ВИЕ СТЕ НА ВЪРХА КОГАТО:...

Zig Ziglar

1. Ясно разберете, че провалът е събитие, а не човек. Вчера завърши снощи, и днес е чисто нов ден.

2. Се сприятелите с миналото си, фокусирате се върху настоящето и сте оптимистично настроени към бъдещето си.

3. Знаете, че успехът (победата) не ви определя и провалът (загубата) не може да ви счупи.

4. Вие сте пълни с вяра, надежда и любов; и живеете без гняв, алчност, вина, завист или мисли за отмъщение.

5. Вие сте достатъчно зрели, за да не се концентрирате върху удовлетворението а преместите фокуса си от правата си към вашата отговорност.

6. Знаете, че ако не успеете да защитите това, което е морално правилно вие сте предразположен да станете жертва на това, което е престъпно погрешно.

7. Вие сте сигурни в себе си и сте в мир с Бог и с човечеството.

8. Направили сте приятели от вашите противници, и сте придобили любовта и уважението на тези, които ви познават най-добре .

9. Вие разбирате, че другите са способни да ви доставят удоволствие, но истинското щастие идва, когато вие помагате на другите.

10. Вие се държите добре с гневния човек, учтив сте към грубияна и щедър към нуждаещите се.

11. Вие обичате необичливите, и давате надежда на безпомощните, приятелството на самотните и вдъхновявате обезкуражените.

12. Можете да погледнете назад със прошка, напред с надежда и надолу със състрадание и с благодарност.

13. Вие знаете, че "този, който ще бъде най-големият между вас трябва да стане слуга на всички ."

14. Можете да осъзнаете, признаете, развивате и използвате своите дадени от Бога физически, умствени и духовни способности в името на Бога и за благото на човечеството.

15 . Стоите пред Създателя на Вселената, и Той ти казва, "Браво, ти си добър и верен слуга."

                                                                                                                     от Zig Ziglar

Посланието на Джойс Майер...

Здравейте отново…

Джойс Майер

Преди време писах за една жена, която наистина ме разтресе с думите си. Джойс Майер е един истински човек преминал през достатъчни изпитания в живота си. Веднага щом някой прочетоха първата статия ме попитаха, как съм се сетил за нея…ами не съм се сетил, а попаднах на нея, както няма нищо случайно в живота ми последните 33 години.

Но най-интересно ми стана, като изгледах всичко, което успях да намеря в нета като филми за нея и в единия филм тя казва, как е работила за „една църква”, която после я е отлъчила и прокудила. Е, каква е тая църква, каква е тая вяра и за кой Бог става въпрос по тая линия. Много са ми интересни всички тия вярвания и вярващи в тая заблуда, че църквата ти дава…Тя не може нищо да ти даде по никакъв начин, защото Бог не е там, а в сърцата ни…

Харесват ми проповедите и, макар, да не съм голям фен на „книгата” слушам с интерес посланието и.

Харесва ми, когато има, какво да се покаже и какво да се научи от Джойс. Благодаря ти от сърце, че те има, и, че продължаваш да светиш с усмивката си, делото си и разсейването на мрака в душите на хората с посланието си.

Джойс Майер изучава Божието слово от 1976 година и е в служение от 1980 година. Според нея насладата от живота не идва от приятните преживявания. Насладата е отношение на сърцето. Прочитането на книгата е още днес да научим как да се радваме по пътя към целта. Радостта е плод на духа. Джойс Майер показва как е приложила библейските принципи в своя живот. Тя окуражава и нас да се наслаждаваме всеки ден на пътешествието, наречено-живот. Като прилагаме тези принципи научаваме да вземем решение да се насладим на живота, да се отърсим от съжалението и страха, да се радваме на простичките неща в живота, да намерим радост, докато сме в очакване, да завършваме попрището в радост. Защото животът е нужно да бъде едно тържество. Според разширения превод на Библията Исус е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме, и той да бъде изобилен. Насладата от живота не зависи от обстоятелствата. 

Животът е пътешествие" представя, че няма нищо по-трагично от това да си жив и да не се наслаждаваш на живота. Нужно е да имаме нещо, към което са да се стремим, но докато постигаме това, което е в бъдещето, не бива да губим връзка с настоящето. 

