Щом искам…

Щом искам да съм в компанията на някой(ако е написал книга, просто вземам неговата книга)просто го каня на масата си. Както съветва Робин Шарма да използваме книгите за да  вливаме в душите си вдъхновение и  надежда. Същото се отнася и до музиката. Тя така смело съпровожда живота ми и не зависимо къде съм тя е с мен постоянно. Дали съм на кафе, релаксирам в дома, правя йога, ходя на фитнес или просто се разхождам в гората(с изключение когато слушам само птичките).

Така съзнателно дадох старт  на поканите на хора оставили и оставящи ярка  следа в света и сърцето ми, а именно: Бенжамин Франклин, Пол Маккена, Уейн Дайър, Луиз Хей, Робин Шарма, Боб Дойл, Нийл Доналд Уолш, Айенгар, Парамаханса Йогананда, Хенри Дейвид Торо, Ърл Наитингейл, Ян ван Хелсинг, Наполион Хил, Дейл Карнеги, Ричард Брансън, Джак Канфийлд, Николо Макавели, Паулу Коелю, Естер и Джери Хикс, Уолас Уоталс, Венцислав Евтимов, Христо Маджаров, Слава Севрюкова, Петър Димков, Петър Дънов, Лидия Ковачева, Владимир Давидов, Михаил Михайлов, Венцислав Кираджиев, Елка Стефанова, Валди Събев, Карунеш, Енигма, Вангелис, Майк Олдфилд, Яни, Жан Мишел Жар, Пинчето, Мария Янакиева, Дейзи Патан, Даниела Капинчева, Майк Рам, Юлиан Карабиберов, Стефан Русев, Христо Стоянов…

Така няма нужда да доказвам на никого нищо. Каня си когото искам на масата ми и така се заформя нещо много лично да не кажа свещено за мен. Искам да се потопя в познанието им и просто разгръщам страниците на творците от който искам да черпя информация. Не насилвам никого да чете, но аз се стремя да прекарвам поне  половин час всеки ден в четене на книга, списание или нещо което ме интересува. Много пъти дори така се улисвам в четене, че не разбирам времето кога минава.

В същото време от такова общуване хоризонта ми се разшири толкова много, че вече нищо не е същото.  И по този повод ето нещо истинско:

„Умът разширен от нова идея, няма никога да се свие до първоначалните си размери.“

                                                                                                          Оливър Уендъл

Аз не искам да губя онази тънка следа, която ме доведе до тук. Да наистина като дете най-малко съм очаквал да стигна до белия лист, но това не означава, че сега ще спра. Може би като дете не съм все още съзнавал(или спомнил), какво съм се споразумял преди да сляза тук на земята, но и това отмина. Вече нещата са ясни, чисти и съм щастлив от този факт. Сега изглежда от страни, че съм станал такъв какъвто винаги съм искал да стана, но не е така. Просто на по късен етап стана осъзнаването ми и слава Богу. Поех 100% отговорност на живота си след като си отговорих на следния въпрос: „Как предпочитам да  прекарам живота си – в усилия да спечеля одобрението на другите, или в съответствие с моите истини и мечти?“ Веднага след като разбрах това пратих много неща „по дяволите“  или на майната им и продължих напред.

И относно това съм взел решение да създам и оставя след себе си с нещо ценно което бурята на времето няма да може да разруши.

Лично писмо до сър Ричард Брансън!

Здравейте г-н Брансън. Аз съм Христо от Лясковец-България. Писател съм, но не от онези писатели дето са посредствените и ги има на всеки ъгъл като кръчмите, а друг вид-изчезващ.

Лично писмо до сър Ричард Брансън

Пиша ви това писмо, по две причини:

1.Да ви благодаря, че ви има и, че сте постигнали толкова много неща с които сте си създали личната свобода и уважавате всичко живо по тази земя.

2.А за мен вие сте един неформален мой ментор, а дори не знаете това. Преди много години когато прочетох, че не ви е харесало удобството в полета, сте решили да създадете своята авио-компания Върджин.

