Лично писмо до сър Ричард Брансън!

Здравейте г-н Брансън. Аз съм Христо от Лясковец-България. Писател съм, но не от онези писатели дето са посредствените и ги има на всеки ъгъл като кръчмите, а друг вид-изчезващ.

Лично писмо до сър Ричард Брансън

Пиша ви това писмо, по две причини:

1.Да ви благодаря, че ви има и, че сте постигнали толкова много неща с които сте си създали личната свобода и уважавате всичко живо по тази земя.

2.А за мен вие сте един неформален мой ментор, а дори не знаете това. Преди много години когато прочетох, че не ви е харесало удобството в полета, сте решили да създадете своята авио-компания Върджин.

От където и да ми попадне нещо свързано с вас аз винаги намирам време да го прочета, защото знам, че то е истинско и ме дарява с истинска и жива мъдрост. Оказах се в една интересна ситуация. На 33 години съм и съм написал 20-сет книги, а продължавам да пиша. Имам вече книги преведени и на английски, италиански и т.н. И повода по който ви пиша е следния: На едното ми представяне на едната ми книга „Христо от Лясковец и Приятели“ един прекрасен човек Майк Рам след като чу през какво съм минал за да стигна до тук ме помоли да напиша нещо по този въпрос под наслов както се казва вашата книга: „Майната му! Ще го направя!“. Аз разказвам, че от вас се уча да не се отказвам и да продължавам напред. И накрая след като всички разбраха, че съм  ваш голям фен, им заявих с радост в сърцето, че наистина бих искал да мога да пия кафе с вас и да поговорим за акулите в Океана, за пясъка в Сахара, за палмите в Хавайте и за удобните ви самолети…За да разбера за себе си, че това е възможно точно толкова, колкото изгрева и залеза на Слънцето всеки ден. И ако някога имате път на сам ще се радвам да ви посрещна скромно и да ви покажа природата в моя град-Лясковец…и да ви съпроводя на една разходка в гората просто така за спомен.

На скоро ми попадна един материал за вас, как една жена поискала да носи вашите обувки. Макар да ми стана интересно, аз вече бях си изяснил в съзнанието, желанието си да пия кафе с вас и да си поговорим. Аз не знам английски, но, познавам езика на сърцето, който Пауло Коелю описва в книгата си „Алхимикът“…

Каквото и да направите относно писмото ми аз ви благодаря, че ви има. Щастлив от факта, и благодарение на преводачката Даниела Капинчева се сбъдна моята мечта от 3-4 години…да ви пиша.

Благодаря на Бог, че имам възможността да присъствам макар и за миг във вашия динамичен живот чрез това писмо.

Благодаря ви. С уважение Христо от Лясковец-19.01.2013г. сутринта.

Дали/Или...

На много места съм чел следвай „мечтите си“ или „страстта си“, но също така забелязах, че има и проблем. А понякога дори е огромен проблема, защото има неяснота относно мечтата и страстта. Аз няма да ви казвам кое какво e, за да не ви улеснявам в търсенето на вашите лични отговори.

Дали/Или

Понякога когато следваш мечтите си има вероятност да стоиш гладен, да те подритват, да ти се присмиват, да те сочат с пръст като различено, но…Когато заявиш и устоиш позицията си, и вземеш, че успееш да постигнеш своето с лекота ставаш веднага обект на завист от „доброжелатели“ или „философи“(че могат много, но всъщност надали е така). По някога съм се чувствал като между чука и наковалнята  и то особено когато не съм слушал себе си  а тръгна да следвам страховете и позициите на „уж вече минали“ по пътя. Отказах се да слушам човешкия свят по много причини, но една за мен е съществена: „Моят път не е твоя“(едно прекрасни думи от песента „Моят свят“ на Кирил Маричков от филма Дунав мост).

Отказах се да бъда еднакъв още като дете и виждах как това дава отражение на живота ми. Сякаш бях обречен на самота, но това също е много относително, защото: Аз може да съм сам, но никога самотен…За това след като вече съм взел решение по този въпрос и си вървя по пътя въобще и не мога да се притеснявам за нечии други проекции на страх или пребиваване в света „на пръсти“. Виждайки, как всеки сам трябва да се спасява в този достатъчно „лукав свят“ където много неща отдавна са нарушени като баланс и са поели по друга посока. И от как съм установил контакт с вътрешния си свят, който е проекция на вселенския не завися от добруването на този свят. Отказах се от минимални трохи даващи ми живуркане и поех контрола над живота си на 100%.

Мечтата ми беше такава докато само беше в мисловното ми поле. От как я извадих на показ в дневника си и очите ми имат опцията да я виждат тя пое по пътя на славата. Нещо на което не държа толкова много но то е неизбежно особено ако е специфично като моята дейност.