Вземете решение да се насладите на живота, защото в Словото на Бог сме насърчени да изберем живота. Това е качество на съществуването. Никога няма да се радваме на живота си, ако не вземем решение да го направим. Животът се живее, докато го живеем. 

Съжаление - много хора остават дълго време в капана на миналото. Само едно можем да направим по отношение на миналото - и то е да го забравим. Страхът има същия ефект върху нас, както и съжалението, с тази разлика, че страхът се отнася до бъдещето, а съжалението - за миналото. 

Радостта и мирът се коренят във вярата, тъй като радостта не идва чрез неверието, тя винаги присъства там, където има вяра. Да вярваш е много по-лесно от това да не вярваш. Божията воля за нас е да имаме живот и да се наслаждаваме на живота. Животът трябва да празнува! Ако е нужно физическо изявяване, то ще дойде след като сме повярвали, не преди това. 

Простота-ако искаме да живеем простичко, нужно е да сме решени да спечелим свободата си и още по-решени да я запазим. Нищо не е по-простичко от благодатта. А нямаме, защото не искаме. Да се помолим на Бог и да Му се доверим, че ще ни даде, това, което искаме, по Свой начин на правилното време. Междувременно е нужно да сме доволни от това, което имаме. Божията воля за нас е просперитет и изобилие.

 Да бъдем като децата. Детето е в нас. Области в живота ни, които са извън баланс, са отворени врати за врага. 

Усложненията на религията - взаимоотношенията и религията са съвсем различни неща. Слабостите, които са имали други хора, около нас, са били отворени врати, през които са влезли много болка и злоупотреба. Ние сме най-големият враг на себе си - не си позволяваме да се насладим на нищо, докато не сме съвсем сигурни, че сме го заслужили. Да се научим да се радваме на хората. Да се научим да се наслаждаваме на своята уникална личност и индивидуалност. Бог е отделил време и енергия да създаде такъв красив свят за нас. И каква трагедия е, че ние никога не отделяме време да му се порадваме. Отделете време, за да живеете! 

Твърде много проблеми, за да се наслаждаваш на живота - една от големите лъжи и измами на сатаната е, че не можем да се наслаждаваме на живота, когато обстоятелствата са неприятни. Радостта ни прави свободни да се насладим на пътешествието. Победата не е липса на проблеми, тя е наличие на сила. Книгата ни учи да запомним, че веселото сърце действа, както действа благородното лекарство. 

Разнообразие и творчество е глава от книгата, която показва, че щом сте стигнали до там, значи вече сте започнали да се наслаждавате повече на живота си. 

Радост в Божията чакалня показва, че "сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му" (Притчи 16:9). Нужно е да помним, че Бог иска доверието ни, не въпросите ни. Нужно е да се насладим на мястото, където сме сега, по пътя за мястото, където отиваме. 

Свобода във взаимоотношенията - нужно е, за да се насладим на живота, да имаме свобода и да позволим на другите да имат свобода.

