КОГАТО НЯКОЙ ТЕ НАРАНИ, НЕ БЪРЗАЙ ДА СЕ ГНЕВИШ

Тази болка е поискана от теб от Вселената(Да може би бях забравил какво е да те предават, да те лъжат или заблуждават така, както го сториха. Несъзнателно, ти сам си я привлякъл. Болката е само кукла на конци, която се контролира от теб(естествено, че вече се контролира и не ѝ позволявам да ме разиграва с цирковете си).

“Бъдете внимателни с желанията” – думи от Вечността.  Какво съдържат в себе си?

Когато искаш да се изпълни едно от желанията си, ти не се замисляш над това, че, за да може да се изпълни, ще трябва да преминеш през нещо, нещо да загубиш за да придобиеш друго … Веднага след като желанието се е оформило и се е загнездило в съзнанието ти, всичко наоколо започва да се преструктурира за да може то да се изпълни. Започват да излизат от живота ти онези хора(крайно време беше да излязат, след като го напълниха с обещания, който така и не изпълниха), които пречат на неговото изпълнение, появяват се нови – за да помогнат(дано да са истински помагачи, а не само да обещават, че ще го правят), идват тези, които трябва да те научат да забележиш пътя към желаното. Понякога трябва сила, без която не може да се върви по този път, а сила дават болката и трудностите.

Ти си свикнал с това(за жалост наистина две години ми бяха твърде достатъчни за да „свиквам“ с неща, които не исках... но това е минало), което е било преди, и не виждаш какви са болезнените промени наоколо.

Но нали искаш да се изпълни желанието? Това е нещо, което не е било, но трябва да се роди и ще премахне старите неща от живота ти, които пречат да дойде новото …

Раждането протича с болка(Но тя се стресна и от това... да има друго дете). Трябва да се сгъсти тъмнината, за да може светлината да заблести силно … Желаейки, ти сам, и само ти, включваш механизми, които да промени живота ти за новото раждане в него. Ти привличаш всичко това и болката, включително.

Ето защо не забравяй, че този човек, който ти е причинил болка – е извикан от теб. Той е кукла(каква истина, Господи). Не му се сърди(не му се сърдя, защото човек, който е нараняван и предаван, така процедира и с другите и дори и аз намазах от тая работа), а прояви благодарност за силата, за помощта му по пътя към новото. (Благодарих му на този човек и съм много доволен, че ми показа, какво не трябва да правя повече...като компромис със себе си, заради нея... да вярвам сляпо на обещания за любов, за споделеността и за това да те гледат в очите и да те лъжат... Ако това е любов, не знам, какво е онова, усещане, ако няма любов/Айде моля ви се, стига толкова цирк)...

И все пак ти благодаря, че...ме прати на майната ми...беше ми хубаво там. Сега е мой ред!!!

де/ЕФЕКТ без ВИЗИТКА

Ако никой нищо не е написал за даден човек в интернет пространството, това значили, че този човек  не съществува или пък не е съществувал?

Ако внезапно си осъзнал, че дядо Коледа е „истински“ и съществува, но е той ти носи подаръците под елхата. Тогава какво?

Ако веднъж попиташ родителите си, кой ще донесе братчето или сестричето ти и те ти кажат, че чакат щъркела, тогава какво?

Ако си учил неща, които са били полезни за времето си, а безполезни за живота ви, тогава какво?

До кога ще си затваряме очите и ще се самозалъгваме, че това е истина до един миг, а след това долна манипулация и лъжа?

С времето стъпка по-стъпка, със страх и без никакъв кураж на моменти стигнах до тук. Виждах много рекламни карета, агенции и светещи лъскави витрини и се чувствах като „гаврош“ и малкия кибритопродавач взети заедно. И дори и мен излъгаха с пари за да попадна на човек, с когото да работя от години...

В този бързо развиващ се свят, но с бавно развиваща се сърдечност и душевност, всеки демонстрира „корпоративен етикет“  при запознаване и вади от джоба си картичка „с изобличаващи“ за него данни. Нима когато бях дете имах нужда от това? И сега няма да си призная.