За това не веднъж съм казвал, че имам рядката възможност да открия и приложа нови неща и да не се съобразявам със някакви стари модели на поведение, работа или държание.(както когато ме питат, защо моето творчество го няма достъпно по книжарниците…отговора ми е, че аз не съм длъжен да следвам остарелите модели на разпространение на книги и за това се случва друго нещо и който иска(а това може да ме радва, че е провокиран интереса)винаги може да издири начин….а ако случайно не успее може да се свърже с мен и просто да заяви, каквото поиска…)

А може би това е свързано с модел на мислене, който по някога механично игнорираме и пренебрегваме. За това направете своя избор когато поискате, но не ми казвайте, че нямате избор, защото не е така.

„Едно от най-големите изисквания на Бог за трайния успех е да научи човека, който го притежава. Да го научи за него самия и да му позволи да допринесе за света с онова, с което е  благословен.“

Разговор "без маска" с Румен Димитров

Днес в „разговор без маска” ни гостува г-н Румен Димитров. Треньор  по Таекуондо WTF – 2 дан и собственик  на „Клуб Хемус”.

г-н Румен Димитров ми е личен приятел от ученическите години. След като му дадох да прочете статията за мисис България той ме попита кои е следващия в списъка. Тогава му казах, че е той и така започнахме…

1. Как се чувстваш в момента?

Преди малко се върнах от тренировка и съм леко изморен.

2. Чувстваш ли се реализиран до момента (на  интервюто)?

Може да звучи самохвално но мисля, че до този момент от живота си аз се чувствам реализиран. Има още какво да се желае.  Харесвам една мисъл на легендарния Брус Лий: „Аз не искам да съм номер едно, но не искам и да съм втори”.

3. Как си почиваш?

Все по-малко време ми остава за почивка, но по принцип си почивам добре със спорт, колкото и странно да звучи. Обичам да тичам,  практикувам йога, плувам и не на последно място  преподаването на таекуондо в моя „клуб Хемус”. Също така добре почивам с книга в ръка и хубава музика, защото много обичам да се самообразовам.

Обичаш ли да се разхождаш сред природата?

Да обичам да се разхождам сред природата!  Това става естествено в покрайнините на лесопарка  в родния ми град Лясковец. Много често  става с теб! За читателите искам да споделя „нещо от кухнята”, а именно:  много от нещата, които ти описваш в своите книги  са се родили в нашите разговори сред природата, когато сме „атакували” не веднъж стръмния път до Петропавловския манастир и сме се  „потапяли в духа”. Както обичаш ти  да казваш „да сме онлайн”.

4. Какви книги четеш?

В момента чета библията, но иначе чета автори като  Хей, Дайър, Маккена, Кюсаки, Шарма. Обичам да чета всякаква литература: за личностно развитие, религия, исторически романи, приложна психология. Обичам книгите и когато не чета известно време се връщам към тях като нещо животоспасяващо”. От детството си съм запомнил,че: книгите са прозорец към света. Тогава ми звучеше  неразбираемо, защото бях дете, но сега разбирам смисъла на това. Знам, че те са прозореца, защото винаги когато мога го отварям.

5. Какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните дни?

Аз работя на две места. На едното съм полицай в РУ-Велико Търново. Ще разкажа за почивния ми ден, макар, че докато си почивам работя. При мен се размиват границите на работа и почивка. Когато съм в полицията  два дни работя  и два почивам. Но през двата дни докато си почивам аз работя в собствения си клуб по Таекуондо –Хемус като инструктор. Ще споделя как минава деня ми като треньор. Ставам рано към 7:00ч. След сутрешния тоалет следва проверка на електронната ми поща и ако предстои състезание имам организационна дейност. Телефонирам до Българската Таекуондо Асоциация. Организирам транспорта до даденият град или държава. Изготвям тренировъчна програма.  А ако няма състезания правим рано сутринта преход в гората с теб. Това е нашето лично време. Разговаря ме. Нахвърляме си задачите за дейностите на всеки един от нас.

6. Вярваш ли в Бог?

Да. Вярвам силно в Бог, но не в някой безличен а в Иисус Христос. Общуването ми с него чрез словото му  и чрез личните духовни преживявания ме запазват, мотивират ме, правят ме силен да вярвам в нашия спасител, че той е Пътят и Истината и Живота!

7. Доверяваш ли се на своя вътрешен глас?

Да доверявам се. Той е нашата обратна връзка с Бог. Той е тихия глас, които  едва долавяме и които често пренебрегваме. Това е гласът на сърцето. Той е различен от гласът на разума и напътства  леко, тихо, спокойно. След като се научиш да го следваш  живота ти протича по – различен начин.

8. Каква е тайната „подправка”на твоя успех?

Самодисциплина, постоянство, последователност, принципност, силна мотивация, самооценка, самоанализ. За мен лично успехът е удовлетворението от добре свършената работа,  а не общественото признание.

9. Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?

Ами ако се отнася до теб, аз те познавам като много смел. Значи отговора е да! Иначе аз не съм страшилище.

