Трите мечти на Един човек!

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.

В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Интервюто обаче не минало успешно и не го взели на работа. Веднъж, в една прекрасна лятна вечер, човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват. Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.

Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.

Животът му бил нещастен. Той починал в самота.

Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.

- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...

- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.

- И за какво?

- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти. Ами онази жена - уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти. Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб, беше сърцето ти.

Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...

P.S.: Заслушайте се в тази история и я споделете, ако ви е харесала. Направете добро някому, хей така, без да очаквате нещо в замяна. Добрините се връщат все някога, като нова възможност например. Не го забравяйте!

Направете силно първо впечатление

Всеки знае колко е важно първото впечатление, но не всеки знае, че "първото впечатление" се формира само за седем секунди след среща с някого.

Това означава, че още преди интервюто за работа да е започнало, вие трябва да действате бързо и умело, за да направите брилянтно първо впечатление на интервюиращия.

Тогава той ще има желание да довърши интервюто и най-важното – ще ви запомни. Предлагаме ви списък със седем ключови неща, които ще ви осигурят това силно първо впечатление. Те са на специалистката по маркетинг Ана Питс, която от години дава експертните си съвети на абсолвенти, студенти и хора, търсещи работа.

1. Усмивката е задължителна.

Изражението на лицето е изключително важно, когато става въпрос за създаване на добро впечатление. Трябва да се уверите, че изражението ви говори повече за вас, отколкото думите биха могли за част от секундата. Уверете се, че не правите фалшиви или „кисели" гримаси и че не маскирате нервите си с арогантност или безгрижие. Физиономията ви трябва да казва: "Аз съм прекрасен, топъл и забавен човек, който би искал да говори с вас за своето бъдеще". Бъдете уверени, но усмихнати, а не намръщени или с безизразно лице.

2. Доброто ръкостискане - също.

Ръкостискането е общоприет сигнал за професионализъм, учтивост и увереност. Доброто ръкостискане си е вид изкуство. То е сложен баланс между сила и елегантност. То трябва да изразява следното: "Искам да говоря с вас за бизнес. Подходящ човек съм за това". Би било разумно да усъвършенствате ръкостискането си предварително. Освен това, не забравяйте да разклатите ръцете на всички интервюиращи, а не само на първия, който ви е посрещнал. Трябва да уважите всички хора, които присъстват на интервюто ви за работа, а не само "главния" от тях. Поздравете всеки от тях поотделно и ще се представите наистина добре.

3. Представете се сами.

Не разчитайте интервюиращите да са видели вашия файл и да знаят важните неща за вас. Дори да е така, след като мине ръкостискането, е добре да им кажете: "Здравейте, аз съм Мартин Славов. Радвам се да се запознаем." или нещо подобно. Тези думи, ще прекъснат напрежението и ще зададат първата тема за разговор. По този начин ще покажете, че сте комуникативен и уверен в себе си. Всяка една от тези седем секунди трябва да бъде продуктивна, така че не губете ценно време още от самото начало.

4. Говорете ясно.

Няма особен смисъл да се представяте или да отправяте комплименти, ако хората отсреща не могат да разберат или чуят това, което казвате. Говорете с ясен, уверен и компетентен тон.

Давайте толкова информация за себе си, колкото е възможно за времето, с което разполагате. Уверете се, че не говорите твърде силно или пък с прекалено нисък и дълбок глас. Освен това гласът ви не трябва да трепери от превъзбуда или нервно напрежение.

5. Поддържайте контакт с очите.

Хората ще ви възприемат като хитър, нервен или груб, ако не смеете да ги погледнете в очите. Следователно, ако искате да направите добро първо впечатление, не забравяйте да гледате интервюиращия в очите, веднага щом влезете в стаята. Поддържайте този контакт през цялото време – от стискането на ръцете до изпращането на вратата. Внимавайте да не гледате човека отсреща прекалено втренчено или пък свенливо.

6. Обърнете внимание на визията си.

На интервюто за работа външният вид е толкова важен, колкото са езикът на тялото и самите отговори. Ето,защо трябва да се постараете да изглеждате наистина добре по време на тази среща. Основното е да внимавате да не прекалявате с усилията и накрая да имате твърде натруфен вид, или пък да изглеждате твърде неглиже.

Махнете от себе си всякакви лицеви пиърсинги и по-странни бижута, а ако имате видими татуировки, скрийте ги максимално с дрехите. На това интервю ще бъдете оценявани и по външния си вид, затова се уверете, че в него няма нещо, което може да развали първото впечатление за вас.

7. Седнете само, ако ви поканят да го направите.

След ръкостискането и след официалното си представяне, следващата логична и естествена стъпка е да седнете. Въпреки това изчакайте учтиво, докато интервюиращият не ви покани да заемете мястото си срещу него. Той вероятно ще каже "Седнете!" или "Заповядайте!", но ако изпреварите тези думи и се разположите на близкия стол, това може да ви направи да изглеждате нетърпелив или невъзпитан. Най-добре е да седнете след като са ви поканили да го направите, а не преди това.

Нещо светло за мен...

прекрасно списание

Светъл ден. Сега ще разкажа, за нещо много интересно за мен. В любимата ми платформа в Slides.bg открих едно списание: BG ART CLASS дори не подозирах за него, че съществува. След като го разгледах аз вече бях усетил онзи вътрешен плен на щастие от самият труд, който разгледах. Да та това все някой трябва да го прави, че аз да го видя. Благодарях за щастливия миг да попадна на нещо такова и се замислих: Искам да пиша за това списание и да излезе материал за мен в него. Колко хубаво би било и да се запозная със създателя му.

