Знаците на новото време!

Макар и с леко замръзнали пръсти на краката и ръцете, аз крача в гората-Боянския Лес заедно с моят приятел.Въпреки, че е зима,това не ни пречи да бродим из гората. Още когато започнах да чета книгата „Камино“ исках да ходя и да вървя по това трасе, но не се случи веднага точно така. И има, защо да е така. Оцених и хиляди пъти благодарих за моят маршрут. По това трасе научих повече неща за живота и толкова тайни излязоха из под мозъчната ми кора. Активираха се спомени от минали времена,който сами от постоянна полза, но това вече е много лично и не за това е този материал.

Знаците на новото време

Вървейки снощи под „Млечния път“ и гледайки звездите се обособиха знаците на новото време: подводница, бумеранг и огледало.

1.Ефекта на Подводницата. Потапяне е първото нещо, което се овладява. В моя модел това потапяне се изразява в следното нещо. Отдалечаване от масите хора, скриване ако щете, за да мога аз лично да разполагам с времето и ресурса си за да си карам моята работа, която не е малко. Самото потапяне пък е свързано в навлизането на чисто нов свят-тих, спокоен, ведър, добронамерен, чист и помагащ ми да продължа напред. Навлизане към личните дълбини на душата ми и личното усамотяване далеч не ме правят самотен, както изглежда от страни. Това потапяне може да се доближи до медитацията на тихо място в гората-например. И едва когато аз искам или "силата" управляваща живота ми ме подтикне да покажа нещо само тогава излизам на повърхността за да ме видят и да дам. Както когато се появявам на определени места, когато най-малко може някой да ме очаква. Това вече е лично. Нямам нужда от показност или светски живот, защото това ми е чуждо и само когато-тогава се появявам. Нищо лично въпрос на личен избор. За това не ми е позната тази суета за дрехи, коли и красиви жени. Да каквото ми трябва го имам…от другото не се нуждая за да бъда щастлив. За това не се чудете, като не ме виждате дълго време, не, че не искам да ви виждам, а защото имам си работа, която изисква от мен 100% лична отговорност и на 1000% вниманието ми.

2.Ефекта на Бумеранга. Или „каквото посееш такова ще пожънеш.“ Няма нужда да бъда друг освен себе си в този живот, че да се опитам да се харесам на всички. Не. В моят свят имам нужда просто от себе си. Самодостатъчен съм си и продължавам напред. Не хвърлям на празно стрелите си към целта и не се притеснявам, какво се случва след това. България крие много загадки от  едно време и въпреки, че  някой си е позволил да ореже, скрие  или преиначи фактите е заплатил с поколения напред висока цена и са били доста прокълнати тези нещастници.  За това винаги когато можете засявайте и плодете духа си, а не само имането си, защото това в духа и личното просветление и екстаз никой не може ви го взе. Нито една природна стихия не може, но всичко друго извън вас е подвластно на промяна. Дори в много случаи от моята практика нещо персонално насочено към мен, не го отразявам и дори съм безразличен-не трепвам и с още по-голяма сила то се връща към адресанта си за да си го получи. Е малко е грубо, че: „Каквото почукало такова се и обадило.“, но това не е мой проблем.

3.Ефекта на Огледалото: Обичате ли себе си? Ако ли не е така имате сериозен проблем със себе си. Първо и най-важното нещо, което би трябвало да ви научат или да направите е да  заздравите връзката със самият себе си. Не го ли сторите винаги ще се чувствате излишен, непотребен и дори неразбран. А, защо да е така, след като може да бъде и по-лесно. А за да бъде лесно поемате нещата в свои ръце. Да не казвам, че ще е лесно, но пък какво от това. Кой каза, че вие сте обикновени, че да се сравнявате с обикновените хорица. Положете усилие да се погледнете в огледалото и да заявите в очите си: „Обичам те, и те приемам такъв/ва какъвто/каквато съм. Каквото и да става, аз те обичам.“ Ако това ви се струва висока цена да се погледнете в очите си и да го сторите-веднага, само вижте колко време ще издържите без любов към самия себе си, без да упреквате някого, че не ви обича.

„Огледалце, огледалце, кой е по-красив от мен…“ имаше една такава приказка едно време. И същата тази приказка има толкова вярно послание към човечеството, че дори не се замисляме и я подценяваме. Ами, как не, като си мислим, че вече сме големи и нямаме нужда от любов, което въобще не е така. Това е еднозначно с това, че щом веднъж сме направили нещо и не сме получили желания резултат и сме сметнали, че сме се провалили замръзваме на място и никога повече не опитваме. Същото и тук. Защото се е намерил някой да ни каже, че не можем да обичаме по начина, който „искат“ от нас ние сме не годни за любов. Или, защото ние искаме да ни обича някой по начина, по който ни обича само нашата майка, което няма нищо общо. Хората са скопени и забравили, какво е това първо да обичаш себе си и да не чакаш някой да ти даде нещо, защото никой не ти е длъжен с нищо в този живот.

Не копирайте живота на някого, а живейте собствения си такъв...

Да обобщим: Опитайте няма, какво да изгубите, но можете целия си живот да спечелите!

Какъв е вашия мотив...

какъв е мотив ви

Какъв е вашия мотив? С каквото „перо” тръгнете към когото или каквото и да било, това и ще получите в замяна. Няма как да е друго.

Вземете за модел чистото и спокойно езеро. Там всичко се вижда, дори и вятър да повее се виждат вълните, и отново всичко друго до дъното. Това е едно от най-важните неща в нашия свят, каквито са нашите мотиви за създаване, на каквото и да било, такова ще се е закодирало в нашите действия и после се връщат като бумеранг срещу нас. Колкото е по-чист един мотив и не е обременен от някакви „псевдо изгоди” и допълнителни ограбвания, толкова едно нещо ще се случва и ще пребъдва. И няма да имаме страх от разкриване, лични раздразнения, страх от провал или какво ли още не. Но ако си позволим да сложим и 1% изгода, всичко отива по дяволите и не се сърдете после на друг, защото сами вие бъркате своите каши и после ги оплесквате с крачките си.

От как разбрах за закона за „личния мотив” и "ефекта на огледалото" много внимавам, какво чувствам, мисля, казвам и върша, че иначе виждам как се случва пред очите ми, и не мога да го спра. Защото най-често съм се страхувал да не го загубя, и най-често го губя пред очите си, сякаш за назидание и да се науча, на още нещо. Спрях да искам нещо на всяка цена и започнах да си карам работа, както до сега.

Освен съществения мотив от мантрата Hoóponopono друго не ползвам. Вярно е, че нещата с чистия мотив по някога се случват „по-бавно”, но за сметка на това са и по-трайни. За мен е важно, аз да съм в хармония със себе си и за това на много хора им казвам, да се „чувстват, както искат”, което ги шокираше отначало. С времето разбира се, те разбират, че не аз съм им виновен за това, как се чувстват сега.  Отказах се от това да бъда „длъжен” или „жертва”. Поех 100% отговорност към живота си и вървя по пътя си със сърце. Няма друга алтернатива за мен и не мисля, да сменям курса.

Положих доста усилия да опростя живота си и да вървя по трасе, което аз правя на път, защото меко казано го няма, като такъв. Не следвам ничий път, но се уча от много интересни за мен хора. Няма, как да не им благодаря за това, че са минали по своя път преди мен, единствено бих искал да изкажа своята признателност, че са оставили доста големи следи след себе си.

А вие с какъв мотив тръгвате към вашите дела???