Новост в живота ни!

Трябваше да отиде до края на света за да се обърне „назад“ и да види, че там от където е тръгнала има човек, който може да е точния такъв.  В малък град в които въздухът и гледката са спиращи дъхът, тя замина. Замина, защото сивото като багра се беше настанило като основен цвят в ежедневието и, а това беше раздрало стомаха и като силна отрова. А тази отрова сковала ръката и която рисува  съдби.

В лутане и търсене на щастието си младия писател не спираше да се оглежда за подходящата муза за да продължи, защото тъкмо беше влязъл в собствения си ренесанс а нещо писането му нямаше тази тежест, която го направи толкова известен по целия свят. Това го навеждаше на мисълта, че нещо красиво ще се случи скоро в неговия живот. Малкия град и пътеката в гората, която толкова много пъти му е била муза сякаш беше затворена в този миг и му нашепваше да търси по-дълбоко в себе си този път. Сега или никога!

Само след няколко дни се запозна с поредния човек, които се оказа, че е от същия град от който е и той, но само, че сега тя се намира на края на света. Тя там а той тук. Но сякаш душите бяха установили контакт много преди телата дори са се срещнат. Енергийната реакция на душите беше толкова силна и обладаваща, че младия писател въпреки хилядите си срещи с други жени, усети себе си като истински нестинар, който е копнеел да ходи по жарава. Това отвори чисто нов сюжет и някак душата му стана блага като стара и отлежала ракия. Просто се разтопи и се замисли: Това ли е, това което търсех толкова много животи? Да това е насочи го интуицията и го помоли да бъде. Просто да бъде нищо друго!

Още не беше свършило обладаването от другото измерение напълно, а беше толкова изпепеляващо, и се пренесе на живо в плътта. Младия писател усети особена влага по бельото си и за миг се замисли, как е възможно това. Само мисълта за нея, че те я тук на близо  залъгва плътта и изпуска секрета в подготовка за любовната игра. Усеща небивала тежест и вулканична изява в своята най-интимна мъжка част. За първи път усеща, как буквално завират семената му само от една мисъл по нея. Наистина не знаеше, как би излъгал плътта си и да успее да укроти звяра в себе си. Дори нямаше време да се озърта и беше въвлечен в страстно изживяване, което той очакваше толкова дълго. Изведнъж просто изчезна от радара на приятели, познати, роднини и никой дори не знаеше, какво се случва с него в този миг. Но който беше чел неговите творби знаеше, че той по често е в паралелен свят от колкото в този. Сякаш "далечната душа" знаеше, че той вече беше настроен и просто го започна. Да започна го от където си поиска и каза:

-Ти си душа с пенис! Колко много ти се радвам, че ме пусна в твоя мъдър, страстен и многолик свят. Свят на много изживяна болка и страст, която те възкресява всеки ден от нищото. Аз имах такива възможности, но не съм ли почувствала химията на душата ми с отсрещната страна-нищо не се получава. И какво като е парфюмиран, и нагласен този, който ме желае, след като аз не съм усетила нищо. Дори ако има близост това не може да е секс. Не може да обичаш един гол пенис, ако няма химия и не познавам душата му. Не може да имаш задръжки и да очакваш от Вселената чудеса!

И докато му говореше така тя вече го беше започнала. Малко преди да запълни устата си с неговото мъжко достойнство, каза само:

-Искам те!

Пое си въздух и просто пое по курса на любовта. От самата вълна младия писател седна на дивана и захапа устни, защото още не беше готов за това, а си мислеше, че ще има увертюра.

Тя го погледна след като беше прочела мисълта му, пое си въздух и продължи да обработва ствола и онези малки и стегнати тестиси. Кожата му беше настръхнала от поредното радостно изживяване. Наистина дори и в най-смелите си мечти не беше вярвал, че тя ще го почне направо, а още не беше сипал виното. За миг си помисли, че губи контрол над всичко, което някога си е мислил, че контролира, но все пак се отпусна и се наслаждаваше на вакума.

Не и отне много време да усети силата и стихията, която излиза от него да се стича по гърлото и без дори да си поеме дъх. За миг сърцето му сякаш спря, когато изригна в нея, но все пак продължи да диша. Краката потрепериха, кожата настръхна отново и дори чорапите му се бяха навили от този приказен миг.