10. Какво би споделил с читателите, което те не знаят за теб?

Интересен въпрос ми задаваш. Аз съм нормален средно статистически българин. Не е хубаво сам да говоря за себе си. Нека хората преценят, какъв съм след интервюто.

11. Как се чувстваш по време на интервюто?

Действа ми като психотерапия. Като, че ли съм на изповед.

12. Какво би казал за град Лясковец, за манастира св.св.Петър и Павел, за Боянския лес, който така често обикаляме?

 Бих казал на тези хора, които не са посещавали този град да го посетят в най-скоро време. Това е град с богата история, култура и бит. Това е един кът в България, които носи своята самобитност. Града се образувал от начало като махали около 5-те църкви (по информация на други автори). А манастира се е извисил като орлица над града и ни пази. Покровителства ни. Това е нашият роден град в който израснахме с теб. А в Боянския лес открихме много истини за живота, за себе си, за Бог и това стана „уж случайно”.

13. Помниш ли как се запознахме?

Ами да ти кажа не помня кога и как се запознахме. Минаха много години. Имам чувството, че се познаваме „от векове” с теб.

14. Как се чувстваш когато можеш да помогнеш на някого когато те помоли?

Въпросът  е с много насоки. Аз го разбирам по няколко начина, винаги съм искал да помагам на хората и мисля, че се справям до някъде с това. Това си личи в дейността ми като треньор, на не едно поколение  деца. Да израснат честни, почтени, отговорни хора. За мене е важно когато човек помага да не го прави лицемерно (с цел) или да получи признание за това.

15. За хармонията в живота нужно ли е отношение, комуникация и добра дума?

Това е акт на сърцето. Без доброто  и чисто отношение не може. Колкото и да е богат, беден или известен човек той се нуждае от човешко отношение. Добрата дума може да създаде мост на приятелство, да въздигне човека, да го мотивира за живот. Тук ще спомена една мисъл на Чък Норис: Ако не можеш да кажеш нещо хубаво на някой то по-добре не му казвай нищо!

Много пъти съм се замислял, че именно това липсва в съвременния забързан свят. Едно толкова просто човешко отношение.

 16. Липсва ли ти масажа, като услуга?

 Липсва ми, защото скоро не си ми правил.

17. Какво мислиш за вярата?

Това ми е „болна тема”. Мисля, че може цяла книга да се напише за вярата. Всеки казва, че вярва в нещо, в Бог, във Вселенския разум, в доброто. Аз мисля, че всеки трябва да се замисли в какво вярва? Вярвам единствено в Иисус Христос, в светата Троица. Без вяра човека  се превръща в скот. Това е разликата между човека и животното. Само човека  има стремеж към познаване на Бог. Вярата ни е запазила нас българите като нация, култура. Тя е преплетена в нашия бит, обичай, език. Болно ми, че днес да се наречеш вярващ е равностойно да ти кажат, че си смахнат. Аз самият съм потърпевш от такова отношение. Когато започнах преди години да чета библията за първи път моите  родители ме сметнаха за сектант. Което не е истина, вярата ми ме запази такъв какъвто съм и ми помогна да посрещна предизвикателството на живота по-лесно.

18. Какво ще кажеш за творчеството ми, след като си единствения толкова близо до него. От къде идва всичко това?

Може ли ако ми разрешиш да споделя някой неща публично?

Имаш моето разрешение.

Приятелството ни протича по един много интересен начин. Минаха „някакви си 20 години” както обичаме да се шегуваме. Тренирахме заедно през далечната 1994г. Тогава започна един етап от нашето развитие за „нещата от живота”. Започнаха тренировките по йога, книгите за източни бойни изкуства, религия. Това несъмнено доведе до твоето отношение към живота ти да се промениш,  „врежеш в себе си” и  да пресъздадеш това което изпита сам. Така годините течаха, живота ни отдалечи за определено време, после пак ни събра, но през цялото време не спряхме да четем, да се образоваме, да търсим истината за живота, Бог. Мисля, че това ти даде тласък да се проявиш като писател. Според мен творчеството ти  не е плод на болно въображение, както някои биха си помислили, то е плод на една търсеща душа която има знания „от вековете”. Както аз обичам да ти казвам, ще бъдеш  новия Коелю само, че Христоелю (в Бг. ) вариант.

19. В края на интервюто без маска, какво ще свалиш от теб за да покажеш кои си всъщност?

Аз никога не слагам маска. Не обичам двуличието. Аз съм си аз.

20. Какво ще  ми пожелаеш за  книгата Клиент №1/опасна близост/?

Пожелава ти някой да напише книга за теб, че си „писател №1”.

 21. Какво си пожелаваш за дългоочакваната 2011г?

 Да ти кажа честно написах в навечерието на нова година един списък с нещата, които искам да постигна през 2011г. Но както казват на изток, че човек страда, защото има желания. Аз се задоволявам с малкото, което ми дава живота, а всяко по-голямо нещо е добре дошло.

