 |
| Дневник на "Твореца в Теб" |
Сега всички ми казват, че съм
талантлив, след като видят постиженията ми, но, за Бога не е така. Не съм стоял
нито един ден и винаги съм търсел своето развитие.
Няма, как да изкажа и обясня,
как съм стискал зъби за да не се откажа, защото виждам как пред очите ми не
вярват, смеят се, подиграват ми се….Това не е от най-лицеприятните ми мигове,
но сякаш нямаше как да подмина това. С думи това не се описва, но спомена
остава за времето през което си минал. Сега вече те гледат с други очи след
като си направил създал толкова книги, на тия 33
години.
Много важно, че съм ги създал след като когато съм искал да споделя с близки
хора те просто ги е нямало до мен. Какво от това, като си звезда за другите а
за себе си си просто един обикновен човек дръзнал да направи това, каквото иска.
Извървяването на пътя е
наистина интересно преживяване и понякога е нещо което трудно се преглъща, но,
какво от това. Днес е 9 август 2012г.
записах клипа с работния вариант на корицата на 16-тото ми произведение: Дневник на „Твореца в Теб”. Оказа се,
че това е толкова по-силно от мен, че появили се в съзнанието ми три пъти
зарязвам всичко друго, което може да чака и за захващам с със създаването на
така наречено нещо, което иска да се роди. Не чакам втора покана, не търся
разрешение от някого, за да творя и не държа на мнения или високопарни оценки
от някой „критик”. Това съм аз Христо от Лясковец и преди и сега съм си все
същия, защото творя и продължавам.
Ето откъс от книгата ми………..
Вместо увод:
През 2002-2003г. написах
книгата „Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание” без да подозирам нещо, което през погледа на времето
установих. Стилът на тази книга е такъв, че когато и да бъде прочетена винаги е
в „актуално сегашно време”, което ме
изуми, защото когато я писах не знаех, че дори правя това. За пореден път
усещам ръката на „вдъхновителя” докато я пишех, защото за 23 годишен младеж не
бях сигурен, че това са мой думи.
А сега през 2012г. на 04.август по време на поредна разходка в гората се появи идея за
продължение на тази книга, но с акцент върху творческия порив на душата, която
прави шедьоврите да говорят сами. Така извадих джобното си тефтерче и записах
заглавието: „Дневник на твореца в Теб”/място
за вашите лични постижения/. Така се обособиха нещата и през цялата разходка
вървях и пишех, каквото ми се появи за да бъде споделено навън. Прибрах се и
вече знаех, че това ще е творчески дневник на твореца в мен/нас. Залових се за
работа и зарязах всичко друго, което може да почака, защото щом нещо се появи
три пъти в съзнанието ми и то за толкова кратко време, просто бива започвано на
мига от мен/не чакам втора покана/.
От тук нататък всеки поема по
своя път и искам само да пожелая успех по пътя на всеки един търсач:
„Важното е да си щастлив,
когато започнеш този процес, защото когато си в него друго състояние няма. Просто
бъди”.
