Никога не се оплаквайте...(в този ред на мисли!)

                     На скоро отново разсъждавах върху нещо много лично, но не ме

притеснява да го споделя със света. Аз обичам любовта, секса и прекрасното отношение към любимата си жена. Та в този ред на мисли се оказах съвсем сам в един свят на еротика, порно, списания и една цяла индустрия на „можещи“ съученици, които се перчеха, че са правили „много“ неща с някои момичета. Не, че беше вярно, но това явно им повдигаше егото и същевременно ми падаха в очите.

„В свят на Акули“ се оказах съвсем сам да изграждам, себе си като човек, който никога не беше поглеждал момиче, защото нямаше какво да и предложи, освен сърцето си...

Но в един красив миг на неосъзнатост се прояви моделът на поведения, който пожелах да следвам. А, именно да бъда себе си дори и да не разбирам много от любов, секс и всички производни на това. Оставих тази тема на страна, защото не виждах, какво мога да дам на една жена, след като аз исках да знам много или да мога, че чак тогава. Е, да но да се беше сетил някой, да ми подскаже, че това е моя заблуда. Нямаше такова нещо, но...аз и моите мисли бяхме приятели тогава... Мислех си, че е редно „първите уроци“ по любов да получа от родителите си, а не от уродливата и преекспонирана страна на съучениците си...Но и това не стана така! Питах се, защо е така. Питах се, защото не знаех, като дете, че всяка душа има свободен избор да бъде, каквото(и каквато) си пожелае и да има, каквито си иска увлечения - въпреки  упреците на хората. Майната им на такива!!! Минаха години когато започнах да медитирам и тогава разбрах значението на това, което ме терзаеше. Щастлив съм, че разбрах едно: Познанието, което имам и нося от вековете назад се върна като прекрасен спомен И заедно с моето узряване и намирането на личната ми светлина в моя житейски друм, разбрах, че съм прекрасен и добър човек, спокойна и творческа личност, носеща мир и светлина и уникален и страстен любовник с дълбоки познания...и има защо да е така!

След този миг, разбрах че съм много благодарен, че никой от моите родители не ми е изкривил представата с техните разбирания за любовта, и че дори са ми направили услуга след като не са ме объркали...и са ме оставили сам да направя своя избор...това е Велик и  осъзнат Дар...

“Никога не се оплаквайте и не обвинявайте родителите си, за нещата които не са могли да ви дадат… Защото те са ви дали ВСИЧКО, което са имали!”

          Сега се наслаждавам с любимата ми, на любовта, секса, страстта и гушкането...ох, как ще напиша „Ода за Гушкането“...уникално е по рода си това изживяване...

                                                                                                ©Христо от Лясковец

"Дар за нас" от Венци Кираджиев

ВСЕЛЕНСКИ Коледен и Новогодишен подарък за целия български народ

                                              ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,

        

инж.Венцислав Кираджиев

Всеки един от нас оценява поднесения му подарък по какъвто и да е повод с особено чувство на благодарност. Особено, когато той представлява нещо материално, нещо от което имаме необходимост, нещо което не сме притежавали. Но като човек, който е назначен да лекува болни хора, аз вярвам, че ние, българите  заслужаваме най-ценния дар -  здравето, защото, „от доброто здраве по-голямо богатство няма”.

       Този подарък аз получих пряко от така наричания напоследък Вселенски разум и поднасям на всички Вас по волята на пристигналата съвсем скоро в България чудотворна икона на Пресвета Богородица „Достойно есть”.

       Последният гений на човечеството Алберт Айнщайн, по отношение на връзката между религията и науката се изразява така: „Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. Надявам се, всеки който вярва, че Алберт Айнщайн е действително гениален учен в областта на физиката, се замисли върху този подарък -послание и поне малко да повярва в него.

„Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. 

                                                                               Алберт Айнщайн

Цялото послание на Венци Кираджиев можете да прочетете тук от долу...

Животът е безценен подарък.

Животът е безценен подарък. Той ти е даден, за да направиш нещо с него. Да действаш. Да оставиш следа. Да пробваш. Да опитваш нови неща. Да създаваш. Да се забавляваш. Да следваш сърцето и вътрешния си глас. Да нарушаваш правилата и да бъдеш себе си. Да генерираш идеи. Да грешиш. Да се поправяш. Да прощаваш. Да обичаш. Да продължаваш напред, независимо от всичко. Да намериш сам своя смисъл. Животът е безценен подарък.

Едва когато ви стане ясно...