Дали всички сърцати хора, бездомници и обикновени хора като мен има имат нужда от някаква хартийка да ги представя? Нима те не следват детето в себе си и не възпитават своите деца? Защо постъпваме така със себе си, придавайки „порасналост“ и сериозност на себе си, сме големи и страшни. Придаваме стойност на някого или нещо, но се смаляваме и обезценяваме пред самите себе си. Защо го правим? Аз отказвам да бъде така за мен. За това когато говоря пред публика, срещам се с клиенти и завързвам нови познанства,не давам нищо друго освен дясната си ръка за поздрав или извършвам „Намас‘те“ като ритуално покланяне. Когато говоря знам, какво говоря, когато слушам го правя внимателно. Когато работя го правя от цялото си сърце иначе не се захващам. А когато се разхождам сред природата се сливам с нейното сърце и там буквално се рестартирам, загубвам и намирам едновременно.

За ваше съжаление и за мое щастие няма да ви дам визитка, защото за мен не пише никой, не говори никой и не се интересува никой. Но пък аз се интересувам от себе си и за това съм улеснил събитията написал съм няколко стотин хиляди реда със следи към себе си. Нека се знае, че съм бил тук на една ръка разстояние. Грешката е вярна, но търсете информация за да разберете повече, не я чакайте на готово. В повечето време не съм добра компания, защото работя по проектите си и слушам други източници, а не хората. Работя по един лесен за изчисления начин: 20/80.

Казвам ви кодови имена и дори името си(христо от лясковец) и ви давам 20% от работата, а другите 80% са вашите желание и усърдие за да намерите, това което искате.  Така чак тогава ще се получи 100% добър пъзел без липсващи парчета и без дефекти във визитката. Всеки сам има право да си изгради образ за другия...Няма да ви преча...потрудете се!

Art или Do - IX

Страхуваме ли се още? Една от най-важните цели на творческото възстановяване  е да се научим да наричаме нещата с точните имена. Искали сме да творим, но не сме били в състояние и това сме го писали като наш мързел.

Но нека ние ясно едно. Блокираните творци не са лениви, те са блокирани. Всеки творец има нужната енергия, но той нея вижда и си мисли, че е лишен от нея… И така се ражда началото на едно вътрешно разяждане на блокирания творец и започва едно самосъжаление, самоомраза, тъга, завист. Блокирания творец не знае, как да направи дори бебешките стъпки.

Никога не наричайте неспособността си да започнете-мързел. Това е страх.

Коя е истинската причина, която измъчва твореца винаги? Страхът! Страх от провал и страх от успех. И нека не забравяме, че никой не обича да бъде изоставен след като се е провалил или успял в нещо. А да ли сте се запитали този страх как ви съпровожда още от детството(ви). Защо? Много блокирани творци се опитват да се реализират против волята на своите родители или против тяхното мнение или преценка(е как и аз попаднах в тази графа). 

„Като млад и неопитен в почти нищо това съпротивление за мен беше много голямо изпитание-но никой не разбра, че е така. Тръгнах смело против тяхната воля, защото аз наистина знам, какво правя и как във времето то е разпределено и не изисква тяхното разбиране или приемане. Не съм искал да ги наранявам, но да проектира някой друг друга проекция върху мен и живота, който ми е даден-няма да стане. За това аз приех да стана писател. И не само писател, а велик

писател и дано това ги устрои.“

Родителите обикновено реагират доста болезнено, ако децата им се противопоставят и по някога трудно могат да приемат радикалното решение на децата си да стават творци-особено писатели. Да искаш да ставаш творец много родители приемат като непокорство и неподчинение, което ги оскърбява, наранява и т.н.(че от къде на къде трябва да им слушаме волята на родителите си?) Готови са да скъсат с теб само, защото си избрал своя път(но за тях винаги погрешния), конфронтират се с теб само, за да те вкарат в „правия път“. И понеже всеки творец избрал своя път и го следва не би трябвало да се чувства виновен, само, защото не се харесва на родители, приятели или обкръженията. 

Никога „виновни“ за избора си-творци!

По тази причина бих желал да споделя, че не е нужно да сте велики творци всичките, и да угаждате на всички…Не правете заради друг, а заради самите себе си…Запомнете това!!!!

Необходимостта да бъдеш велик творец намалява шанса да бъдеш творец. Необходимостта да създаваш велики творби прави трудно създаването на каквито и да било творби.

