12-те “горски знания” на Рей Миърс

1. Не предизвиквайте Природата, предизвиквайте себе си! Често ще чувате хора, които говорят за това, че са победили стихиите, като са покорили планина, прекосили са ледник или са направили друга героична постъпка. Истината е, че предизвикателството е вътрешно. Имате ли умението? Можете ли да превъзмогнете страха си? Никой не може да победи стихиите! Всеки, който не е забелязал предупредителните знаци, или е имал неблагоразумието да продължи напред въпреки тях, умира! Вместо да поемате излишни рискове, предизвиквайте себе си да се научите кога трябва да се откажете. Научете се да бъдете по-опитни. И преди всичко – разберете по-добре как “работи” всяко нещо в Природата.
2. Ако се претоварвате – със сигурност правите нещо грешно! Всеки глупак може да се чувства некомфортно. Няма да получите никакъв бонус за това, че носите тежка раница, или заради постъпките, с които афиширате издръжливостта си. Може би се претоварвате умишлено, защото тренирате за експедиция? В такъв случай ако има начин да се почувствате малко по-комфортно, без усилието да се превръща в неудобство – направете го! Често в извънредна ситуация, когато духът ви падне, дори малкото неудобство може да се окаже фатално.
3. Винаги давайте 100% усилие още при първият опит! Без значение дали строите подслон, палите огън или нещо друго – ако не го направите по правилния начин от първия път, то само ще прахосате енергията си и просто ще трябва да
   
   започнете отначало.
4. Опитвайте се да постигате максимална ефективност с минимум усилия! За да работите имате нужда от енергия. За да имате енергия се нуждаете от храна. Намирането на храна в Дивото е работа. След като събирате дърва за огъня носите ли максимално количество, или само пълните шепите си?
5. Никога не подминавайте възможностите! Това е особенно важно правило. Докато пътувате, ако забележите подходяща вода, храна или материал за разпалване на огъня – вземете колкото имате нужда. Ако ги подминете, може да не ги намерите по-късно, когато имате нужда от тях. Това важи особенно много за материалите за разпалване на огъня. В края на деня може да вали, или да вече да е валяло и влагата да се е просмукала във всичко.
6. По възможност нагаждайте очакванията си към нивото, което можете да достигнете според дадените обстоятелства. Ако не можете да построите голям и удобен подслон – задоволете се със малък такъв. Ако наоколо няма голямо разнообразие от дива храна – бъдете благодарни дори на единствената, която можете да ядете. Накарайте психологията ви да работи за Вас. Бъдете реалист – изградете си удобства, но не се преуморявайте, за да ги постигнете. Няма смисъл от великолепното убежище, ако се строполите преуморен в него. Но също така не подценявайте своите възможности.
7. Яжте само това, което със сигурност можете да определите като ядливо! Не се доверявайте на прекрасния вкус и не правете експерименти със непознати растения и продукти. Единственият истински начин да се нахраните безопасно е да научите кое може да се яде и как да приготвяте храната, преди да я изядете. Ако това ви се струва трудна работа – по добре е да не ядете дива храна.
8. Отнасяйте се към всяка вода като към заразена! Дори най-бистрата, студена и примамлива вода може да бъде замърсена. Не можете да го разберете с просто око. Преварявайте или пречиствайте всяка вода! Не го правете само ако има белези за химическо замърсяване – преваряването може само да го концентрира!
9. Състоянието на вашия огън е правопропорционално на нивото на духът ви. На каквото и ниво да се намира духът ви – ако успеете да запалите огън, той ще се повдигне. Ако обаче не успеете – ще се строполи като камък. Ако не сте уверени във способността си да запалите огън в дъжда, то може би е по-добре да изчакате докато той спре и тогава да опитате.
10. Когато събирате храна, водете се по правилото на естествения отбор. Това е “начинът” на Природата: “Оставете силните, съберете слабите!” Винаги оставяйте известно количество здрави растения, мекотели или каквото и да е, за да продължите линията на популацията им. По това правило по-силните и здрави животни ще имат най-добрите шансове да оцелеят и да се размножат в бъдеще.
11. “Вземете само спомени, оставете само стъпки!”. До колкото е възможно намалете своето вмешателство в естествената среда. Стремете се винаги да оставяте мястото на лагера си по-добро, отколкото сте го заварили!
12. Бъдете в добра форма, умейте да плувате и никога не се предавайте!Изучаването и усвояването на всяко едно умение и техника е по-лесно, когато сте трениран. Пустошта е изпълнена със рискове и опасности, предизвикани от неочаквани обстоятелства. В такива ситуации физическата подготовка може да се окаже последната Ви линия на защита!