22. За мен беше удоволствие да взема интервю от теб приятелю?

Удоволствието е взаимно. Това беше един откровен разговор между приятели.

Интервюто взе Христо от Лясковец – писател на 13.01.2011г.

Благодаря ви момичета!

Благодаря ви, че не отвърнахте на чувствата ми макар и толкова горещи и истински, защото бях още дете. И най-вероятно сте си помисли ли, че едно дете не може да разбира от чувства или да ги изразява, защото може би вие ги разбирате повече тези неща. Благодаря ви от сърце!

1.Още като дете направо изгарях да видя на майка една колежка в автобуса докато пътувах за училище(не крия, че беше така). Всеки ден я гледах  и се питах, как може да е толкова красива една жена като тази…

2.Харесах едната сестра на трениращо с нас момиче и така отидох в тях за първи път. Държаха я като стайно цвете, а аз исках да мога да излизам с нея. Ученик и трениращ исках да бъда под звездите с нея, но не се получи. Майка и ми каза да не я притеснявам повече, защото била обещана на друг вече…А след време се оказа, че същата ме извика да лекувам краката и гърба…

3.Като влязох в онази младежка възраст се увлякох по едно прекрасно момиче, което наистина ме заплени, но се оказа по-късно, че е дъщеря на моя курсов(Бог да го прости). С нея единствено си писахме в казармата и заради нея правих много клякания  и лицеви опори заради чертичките от зад на плика. Но и да си призная, че тя беше единствения човек  когото не можех да погледна по улиците в града, а толкова много я харесвах. Не мога да кажа, че не се притеснявах. А тук пък трябваше да внимавам какво пиша, защото майка и четяла писмата и.

4.След казармата и желанието ми да се преборя с целия свят се устремих към едно момиче, с което тренирахме заедно бойни изкуства, но тогава не съм я поглеждал като момиче, а като дете. Тя беше с по-висока степен от мен, но и по-малка на години. Крехка и малка беше тя, но сякаш нещо се уплаши от мен и така дори не ме поздравява от тогава. Майка и не ме харесваше, но от нямай и си на къде ме поздравяваше. Плаках 4-5 часа и тогава за първи път пих уиски с прясно мляко и го кръсти „Пиене“. Заради чувствата си към нея не заминах за Дубай.

5.Докато преподавах йога се влюбих в едната си ученичка, която беше още ученичка в училище. Така заедно се устремихме към висините на страстта, но наистина ни беше хубаво заедно. С нея поставих любовен рекорд за мен и така си помислих, че ще продължи. Майка и също не ме харесваше въпреки, че се правеше на артистка и се усмихваше. Всичко свърши доста грозно, но аз все пак и помогнах да не потъне,а да си остане човек.

6.Тя беше не чак толкова красива, но все пак изпълняваше моите желания след като се угасяха лампите. И тя крехка и страстна макар от начало да си мислих, че е пълно дърво. Но с времето ползвах нейните услуги известно време и така сякаш се опознахме. Да не крия тя беше професионалистка и с това си изкарваше хляба.

7.Една единствена още на първа среща ме зацелува и ме искаше веднага в обятията си, а дори не знам за къде бързаше. Така месеци наред докато бях фитнес-инструктор пробвахме всички уреди дали носят на любов, но тя сбърка като ме подцени и поиска от една волна птица да пусна котва.

7.Ако еротичния масаж с Клиент №1 се брои за нещо да то е факт в живота ми. Така се бях увлякъл по нея, но бях само изпълнител, защото не исках да развалям нищо създадено от нея. Нямах това за цел.

8.Така се появи и „Момичето на Морето“ от едноименната ми книга за Израел и Лясковец. Една уж случайна среща се пренесе през времето и стигна до една жива нощ изпълнена с много любов. Но аз за пореден път повярвах на чувствата си и бях подведен от тях, защото жената се омъжи пред очите ми в чуждата страна а уж ме обичала. Каква обич, каква любов, какви спомени. Исках да избягам от себе си, защото това беше най-трудната за времето си изстрадала любов. Идентифицирах се с Хемингуей и неговата любов, защото и той е преживял силна любов, но все пак е продължил напред. Изживях освобождение от тази любов благодарение на една песен на Хулио Иглесиас – „Заради любовта на една жена“. Само, че не си струва да си прекъсвам живота заради жена. Но ми беше достатъчно да изживея „изтръгването“ на книгата от душата ми. Но най-много обичам да ме правят на глупак и да ме лъжат. Обичам те, но ще живея с друг. Е, ок. И майка и възропта тогава, като разбра, че тя се е срещнала с някой си непознат от Лясковец.