интервю с Калина Митева

Калина Митева
кликни тук

„Без маска” с  Калина Митева.
1.Как се чувстваш в момента?
Чувствам се прекрасно и все по-добре, вървейки по своя път.
2.Представи се с няколко думи?
Духовен консултант съм за постигане на хармония в живота и по пътя към себе си. Това е мое определение на дейността ми или така наречения лайф коуч. Помагам на хората да открият верният път, да преоткрият вярата, която е вътре в тях, но поради една или друга причина и преживяване, което са имали, забравят за силата на духа си. Това е и моята сила – откривам техния скрит потенциал и възвръщам желанието за по- добър живот, чрез позитивна промяна в мисленето, емоционално освобождаване от стари мисловни модели и ограничения и приемане на себе си и другите.
3.Чувстваш ли се реализирана?
Човек се учи до края на земният си път и винаги може да постига все повече и повече. Който смята, че всичко знае и може, че всичко е постигнал, защо е все още на Земята? Вървейки по моят път, следвайки сърцето си, чувствам, че изпълнявам задачата на Живота си и всичко се подрежда в съвършен ред. Това ми дава свободата да бъда себе си и радостта от това, което съм. В този смисъл се чувствам реализирана и доволна.
4.С кои крак ставаш сутрин от леглото?
С десния крак ставам сутрин. Като се замисля, с който и крак да е, винаги посрещам деня с радост и приемам всичко, което се случва и знам, че e благоприятно за мен. И това зависи от мен и от отношението ми към случващото се. От това, че избирам да съм спокойна и уверена, вместо раздразнителна. Избирам любов във всичко, което правя и виждам всички хора като приятели, даващи и получаващи най – доброто за тях.
5.Индивидуалното развитие не е ли по-важно от колективното.
– Всеки чувства ли се добре, ще е полезен за себе си и за всички от екипа, в който работи. Би било добре човек да успее да работи за себе си и да изгради екип, на който да е лидер. За мен индивидуалното развитие е по- добро и е важно за всеки човек, за да се изгради като личност и за да остави следа. В екипната работа има условия и зависимости и е мое мнение, че силните хора, с различно мислене и мнение не издържат  и не се чувстват добре в такава среда.
6.Спортуваш ли?
Грижа се за тялото си. Тичам сутрин и правя упражнения. Това ми е начин на живот и част от обичта към себе си. Подбирам си храната, не пуша, избягвам алкохол, газирано и всякакви храни в малки и сладки опаковки.
7.От кога имаш блог (блогове) и пишеш в него/тях?
„Да погледнем в себе си” е моят блог - http://syvetnik.blogspot.com/. Създадох го януари месец, следвайки вътрешният си порив и глас. Не е бил резултат от дълбоки мисли и претегляне на варианти. Станах една сутрин и разбрах, че искам да имам  блог. До обяд вече това беше така и до вечерта имах първата си статия. Пиша в него, поддържам го и много му се радвам. Той е една стъпка от целия мой път, резултат от самата мен и това, което съм аз като виждане и разбиране за живота.
8.Как се чувстваш по време на интервюто?
Както винаги, в разположение на духа, изживявайки го и оценявайки момента.
9.Как се почувства, когато беше спонсорирана от идеята за книга която ти написа? Кажи нещо повече за твоята книга, която  сега вече е факт от Флоранс Медиа груп? Сподели тук пред хората, как успя да издадеш  книгата си с такава лекота и защо за други хора това е толкова трудно?
Наистина при мен нещата се случват с лекота и съм Благодарна за това. Идеята за книга дойде в момент, когато все още не знаех, че ще имам книга. Спонсорирайки ме с идеята, това беше първата стъпка от осъзнаването на задачата ми в живота. Няма случайни неща и знам, че всичко се случва по най-добрия начин за мен. Благодарна съм на  Христо от Лясковец, Флоранс Медиа груп /кликни тук/, които направи възможна появата на тази книга. Искам да кажа на всички: „Господ дава, но в кошара не вкарва” – народна мъдрост. Бъдете отворени за нови идеи! Без да сте докоснали и опитали, не отхвърляйте нищо, само защото имате неясноти и не може да получите отговорите веднага. Имайте вяра в себе си и успеха си и няма да имате нужда от гаранции и застраховки за все по-доброто развитие на начинанията си. Вие сами се обричате на успех, доверявайки се на жизнените процеси безусловно. Точно така реагирах аз, след като бях спонсорирана с идея от Христо от Лясковец. Улових мига, послушах сърцето си и доверих се на вътрешният си глас – те знаят по-добре от мен кой е най- подходящият начин за реализацията на мечтата ми.
