Античен кавалерски кодекс

Античен кавалерски кодекс

I.Бъдете верни на кавалерството и на неговите учения и изучавайте кодекса във всяко негово течение.

II.Обичайте земята си, семейството си, религията си и ги поддържайте във всяка ситуация.

III.Почитайте царството си, бъдете верни на приятелите, поданиците, на жените си и на вас самите.

IV.Предложете вашата вяра на вашия суверен и му я докажете с мъжество. Ваше задължение е да го пазите от смъртта според силите си. Няма по-голямо предателство от това към вашия Бог.

V.Бъдете смирени и човечни, показвайте уважение и авторитет към водачите в йерархията.

VI.Прилагайте едновременно милост и справедливост.

Codice Cavalleresco secondo gli scritti antichi:

Officium:
I. Siate fedeli alla cavalleria, ai suoi insegnamenti, e osservate il Codice della Cavalleria in ogni direzione.

II. Amate la vostra terra, la vostra famiglia, la vostra religione e sosteneteli in ogni circostanza.

III. Onorate il vostro regno e siate sempre fedeli agli altri cavalieri, al vostro ordine, alla vostra consorte, e al vostro stesso onore.

IV. Offrite la vostra fede al vostro sovrano. A costui avete reso omaggio e siete suo uomo: il vostro dovere è di proteggerlo dalla morte e dall'onta secondo le vostre forze. Non vi è slealtà maggiore che tradire il proprio signore.

V. Portate rispetto alle autorità : siate umili e accondiscendenti con chi vi precede, e trattate con umanità e rispetto chi vi segue in gerarchia.
VI. Amministrate giustizia e pietà allo stesso tempo

Какво е Deja vu...

Какво е Déjà vu?

Déjà vu  е интуитивно изживяване, което се случва на много от нас-без да ни пита. Самият израз произлиза от френски което означава „вече видяно”.

„Когато това се случва пред очите ни изглежда, че предизвиква паметта ни да си спомни, че вече сме били на даденото място или нещо, което вече сме правили и друг път. Това е специален момент на който би трябвало да се обърне внимание на това, което се случва за да можем да извлечем специален урок в дадена област или да завършим това, което отдавна чака да бъде завършено”.

Едно от най-хубавите неща на това изживяване е, че не е натрапчиво а искрено и твърдо и се появява по естествен път. Проявете своите разследващи способности и доведете до край това усещане, защото то за да се появи има защо въпреки, че на пръв поглед изглежда странно и необосновано.

Когато пишех книгата си „БАТ ЯМ”-Момичето на Морето изпитах именно това усещане, че вече всичко ми е познато което пиша. Дори не съм бил още в тази страна, но и това ще стане.

За мен е важно, че се докоснах до това състояние още като дете макар, че не знаех до преди години, какво е това и не знаех как да си го обясня…

Поличба от днес...03.08.2012г.

Поличба: Докато гледах картата във фейса се загледах какво е маркирано...стана ми странно, защото ми предстои да ходя до Израел а на картата беше маркирано точно това. Лясковец-София-Израел....е,ко да кажа повече...
 Предстои ми, защото имам да завършвам книгата си "Галилейския учител" и предусещането ми за там не ме лъже. Благодаря на Вселената за този дар, колкото и малък да е сега на картата ме делят едни 3484км. Въобще не ме притеснява, защото това е свързано с прекрасно мое изживяване и страст...
Благодаря ти....

Анотация на книга №14...

книгата и героинята

„Бат Ям”– Момичето на Морето е книга написана с любов за една жива и случваща се любов. Автора Христо от Лясковец за пореден път показва, как любовта не може да има граници, а и не бива да има такива и описва това в своята 14-найста книга. Бат Ям е град в Израел, а Лясковец е град в България. Някъде по средата се намира „facebook“ което е общото между тези две държави, градове и любов. След култовите думи: „Подаръците продължават и след рождения ден” на 29.11. 2009г. започва всичко. И от обикновена среща се ражда едно дълбоко и искрено приятелство между жената със сините очи и момчето, което пише книги. От тази неочаквана среща и за двамата пламва една прекрасна любов, която разкрива тайните на любовта и взаимните отношения между мъжа и жената.

