Roll-on Масло от Джоджен - ©Sprint Tolerans

Колкото и странно да звучи двeте(двата продукта) са голяма сила...

За кои два продукта говоря ли...останете тук и ще разберете.

 След многото запитвания от страна на хора сега ще разкажа за приложението на създадените от мен продукти.

Маслото от Джоджен вече повече от Две години носи здраве и красота на хората и освен това връща онова, което е загубено, като здраве, красота и т.н. Смело мога да кажа, че от скоро Маслото от Джоджен се сдоби с roll-on шишенце с което третирането на деликатни и засегнати места е 100 пъти по качествено и чисто. Без да се налага да се докосваш с пръсти. Благодарение на самото шишенце масажните интервенции не се налага да  докосвам дори кожата на клиента, пациента.(Имаше и преди време при посетителите ми, хора искащи масажи и процедури, но ги беше страх да се подложат на палпация-пипане.Всеки сам си избира-нали!!!). Нахранването на мястото с модела roll-on е изключително прецизно и качествено и не „кльопа“ излишно мястото, но позволява волно движение без да се изпитва онова неприятно усещане от допир след наранена повърхност.

След нахранването с маслото се взема Кром-Крем и се прави деликатен филм върху наранената повърхност и дори да ви се наложи да отидете до Сахара или да пренасяте въглища цял ден, раната няма да бъде замърсена. Благодарение на плътната си консистенция тя не позволява на засегнатото място да бъде засегнато от каквато и да била външна вреда.

P.S.: За това е препоръчително първо да се нахрани(з0ната) с Маслото, и после се прави "филм" с Кром-Крема.

Всичко свърши...Se Acabo

                                                  ВСИЧКО СВЪРШИ/Se  Acabo/-Lucia Mendez

Lucia Mendez

Всичко свърши и луната, луната, сребриста и пълна,
взираше се във водата.
И плакала , плакала с тромави бели сълзи,
че остъргали лицето.
Между огън и скреж думите ти проникнаха
до дълбините на душата ми.
Превръщат момента, в ад небесен
и спокойствието - в гнездо на оси.
Може би мислите, че ще бъде
само едно лудо сърце,
kоето се разби по вина на любовта.

Всичко свърши, свърши, свърши.
Сложи край на тази мечта.
Не мисли за продължение на историята,
kоято  вече е в минало време.
Всичко свърши, свърши, свърши.
Следвайте правилата на играта.
Няма смисъл да играем, на
обещания, или да се молим
kогато огънят е изгаснал.

И тичах, тичах, както тичат вълните.
когато търсят брега.
Още от както бях момиче,
aз не исках никой друг.
Как да те направя мой някой ден.
И всичко, което имам,
беше само миражи.

От сега, ти обещавам, че си тръгвам.

Всичко свърши, свърши, свърши.
Сложи край на тази мечта.
Не мисли за продължение на историята,
която  вече е в минало време.

Всичко свърши, свърши, свърши.
Следвайте правилата на играта.
Няма смисъл да играем, на
обещания, или да се молим
когато огънят е изгаснал.
Всичко свърши, свърши, свърши.
Сложи последната точка на тази мечта
не мисли за продължение на историята,
която вече е в минало време.

Как я създадох тази книга...

Как създадох книгата „Африка в моето сърце”.

Въпреки, че не получих нищо благосклонно като одобрение на това, което правя и исках да продължа да правя, аз все пак го правех. Ще ви кажа една приказка/като притча/:

„Имало три жаби, който се разхождали. Нито едната от тях не видяла дупката, която била пред тях, и така една по една паднали вътре в дупката. Нямали време да се суетят и се наредили една върху друга и така излезли двете, а третата останала вътре и гледала към отвора на дупката. Докато тя гледала на горе и виждала, как другите жаби и говорели, нещо, тя си помислила, че я окуражават. А те толкова нагло и казвали, че тук ще си умре и това е края, защото няма, как да излезе повече от тая дупка. Но тя не се отказвала и подскачала на горе и с такава вяра-дълго време подскачала. Нещеш ли взела, че излязла и застанала до другите две жаби и тогава те я попитали- как го направи? А тя им казала, че виждала, как са я окуражавали да се измъкне от дупката. Те щом чули това се смутили, защото само те знаели, че не са я окуражавали, а са и казвали, че няма да стане и ще остане за винаги в дупката. Жабата, която подскачала толкова дълго време била глуха и слава Богу, не чувала реалните им думи, а вярвала в това, което мислела, че и казват.”

