История с оранжев цвят


Отново имахме среща с Нея. Въпросната прекрасна мацка влязла в моя живот. Не и подарих цветето пред приятелката и за да не се дразни. След срещата обаче тръгнахме по главната улица  и  се замислих, че не съм и подарил второто цвете, което съм си обещал сам на себе си, че ще и подаря. Заоглеждах се за цветарски магазин и имахме още малко време преди да влезем там за където бяхме тръгнали.

Помолих я да ми подържи жилетката и както бях официален с  жълтата ми вратовръзка преминах по пътя напреки и отидох на отсрещната страна и там влязох в магазина за цветя. Обаче без да искам с върна на пръстите ми докоснах преди да отворя вратата и то сякаш я ритнах. Продавача дремеше вътре, което малко не ми допадна, но все пак бях дошъл за китка, а не да го съдя, че спи по обед. Той обаче ме изгледа от горе до долу с половин око и ме попита: „Какъв съм?“ Видимо спокоен му казах, че съм писател. Но също така  му казах: От кога има значение какъв съм, че чак тогава мога да купя цвете? Каза да си избера цветето, но аз отказах да ровя и направо взех първото попаднало ми в полезрението и му го подадох. Тогава той ме попита дали бих искал да му сложи панделка и аз се съгласих. Раздърпа там нещо като пародия на панделка и аз платих и си излязох. Пресякох пътя отново от където бях тръгнал и доближавайки се до нея и го подарих и я прегърнах.

А дори не се усетих и неволно се обърнах за да видя очите, които усещах на гърба си и видях въпросния човек, който ми продаде цветето беше излязъл на вън за да ме гледа къде го нося това цвете. Стана ми смешно и тогава и разказах, какво се случи в магазина за цветя. Да наистина не исках да повярвам, че този човек беше толкова отегчен от живота, че дремеше следобедната си дрямка на главната улица в Търново, но явно му е станало интересно къде все пак му отиде китката. Оранжевото  цвете се оказа хризантема, която явно е още един символ на нашата връзка в този прекрасен миг.

И по този повод съм помолил една друга прекрасна млада мацка да изрисува върху чаши това цвете, което е наистина дар за нас. Така сега за Коледа ние имаме две чаши за празника за да можем да събираме приятели и дигаме Тост с повод и без…

Дай Боже…