Въпреки различията на очите, годините и погледа в бъдещето любовта на участниците в книгата е искрена, чиста, всеотдайна и най-вече зареждаща ги с желание да се търсят, да мислят и да се докосват винаги, когато времето им позволи това.

Това е поредната книга с червена точка на корицата, защото, както се изразява автора: „който не е минал абитуриентския си бал да не чете тази книга, защото не спестявам нищо и го казвам така, както си беше”. Въпреки, че има червена точка, това се превръща само в още по-търсена книга, защото истината за любовта винаги е вълнувала човечеството.

На 1-ви Май...

В 9:52 часа местно време/Лясковец/ на 01.05.2012г. завърших окончателното набиране на текста на книгата си
„Бат Ям”– Момичето на Морето. Олекна ми да си призная, защото това се оказа най-дълго писаната книга от мен, когато я започнах на 29.11.2009г.

По някога се чудя, как се захванах с това писане. Но като знам през какво преминах за да се самосъхраня и да не изгубя курса си, записвах всичко. И да кажем,че аз възприемам книгите си като едни живи записки. Случващото се около мен  за някой може да е доста скучно, но за мен е прекалено вълнуващо за да го запазя само за себе си. И днес в деня на Труда аз завърших своя труд. Странна работа е моята работа да си призная. Обаче не можах да спя през нощта, станах и гледах звездите до сутринта, още когато хоризонта беше пурпурен. Всичко беше толкова притихнало и сякаш, аз не бях вече тук. Имах чувството, че с настъпването на края на тази книга пътя ми изтича тук в този град. Наистина от много време на сам усещам сякаш душата ми нищо не я задържа тук и пътя ми  е извървян достойно тук в този град. Моята „духовна майка” още ми беше казала, че ще отида „там” и ще пиша за тук, където вече няма да съм. От начало думите и ми звучаха не реални, но елате сега да видите, как се чувствам и какво излъчвам. Въпреки всичките не разбирания от страна на най-близките ми, аз не мога да спра, само, защото на тях нещо не им е ясно. Оказа се, че моят път не е „твоя” и, че „трябва” да го вървя дори и сам сега. Писането, като писане, не лесна работа, но пък ме  изпълва с едно голямо удовлетворение.  

Сутринта говорих с жената която ме свърза печатницата и която е моя скъпа приятелка за да и споделя сякаш моето нетърпение и,че завърших своята книга. Все пак за дванайсет години 14-сет книги не са никак малко, а 15-тата е на половина готова. Благодаря на всички, които четата моите редове, и благодаря за това, че съм жив и здрав и нещата около мен стават все по-добре.

Христо от Лясковец.

Края на една книга...

בת ים-„Бат Ям” – Момичето на Морето

На 27 март 2012г. сложих край на 14-тата си книга в чернова вариант „Бат Ям”– Момичето на морето. Чаках този ден за да видя, как ще се развие събитието за главната героиня и най-накрая то се случи след 7-8 месечно чакане. От тогава до сега/05.04/ сякаш се отичаше материала ми и днес успях да напиша на белия лист с радост: Край на първа част от първата книга!!! Книгата е започната на 29.11.2010г.

По едно време си мислех, че със завършването на книгата ще свърши и контакта и любовта ми с жената, която по най-тих начин завладя сърцето ми и направи от мен нещо различно за света. Моделира ме по такъв начин, че се чудя това аз ли съм по някога. Главната героиня се оказа много по-силна като жена и човек от колкото съм аз на моменти и това допълнително може да ми е от полза в отношенията ми с нея. Влюбих се в нея по-късно от колкото тя показа чувствата си, но съм щастлив, че мога да го заявя сега.

Завършването на тази книга се оказа и едно голямо изпитание за мен, като човек, защото „от един кратък миг” преживян с нея се роди нещо толкова голямо като този роман, на който му предстои продължение. Сините очи, красивата кожа, голямото сърце, красивата коса, прекрасния аромат на тялото и още са пред носът ми и ми напомнят за близостта, която ни сля. Аз уж водех нещата, а се изгубих като човек, защото потънах в нейните обятия като малко дете.