                                                                                     Превод: Стоян Стоянов

Статията е от сайта на Стоян Стоянов: сайт за бушкрафт,примитивни технологии и живот с Природа.

....Никога не си мислете,че ако някога сте постигнали нещо то винаги ще може да го направите отново.Всичко зависи от съчетанието на природните условия,физическата ви форма в момента (не забравяйте възрастта)и психическото ви състояние и мотивация.

Есенен етюд...

Тази сутрин в 6:12 попаднах на една статия… В статията се говореше за спокойствието за вътрешният мир и едно нещо,което ме зарадва-отключи спомен по него… Да прегърнеш дърво и да се оставиш и в неговата прегръдка-защото и то ще те прегърне.

По този повод днес когато се разходих в гората си позволих да прегърна едно дърво до мантинелата на пътя и да ме снимат като малко доказателство. Доближих си главата за да е като истинска прегръдка и очаквах и самото дърво да ме прегърне физически, както аз, но не стана така. Може би прегръдката е под някаква друга форма, която още не ми е понятна…

От сутринта когато прочетох статията се замислих много над това събитие и когато го сторих продължих отново да съм в него. И само не разбрах аз ли съм част от него или то е част от мен…

За сега това остава не разгадано от мен…

Да убием времето...

Днес сутринта докато вървях с един човек чух от него нещо, което наистина не бях чувал много време: „Да убия времето”.

Това ми прозвуча много гадно но не дадох израз на емоцията си тоя път и да му направя забележка. На всякъде се пише и казва, че не ни стига дори човешкия живот за създаване на нещата ни, а се намират и такива дето искат да го „убият”. Живеем  в мечтано време от нашите деди, за което би трябвало да сме благодарни, и че нещата се случват с лекота и финес. Може би трябвало да изпълним и разтеглим времето във всички посоки, за да създаваме, а не да го затваряме пред себе си. Защото с времето разбрах, че времето не може да се разпредели и да се купи с пари. То просто няма паричен еквивалент. Но пък благодарение на него имаме шанса да създаваме какво ли не в този свят. Отделно, е ако нямаме нищо в главата или сърцето.

Разходих се в гората и слушах повея на вятъра, птичките и очите ми се взираха в зеления цвят на гората. Наистина това е цвета на сърдечната чакра и въздейства пряко на моя свят. Извървях свободно определеното си време за разходка, но през цялото време се питах, какво толкова му е скучен живота, че иска да си изгуби просто така времето.

За това се отървах от псевдо и обсебващите компании на „приятелите си” за да не ми губят времето и да не ми напомнят, че съм се променил спрямо тях, защото си е така. Времето е промяна!!! От как разбрах, какво наистина е времето отказах да го заменям за жълти стотинки или за нещо друго, а го посветих на писане, масаж/и искам да добавя и любов/. Защото времето е всичко за мен. Само с негова помощ мога да свърша всичко, което съм запланувал и да продължа да оставям следи след себе си, защото за мен това е важно.

Моля ви, не убивайте времето за да не ви убие то самото по някое време!!!!

Спомен за нещо...

Преди две години преподавах йога в Начално училище „Никола Козлев”, защото ме поканиха.  Учителката която ме покани е ходила първо при моят приятел, но той я препратил при мен, защото аз имам доста познания по йога и съм действаш в нея/не приказвам само/. Съгласих се, защото наистина искам да го правя за децата, а не само да казват, че нищо не се прави за тях. Срещнах се с директорката на училището по нейно настояване за да и разкажа за йога повече, защото е чувала, но нищо повече.

Започнах да преподавам йога на децата от всички класове от начало след училище, но домакинката се оказа „по-голяма директорка” и настояваше да се прекрати моето посещение по това време и да измислим друго време. На самите занимания започнаха да идват и много учители и това не ми харесваше, защото уж беше за деца, а другите по между другото да минат и те. Не казах нищо. Сменихме и посещението и го направихме веднага като свършат основните занимания преди обед един час йога и отново на училище. Направих го, както е в Индия се преподава, но взе да ме дразни нещо. Парите, които се даваха, се даваха от децата/т.е. от родителите им/, а не както говорехме от начало от друго място. Така и не стана. Веднага усетих някаква неприязън към това и от другия път отмених плащането на тия пари. Един лев, но и той не е малко, когато човек го няма особено в излишък. Махнах го, но децата започнаха да намаляват. Отначало се събраха 20 деца плюс още няколко учители, но колкото повече минаваха месеците станаха 5-6. Оказа се, че има нещо, което ми е убягнало и го разбрах по-късно. Ние започнахме през есента и цяла зима 6 месеца аз преподавах йога, но се стопли времето и сякаш децата изгубиха желание да стоят в този салон-затворени вътре. Един ден, когато отидох и никой не дойде на тренировка, разбрах, че това е края на заниманието ми тук. Но и никой не си направи труда да ми каже.