10.Каква е тайната подправка за твоя успех?
Преди 120 години се дразнех, че всички копират и повтарят начина ми на изразяване, начина ми на обличане, смеха ми, поведението – цял един стил. И се питах: добре ли им е така, да са копие и да нямат собствени идеи? Сега вече знам, така действам на всички около мен – вдъхновяващо и съм радостна от това. Има такива хора, успеха е с тях и в големите и не толкова големите дела. Тайната на успеха е в самата мен J Винаги успявам да запазя вътрешното си усещане за щастие, при всякакви условия. Приемам и доброто и лошото. Освободила съм се от чувство на вина и негодувание, от потребността да критикувам и обсъждам себе си и другите. Така позволявам на изобилието на Вселената да тече през мен, така заявявам, че заслужавам  да получа най–доброто от всичко.
11.Как приемаш живота си?
Живота е игра. Не се вземам на сериозно и нямам нужда да доказвам на никого нищо. Стъпка по стъпка ме водят до днес и съм Благодарна за всички научени уроци. Някои от тях не съм разбрала по най-приятния за мен начин, но ако беше иначе, нямаше да успея да ги овладея и до днес. Мога да кажа на всички – не се задържайте в отношения и ситуации, от които не се чувствате добре. Затваряйте вратата навреме. Ако отказвате да го направите, вратата се затвaря принудително и после е необходимо повече време за да допуснете новото в живота си. Никой не може да ви използва и да се държи лошо с вас, ако вие не му позволите това. Парирайте подобни опити от първия път, за да дадете да се разбере, че такова поведение е недопустимо и не го заслужавате. Отговорността за това, което ни се случва е наша и колкото по навреме го съзнаваме, толкова е по-добре за всички ни. Живота е прекрасен, такъв какъвто е. Бъдете и живейте сега! А не след като постигнете едно или друго нещо. Щастието е състояние на духа и нищо и никой извън вас не може да ви го „достави”. Познавам хора, които всеки ден се убеждават в това и пак не съумяват да го постигнат, защото все пак разчитат на друг за преодоляване на трудностите по пътя, та даже и за да им оправи настроението. Всичко е във вашите ръце. Лесно и трудно едновременно, защото е нужно хората да се размърдат и да положат усилия. В кое сме постигнали успех, без да сме дали от себе си време и енергия? И с постигането на по-добър живот е същото. Няма как  да стане, ако си карате както си знаете и не промените мисловните модели довели до евентуалното не добро стечение на нещата. Пожелавам на всички да намерят за себе си разковничето на успеха и щастието. Да следват своя път и да бъдат себе си!
12.Какви книги четеш?
Много книги четях преди. Като малка родителите ми даваха пари за закуска, а аз отивах и си купувах книги. Баща ми се ядосваше като ме видеше с книга и ми казваше: книги ще ядеш! Пророкувал е, посочвал е пътя за мен – писането на книги.  Сега с интересувам повече от духовния и езотеричния свят и чета книги за личностно израстване.
13.От кога си се „потопила в духовното”  и какво ти дава той?
Както при всички нещата си следват своя естествен ход. Още от училище аз бях човека, с който ако имаха въпроси за разрешаване приятелите ми се обръщаха към мен за съвет. След като завърших и се запитах какви са ми интересите и какво ме влече, разбрах, че това е психологията. Психолог съм по душа и призвание. Преди около 15 години започнах с книги за подсъзнанието и по усещане постъпвах и се водех все едно, че знаех точно кой е верният път, без да съм била навътре в материята и да съм имала обяснение за това. Интуиция и следване на вътрешният си глас. Луиз Хей ми е началото, ако мога така да се изразя. Имах среда, в която разисквахме духовните закони и това ми беше достатъчно. Това беше по време, когато ако се заговореше за навлизане в Алфа ниво, различни методи и техники, имаше вероятност да ни разглеждат като странни птици. Докато сега вече е модерно. След това през 2007 завърших семинара „Фокусирано мислене” на Метода Силва. Това ми е основата. Повече не съм се водила по течения и учения. И мога да кажа, че всичките ми клиенти са изчели и изгледали всичко де що има по въпросите за силата на подсъзнанието и положителното мислене. Но това ако води до положителни промени, то те са временни. Теорията и разискването са  нищо, без извървяване на вътрешната работа по процеса на промяна на мисленето и подсъзнанието. Духовния ми път ме доведе до тук, доверявайки се и приемайки всичко и всички такива, каквито са. И колкото по-скоро съумеем да приемем всичко, да не отричаме и отхвърляме, това което не разбираме, улесняваме себе си и преминаването на друго ниво.