Много пъти тя ми казва, че не мога да се изгубя, защото съм в сърцето и това може само да ми е показател за истинска любов. 

И ще си позволя да завърша с нещо прекрасно  от нея: „От любовта към една жена…се е родило всичко прекрасно на земята!!!”

Благодаря ти, че те има в моя скромен живот!!!

приятна изненада

параклис "св.Троица"

Приятната изненада. След като излязох от малкият параклис „св.Троица” в манастира „св.Петър и Павел” в Лясковец, една от монахините ме видя и поздрави. Оказа се, че това е сестра Параскева и веднага ми каза, че много се радва да ме види, попита ме, кога ще ходя на Божи гроб и, че не е знаела за моите дарби на писател до преди да види една от книжките на леля Веска. Благодарих и за вниманието и отново се загледах във ветропоказателя на часовниковата кула. Самият часовник не работи сега и не ме грабва, но това да наблюдаваш играта на вятъра е прекрасно. Отнесох се по посока на самият вятър и исках буквално да прелитна до Израел за да мога да видя, целуна, прегърна и влея живителна сила на любимата ми жена. На този етап още не знаех, как да се съюзя с вятъра, но вниманието ми бе пленено от елегантната мощ на вятъра, който си прави, каквото поиска и не е зависим от нищо. Изпратих послание с мисълта си към любиматa, и дори не се съмнявам, че е пристигнало за секунди, защото моята мисъл-буквално лети.

Въпреки, че случващото се в мисълта ми ме отнесе и ми достави такова изобилие от радост в душата ми, че дори спрях да наблюдавам ветропоказателя, защото сякаш стрелката сочеше към моята любов. Вятъра си бе направил труда да ми покаже посоката, а тя е посоката на любовта. В сърцето и там където е мисълта ми, която подхранва съществуването ми и ми дава кураж да продължа напред въпреки, че не знам, какво предстои. Има моменти съм се питал, че какво от това, че мога да помагам, лекувам, масажирам телата и душите на хора, аз също имам непознати страни и много въпросителни. Но преди 17г. смених въпроса „защо?” с въпроса „какво?” и така картината не се промени, но аз се промених за околния свят и това породи приятелството ми с вятъра. Така се запознах и с книгата на Пауло Коелю-Алхимикът и там за пореден път прочетох как овчарчето се съюзи с вятъра за да покаже каква е силата на живота. А тя е любовта, вятъра само задуха толкова силно, че сякаш той се пренесе. Така за пореден път аз имам възможността буквално за миг да се пренеса с мисълта си и да усетя, как тупка сърцето на жената дарила ме с толкова много обич, топлина, страст и какво ли още не.

Аз съм Христо от Лясковец и някак се сприятелих с вятъра, който помага на града ми да има живителен дъх и тяга за добруване.

בת ים-„Бат Ям” – Момичето на Морето.

обичам те

Създаването:  Днес ще разкажа, как се създава една моя книга. Ще разкажа за 14-тата си книга, която е със заглавие: „Бат Ям” – Момичето на Морето.