9.Минаха месеци от как се появи онова усещане за искам да създам цялостност и завършеност на един цикъл от живота ми. Погледнах я в очите и разбрах, че тя може да е човека появяващ ми се в сънищата с русата ми дъщеря. Приех веднага и нейното дете, но всичко беше само красиво. Аз съм горещ човек и не понасям някой да ми се държи студено-просто го изгонвам от живота си, ако ще и „сърцето ми да страда“. Обичам страстта във всичките и форми, но да ме баламосват няма да стане. И се наложи да си тръгна, защото и при веднъж седмично ми изтъкнаха, че съм „я задушавал“. Е, няма да се натискам. Поисках ръката и първо от майка и, но това остана в историята като само сюжет за книга. Не пожелах да бъда само играчка в ръцете и и да чакам чувствата да се събуждат в нея. Не нямам такова време. Чух също така, сметкаджийски въпрос от типа на: Ти как си мислиш, че ще се издържаме с твоите „книги“? Аз никъде не бях споменал, че дори ми е трудно да я посещавам в съседния град, а чух и това. Не и се сърдя за нищо…просто изпълних обещанието си за коледа да занеса подаръците на малкото и детенце. Спазих го и всичко остана в старата 2012г. Този път ще кажа, че майката тук ме прегръщаше и научих много красиви неща за приготвянето на храната. Евала на мамчето и да е жива и здрава още дълги години.

Така искам да благодаря на всички тогавашни момичета, а сега жени, че ме отхвърлиха…Тогава си мислих, че няма да мога да живея без тях а от тогава до сега изтече толкова много вода, че благодаря за всичко. С времето осъзнах, колко много сте ми дали с вашия отказ-защото сте ми помогнали да разбера, че не ме заслужавате, не аз вас…вие мен.

Благодаря, че се научих да не вярвам на сърцето си, защото и то като разума подлага на сметка…ако бъда „с тази ще съм щастливец“ е нищо подобно. От тогава следвам само интуицията си, която няма капчица корист и е центрирания път от който всички се нуждаем-крещящо. Едните се омъжиха и ядяха бой, чупили са им чаши в главите, а за любов надали са си говорили.И това сякаш  е нещо нормално „за едно семейство“. Както и да е! Пиша това, защото съм „о“свободен завинаги от вас като хора, който съм извикал в живота си, и съм искал да бъда поне 1% в живота ви, но съм разбрал, че вие не можете да „о“цените такива като мен.

Не съм кой знае колко марково цвете за мирис, защото съм достатъчно строг и дързък в живота си по-принцип и евала не давам никому. Аз не съм искал да ме разбирате погрешно като съм с вас, че ще ви толерирам или т.н. Не вече не!

Благодаря ви момичета от сърце…Обичал съм и пак ще обичам…

В твоите най-диви мечти

О,Скъпи…
О,Скъпа…
Слънцето залязва…
И изгрява луната…
Сърцето ми се задъхва за теб…
И безумието започва…

Дори в най-дивите ти фантазии,
чувствал ли си се така?
Дори в най-дивите ти фантазии…
Дори в най-дивите ти фантазии,
били могло да е толкова лесно?
Дори в най-дивите ти фантазии..

Нощта зад прозореца ти е гореща…
Чувам хора да вървят, да ходят…
Усещам мирисът на кожата ти,
чувствам дишането ти…
Не ме пускай!
Още не!
Още не!
Още не!

Дори в най-дивите ти фантазии,
чувствал ли си се така?
Дори в най-дивите ти фантазии…
Дори в най-дивите ти фантазии,
били могло да е толкова лесно?
Дори в най-дивите ти фантазии..

Света бавно се завърта…
Докато се върти виждам лицето ти,
докосвам очите ти, устните ти…
пространство…пространство…
Достигнахме място, където сърцата се разкриват
и се изпълват с любов…
изпълнени с любов…изпълнени с любов…
изпълнени с любов…
Това сърце се задъхва за теб,
когато безумието започне…
Да!

Дори в най-дивите ти фантазии,
чувствал ли си се така?
Дори в най-дивите ти фантазии…
Дори в най-дивите ти фантазии,
били могло да е толкова лесно?
Дори в най-дивите ти фантазии..

О,Скъпа…О,Скъпа…
…саможертва…
Най-дивите ми фантазии…
…саможертва…

Хоро под небето(на сцената)

През годините се увличах по какво ли не...но днес ми беше първия урок по народни танци. Да правилно прочетохте-народни танци. Аз от много отдавна искам, но не желая да ми пречат и натоварват уроците(на други хора), а да ме разтоварват. И по тази причина съм си избрал подходящ човек, който да ми покаже поне основите на това прекрасно изкуство наречено: български народни танци.

Знаете ли, че искам да тропам хорце, защото искам „да ми дойде акъла в главата“ – шегувам се. И освен това да открия личното си обяснение, каква е връзката на народните танци с масажите и йога – например. Може и да им е много странно на хората от моите асоциации но това мен не ме касае.