Според мен това, че ви е трудно да започнете даден проект не значи, че няма да сте в състояние да го реализирате. По скоро имате нужда от помощ, но не е задължително да е човешка. Но и не чакайте в бездействие а започнете с най-малките бебешки крачки в тази насока. Никога не се страхувайте да си поставите висока цел, и само защото е такава да отлагате нейното сътворяване.

Оставете страха относно това, че не сте достатъчно добър в начинанието си…Страхът, че няма да можете да доведете до край започнатото. Но знайте, че лекарството против страх е любов(нищо друго). Използвайте я... любовта в нейните пълни разбирания за да излекувате страха у твореца във вас.

…Никога не смесвайте дисциплината със постоянството. Това може да ви сбърка

много. Вие не сте войници да изпълнявате нареждане „за няма нищо“. Хах, може би за кратко да искате само да се докоснете до нея, но не и за постоянно. Мислете за дисциплината като за зарядна батерия-полезна но с кратък срок. Нека ви е ясно, че вие не сте войници с автомат, които може да бъде използван по силата на волята(ви), подкрепен от гордостта и и подчинен на упорството.  За по-дълъг период от време за да бъдеш творец  ти е нужен повече ентусиазъм, от колкото дисциплина. А нека ви кажа, че ентусиазмът не е емоционално състояние, а духовна посветеност(това е нежната вътрешна подкрепа от която се нуждаем). Творецът в нас не е войник с промит мозък. Защото думата ентусиазъм идва от гръцки „изпълнен с бог“. Ентусиазма се гради на базата на игра, не на тормоз и дисциплина.

Как ли ще ви изглежда следното(бихте ли си го представили): Всеки творец след като стане рано при зори да отдава почести към листовете хартия, молива, печатащата машина или компютъра? И след като вечерта сте се разбрали с детето творец във вас знаете, че: сутринта рано ще можете да измислите нещо щуро с този ръкопис, платно(за рисуване) или нотно петолиние(за създаване на музика).  Вие подреждате ли местата си където творите, аз Не и не давам да го прави никой(макар, че майка ми от време на време нарушава този мой закон и прави хаос от подредбата). Никога не забравяйте, че изкуството е процес и този процес би трябвало да ни доставя удоволствие и радост.  Съзидателния процес се гради на базата на тайнствената радост, която изпитваме докато творим.

Аз съм продуктивен млад творец и това усилва щастието ми още повече.

                                                                                                 Христо от Лясковец

Никога не искайте да бъдете творчески жертви, само защото се чувствате уютно на мястото в пещерата си от която изпълзявате от време на време. Никога повече жертви от блокираното си  състояние но приемане на риска да бъдем здрави и продуктивни. Как така бихте забравили „светлинните години“ през които преминахте за да дойдете и да еволюирате тук и сега?

„Вярно е, че пътят може да е достатъчно дълъг както моето трасе от 11-17км. по

което ходя и размишлявам…(така се родиха и почти всички книги). А много бих искал да (по)ходя през целия маршрут(830км.) на пилигримите от Южна Франция(Сен Жан Пие дьо Пор) до Северна Испания(Сантяго де Компостела)  и да ме поздравяват с „Buen Camino”.“

Никога не съм приемал творчеството за плашещ процес, но се плашех да се покажа на света. Но всичко с времето си. „През времето когато не можех да бъда себе си от страх беше факт, както и времето на поправка от страха и вмъкване на съзидателния процес с любов.“ Така тогава за първи път разбрах следното:

„Успешната творческа кариера винаги се изгражда върху успешни творчески провали.“

И нека знаем, че живота продължава и след „провалите“. А въпросът е да можем да оцелеем. Така ще сме на ясно, че и най-великите творци, актьори, писатели, художници и готвачи също са претърпявали провали и сривове, но са стигнали до където искат: Славата си!

За това нека ни е ясно, че трябва да сме мили и състрадателни към себе си. Защото творческите сривове винаги са плод на страх – страх от успех или страх от провал. За да си помогнем в този случай трябва да ги приемем и да се примирим, че ги има. Поради осъзнаването и приемането на провала вие ставате нервни, плахи, неуверени като коне. Въпреки големия си талант ще има трудности, с  които до тогава не се е срещал. Може да се опита да ви хвърли, да почне да накуцва, да се опита да избяга. Но нека не забравяме, че вие сте жокея и като опитен в тази игра можете да го накарате да финишира.