Тази книга се роди, малко след като се запознах с главната и героиня. Още не бях сглобил и завършил 13-татат, но се появи 14-татат и нямаше време за почивка. Събитието започна през 2010г. един ден след рождения ми ден на 29.11.2010г. Жената харесала, написаното от мен, че подаръците продължават и след рождения ден и аз от там я заговорих и започнахме да си пишем. Не се познавахме до този миг/но сякаш не беше съвсем вярно това/. От този момент нататък си разменихме скайповете и започнахме да говорим на живо. Всеки започна да си разказва историята на живота и аз като чух нейната поисках да я опиша в една моя книга. Дори не подозирах,какво ме очаква. Така с времето аз разбрах всичко за нея и тя разбра всичко за мен и някак се привързахме един към друг, търсехме се като, че ли не можем един без друг.И от непознати станахме по-познати от всеки друг. Та ние наистина не можехме един без друг. Въпреки, че аз си мислех, и зачитах друга жена в живота до този момент, тя търпеливо ме изчака и с такова търпение ме обгърна, че моето внимание, което и обърнах в началото бледнееше пред това. Обичта  и се зародила още щом ми видяла очите, а аз дори не забелязах от начало, че това е така, защото бях заслепен по нереализираните ми чувства към другата. Но не бях срещал толкова търпелива жена и да ме обгрижи и изчака да се осъзная, че има човек, който ми показва чувствата си свободно и чисто, а аз трябва само да ги приема. Но аз се съпротивлявах-признавам си. С времето сякаш се предадох и затворих старата страница на чувства, който давах само аз, другата дори не ги вкуси. В един миг аз се оказах влюбен в тази така търпелива и обичаща ме жена. Какво са годините и разстоянията в който се различавахме в един миг. Та сърцата ни бият в една честота и се търсим като живителна капка вода. Преминахме през часове, дни, месеци и скоро направихме една година от как се срещнахме и отдадохме един на друг. Въпреки, че знам много за любовта, се оказа, че знам само, как да я давам/поне съм се научил след всичките откази до сега/, но не и какво е да ми дадат така на мен. За първи път виждах, усещах, бях докоснат от нея и се разтворих.  Редовете в книгата ми се записваха сякаш сами и мисля, че не аз пишех книга за нея, а тя пишеше в моето сърце върху мен/моделираше ме търпеливо/. Не бях далеч от истината, защото чувствата ни един към друг растяха и сега са най-важното нещо. Търсим се, защото се обичаме.

Промениха се много неща от как се запознахме с нея, но тя наистина взе сърцето ми и сега е негов господар. Обичан и обичащ се оказах в един миг, а книгата се оказа най-малкото нещо от срещата ни заедно. Вярно е, че е на хиляди километри, вярно е, че се докосваме веднъж годишно, но явно това е част от нещо голямо и истинско-наречено любов. Тя промени дните ми, желанията ми, страстите ми, копнежите ми с лека ръка и ги засили, че по някога ме изгарят от вътре, а не мога да се заситя без нея. Очите и, лицето и, тялото и, миризмата по кожата и, сякаш оставиха трайни следи в сетивата ми и всеки миг на мисли по нея се завръща всичкото това за да изгради образа и пред мен. Но сърцето ми така тупти, когато се появи тя, че не ми е нужен спомен за нея, защото ние сме реални, живи и дишащи хора, който се обичат. Намерихме се в житейската мъгла и това е най-важното. Обичам те и туптиш заедно със сърцето ми в една честота.

Така след една година на прекрасни отношения книгата се пише сама и е възможно да има втора част, защото, както ние сме прекрасни така и книгата е изпълнена със заряд на любов. Обичам те, любов моя от цялото си сърце. Това е в твоя чест и е от сърце!

на разходка

щастлив писател

На разходка. Тръгнахме с един от малкото хора, които съм оставил в обкръжението си на разходка и лаф до манастира. Това е дългогодишната ми дестинация за преход. Стигнахме до горе, направихме си снимки и заслизахме надолу. На първия завой ни срещат една мацка и един шеф на някакво звено в полицията. Понеже бяхме с качулки на главите и той малко трудно ме разпозна. Взе да ме пита, къде работя сега, какво правя, с какво се занимавам? Аз му отговорих, че пиша книги, правя масажи. А той явно прояви интерес и ме пита, какви книги пиша? Отговорих му, че такива в, който описвам много неща за живота и мотивацията на душата. Казах му още, че 14 ми книга е за Израел. А той като чу това типично по полицейски, ме попита от къде черпя информация за там. Казах му, че не мога да му отговоря, защото аз не пиша за самата страна а за нещо друго-има любов в темата.