Днес е 19-ти януари(събота) 2013г. и се проведе първия учебен час за мен в моя живот. Да веднага се качихме на сцената и там под съпровода на „Канарите“ заучих първите стъпки на правото хоро. На сцената имаше вода, сняг, но поне не валеше и аз силно се забавлявах. А и се шегувахме, че директно се качвам на сцената да свиквам да играя направо там от първия път(хах).

Веднага след като проветрихме белите си дробове със свежата разходка до манастира направих разгрявка на тялото си, защото имам желание да започна да играя и тук без травми, а те дебнат от всякъде. Пуснах „Канарите“ и започнахме със стъпките. Повярвайте ми, че за първи път заигравах какви да е стъпки, но гледайки ги пресъздадох. Ни най-малко се притеснявах от факта, че не съм перфектен, но пък с такова волканично желание и страст стартирах днес първият час. Сега до някъде мога да се докосна до страстта на играещите народни танци, как се раздават на сцената или пък на всеки банкет, сватба или просто обикновен рожден ден… А аз само съм стоял и гледал от страни и съм им се възхищавал.

Може и да съм си намокрил краката в локвите, но това удоволствие което изпитах сред природата и този първи урок няма да ги забравя никога…Отварям друга страница на разширяване относно моето развитие и не знам каква връзка има тук: йога, фитнес, масаж и писателство но след като се упражнявам още малко и ми се „разтресе мозъка“ мисля да разбера отговора. Аз съм търсач и не спирам да се саморазвивам, а дали ще попадна в графата професионалист ми е все тая… Но тук аз ще се забавлявам от сърце…

Това ми дойде сякаш като първо причастие в заиграването на български народни танци.

Благодаря на преподавателката си, който ми скромничи, че не била се смятал за нещо кой знае какво…Но колко на нейната възраст могат да се похвалят със визия, страст и всеотдайност в живота? Колко, а? И с такава лекота стъпва по земята докато ми показва стъпките. Благодаря ти!

А най-голямата радост беше да чуя от нея, че бързо схващам стъпките и просто започвам да играя, което я наведе на мисълта, че сякаш аз я „изпитвам“ а не тя да ми преподава първите стъпки…Интересно заключение извади тя.

Явлението Азис!

Разговор „без маска”: Явлението Азис (кралят на Поп-Фолка).

1.Чувстваш ли се реализиран?
Не разбира се….Много неща мога да покажа, но тук в България мисля, че съм на върха.
2.Как си почиваш?
У дома имам специална стая, която е превърната в малък храм на Мадона и Майкъл. Там си седя и гледам телевизия или се ровя в нета.
3.Ходиш ли на масаж?
Не. Непонасям непознати да докосват тялото ми по никакъв начин.
4.Спортуваш ли, защото винаги добре изглеждаш?
Не лъжи. Не спортувам. Имам няколко жалки опита и това е. Отслабнах с глад и диета на д-р.Анджи Касабие. Ливанка, която готви специално за пациентите си и носят храната по домовете.
5.Как се престраши да излезеш като Азис, а не като Васко?
Не помня вече. Стремежът ми да съм различен замъгли съзнанието ми… Не мога да бъда като останалите. Не искам по-добре да умра.
Защо ме нарече лъжец по горе, че ти направих комплимент ли или, че не ти изглежда истински комплимента ми?
Защото ме излъга за това!
6.Какво е за теб любовта?Всичко и нищо. Временно състояние на мозъка, болест, грип които минава бързо.
Защо мислиш така?Имам опит и повярвай ми така e. Няма вечна любов. За съжаление може би, а може би за радост…
7.Как се почувства когато разбра, че се качваш по стълбицата на успеха в България?
Как ли… Ами казах си ето, бях прав. Знаех си. Аз съм най-известния българин не друг. И така започна всичко.
8.Значи ти владееш закона за Привличането… Можем ли така да го наречем?

Аз, разбира се, кои друг...

Защото го искаш с цялата си душа ли?
Не, защото го искам от Бог, затова.
9.Как минава един твои ден от седмицата и един от почивните дни?
През седмицата съм постоянно в колата си и върша някакви неща. А уикендите си съм си у дома или с приятели?
Останаха ли ти приятели покрай известността?
Да. Имам много приятели и то истински. Имам и от времето в което не бях Азис. Имам и от сега, но ги обожавам всичките.
10.Как се чувстваш докато даваш това интервю?
Странно. Толкова рано сутрин (8:00ч, днес(20.01.2011г)), май не бях давал до сега.  Смяташ ли, че това е поличба?

 Може би. Никога човек не може да бъде сигурен в нещо. Може да е съдба…добра-лоша.

