Винаги съм искал да ме обичат,
както аз обичам. Да мога да давам и да ми дават това от което имаме нужда един
от друг. Но за пореден път в живота ми
получих обещания, лъжи, оправдания и накрая ме изкараха виновен, че се
държа лошо. А, как би се държал човек, който го лъжат или заблуждават с думата:
обичам те! А спим с други в друго легло на друго място. Това е „повече” от
което мога да понеса. Слушах думи от рода на: „ще ме загубиш само, ако ти
пожелаеш”, но това са поредните глупости изречени в паяжина, защото така е
изгодно. Още когато тя си отиде от
мен се питах, как ще реагирам, когато разбера, че тя спи с тоя човек, а ме
лъже, че ме обича. Да може би един ден щеше да е нормално за нея да ми сервира,
и че е бременна дори от него-и тогава се питах, какво ще правя аз-как ще го
понесе-това. Е, Господи, какво е това любов, след като ти казват в очите, че те
обичат, а в същото време дрън-дрън. Мислих си, че като порасна и не бързам в
дадена „връзка” ще мога да се справя и да се разгърна с целия си потенциал, а
тук стана нещо странно. Уж всичко изглежда добре, а се оказва, че някой цели да
си оправи положението в живота и да си кара интереса. Е, получи се. Написах
синя книга за любовта по този въпрос и исках да бъда щастлив да мога да го
споделя с нея, но сякаш всичко отиде по дяволите.
Може би тя има право да се държи
така с мен, защото никой не се е държал
мило с нея и тя не вярва на никого още повече на себе си, но аз нямам вина, за това, че никога не е живяла
собствения си живот, а винаги живота на другите, какво те кажат. От нея, както
казва тя, нищо не зависи-никога.
За първи път Господи, не знам,
каква е тая любов-наистина незнам и от тук нататък виждам само въпросителни, на
който дори отговорите не ме интересуват, но пък се сетих за отлаганото
пътуване, което искам да направя с под съпровода на Pinta, Nina, Santa Maria –Vangelis. Така,
че не ми остава нищо друго освен да оставя случилото се на Вселената и да
продължа своето пътуване. Може да е болезнено, но да ми казват, че ме обичат, а
да се омъжат за друг е предателство. Простих си на себе си, че повярвах,
другото не е моя грижа.
Изненадах се, напоследък, как
можеш да обичаш, а да те боли за Бога-то това си е гадост. Имах възможността да
се отдам за пореден път, но няма да позволя някой да ме прави на глупак или да
ми вменява „псевдо любов”-не на мене тия. Не ми е за първи път да ме отхвърлят
така или да ме използват по най-жалкия начин с паравана на любовта ми. Слава
Богу, не съм наивник, че да вярвам, че все пак нещо ще се промени или оправи за
напред в тая ситуация.
Просто исках да бъда себе си и
без значение колко дарби или заложби ми е дала Вселената, без значение колко
пари имам или нямам, да обичам и да ме обичат. Това толкова ли е много, бе
Господи….Е, то явно се оказва, че
това скъпо удоволствие няма, как да го поискам от евтини хора. Може и да нямам
голямо образование, но и не се е родил човек, който ще ме прави на глупак.
Просто не съм съгласен с това….
P.S.: Благодаря поне за хубавата книга,
която написах, хубавия спомен и на корабите, който ще плавам от тук нататък.