От където и да ми попадне нещо свързано с вас аз винаги намирам време да го прочета, защото знам, че то е истинско и ме дарява с истинска и жива мъдрост. Оказах се в една интересна ситуация. На 33 години съм и съм написал 20-сет книги, а продължавам да пиша. Имам вече книги преведени и на английски, италиански и т.н. И повода по който ви пиша е следния: На едното ми представяне на едната ми книга „Христо от Лясковец и Приятели“ един прекрасен човек Майк Рам след като чу през какво съм минал за да стигна до тук ме помоли да напиша нещо по този въпрос под наслов както се казва вашата книга: „Майната му! Ще го направя!“. Аз разказвам, че от вас се уча да не се отказвам и да продължавам напред. И накрая след като всички разбраха, че съм  ваш голям фен, им заявих с радост в сърцето, че наистина бих искал да мога да пия кафе с вас и да поговорим за акулите в Океана, за пясъка в Сахара, за палмите в Хавайте и за удобните ви самолети…За да разбера за себе си, че това е възможно точно толкова, колкото изгрева и залеза на Слънцето всеки ден. И ако някога имате път на сам ще се радвам да ви посрещна скромно и да ви покажа природата в моя град-Лясковец…и да ви съпроводя на една разходка в гората просто така за спомен.

На скоро ми попадна един материал за вас, как една жена поискала да носи вашите обувки. Макар да ми стана интересно, аз вече бях си изяснил в съзнанието, желанието си да пия кафе с вас и да си поговорим. Аз не знам английски, но, познавам езика на сърцето, който Пауло Коелю описва в книгата си „Алхимикът“…

Каквото и да направите относно писмото ми аз ви благодаря, че ви има. Щастлив от факта, и благодарение на преводачката Даниела Капинчева се сбъдна моята мечта от 3-4 години…да ви пиша.

Благодаря на Бог, че имам възможността да присъствам макар и за миг във вашия динамичен живот чрез това писмо.

Благодаря ви. С уважение Христо от Лясковец-19.01.2013г. сутринта.

„Да откраднеш на дядо си молива“

Днес 10.01.2013 година отново ходихме с моя приятел в гората/около манастирът св.св.Петър и Павел/ за да се разходим и да разговаряме на спокойствие сред природата. На връщане по пътя ни станахме свидетели и помощници на един човек, който се беше усукал с колата си. Явно бяха тръгнали семейно да се разходят и пързалят с шейната си, но не стана така. И понеже ни бяха по път се притекохме на помощ. Помогнахме на човека и така си продължихме по пътя си. Но докато върви ме говорихме за случилото се и просто не сме безсърдечни за да зарежем така човека и да не му помогнем.

След това отидохме в кафе „Тиролиа“ да пием кафе както обикновено и аз взех сп.Мениджър и докато го разлиствах попаднах на страницата където бяха поместили златните уроци на сър Ричард Брансън ето цитата:

„Успехът в бизнеса няма нищо общо с печалбите. Те са необходими, за да се инвестират в следващия проект-да се платят сметки, да се върнат вложенията на инвеститорите и да се възнаградят хората и усърдния им труд. Нищо повече. Истината е, че в бизнеса парите са като течаща вода. В един сезон може да са пълноводен поток, но в друг може да се наложи да инвестираш, за да поддържаш предприятието си живо, или да изчезнеш за една нощ.“

                                       /сп. Мениджър. бр.№2 февруари 2012г./

Този човек дори не знае, че аз жадувам за неговите стъпки, защото ценя дълбоко свободолюбивия  и творчески дух с който е дарен и макар и да не знам за всички препятствия през които е минал, аз чета всичко по пътя ми свързано с него.

Така си спомних, как съм крадял на няколко пъти моливите на дядо си, за да мога да пиша нещо, защото нямах възможност да си купя дори молив. Виждах, как той го „плюмчи“ химическия молив и така записваше, каквото искаше да остави с него следа. Беше ми странно признавам си, но докато не пробвах  и видях, че молива не пише без да бъде намокрен. Ха-казах си аз, това е нещо велико като похват и аз така научих нещо ново.

След това предната година 2012 година на първото ми представяне на едната ми книга в София-България бях помолен от Майк Рам/прекрасен човек, лектор, блогър и гост автор в книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели“/да разкажа за своите премеждия докато стигна до тук "относно писането" си. И за отказите на всички издатели, печатари и др. Разказа е под наслов: „Майната му! Ще гонаправя“. Тъкмо подходящо заглавие да разкажа за случая си. Направих го тук.

Този човек ми е станал такъв наставник и наистина се появява в определени моменти в живота ми и щом го съзра аз наистина се потапям в посланието му, защото макар и малкото което достига до мен то е значително.

"Усъвършенствай това, в което те бива и се фокусирай върху него."

                                                                       Сър Ричард Брансън

Да го направим,а?

Това е материал написан специално по молба на Майк Рам...

Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се справили?

сър Ричард Брансън

Кой страх сте преодолели? Разкажете история, в която сте победили съмненията и страховете си сте си казали точно като Ричард Брансън “Майната му! Ще го направя!” и сте направили онова, което сте си наумили. Споделете за пример, в който сте проявили решителност и сте довели някое свое намерение докрай. Какво е било усещането и какво ви спира сега да продължите напред?

…Родих се човек но станах писател. Аз съм от провинцията където да се занимаваш с нещо или да си различен не е чак толкова добре прието. Но какво от това. С каквото и да се захвана ми е все тая как съм приет-особено ако ми е приятно да го правя.

С времето се сблъсках с какви ли не издателства, който отказваха да издадат нещо мое първо, защото трябвало да бъде одобрено от комисия и чак тогава може би нещо ще последва. Омръзнаха ми тези условности и продължих да пиша. Продължих да питам книжарници и издатели все пак, какво може да се направи за да се появи книгата ми при тях. Знаете ли само условия. Ще влезе книгата ти, ако има „това/онова”  и дадеш определени бройки на по-ниска цена. А не ми казват направо да си предложа моята печалба на тях. Условности си измисляха. Нищо казах аз и продължих да пиша. Теглих им поредната майна и продължих да пиша. Казах си щом е така въпреки кадърното ми творчество един ден ще приемат моите условия иначе няма да позволя да вляза в „прашасалите” им книжарници-моите книги. Чак когато стигнах до 10-та написана книга ми се усмихна късмета и книгите ми започнаха да се отпечатват и да се продават...

повече за материала може да прочетете тук...

Щастлива порода...

ЩАСТЛИВ ЛИ Е ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ПОЧУВСТВАЛ МИЛИОНЕР, ДОРИ САМО ЗА ЕДИН ДЕН!!!

Христо Петров Христов е автор на 14 романа, с множество статии в размисъл за живота и нещата, които се случват непрекъснато с него и около всички нас. Линк към лечителното и полезно творчество на Христо от Лясковец. http://floransmedia.blogspot.com/

Здравей, Христо! Как се чувстваш днес?

Чувствам се все по-добре, благодаря, че попита. А и с това, което правя няма, как да е друго.

Слагам линк към статията ти в размисли "Игра за 66.000.000", за да могат читателите  да прочетат, каква е "тайната" да си милионер, дори за ден! http://floransmedia.blogspot.com/2012/06/66.html Разкажи как се почувства, когато една мечта /почти на всеки човек/ се сбъдва? Като милионер почувства ли истинското Щастие, и срещна ли очи в очи Радостта от Богатството?

Първо искам да кажа, че това което съм написал не е само „празна статия” в която си фантазирам някакви си 66.000.000/милиона/. Това не е единично чувство, а нещо което култивирам от години в сърцето си. Меко казано съм щастлив от това да съм милионер. А и не чак сега, когато това е факт аз съм щастлив много преди това, защото това което правя ме удовлетворява напълно, а другото само е напълнило хазната ми. И държа да спомена, че няма, как да те направят самите пари щастлив, ако наистина не си вътрешно в мир със себе си и наистина да излъчваш милионерки дух. Това, че всеки ще намери за какво да ги изхарчи е едно, а да ги създаде от нулата като мен и много други е съвсем различно.
Моята мечта не е да стана само милионер, а да мога да правя с времето си каквото си поискам и да не ми се налага да вземам колективни решения за живота си, парите си и как да ги създавам, защото: „Никой не ти завижда на труда, но всеки ти завижда на парите”-това са прекрасни думи на мой приятел и са много подходящи и актуални тук.

 Какво почувства, когато се разходи из гората, като милионер /без охрана/?