Единствено учителката ми в курсовете преди да завърша ми казваше, че много харесва начина ми на писане и, че ще е добре да се насоча към писането, но като войнствено настроен младеж, аз не обърнах внимание на думите, а исках да съм нещо като самурай, но не на писането а на боевата линия.

Да бях започнал да си драскам, но за книги мисля, че не бях достоен точно аз да пиша. Както и да е-това време отмина.

През 2008 година вече бях се научил да пиша на компютъра макар и с един пръст и така, след като се роди идеята за книгата ми „Африка в моето сърце” започнах да пиша направо на компютъра си. Понеже съм от тези хора, който нямат такава нужда да се похвалят на някого, какво правят-просто си пишех книгата. От една прочетена статия се роди идеята и стана много сполучлива. През годините съм си я прочитал много пъти и дори съм се питал, това аз ли го написах все пак?

Не намерих съмишленици, а не съм ги търсил по никакъв начин, защото това, което правя знам, какво и най-вече знам, как да си го направя сам. Продължавах да пиша и се питах, какво ще стана и с тази книга? Дали и тази книга така ще остане само написана и никой няма да я види, както другите ми книги до тогава? Но въпреки всички неизвестни ми въпроси до този момент се появи странното усещане, че по тази книга ще има филм. Попитах се, как е възможно това след като тя нито беше готова, нито някой проявява интерес. Е налагаше се да я завърша, защото ме изгаряше от вътре. Това бе единствената книга без чернова преди това, а направо на компютъра съм си я набирал. Нямаше по щастлив от мен след като я завърших. Корицата също беше много интересно замислена с един самолет.

Но в началото на текста споменах за жабите, защото виждах пренебрежението на познати те ми и как дори не си мръднаха пръста да пожелаят да прочетат нещо от мен. Сега, когато съм известен автор, отново се сетих за жабите, защото аз винаги продължавам да подскачам и да се стремя към моя си връх. За това не съм спрял да пиша дори и да съм написал бестселър.

Въпреки, че тази книга бръкна толкова дълбоко в душите на стотици читатели,  аз не се ангажирам с прогноза до къде ще стигне, но с тези темпове, тя наистина ми надмина очакванията и за това благодаря на всички, който не ме подкрепиха и не прочетоха книгата ми. Благодаря на енергията в мен, която обаче ме запази и закриля да не се откажа и ето ме днес с гордо вдигната глава и 16-сет книги зад гърба си, а тази година след  3 месеца навършвам 33 години и думите на Елка Стефанова излизат винаги:

‘Станеш ли на 33 чудесата се увеличават по 33’….

Визуално-моторна тренировка

Нещата стават все по-добре!

Днес денят ми започна с интервю взето то Ели Зарева за 14-тата ми книга, а след това говорих с главната героиня по скайпа рано сутринта в 6:10часа. И понеже вечерта говорих късно по скайп сутринта ми се искаше да си поспя, но нямаше такова нещо. Веднага след завършването на интервюто се устремихме с моя приятел към гората.

По много интересен начин  протече тази разходка, защото през цялото време слушахме аудио субтитрите на филма „Тайната” свалени от мен на Mp3 на телефона. Имахме възможността да насочим вниманието си, като едни истински ученици в час, с единствената разлика, че се движехме и минават коли, които ни пречеха да слушаме. Тогава наистина стигнахме до заключението, че за да намериш себе си трябва да намериш спокойствие и чак тогава да правиш, каквото и да било, като визуализация, иначе не се получава.

