е възможно това след като тя нито беше готова, нито някой проявява интерес. Е налагаше се да я завърша, защото ме изгаряше от вътре. Това бе единствената книга без чернова преди това, а направо на компютъра съм си я набирал. Нямаше по щастлив от мен след като я завърших. Корицата също беше много интересно замислена с един самолет.

Но в началото на текста споменах за жабите, защото виждах пренебрежението на познати те ми и как дори не си мръднаха пръста да пожелаят да прочетат нещо от мен. Сега, когато съм известен автор, отново се сетих за жабите, защото аз винаги продължавам да подскачам и да се стремя към моя си връх. За това не съм спрял да пиша дори и да съм написал бестселър.

Въпреки, че тази книга бръкна толкова дълбоко в душите на стотици читатели,  аз не се ангажирам с прогноза до къде ще стигне, но с тези темпове, тя наистина ми надмина очакванията и за това благодаря на всички, който не ме подкрепиха и не прочетоха книгата ми. Благодаря на енергията в мен, която обаче ме запази и закриля да не се откажа и ето ме днес с гордо вдигната глава и 16-сет книги зад гърба си, а тази година след  3 месеца навършвам 33 години и думите на Елка Стефанова излизат винаги:

‘Станеш ли на 33 чудесата се увеличават по 33’….