Критика, редакция, агенти и подобни нему – не се бойте от тях. Просто не забравяйте, че на конните надбягвания на пистата има и други коне…

Признайте си, че имате нужда от помощ и тя ще дойде със сигурност. Не чакайте творческия срив да ви настигне, а се запитайте: Кого мога да помоля за помощ и го направете.

Дойде време да разкрепостим крепостта.

За да работи свободно творецът върху проекта си, той трябва да е неангажиран с

личното си негодувание и предубежденията си свързани със страховете си. Всички скрити зидове и бариери трябва да бъдат разрошени(макар и без битка). Защото няма нищо по отвратително да открием, че някой ни е сложил зидове или ние си слагаме такива…За това първо идва разрушаването, после идва строежа(е, сега няма да философстваме кое е първо зида или разрушаването му-както кокошката и яйцето).

Не би трябвало да забравяте докато сте в процеса Art или Do, че вие сте дете, което се цупи, сърди, крие се, не иска да приеме сцената на живота(без значение е дали е голяма или малка), избухва внезапно без видима причина. Комари, бръмбари и всякакви твари могат да бъдат ужасни за него, а вие като негов родител, закрилник, брат/сестра можете да му покажете, че то е в безопасност и няма нужда да се крие всеки път щом съзре бръмбар(като си мисли, че в пещерата си е в безопасност). Вие сте този, които му показвате, че то е в пълна безопасност. За това работете заедно с него за страховете, които мъчат и двама ви…Изцеляването на едните помага за изчистването на другите…Започнете!!!

Докато работите по даден свои проект вие имате възможност да задавате всякакви въпроси към себе си…Питайте всичко свързано и не свързано с проекта ви, за да изгладите нещата и да не сте нито нервен нито разгневен на големия човек във вас, защото това става изключителен проблем за малкото дете във вас.

Докато пишете сутрешните си страници разбираме, че те ни позволяват да изразим чувствата си без да се разрушим. Подпишете още един договор и го сложете на видно място за да работите с него:

                                   

"Дар за нас" от Венци Кираджиев

ВСЕЛЕНСКИ Коледен и Новогодишен подарък за целия български народ

                                              ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,

        

инж.Венцислав Кираджиев

Всеки един от нас оценява поднесения му подарък по какъвто и да е повод с особено чувство на благодарност. Особено, когато той представлява нещо материално, нещо от което имаме необходимост, нещо което не сме притежавали. Но като човек, който е назначен да лекува болни хора, аз вярвам, че ние, българите  заслужаваме най-ценния дар -  здравето, защото, „от доброто здраве по-голямо богатство няма”.

       Този подарък аз получих пряко от така наричания напоследък Вселенски разум и поднасям на всички Вас по волята на пристигналата съвсем скоро в България чудотворна икона на Пресвета Богородица „Достойно есть”.

       Последният гений на човечеството Алберт Айнщайн, по отношение на връзката между религията и науката се изразява така: „Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. Надявам се, всеки който вярва, че Алберт Айнщайн е действително гениален учен в областта на физиката, се замисли върху този подарък -послание и поне малко да повярва в него.

„Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. 

                                                                               Алберт Айнщайн

Цялото послание на Венци Кираджиев можете да прочетете тук от долу...

Можете да го направите!!!

Днес е нов ден! Днес денят за вас може да започне като си създадете радост от пълноценния живот! Днес е ден в който можете да се освободите от всички ограничения! Днес е денят в който можете да откриете тайната на своя живот. Трябва да го направите.Вие можете да промените живота си към по-добро. Вие имате инструментите за да го направите. Тези инструменти са вашите мисли и вярвания.

Как се чувствате в момента? Чувствате ли се добре? Чувствате ли се зле?  Какви са настоящите ви емоции? Каква е вашата интуиция? Искате ли да се чувствате по-добре? След това да стигнете до по-добра мисъл или чувство.