Както казах разходката премина докато слушахме ясно, какво се говори и докато вървяхме имахме възможността да дишаме прекрасен въздух, обогатен с мирис на трева, цветчета и бор. На няколко пъти се спирахме от наситената сила на определена миризма и после отново потегляхме по пътя си. Имахме рядката възможност да се насладим на природните уроци, които така или иначе усвояваме през годините.

Аз съм Христо от Лясковец и продължавам напред.

Без маска с Елка Стефанова

И ТУК

Днес в разговор „без маска” ще ви представя Елка Стефанова на  52г. от Велико Търново-магистър психолог  (завършила с отличие). Занимава се с  ясновидство, прогностика и консултации (но не по телефона, а на място или чрез записвания).
1.Как се чувстваш в момента?
Добре.
2.Какво е отношението ти за живота към днешна дата?
Аз смятам, че човек живее  и подрежда своя начин на живот според своите разбирания и ако вярва в доброто, много по-бързо и лесно се реализират неговите мечти и планове, много по-лесно говори с хората. Така, че човек живее живота си такъв какъвто го създава в своите представи.
3.Обичана жена си, как го постигаш?
31г.щастливо (семейно)омъжена (за Стефан), постоянни компромиси, взаимооважение на ценностната система на другия, честност в отношенията, уважение на другия род (близките роднинства), 100% подкрепа в трудни моменти. Това е моята тайна за подреждане на семейния ребус. На прекалено много хора се раздавам с топлината и готовността да помагам и може би това определя и тяхното отношение към  мен. И по този начин аз се радвам на тяхната любов.
4.Обичаш ли сръбската музика?
Аз слушам най-различна музика, стига тя да не ме натоварва, ангажира. Понякога просто тя преминава покрай мен и ми създава един  интересен ритъм на живот.
5.Чувстваш ли се реализирана до момента?
Абсолютно.
6.Спортуваш ли?
 Не (смях). Нямам време за това, колкото и тривиално да звучи. Спорта не ми е силната страна, но пък за сметка на това, когато имам възможност се разхождам сред природата. Обичам да ходя на по-интересни места сред природата. И при първи свободни часове веднага реализирам своите разходки.
7.Работата, която работиш какво ти дава и какво ти взема?
Дава ми самочувствието на реализиран и стойностен човек. Мисля, че ако кажа, че нищо не ми взема ще бъда много точна, защото аз творя и живея с работата и проблемите на хората. Така, че нищо не ми взема само ми дава.
8.Как намираш хармония в ежедневието си?
 Имам чувството, че в резултат от  отношението ми към хората в работата се поражда и хармонията на която се радвам.
9.Липсвали ти масажа като услуга по някога?
Да, определено. Когато имам малко време и имам възможността да се насладя  на масажа предпочитам да ми го направят.
10.Какво мислиш за програмите за личностно развитие?
 Това е етап на развитие в обществото ни като цяло.
11.Как си почиваш?
Различно. Подреждам си нещата и ето аз и дори в момента на твоето интервю си почивам.А говорейки с теб емоцията ме зарежда.
12.Вярваш ли в Бог?
Вярвам в силата, която е над нас. А дали е Бог или нещо друго важното, е че сме в една програма на природата, която ни създава. Но по някога ние я разрушава ме.
13.Слушаш ли вътрешния си глас при вземане на решенията си или разума надделява по някога?
Вътрешния ми глас е водещ.
14.Какво представлява един твои ден от седмицата и един ден от почивните ти?
Когато работя, съм доволна, че Бог ми е дал възможност да помагам на хората, защото моята мисия е такава. Когато си почивам съм с най-близките си хора. А за съжаление много малко време ми остава и за четене на книги. Но така или иначе добре успявам да балансирам всичко в живота си.
15.Смяташ ли, че човек трябва „да бъде смел” за да вземе интервю от теб?
Не, аз съм обикновен човек като всички други хора. Един е роден за едно, друг за друго. Надявам се, че не притеснявам хората с това, което правя, защото аз го правя за тяхно добро.
16.Как се чувстваш по времето на това интервю?
Добре, спокойна съм. С едно голямо чувство за благодарност,ч е вземаш интервю от мен, защото по този начин доста хора ще разберат, какво работя, какво постигам, което ще даде една светлина в тази посока.
