И какво като съм малък...


И какво като съм малък. С такава страст ще те даря, че ще се чудиш дали Айфеловата кула е толкова малка от мястото, където ще се намираш след престоя с мен.

Няма да имаш възможност да си поемеш въздух, защото ще се давиш в собствения стон, който ще излиза тихо от устата и ще молиш да спра…Макар и сляп за твоите недостатъци, аз открих всичките си плюсове и заедно с тях намерих полярната звезда, която заедно ни доведе до един екстаз.

От как намерих теб-загубих себе си, но това не ми пречи, защото…нямам нужда от обособеност или граница за да бъда себе си. Всеобхватността на простора ми стига и така, ще знам, че живота е безграничен и лек за мен и ще мога да творя спокойно и без да спирам.
Никога не съм съзнавал, че когато човек твори на белия лист, ще иска да прави безграничен секс не само с тялото, а и с душата. Просто няма умора в нищо и копнежът, страстта стои запалена като свещ в нощта. Както светлината от брега дава надежда на кораба, на къде да плава така и в любовта пулсът на тялото насочва и тласва тялото към покоряването на всеки връх, защото те не са много, но понякога са недостъпни. Забраната пада, когато времето е благоприятно и дъжда е умил всички спомени-хавлията е попила излишната вода, а ти с език си обходил всеки сантиметър. Вкусил си всичко, що може да бъде опитано и не спираш да искаш още, защото то насита няма и за двете страни. Единствената разлика е, че източването от единия се влива бурно като ураган в другия и се създава онова, на което всички ние дължим живота си.

За това кому са нужни тези предпазни мерки, като никой не иска да се пази а да прави и създава атмосфера на любов. Аз специално, обичам всичко да е вътре и не се страхувам вече да поема отговорността и да призная пред себе си, че ще стана баща.

Правете любов, а не война…