11.Вярваш ли в Бог?
Ти как мислиш (попита той)?
Моля те, ти отговори.
Да…вярвам в Бог!
12.Вслушваш ли се във вътрешния си глас?
Почти винаги. Интуицията ми не е човешка. Имам 6-то чувство много силно развито.
13.Как живее Азис и как Васко?
Васко отдавна го няма. Азис живее като по филмите…
14.Не е ли затворен Азис?
Не мисля….напротив.
15.Какво мислиш за това, че:  всеки може да постигне успех в България?
Зависи кои как го разбира успеха. За едни е да те дават по телевизията, за други е да си построи палат във  Флорида.
16.А за теб какво е успеха?
– Второто разбира се!
17.Може ли да се каже, че ти диктуваш модата у нас?
– Не. Но разбирам от мода без да съм учил за това.
По кое си личи, че разбираш от мода?
– Не знам дали си личи, но и да си личи едва ли в България може някои да ми даде оценка.
18.Какви книги четеш?
Почти никакви. Но мисля тези дни да си взема приказки на Андерсен и Братя Грим.
19.Каква е тайната подправка за успех при теб?
Привличане. Трябва да си като люта чушка. Колкото повече ядеш толкова по-сладко ти става…
Благодаря ти, за това интервю.
За нищо.

P.S.: Интервюто с Азис е старо и от 2011 година, но след затриването на сайта ми от "пседво хората" и това беше потулено..но аз съм глупавичък и си записвам т.е. съхранявам си информацията...

Един достоен живот-живот на краевед!

Владимир Давидов е роден в Горна Оряховица на трети март 1925г. В семейно положение с осем деца. На 14.01.2013г - почина.

Владимир Давидов(1925-2013)

Образование:полукласическа гимназия в родния му град(1944г.), Икономика на промишлеността – в Икономическия институт „Д.Ценов“ – Свищов(1967г.), Организация и управление на производството – Велико Търново(1970г.), Административно и наказателно право – ВТУ Велико Търново(1976г.).

Обществена дейност: Близо 70-сет години е летописец на своето време и развитието на родния му град с перо, фотоапарат, кино и видеокамера. Автор е на 188 публицистични материали-поместени в местния печат, радио и телевизионни предавания и интервюта, 43 бр. телевизионни  кинофилми с документална хроника на събитията от последните 40-сет години на XX век. За активната му читалищна дейност и като изявен фото и кино творец -документалист е награден с грамота и сребърна значка като Отличник на Комитета по култура при Министерски съвет(1969г.). Не напразно журналистите-вестникари и телевизионери  го нарекоха ЖИВАТА ИСТОРИЯ НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА/в-к Борба, бр.139 от 1996г./. В регионалния и местен печат има 106 отзива за неговата дейност като творец, публицист, хроникьор и активен дарител. При това е редактирал заводски вестник „Промишлено дело“ в продължение на 20-сет години, 5 години е редактор на списание „Горна Оряховица от вчера и днес“, 3 години е редактор и издател на училищен вестник „Задружен екип“ при НУ "Цани Гинчев".

Владимир Давидов се изявява като активен дарител на музеите в Горна Оряховица, Велико Търново, Елена, и Лясковец, както и на училища и читалища в района, вкл. и стипендия за четири години на трима отличници в ТЕТ „Ломоносов“/сега ПГЕЕ/в града. Редовно подпомага парично парично Детски селища „Киндердорф“  в гр.Трявна и с.Дрен. За дарителските си акции има 106 дарителски свидетелства и протоколи за общо подарени 5397 единици музейни експонати. Според специалисти само даренията му в Градския исторически музей в Горна Оряховица са достатъчни за уреждане на един средно голям музей, тъй като сред тях са 216 старинни исторически  и научни книги, 386 старинни битови предмета, стари монети, стари оръжия, около 4300 документални снимки, 20-сет авторски студии и книги за краеведическите му издирвания и спомени за събития през последните  два века, вкл. и биографии на забележителни личности от историята на града.

Написал биографиите на: Капитан Димитър Списаревски – „Живата турпила“ – летецът, свалил с пряк удар американска „летяща крепост“(1944г.), Александър Димитров – „желязната ръка“ – сподвижник на Александър Стамболийски(1947г.), инж.Венцислав Давидов – загинал при земетресението в Свищов(1977г.), архитект Петко Иванов Момчилов(2001г.), учителят Стоян Георгиев – „Пирата“(2001г.), журналиста Михаил Михайлов(2001г.), спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова(2001г.), писателя Звезделин Цонев(2003г), акушерката Пенка Атанас-Нейкова(2003г.), генерал-майор Иван Христов Сапунджиев – бивш началник на Военното училище в София(2007г.), героят на Вазовата поема „Възпоминание за Бата“ – Иван Ганев Тодоров –Иванчо, който е казал: От батак съм, чичо! Ти знаеш ли къде е Батак?“…(2007г.).

Студии и книги с краеведическо съдържание, написани от Давидов:

1.История на фотографията и киното в Г.Оряховица през XIX и XX век(1986г.).

2.Пазарите в Горна Оряховица XIX – XX век.(1986г.).

3.Дарителството в Горна Оряховица 0т 1530г. до 1987г.

4.Икономическа история на Промишления комбинат за услуги „Раховец“(1988г.).