 А това беше само началото. Тогава тя стана и каза:

-Искам да сложа няколко краски по картината, която рисувам сега и идвам.

Той не недоумяваше, какво му каза но след като видя гърба и разбра, че тя не се шегува и просто се отпусна. Пое си дълбоко въздух и притвори очи. Съзнанието му беше изпразнено от мисли, както и всичко друго, което излезе от него преди малко.

Не минаха и 10 минути и тя захвърли четките и с такава дива засилка се запъти към него и скочи от горе му. Захапа го за врата и започна да го смуче. Всичко в нея гореше от страст и нямаше търпение да бъде обладана. Всички дрехи спряха да носят очертанията на телата им и просто се спуснаха на земята. А телата им само това чакаха за да се съчетаят в дъхът на твореца.

Отправна точка..

Щом те могат да постигнат това,  което са създали в живота си и ти можеш да го постигнеш – ме насърчава Робин Шарма от книгата си „Наръчник по Величие.“

Отправната точка сте си самите вие. От вас започва всичко. Имаше момент в които гледах, какво прави сър Ричард Брансън, как Джон Кехоу мисли, как Торо се е разхождал сред езерото, как Пол Маккена влияе на подсъзнанието ми и т.н. Много са хората, който бях приел като свои неформални учители, защото си мислих, че е нужно да бъде така. Четях и продължавам да ги чета, защото именно те ми помогнаха заедно с медитацията си да достигна моята отправна точка и да вляза по най-прекрасния начин в „личния си Ренесанс.“ Щом наблюдавах техните „по“стъпки за мен се отвориха нови хоризонти и ползи, който дори не съм мечтал да срещна. Изненада след изненада се появяваше по някога в душата ми. Аз понякога не показвам емоция и изглеждам много студен човек особено когато съм бглъбен в работната си среда и раз-движвам купища варианти за модели на творбата си върху, която работя.

-Замислих се, след като ти следваш тези велики умове, души и реализирани хора, ти Христо от Лясковец в какво очакваш да се превърнеш за всички, който вече са се докоснали до теб и творенията ти(защото те вече не са едно и две)?

Оказа се, че няма нищо по важно от нашия „дъх“. После се научих да обичам себе си и да покажа себе си на другите, за да не ме гледат странно. И после спрях да се показвам въобще и се потопих в гората. Вътрешното потапяне и оттегляне от масите за мен беше важно, за да мога на спокойствие да развивам себе си и да творя. Намерих решение и в един миг на действие от моя страна се оказах стимул за много хора и кой знае може и аз да съм отправна точка на някой, който иска да върви по моите стъпки.

Аз съм Христо от Лясковец-един „не“обикновен човек(защото кой е казал че и вие сте обикновени) хора, който така реши.

Моят Ренесанс!

с Дейзи Патън

Не омаловажавам никого, но искам да изкажа своята признателност на една прекрасна душа в женско тяло. Тя се появи точно когато вътрешно усещах, че влизам в собствения си Ренесанс.

Душа, за която чувах само, че съществува, а като, че ли беше обвита в мистерия за мен. Но когато се срещнах с нея и тя изрече името си разбрах, че има една прекрасна магнетична сила в която се убеждавах за пореден път, че тя притежава.

Още щом усетих енергията и знаех, че тя е единствения авторитетен автор на тази земя за мен на когото мога да се поклоня(най-чистосърдечно), защото имаше такова сърце каквото много трудно се намира в житейската драма.

Дейзи Патън влезе в живота ми през сърцето, където мнозина правиха опити да се докоснат дори, но така и не успяха.

Сега когато почувствах това да го напиша и казах, че ще го направя, а тя каза, че няма нужда. Не напротив има такава нужда, че едвам издържах толкова време за да го подредя достатъчно добре и да го облека в моя стил на писане. Знаете ли, не срещнах някой да си беше направил труда да напише нещо за тази жена, която е така прекрасна не само на външен вид, а и вътре в душата и. Просто да си беше направил труда така да изкара на светло една такава прекрасна и талантлива поетеса като нея. Тя е достатъчно известна и без аз да казвам каквото и да било, но това са мои думи и моето поле за изява.

Мога да си позволя за сетен път в живота си, да кажа, че се радвам в навечерието на личния ми Ренесанс да я приветствам с добре дошла в моя свят…Благодаря ти, че те има,Дейзи…