Едно от най-трудните предизвикателства пред които сме изправени всеки ден е да можем да живеем собствения си живот в собствената си кожа-просто да бъде тук и сега без да е важно къде сме или от къде сме.

Много често ползваме заместители на щастието а не самото щастие, като: любовни връзки, пазаруване, пиене на алкохол, видео игри, гледане на телевизия...и това го правим, защото не искаме да сме сами и си запълваме времето с всевъзможни детайли. Няма нужда да се обесвате всеки ден, че да запълните празнотата или самотата си. Ако нашета празнота бива и спонсорирана с чувства, като: страх, тревожност, гняв, отчаяние, разочарование и т.н. ние наистина имаме сериозен проблем.

За това моят съвет е наистина да слушате себе си или сърцето си, което все пак е част от вас…а не онова, което долавят ушите ви. Кой какво казал или не можал да кажа, но то все пак скалъпено пристига до вас е отвратително да го възприемеш доброволно.

„Всички ние искаме да имаме значение. Ние искаме да знам, че можем да бъдем чути, и че това, което искахме да кажем ще означава нещо за хора, който го слушат”.

                                                                                                        Опра Уинфри

Как да сложите край на стреса!!!

Как да сложите край на стреса и да се насладите на почивката!!!

Всеки се е докоснал до стресът в днешно време, но дали сме запознати с ефекта на стреса върху нашия ум, тяло и здравето ни? Според много проучвания през последните години стресът е водеща причина за смъртта, обостряне на сърдечните заболявания, отключва раковите заболявания и подтиква към самоубийства.

Стресът е другото име на думата страх. Когато се притеснявате образувате прекомерно голямо налягане във вас което все намира слабо звено за да ескалира и накрая-бум. Излишно страхът ви заблуждава, че постоянно сте застрашени от нещо. Нашето тяло реагира на стресът като се учестява сърдечния ритъм, поставя имунната ни система на изпитание и сякаш тялото ни преминава на режим-автопилот.

При животните е по-различна индикацията за стрес, защото когато усеща опасността това му помага, като му се изпраща повече кислород до мозъка и мускулите така, че да може да реагира светкавично/когато лъв гони зебра/.

Но когато човешкото тяло го връхлети стресът не се чувства по-малко гонен от „лошия лъв”. Ако изпадате в пъти повече в състояние на тревожност както зебрата вие се засилвате направо към пропастта и в лапите на лъва-колкото и да си мислите, че бягате от него. Той спира да ви гони, защото вие идвате сами при него. Непрекъснатото въртене в този омагьосан кръг не води до нищо добро освен до: сърдечно-съдови заболявания, инсулт, диабет и дори смърт. Това се случва, защото кръвното налягане се увеличава завишава се химичния баланс и сякаш това рязко обезоръжава имунната система.

Тук ще приложим 5 помощни средства относно запазването на баланса:

1.Изпълняване на движения или упражнения, който запазват „щастливия хормон”-серотонин, който тече в нас и ни дава енергия, за да можем да завършим всяка поставена от нас задача/цел/ и да неутрализираме стреса. Идеята със движението или спорта е да може всички химикали, който се отделят по време на стрес да се раздвижат във вас и да бъдат неутрализирани в кръвта.

2.Молитвата и мантруването ни помага да останем в позитивна среда и да бъдем в унисон със себе си. Това е вътрешно упражнение, което ни помага да се упражняваме в самосъзнание и ни позволява да запазим баланс. Това може да се случи и по много прост начин като седим и дишаме дълбоко.

3.Положителни твърдения, който можем да ползваме без никакъв проблем „Аз съм благодарен за…”, „Мога да направя това, защото мога да си го позволя…”, „Нищо не може да ме ядоса днес”. Приложете простите примери и вижте сами как стресът ще е под контрол.

4.Усмивката и смехът са вашето друго оръжие. Няма нищо по красиво от една усмивка и от истински смях. Опитайте и вие!!!

5. Останете балансирани в това е ключът. Още преди да поемете ежедневните си задачи изпийте чаша чай, изпитайте радостта в сърцето си, благодарете за живота си/и може би за всички придобивки в него(защото не всички на този свят имат нещо освен самото си тяло и дъхът си)/.

Намерете и приложете балансът-той е ваше право…