17.Каква е „тайната подправка” за успех в твоя живот?
Спокойно приемане на фактите, слушане на вътрешния ми глас-както вече казах и много любов към всичко това, което правя.
18.Какво е вярата според теб?
Вярата е това, което ни крепи в трудни моменти и ни дава сили да продължим на пред.
19.Би ли разказала на моите читатели, как започна всичко при теб?
Разказала съм го в една от книгите си. Аз съм трето поколение наследствен лечител на човешката душа, защото с това са се занимавали моите пра баби. Така аз от дете съм носила тези си дарби и така с времето малко по-малко ребуса се е сглобявал. И вече над 23г. работя само това. Но аз имам и гражданска професия „детска учителка”, може би това много и ми помага да търся и приемам човешките души съвсем по детски и да съм готова винаги да ги разбера, да им простя и да им покажа „според мен” кои е правия път по които трябва да продължат.
20.Каква е връзката ти с моя роден град (Лясковец)?
Роднинска.
Как се чувстваш когато го посещаваш?
Много ми е добре, когато идвам в него. Винаги идвам с усещане, че ще се заредя с положителна емоция, защото и роднините ми много ме обичат като човек и ме ценят. Всъщност аз обичам да ходя там където ми е приятно, защото много малко време имам за най-близките си хора.
21.Какво би споделила от опита си за закона за Кармата (причината и следствието), закона за Привличането?
Това е много обширна тема. Аз лично вярвам в прераждането и имам своите доказателства за това. Смятам, че човек трябва винаги да мисли какво прави, защо го прави и дали има право да постъпва по точно този начин.
Тук означава, че ще намесим закона за личния избор/свобода на човека?
Точно така. Човек има право на личен избор, сам да решава кога и как трябва да прави и държи към другите хора, което след това си дава своето отражение.
22.Помниш ли как се запозна с мен преди време.
Разбира се, че помня, но за това ти можеш да разкажеш. Това е твое право, аз пазя личните тайни на хората/клиентите си.
Не аз искам от теб не да разкриваш тайните ми, а да разкажеш как ме почувства когато се видяхме?
Почувствах те, като човек които имаше нужда някои да му подаде ръка, да го разбере и да му помогне. Много често получавам  различни послания (или съвети) за даден клиент. При теб беше  да направиш/нарисуваш едно дърво и когато направиш едно добро дело (според твоята преценка) да закачваш там по една от трите цвята ябълки: жълта, червена, зелена. За моя радост клоните са отдавна при трупани и ще се наложи да създаваш цяла овощна градина.
23.При условие, че има толкова много хора, които страдат, дали  те самите имат пряка вина за това или наистина има странични вмешателства (които създават изкуствени спънки и тормозят хората)?
Една от причините може да е тяхната,  другата може да е стечение на обстоятелствата (макар, че няма нищо случайно).  И не на последно място са и енергийните  вмешателства. Аз толкова години се занимавам с това и се изненадвам неприятно, че хората се занимават съвсем спокойно и влизат в свободната воля на човека и по този начин разрушават добри тандеми: семейства, бизнес партньори, цели родове като цяло.
24.Безкрайно много ти благодаря, то няма да е последното със сигурност. Какво ще пожелаеш на моите читатели за последно от тук?
Плувайки в информацията, която даваш чрез интервютата си, хората ще се сближават. Ти умееш да го правиш. Дори и да не те познават те имат усещането, че навлизат в дълбините на душата на човека. И по този начин се създават едни приятелства по съзнателни. Аз миля, че това е един невероятен вариант и те приветствам за това ти решение, да вземаш интервюта от такива като мен. Това, което мога да кажа е, че аз имам шест издадени книги, а в момента в процес на писане е седмата, в която ще се разказва точно за негативите, които са създадени и как им е противодействано от мен.
….Елка Стефанова имаше кабинети в следните градове, където приема хора след предварително записване: Велико Търново, София, Благоевград, Нова Загора.
тел за контакти и записвания(тя не дава консултации по телефона): 0889 248 018

22.11.1958 - 23.11.2021!