Бях писал на лични съобщения на самото списание като си мислех, че директно с него ще си пиша, но известно време нямаше отговор. Може би минаха две седмици от тогава и получих отговор от мъж, който ме насочва към имейл на който да пиша. Веднага написах и понеже си проверявам пощата на 10мин. видях, че дори са ми отговорили и то много бързо. След това и аз отговорих и така се стигна до другия ден, да получа покана в скайп от някой, който не знаех, кой е. Попитах кой е и какво иска и от среща ми се представиха, че е човека който прави списанието. Ей, как се зарадвах и веднага приех. Разменихме си няколко реда и аз помолих, ако е възможно да се чуем. И като започна една приказка, че до сутринта. Не съм очаквал толкова топло и прекрасно отношение „от непознат” и да има, какво да говорим толкова много-признавам си.

Но искам да изкажа своята признателност към човека, който стои зад това прекрасно списание с „нулев бюджет” и се прави с толкова много отдаденост, страст и любов. И както казва тя: Това е моето дете и аз се грижа за него по най-добрия начин до колкото ми е възможно.

За мен е чест да се запозная със списанието и създателя му. Благодаря ти, че те има и правиш това, което си решила да правиш, без значение, колко ти е трудно това…

Парещи сълзи

Днес станах свидетел на нещо много нелепо за мен.

парещи сълзи

Срещнах чичото/в пощата/ на едно момиче, което харесвах, когато тренирах бойни изкуства като ученик и останах втрещен. От начало не му обърнах внимание освен, че го поздравих, но после той като се върна, го попитах, какво става с него. Той ми разказа как са го съкратили като мръсно куче от БТК, после са го пратили на борсата, и как по някаква оперативна програма от европейския фонд, са ги назначили като чистачи на тротоарите. Как от човек, който даваше мило и драго/защото тогава работеше/ за момичето което харесвах, сега е в „мижаво състояние” и изпаднал в немилост да следи обявите за работа всеки ден, за да съществува.

За първи път го погледнах от страната на човек, който прави това, което обича, и се чудех, как може човек като него да няма нито едно хоби и да не се е ориентирал по някакъв начин да създаде нещо, за да не се подиграва никой с него и да не е зависим от никого. Темата приключи от само себе си в мига в който спрях да го питам, „какво става с него”. Не пожелах да го питам повече нищо и той се оттегли като човек, който е в поставен и пречупен със сломена душа. Докато чаках моя приятел ми се насълзиха очите и се питах, защо има такава несправедливост  или може би това му е урока, не зная със сигурност.

За много кратко време се върна онова чувство на желание да действам още по-силно и смело, към моята мечта да създавам, както текстове за книгите ми, така и другите неща свързани с това. Явно всичко е свързано в моя свят със словото и неговата магия се превъплащава както в маслото, така и във виното, романите, и масажите ми/както на душата, така и на тялото/.

Сега докато пиша този материал, се питам, защо хората чакат пътеводната светлина и искат някой да ги води и дава работа, а не могат да си я създадат сами и да наемат хора те самите? Да не му се налага да чува, че е уволнен, че ще остане без пари или, че някоя си Борса по труда ще му определи, колко да му дава, като втора категория/сякаш/ човек. Това е много брутална ситуация, погледната от очите ми и не описана с ругатните, с който бих си послужил към институциите и хората докарващи други хора до просешка тояга. Според баща ми и аз съм беден, но нека да видим,  дали е прав и дали ще може да се извини, за думите си, защото и според него в България не може да се печели от писане на някакви си думи. Да но той няма от къде да знае, че думите на Христо отЛясковец достигат до най-дълбоките дълбини на хората и те търсят думите, материалите, книгите и моите услуги всеки ден.

Моля ви хора, не се отказвай те да мечтаете и търсите варианти за развитие.

Историята на едно ключе

към книжарницата

Вместо увод:

….Почти всеки ден в продължение на четири месеца, момчето си търсеше  отговора на въпроса:

– Какво толкова сторих, сега, че дори загубих личната си свобода и покой?

Но докато си мислеше си бе намерило работа и работеше не уморно  за да поправи грешката, за която си беше виновен само той. С изкараното  трябваше да поправи грешката си. Нищо сякаш не беше на ред в този момент за него, защото работния ден имаше начало, но  нямаше край. Въпреки монотонното  положение в работния ден, момчето знаеше, че поправили си грешката няма да стои там повече. Мълчеше си и се опитваше да разбере, какво се случва пред очите му. Захвана се да работи, защото допусна грешка, а сега му трябваха „пари спешно”. С това то не отклони поглед от мечтата си, но за сега се налагаше да се впише в професията хлебар…

От нощните смени главата му се размъти много, защото денят и нощта се бяха слели. Той вътрешно знаеше, че този кошмар, които сам си причини все някога щеше да свърши, макар, че едва сега започваше.

Малко преди да скъса с хлебарството (ако може да се нарече – късане, защото ти станал ли си веднъж не можеш го забравиш) момчето разбра, че беше използван от работодателя, които уж му подаде ръка и го взе на работа. Тогава се сети, че когато ти си на зор и търсиш работа могат да те правят на маймуна, а когато  работодателите  имат нужда от хора се молят на всеки срещнат.

– Ако има глупаци нека му работят. Аз не ще го правя повече – каза момчето и с лека ръка затвори и тази страница в своя живот.