 |
| Aishwaray Rai |
Начинът по който луната…
насочва светлината към морето…
и се улавя здраво…
за непоклатимата планина…
стоят до мен…и всичко което съм…
запечатани са…в душата ми…
и се улавя здраво…
за непоклатимата планина…
стоят до мен…и всичко което съм…
запечатани са…в душата ми…
Обещах си, че…
никога няма да бъда сляпа…
за мечтата, която ме води…у дома…
И знам това добре..
Времето е като река…
отнасяща ме надалеч…
но тук на тези брегове…
принадлежи сърцето ми…
от тези брегове дойдох…
отнасяща ме надалеч…
но тук на тези брегове…
принадлежи сърцето ми…
от тези брегове дойдох…
Нежният вятър…
докосващ ме през годините…
припяващ ми и в радост и в мъка…
живее е в мен…и във всичко което съм…
запечатано е в душата ми…
докосващ ме през годините…
припяващ ми и в радост и в мъка…
живее е в мен…и във всичко което съм…
запечатано е в душата ми…
Обещах си, че…
никога няма да бъда сляпа…
за мечтата, която ме води…у дома…
И знам това добре..
знам това много добре…
никога няма да бъда сляпа…
за мечтата, която ме води…у дома…
И знам това добре..
знам това много добре…
Това е песен на Yanni, но ме заплени още когато я чух преди години, но на скоро се сетих за нея и реших отново да си я припомня. Отново се разплаках когато я чух, защото дори и отначало да не знаех, какво се пее в песента, тя вече беше заела дълбока позиция в сърцето ми и още щом я чуя знам и усещам величието на императора в песента от филма....