14.Как си почиваш?
От почивка има нужда затормозения ум и физически изморения човек. В този смисъл, от почивка не се нуждая. Почивам си както аз си знам – слушам музика, всеки ден имам своите минути за себе си, за медитация, писане на утвърждения, работа с огледалото. И това е приятно, като игра, в  която се забавлявам и същевременно бера плодовете на постоянството и търпението си.
15.Какво представлява един твой ден от седмицата и един от почивните ти дни?
Дните ми са дни, минават неусетно и се чувствам добре и в понеделник, и в неделя, и в зима, сняг, слънце и дъжд. Нямам определени планове за никой ден. Аз знам, че всеки един от тях е най- прекрасния за мен. Живея и се наслаждавам на всичко. Имам очи за небето, звездите, цветята, птиците, за всичко което ме заобикаля. Спирам се и разговарям с възрастните хора, с децата и родителите им. Във всеки ден и с всички съм си аз - освободена съм от очаквания, плувам по течението на вариантите и светът се движи насреща ми. Имам само намерения, с последващи действия, които ме водят до реализиране на желанията ми.
16.Върху, какво работиш в момента, ако не е тайна?
Сега съм на финала на първата си книга „Да погледнем в себе си”. Окрилена и вдъхновена! Усещайки и чувствайки всички блага на човек, намерил себе.
17.Какво е за теб любовта?
Любовта във всичките си измерения, е Любов. Тя носи спокойствие в живота, хармония във взаимоотношенията и дава живот на всичко, до което се докосваш.
18.Вярваш ли в Бог?
Да, вярвам в Бог. Бог е във всеки един от нас. Когато се ядосвате на някой, си спомнете това! Всеки човек заслужава усмивката ви и всеки е дете на Бог. Щом Бог ни обича и ние помежду си е нужно да се обичаме. Всички, които мислят така, правят света едно по-добро място за живеене!
19.Доверяваш ли се на вътрешния си глас или се доверяваш на разума?
Доверявам се на вътрешният си глас! И това си личи от хубавите събития в живота ми. Всеки, които постига единството между душа и разум, успява във начинанията си. Това е да си в хармония между мисли, думи и дела! Каквото иска душата, това да иска и ума. Има ли противоречие между тях, както казва Вадим Зеланд – ако душата страда, а разума ликува, резултата е неприятни събития и преживявания.
20.Какво искаш да пожелаеш на мен и читателите ми?
На всички пожелавам да бъдат себе си, да се водят от сърцето и да имат нагласа в живота, от която да се чувстват все по-добре с всеки ден!
21.Харесваш ли творчеството ми?
Възхищавам се на постоянството по пътя ти. Всеки, доближил се до теб, дори чрез книгите ти, е докоснат от силата и енергията на твоето дело! Да, харесвам и ценя творчеството ти!
22.Колко време отделяш в ходене пеша?
Винаги ми се иска да е повече. На ден по 30 минути са ми достатъчни, ако не съм успяла да си направя сутрешното бягане.
23.Какво мислиш за нашумелите мотивационни програми за личностно развитие на Луиз Хей, Пол Маккена, Уейн Дайър?
Това, с което съм запозната изцяло, е дейността Луиз Хей и прилагам Метода Силва. Чела съм  Уейн Дайър, а Пол Макена ми е почти неизвестен. Както казах залитането по програми и методи, си го спестявам и цитирането на това какво са прочели, гледали и знаят хората, не дава кой знае какви умения, ако не се отделя време за практически техники и упражнения и не се извършват действия в тази посока. По-добре да се членува в клуб по рецитаторско майсторство, по ща са си полезни
24.Блог медията има ли бъдеще според теб?
Да, има бъдеще! За всеки има място под слънцето! Когато направих блога си, имах на ден определен брой посещения. Това ме правеше толкова уверена и се чувствах, че все едно целият свят чете блога ми. Не съм имала база за сравнения, а и се сравнявам само със себе си. Имах цел всеки ден посещенията да са все повече и повече. Не се задоволявах с малкото. И мога да кажа, че за осем месеца, постигнах повече от това, което съм си пожелала.
25.Благодаря ти за това страхотно интервю!
Благодаря и аз за възможността да работим заедно. За доверието и увереността, която струи от теб, и която е заразителна за всички, успели да бъдат близо до теб!

kalina_miteva@abv.bg
Калина Митева: