От кабинета на Терапевта
Христо от Лясковец!
I. ВЪВЕДЕНИЕ:
РАЗЛИКАТА В ПРЕГЛЕДА
В моя кабинет
прегледът не започва с химикалка в ръка и отваряне на кочан с рецепти. Човекът
срещу мен не сяда на стола, за да ми изброява симптоми, докато аз кликам по
компютъра. Първото и най-важно нещо, което правя, е да го събуя.
Ако не събуеш човека
до трикотажа, ако не го поставиш бос на земята и не огледаш как стъпва, как
нивелира тежестта си и какво прави всяко
едно негово пръстче при контакт с пода — ти не преглеждаш. Ти просто
отбиваш номера.
Медицината днес
страда от гигантско сляпо петно.
Невролозите гледат главата и ЯМР-то, кардиолозите гледат пулса и апарата за
кръвно, ортопедите гледат костите в легнало положение. Никой обаче не събира
пъзела на ходовата част. Никой не вижда, че когато премахнеш
гравитацията и сложиш пациента да легне в тунела на скенера, ти си угасил самия проблем. Болката и
аномалиите не живеят в покоя. Те се раждат в динамиката — по време на всяка
една крачка.
II. ХОДОВАТА ЧАСТ:
ОТКЪДЕ ПОЧВА РАЗПАДЪТ
Аномалията никога не
е универсална. Няма два еднакви крака, както няма два еднакви човешки живота. Когато
събуя пациента, аз не търся
учебникарски схеми. Аз виждам реалната деформация:
- При един палецът (Hallux) е
изкривен навътре и е блокирал целия механизъм на отблъскване.
- При друг вторият или третият пръст
са свити в нокът, защото обувката години наред ги е мачкала в кутията си.
- При трети ходилото е напълно
сринато навътре, а петата е усукана така, че целият ахилес стои под
диагонален опън.
Каквато и да е
конкретната деформация на пръстите и свода, ефектът върху фундамента е един и
същ: ходилото губи своята сетивна и опорна функция.
Стъпалото е мозъкът на движенията. То
е пълно с проприоцептори, които казват на централната нервна система къде се
намираш спрямо земята. Когато обувката капсулира тези пръсти, когато ги
деформира и притисне, мозъкът спира да
вижда терена. Той влиза в състояние на сетивна депривация. Незнаейки как да
балансира, тялото включва защитен механизъм: стяга всичко по веригата нагоре.
III. ВЕРИЖНАТА
КАСКАДА: ВЕКТОРЪТ НА АНОМАЛИЯТА
Когато ходовата част
е компрометирана, натоварването не изчезва. То просто сменя своя вектор и
тръгва нагоре по съединителната тъкан (фасцията):
1. Глезенът и
подбедницата:
Нестабилното стъпало усуква глезена. Прасецът влиза в изометричен спазъм,
опитвайки се да държи ставата, за да не подвърнеш крак.
2. Тазовият пояс: Тъй като единият
крак стъпва различно от другия (поради деформираните пръсти или падналия свод),
функционалната му дължина се променя. Тазът пропада или ротира. Сакроилиачните
стави се блокират.
3. Гръбначният стълб: За да държи главата
права, гръбнакът прави компенсаторни кривини. Гръдният кош се свива, кифозата
се засилва, раменете ротират напред.
4. Тилният замок
(Подтилковата зона):
Целият този опън отдолу се събира в основата на черепа. Мускулите в тила се
стягат като стоманени въжета, за да държат погледа хоризонтален.
И точно тук — в тила
— капанът се щраква.
.jpg)
IV. КАК МЕДИЦИНАТА
ПРЕВЪРНА БИОМЕХАНИКАТА В „ПСИХИЧЕСКО ЗАБОЛЯВАНИЯ“
В подтилковата зона
преминава Блуждаещият нерв (Nervus Vagus) — главният кабел на
нашата релаксация и вътрешен мир. Когато тилът е смазан от компенсаторната
стойка отдолу, този нерв бива постоянно притискан и дразнен.
Какво прави
организмът?
- Спирачката на нервната система
(парасимпатикусът) отказва.
- Симпатикусът („бори се или бягай“)
поема контрола.
- Пулсът подскача, дишането става
плитко, гърдите се стягат, ушите започват да бучат от променения съдов
тонус, а мозъкът изпада в състояние на внезапна, необяснима паника.
Пациентът отива на
преглед. Неврологът го кара да си докосне носа с пръст, слага го да легне на
кушетката, пуска му ЯМР на главата и казва: „Всичко ви е наред. Снимката е
чиста. Имате вегетативна дистония / паническо разстройство. Отидете на
психиатър и пийте тези успокоителни.“
Лекарят е „сляп”, защото гледа снимката на лежащия
човек, а не вижда, че когато той се изправи, деформираното му ходило изкривява
целия гръбнак и затяга менгемето около вагусовия нерв в тила!
V. ЗАЩО СТАНДАРТНИТЕ
ПРЕГЛЕДИ ЧЕСТО КАЗВАТ „НИЩО ТИ НЯМА“?
Рентгенът и
ядрено-магнитният резонанс гледат костите и дисковете в неподвижно състояние
(лежащо положение). Но болката и деформациите се раждат
в динамика — по време на ходене, заставане и движение.
Когато неврологът
види, че няма масивна дискова херния, той е прав според своите тесни медицински
критерии да каже, че няма структурна патология. Но проблемът е в биомеханиката
— във най-голямата задна верига, която свързва ходилото с тила, а него това не
го касае.
VI. ИЗВОДЪТ И
ТЕРАПЕВТИЧНИЯТ ПРИНЦИП
Гръбнакът не се
лекува с локално намазване с гелче там, където боли в момента. За да изтриеш
„паметта“ на болката от гръбнака, трябва да тръгнеш от основата — от стъпалото,
през стойката, до възстановяване на правилното движение.
За да върнеш здравето
на един човек, трябва:
1. Да го събуеш и да
видиш истината за неговото стъпало.
2. Да разплетеш
фасциалните възли от ходилото през прасеца и таза чак до тила.
3. Да върнеш
естественото му движение и свободата на пръстите му.
Когато основата
олекне, тялото самò освобождава нервната система. Всичко останало е илюзия
и търговия със симптомите на
наивните хора.