Когато си изясните "какво" е това, което сте избрали да създадете в живота си, тогава ще откриете "как" да го осъществите - когато най-малко очаквате...

Да споделиш своята ябълка с друг....

Днес отново се случи. За мен е чест да чуя, че има хора, който черпят от творчеството и заряда ми като човек, за да стимулират живота си и да го подобряват.

Напоследък наистина започнах да получавам отзиви за драскането си, което дори вдъхновява различни творци да напишат някой свои творби. За мен това е огромна чест и признание, че все пак нещата се виждат, а не са посредствени.

Отново бях поканен да извървя пътя с един човек на когото също се възхищавам, защото е жена. Да красива жена. Аз въпреки, че обичам да слушам, тя май обича пък да ме слуша мен и така имаше още веднъж възможността да се докосне до възможността да върви с мен по моето трасе, което в повечето пъти по различно време е и нейно. В разговора ни тя сподели, че черпи от нещата, който правя и дори на моменти се удивява от енергията ми. За мен сякаш е нормално да е така, защото едновременно обединявам и „вдъхновителя” и „вдъхновения”. Сам си търся и муза и реализацията и не се нуждая от разрешение да творя.

Имало е мигове, когато се питам, „а сега на къде” или „какво следва от тук нататък”. Както си мислех, че ще си взема почивка между 14-тата и 15-тата книга и освен малки материали в блога ми друго няма да пиша. Е, да ама, не. Както си въобразявах, че ще си взема непоискана отпуска от писането то сякаш се стовари с нова идея за 16-та книга. И отпуската се отлага за някой друг път, защото с новото начинание, което приех и заедно с това дойде идеята за новата книга и сякаш отново потече писането като река… Така и жената с която вървях по общото ни трасе, само дето днес тя си тръгна малко по-обогатена с нови неща, който ако не общува живо с мен, няма от къде да ги знае. И много добронамерено я известих, че не би трябвало да измерва даровете ми към нея с пари, защото това общуване и приятелство не струва пари, а е много повече от сума, то е Дар. Защото както тя така и аз знам, че никой с нищо не е длъжен на другия, но щом тя е оценила моето знание и вижда ежедневно, какво пиша и го чете и най-важното и допада иска щом има излишно време да го прекара ползотворно. За това, както каза тя щом излиза отпуска би искала да прекара макар и два часа с човек, който ще я зареди, ще и покаже как да диша дълбоко, да медитира, да и направи масаж на раменния пояс и да раздели няколко ябълки с нея, които идват от природата около нас и да се докосне до един паралелен свят на един творец. Попитах я: Как според теб би си помислила, че можеш да си позволиш такава услуга, като моята на такава цена?

Щом аз искам да даря такова нещо от ресурса, който ми е поверен няма, как да се огранича само с “дай $”. А и докато съм тук, който може да се възползва от това го прави, който не може, и да иска после ще му е трудно…

P.S.: Благодаря ти за този дар…

Да хванеш гората...

нещо с което се гордея

Заговорихме се за Кръстова гора вчера с една приятна жена и аз и казах, че съм бил там през 2002г./преди да започнат да строят хотелите още/. Но се сетих, че съм рисувал картина върху дърво с  пирограф. Станах откачих я от стената и веднага и я показах. Тя много се зарадва, което мен също ме зарадва.

За времето през което я държах за да и я покажа се върнах и съпреживях времето отново през което бях там-ония дни. Вярно е тогава бях още малък/на 22г./, но се напълних със заряд от там. Докато се връщах се виждах, как държа молива и очертавам това което после ще горя с пирографа. С връщането си от там аз започнах да рисувам тази картина която показвах сега. Стана като някаква реклама и от онова време за кратко съпреживях пренасяйки се, после се върнах сега и тук и вече държах дъската от орех която съм изгорил и създал тая прекрасна картина. Една седмица след като я завърших, я занесох в църквата да я осветят. Попа си направо устата да му я даря, но аз отказах, защото искам да мога да я показвам още много пъти-сякаш съм знаел, че няма да мога да рисувам вече.

Някак си беше като дар това да мога да го създам, запазя, опазя и сега да мога смело да го покажа дори само пред нея. И тя като я хареса, после ми каза, че не можела да отдели поглед от картината. Е това ме зарадва и аз благодарих за този прекрасен дар с който ме дари тази ситуация.

Очаквайте!!!

Очаквайте скоро!!! да се появят 3 от книгите ми: "Африка в моето сърце", "Историята на едно ключе" и "Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание" в пълния им вид в Slides.bg, защото ще участват в кампания за набиране на средства...