Тръгнахме на долу с моя човек и той ме пита, тоя дали е нормален да ти задава толкова лични въпроси за теб. Какво го интересува, ти какво правиш, пишеш и действаш. Тогава му казах, че това е полицейския живот иска да знае, всичко за всеки/сякаш е доносник/. Паразитно държание има, но аз съм му свикнал, защото дълги години растях с такъв човек в къщи. Вярно е, че той беше обикновен полицай, но то е все същото. Така разказах на моя приятел, че аз не се впечатлявам от такива въпроси и не им обръщам внимание, защото не съм им длъжен с нищо. Той забеляза, че аз не удостоих/полицая/ с много внимание и разбра, че мога да ги игнорирам и такива хора от полезрението си. Така ние си вървяхме на долу, но те много бързо се качиха на горе и ни настигнаха. Отново взе да ми задава въпроси: „Как намери вътрешния мир?” Казах му с лекота. Той се засмя, и каза, че това е невъзможно да се постигне. Казах му, че това е негово мнение и, че то няма власт над мен. Моят свят не се влияе от външния, а от вътрешния ми такъв. Но той явно взе да му става интересно и продължи в тази насока да ме убеждава, че неможело да се ръководя от нещо от вътре-всичко било от вън. Дрън-дрън му казах аз и си продължихме напред към колата. Моя приятел му беше станало смешно вече и му беше интересно, как му отговарях, защото аз съм над тия така наречени душички. Той забеляза, че аз му казах, че в моя вътрешен свят няма място за такива неща и още повече за такива хорица, като този. Позитивизма ми не се влияе от такива модели на хора. Говорете си не ми пречите. Казах му като иска да прочете нещо мое  да напише в google: Христо от Лясковец и ще се информира за мен. Е вярно е, че може да не е пълна информацията му, защото тя идва от вътре, а не от вън. Живот и здраве да им дава на такива хорица, защото както аз съм чудак за тях, така и те са такива за мен. Вярват в насадения модел на нещата, работят работа насадена от времето и се вживяват в престиж и илюзия, а нямат вътрешен мир. Ха, че за къде са тръгнали не зная.

Аз съм Христо от Лясковец!

Нулева ефективоност

кликни тук

Нулева ефективност. Оказах се прав за много неща и вътрешното чувство не ме лъже или подвежда а отдавна е в синхрон с мен. С времето когато се захванах с нещата, който правя сега не срещах кой знае, какво разбиране, защото се оказа, че битува нещо много интересно в умовете на хората: защо точно ти; кой ти позволи да го правиш; имаш ли си представа, какво правиш и дали големите риби няма да те изядат; Все въпросителни без отговор за мен, защото не точно аз го задавам когато се сблъскам с  нови познанства.

От как намерих себе си, не се нуждая от ничия оценка или одобрение да правя, каквото и да било в писането си, в масажите или с маслото, което създадох. Вярно е, че заряда вкаран и съхранен вътре няма как да го придобие никой, ако не е чист по душа и приел дара от мен. През годините се срещах с много хора, който искаха а неможеха, а можещите си тръгваха от сцената и търсеха друга. Не спрях да се боря за миг и естествения подбор на хората беше факт в моят живот. Едни идваха, а други си отиваха. Не успях да задържа всички, защото мнозина се оказаха сметкаджии, други надделяваха с любопитството си, а трети искаха да могат да получават наградата за моя труд. Още щом разбрах това приложих „масово изчистване на килера” за да има място и за новите ми контакти. Сега в днешно време все още има хора, който си врат носа за да знаят, дали съм добре, зле и т.н. Искам да им кажа, че всичко е наред и ще става все по-добре, защото намерих своят най-добър партньор, който ми дава всичко онова от което имам нужда.

Най-малкото тази година, ми е година на страст и силно творчество, защото докато пишех 14-тата си книга „Бат Ям”- Момичето на Морето завърших 13-тата си книга Клиент№1/опасна близост/-продължението, издадох 5-те книги на леля Веска, помогнах за 2 от книгите на Елка Стефанова, и Венци Кираджиев и написах множество публикации. Вярно е, че не открих път към мнозина на който отказах, защото не е нужно аз да изнасям всичко на гърба си, за тяхното недоверие и страх, защото, който не вярва на себе си, не е нужно да си прави труда да ми вярва на мен. С мен се работи добре, но не на всеки ще му позволя/вече/ да се докосне до мен, за да не се съобразявам/най-малкото/ с всеки.