Отказах се да давам повече часове по йога, защото разбрах, каква е истината за случая. Учителката, която ме покани, децата я имат за тиранин и понеже тя ме е довела децата споделили с друга учителка, че може и аз да съм такъв като нея. Когато вече бяха минали няколко месеца това вече не ме интересуваше, но ми стана неприятно, че децата не бяха виновни за това, а накрая те си тръгнаха, защото виждат тиранина заедно с тях да прави йога. И аз, какво можех да направя в случая, освен да спра да си давам труда на вятъра.

Исках през годините да преподавам йога на деца и възрастни но срещнах разни „политически” спънки от страна на директори на училища, читалище и т.н. Единствено съм преподавал качествено йога във фитнес залата в града където бях инструктор 2004г. Всеки мой клиент получаваше: внимание, загрявка, обяснение, тренировка, йога за разстягане/стречинг/, заключителна част и масаж, ако желаеше или имаше време/но това е друга тема/. След известно време говорих с кметицата на града, но тя каза, че като минат изборите ще се направи нещо по въпроса. Е изборите минаха и от тях мина цяла година, все едно нищо не съм казвал за йога. Само обещания!!! Питах се, защо всичко в тая държава е на някаква кампания и само когато някой има изгода от някого тогава ще се намери начин да стане.

И понеже все се говори, че нищо не се прави за децата в този град или страна ще кажа: Не е вярно, но подхода и мотива на „по-големите” е сбъркан  и понеже не разбират управляващите от тая материя е по-лесно да я няма  и да не се зачита за нищо. Съжалявам за поредното неразбиране на нещата. Но това не значи, че пък аз съм се отказал и вече 12 години с такова постоянство практикувам йога и движение сред природата.

Подарък по пътя

подарък от някого

Днес с майка ходихме да подава документи за лична карта и като се върнахме тя каза, че е има някакъв голям плик с нещо адресирано до мен.

Не чаках от никого нищо, а наистина очите ми видяха тоя плик,  и беше адресиран към мен наистина. Появиха се въпроси, „кой ми го е пратил и защо”? Името ми беше написано на плика, а за подател имаше име: Клаус Кенет. Веднага скъсах плика и видях, че има книга. Погледна я и видях заглавието на книгата: „2 000 000 километра в търсене на любовта”. Не исках да възприема цифрата два милиона, а я интерпретирах като двеста хиляди. Гледах заглавието и се чудех от къде някой ще ми знае адреса и ще ми прати нещо такова по пощата. Веднага започнах да разглеждам  плика и видях, че има платена такса за 1,70лв. и веднага се усетих, че това е от близо. Погледнах печата и видях адреса на гр.Горна Оряховица. Опитах се да прехвърля на бързо/в съзнанието си/ от къде ли може да е дошла тая книга, но сякаш беше безмислено да търся отговор. Все едно е да търся адреса на Вселената.

Единственото, което ми мина през главата е, че за мен е чест друг автор да ми подари негово творчество и да ми покаже най-малкото нещо негово, въпреки, че не беше разписана от него. Другото нещо е, че ми предстои пътуване по Христо-вите стъпки и сякаш някой знае за това, и ми показва карта и следи на предишни  пътувания я някакъв неначертан маршрут. Най-малкото 2 000 000 км не са никак малко за намирането на себе си, а аз съм се намерил, само искам да видя и докосна някой неща.

Изненадата ми не можа да изчезне от лицето ми дори когато ходих в гората и продължи съзнанието ми да бъде заангажирано с подаръка-книга от къде се появи и защо. След оперативката спрях да се питам и преминах към желанието да го споделя с целия свят това събитие.
Така, че явно хубавото се случва сега и пътуването ми е обогатено с много „напълване на кладенеца ми”  и след това споделяне с целия свят. Няма лошо…заповядайте на път с Христо от Лясковец-тогава.