Участта
на Хемингуей.
В една зловеща война между
великите сили в една болница лежи войник в стая, който е с ранен крак и реве от
болка. Пристига мед. сестра, която трябва да го превърже след като доктора си е
свършил работата и какво да види войника-любовта в очите. Никога повече не
отишъл на фронта, но пък намерил това, което всяко мъжко сърце копнеело. Писма и обяснения в любов, както само по
онова време, може да се случи.
Родил се е един от най-великите
творци на перото-Хемингуей. Един от майсторите на късото и просто структурирано
изречение, което обаче изразява твърде много. Книгите му са велики, не само,
защото са негови, а защото е съумял да остави нещо на света в тях. Повече е
пишел от колкото говорел.
Но както и да е… Голяма любов
на този човек, никога не може да и прости-на тази жена…. И въпреки, че
посвещава цяла книга на тази любов, която го изгаря от вътре през целия му
живот, той не може да и прости/случката/.
Участта
на Христо от Лясковец.
В един прекрасен град живее и
твори един млад и прекрасен автор, който бе движен от повика на вечността. Не е
воювал на фронта и не се е борил за загубена кауза, каквито са били всички
войни на света. И винаги, когато се е влюбвал е отстъпвал когато е виждал, че
нещо не се получава. Обичал е мълчаливо и дори безизразно и пак се е справял с
ежедневието си, защото се е страхувал да си признае пред самия себе си, че
обича и, че любовта го изгаря от вътре. А и не е имало, кой да му каже, че
пеперудите в стомаха са именно първия любовен трепет, когато и да се е зародил
за първи път.
Именно нежеланието на жените да
го разберат и споделят неговите странности отключва в него желанието да пише…Да
пише и да напише толкова много книги за толкова кратко време, че да създаде
легендата за себе си още приживе.
„Синя книга за любовта” е
белязана с нещо много истинско и чисто, на което автора е посветил повече от
две години-любовта към жена. Посвети я на главната героиня, на която вярваше,
както вярва на сърцето си. Беше погълнат от безкрайния океан, който се
оглеждаше в очите и/сини/ и не намери бряг.
Обаче, май приказката беше
твърде красива за да е истина и сякаш бяха разпиляна листите от книгата на
хиляди посоки, защото нещо зловещо се случи. Жената със сините очи предаде
човека, на кого заявяваше хиляди пъти обичам те и отиде при друг в друга
страна, защото той и дава бъдеще. Младия писател от Лясковец не можа да и даде
нищо освен сърцето си. Тя не разбра, че това го съсипа и повече от година се
чуди, кой да превърже кървящото от болка сърце, защото той нямаше сили.
Единствено намери сили да пише и да споделя това, за което е дошъл тук на тази
Земя.
Най-лошото е, че в приказката
писателя продължи да страда мълчаливо и продължи наранен да върви по своя път.
Може би твърде много се довери на тази жена, пожелая в живота си, единствена
към нея бе отправил предложение да се омъжи за него/но всичко е история/ и т.н.
Да той не беше единствения в тази
ситуация, но това не смекчаваше болката и не оправдаваше лъжата, която се появи
като пропаст. Странно е как може сърцето да обича, дори когато го лъжат или
заблуждаването са думи обвити в любов.
Е, макар в този случай да няма
война или битка рана вече съществува и тя е дълбока, която може би времето ще
заличи-кой знае. Но няма и мед. сестра да превърже сърцето на твореца. Въпреки
всичко живота продължава… защото Христо от Лясковец има една мечта…да пише и да
стигне творчеството му до всички.
А дали тя ще бъде в живота му
след тази пропаст… ще оставя вие да решите.
P.S.:Винаги съм мислил, че мъжете разочароват
жените и никога не съм допускал, че обратното е възможно и все още смятам, че е
така въпреки всичко…защото обичам…
