Разни размисли...всичко е лично!

Преди време четох за едно сърцераздирателно поведение от страна на мъж, защото обичал "една жена", а тя щото била "принцесата" на татко и го гледала от високо, (щото татко имал пари), а това момче дето я харесвал-нямало. И понеже тя гледала това-си търсела такъв "с пари". Е намерила го и той вземал голяма "заплата" в една голяма фирма. Но един ден се оказало, че тя отишла във фирмата да го изчака да обядвали и тогава...

...мъжа ѝ поискал да я запознае с шефа си... Богат, влиятелен и мил мъж, но не поглеждал друга, защото обичал една-единствена, която не подозирала, че го наранила с това, че "някога" той нямал пукната пара, но всичко което имал било чистата любов към нея. Когато се срещнали очите на "шефа" и жената, се насълзил, защото тя искала богат мъж, а се омъжила за работник с висока заплата. Наистина "постигнала" своето, както и той... поискал да достигне голямото богатство за да види, че и любов е нужна за да споделиш всичко с някого(както чаша вино вечер). Но не предполагала, че това отхвърляне може да амбицира или да "провали" човек(независимо мъж или жена е), както и да направи така, че този, който е пренебрегнал някого един ден да го боли повече от пренебрегнатия...но всичко си има цел и посока...

В Живота има и сол и захар, както и захаросани ябълки...но и червиви "праскови"...внимавайте като пазарувате от пазара на живота.Вкусвайте ги, и ако трябва платете за "пробата", но не се измъчвайте!!!!

Така се чувствам!

Днес целия ден ми е изключителен, но вечерта беше уникална…чувствам се както когато избухва Френската Революция и много хора просто не знаят нито, какво става нито кои са.

„Ужасяващо ясно е… че нашите технологии, надхвърлиха нашата човечност. Но като те гледам вярвам, че нашата човечност ще надхвърли нашите технологии(един ден).“

Сълзи, много сълзи бликнаха от мен. Разревах се като малко дете отново. Отново срещнах такива показателни рундове „свързани с бащата“, „свързани със свободата“, свързани с различията м/у хората, и неприемането им от хората. Ето така се чувствам от как се помня. Това просто ме остави без дъх. Сълзите ме заляха, защото до сега не бях гледал нещо толкова покъртително и дълбоко. Сякаш това напълно удовлетвори живота ми до този миг. И въпреки

различията ни на тази земя нямаме опцията „да разбираме“ околните. Години на ред се чувствах толкова странно, че ми идеше да избягам. Но къде след като приех да приема отново човешки облик и да извървя отново пътя си. Чувствам  се сам на тази планета години наред. Толкова отдавна ми се иска просто да бъда себе си и когато постигнах това Да бъда себе си се оказа, че света нещо не ме разбира, не ме приема. Това боли. Толкова много боли, че просто нямам думи да изразя силата на горещите сълзи извиращи от очите ми, а дори не знам какво стана докато гледах този филм.

Хлипам като малко дете и дори не виждам буквите на клавиатурата за да напиша текста си за да се освободя от стихията. „Скъсах синджира“ отново. Отново изпитах онова прекрасно усещане след като не ми стигаше дъх от сълзите, който вместо да разтварят гръдния ми кош, той се сви като ембрион.

Наистина ли трябваше да го открия точно днес и просто да осъзная най-накрая различието си, да го приема и просто да продължа напред. Не крия нищо свързано с емоцията си и това просто направо ме освободи. Наистина много време мина от как не се бях облагородявал така. Но ето, че то се случи днес. Не знам с какво е по-специален този ден, но малко преди полунощ излях редовете си за да мога да заспя(то просто няма да ме остави докато не го напиша и ще ме гложди цяла нощ-твърде добре познавам това положение).

Аз съм Христо от Лясковец един (не)обикновен човек, който така реши… да следва пътя си независимо от всичко и всички.

гледайте филма и пак ще си говорим...

Парещи сълзи

Днес станах свидетел на нещо много нелепо за мен.

парещи сълзи

Срещнах чичото/в пощата/ на едно момиче, което харесвах, когато тренирах бойни изкуства като ученик и останах втрещен. От начало не му обърнах внимание освен, че го поздравих, но после той като се върна, го попитах, какво става с него. Той ми разказа как са го съкратили като мръсно куче от БТК, после са го пратили на борсата, и как по някаква оперативна програма от европейския фонд, са ги назначили като чистачи на тротоарите. Как от човек, който даваше мило и драго/защото тогава работеше/ за момичето което харесвах, сега е в „мижаво състояние” и изпаднал в немилост да следи обявите за работа всеки ден, за да съществува.

За първи път го погледнах от страната на човек, който прави това, което обича, и се чудех, как може човек като него да няма нито едно хоби и да не се е ориентирал по някакъв начин да създаде нещо, за да не се подиграва никой с него и да не е зависим от никого. Темата приключи от само себе си в мига в който спрях да го питам, „какво става с него”. Не пожелах да го питам повече нищо и той се оттегли като човек, който е в поставен и пречупен със сломена душа. Докато чаках моя приятел ми се насълзиха очите и се питах, защо има такава несправедливост  или може би това му е урока, не зная със сигурност.

За много кратко време се върна онова чувство на желание да действам още по-силно и смело, към моята мечта да създавам, както текстове за книгите ми, така и другите неща свързани с това. Явно всичко е свързано в моя свят със словото и неговата магия се превъплащава както в маслото, така и във виното, романите, и масажите ми/както на душата, така и на тялото/.

Сега докато пиша този материал, се питам, защо хората чакат пътеводната светлина и искат някой да ги води и дава работа, а не могат да си я създадат сами и да наемат хора те самите? Да не му се налага да чува, че е уволнен, че ще остане без пари или, че някоя си Борса по труда ще му определи, колко да му дава, като втора категория/сякаш/ човек. Това е много брутална ситуация, погледната от очите ми и не описана с ругатните, с който бих си послужил към институциите и хората докарващи други хора до просешка тояга. Според баща ми и аз съм беден, но нека да видим,  дали е прав и дали ще може да се извини, за думите си, защото и според него в България не може да се печели от писане на някакви си думи. Да но той няма от къде да знае, че думите на Христо отЛясковец достигат до най-дълбоките дълбини на хората и те търсят думите, материалите, книгите и моите услуги всеки ден.

Моля ви хора, не се отказвай те да мечтаете и търсите варианти за развитие.