5.Бит,празници и обичаи на горнооряховчани през XIX и XX в.(1988г.).

6.История на БЗНС в Горна Оряховица околността(1990г.).

7.Църквите на Горна Оряховица от възникването им(1991г.).

8.Началото на обществения транспорт в Горна Оряховица(1996г).

9.Хроника 9 Века от Ряхова крепост до днешна Горна Оряховица(2001г.) в съавторство с Михаил Михайлов, претърпяла две издания.

10.Родословие на фамилията Бурови в схеми и кратки биографии(2002г.) - в трикратно издание.

11.Антология Песни и стихове за Горна Оряховица от горнооряховски поети(2002г.) в съставителство с Михаил Михайлов.

12.Бомби падат над България по времето на II – та световна война 1941 – 1945г.(2005г.).

13.Дарителство за образование в Лясковец(2006г.).

14.Хубаво си е наше,Горско Ново село – история(2006г.).

15.История на образованието в Лясковец – 190 години от първото килийно училище в махала „Св.Атанасий“ и 100 години от Буровото училище – днес Цани Гинчев - I - ва част(2007г.).

16.История на с.Джулюница(2007г.).

Обществено признание: ЗА СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС В КУЛТУРАТА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА Давидов получи признание от Общинския съвет на града през 2000-та година заедно със съответния плакет.

За цялостното му творчество  в продължение на 62 години и по случай 80-сет годишнината му-Давидов е удостоен за Почетен гражданин на Горна Оряховица/протокол №43/18.V.2006г./.

Девизът на Давидов: Думите отлитат-писаното остава! Нито ден без написан ред! Не се отказвам от нито една дума-написана от мен!

VERBA VOLANT – SCRIPTA MANENT!
Думите отлитат-писаното остава!

Това е нещо като написана биография на Владимир Давидов от скъпия му приятел  Михаил Михайлов и присъства във всичките му книги.

А аз Христо от Лясковец съм един от малкото хора докоснали се до него приживе и възприели идеите му в тяхната цялост и създадох приемственост която никой друг не е заслужил от него по такъв прекрасен начин. За мен бе чест да се докосна до такъв велик  човек... и сега те първа ще пиша за него...по един различен и достоен начин...

                                                                                                                                      почивай в мир...

Какво са всички значки и медали закичени на един човек след като е лишен от човещина и желание да слуша една такава жива енциклопедия каквато е той и с това си богатство по нищо не отстъпва на жива и дишаща старопрестолна библиотека наречена с името по рождение Владимир Давидов. Поклон от мен.

                                                                                                              Христо от Лясковец

Сюжети за малък разказ…

Дойде момента да си направя собствен шарш.

Предната вечер не можах да спя, защото имах и главоболие и едно такава тягостна следа в мен като знам след утрото къде ще трябва да ходя. Да на погребение на прекрасен човек. Не мигнах през нощта. Не бях усещал такова нещо от много отдавна и просто ми беше трудно да изляза от дома. Но имах да свърша нещо преди това(изпращах книги по пощата на клиентка) и след това да взема цветя….(няма да разказвам повече за това днес).

Вечерта си легнах много рано, защото бързо ме събори жаждата за сън. И към 12:20 през нощта се „оцъклих“ и си пуснах филма „Баш майстора фермер“ - 1981г. Не го бях гледал никога точно този филм от поредицата за „баш майстора“, но сутринта го видях и много се смях. Тук акцентирам върху две точки: журналиста и писателя (и двамата "уж" голяма работа)… Това са двете неща, които приковаха вниманието ми, защото едното не ми е интересно(журналистиката), а другото е нещо заради което си отварям очите сутрин(за да пиша)…

Никога не съм имал „владика“ да ме тика, или някой от рода ми изявен писател…но какво от това. Не съм носил ни крава, ни теле, ни прасета на някого за да ме чете или издава... Дай, защото не е имало и да няма,  сега в мое лице, а? О, не това вече е нещо старо и не ми минава „контролата“. Просто не издържа това тук и „падна“.

За това днес ще си позволя да го „ударя на шега“, че ми омръзна от факта да пиша само „сериозни“ неща. Аз обичам да се шегувам, че съм само един „драскач“ на хубави книги и вчера научих още един лаф: „Аз съм хубав човек от лошо място“. И това е шега…днес така ми тръгна от утрото-ведро, щастливо и спокойно премина. И какво като съм от малък провинциален град от България-Лясковец, след като отдавна съм освободен, щастлив и свързан със себе си човек. 

Знам, какво искам и просто го изпълнявам...вървя само по моите си стъпки и оставям след-и то наистина…това вече не е шега. Когато бях дете исках да подражавам на този или онзи герой от филм, а сега искам и съм себе си пред себе си…за другите просто не ме вълнува…Не обсъждам и не търся „под вола теле“.

Днес е един прекрасен ден мили приятели… за малко ведрина!