Ами, дори не съм замисля, че ми е нужна такава охрана, защото никой не ми е слагал на масата, докато правя всичко това, което съм постигнал. А ако ми потрябва знам към кого да се обърна и кога…

Какво е настроението да пиеш кафе, заедно на една маса със Удовлетворението "БогатствО"? Почувства ли "празнота" в сърцето си, или бе завладян от "властна сила"?

Та аз дори не разбрах кога станах милионер, защото чак когато започнах да играя „тази игра” осъзнах, че имам проблем с разбирането си за парите. В мигът когато разбрах, че това е така тръгнах към гората за да се разходя и разведря. Ощипах се за да видя дали не сънувам още и се оказа, че съм по пътя и вървя към гората. След това отидох да се възнаградя с кафе и да видя какъв е вкуса на милионерското кафе. Пия от поръчано от мен кафе в това заведение и ми го сервираха дори без да знаят, какво ми се е случило. А и слава Богу, че не знаят, че кой знае какви позьори могат да бъдат в тоя момент. Наслаждавах се както винаги на всяка глътка и съзнавах, че няма никаква разлика от това колко пари имаш сега в джоба си или по принцип. То ако не можеш да изпиташ наслада от кафето си/например/ то за къде си тръгнал. Така нареченото ми сърце ликува постоянно от как се случи това, защото това е едно вътрешно състояние което ако човек не си позволи да го изпита, няма, как да го сполети, та и за 500лв, ако щете. А относно властта ми е все тая, защото ако човек не знае, как да се държи към самият себе си, и хиляди хора да му поверят да управлява, ще е все нещастник.

 Какво всъщност означава за теб Щастието?

Щастието ми се базира в моя живот на вътрешния ми мир и чак тогава с нещо друго или някой друг. Намирайки пътя си и вървейки по него единственото неприятно нещо е, че се разделям с хора, който ми беше приятно да общувам, но с времето те промениха държанието си към мен, „когато потънах”. Изчистих „килера си” и освободих място за нови и свежи хора. Щастлив съм от този факт и го излъчвам постоянно.

 Каква всъщност е разликата между човек, получил поредната си заплата и се разплатил за ток, вода...само за няколко дни, в очакване на следващата си заплата, и Човекът - Милонер, безгрижен и спокоен, като бебе?

Разликата е само в съзнанието и сърцето-друга няма. Ако искаш можеш да го постигнеш, ако не искаш не може и в двата случая отговора е верен. Много е относително дали е спокоен живота на един милионер. Моят дори е скучен за някой, защото съм допуснал само 5 човека на първата линия всички други усещат моята преграда веднага. Неса ме изградили парите като човек, но човека в мен изгради доста пари и сега вече знае, какво да направи с тях. Щастлив спокоен, уравновесен и достатъчно обикновен и не давам евала на никого за нищо…

Как всъщност би се почувствал, ако нещата ей така, както си говорим се преобърнат и наистина станеш милионер?

Ами ще се почувствам така, както се чувствам сега-милионер. Готов, подготвен, обръснат и рядка порода щастлив човек съм аз...

Твоята игра за милионер, според мен се състои от две големи разлики, от това да бъдеш истински милионер в днешно време: спокойни нощи и дни на отдих в размисли за творчески идеи без охрана и страх от неизвестното! А в теб какви мисли нахлуват в момента, когато вече си Милионер?

Пак казвам, че ако и да си милионер и не си спокоен и щастлив то и охрана да имаш, надали ще спреш да се страхуваш. Ами аз съм творец по природа и създадох много неща, като книги, масло, усвоих различни занаяти и все съм кътал парите си, защото са били дефицит до сега. Създадох себе си с почти нулев бюджет и сега, когато това се случи, дори съм се питал: „Къде бяхте до сега, че чак сега ми идвате?” Но всичко идва точно тогава, когато си отворен за него и не го искаш като просяк на всяка цена. А играта, както си е игра, така ти повишава енергията, че дори не правиш разлика от това дали е истина или не е. Но и Вселената не прави разлика, дали го разиграваш само в съзнанието си или го играеш на яве. Така, че айде да се случват нещата докато съм неприлично млад и искам достатъчно от живота си.

Като какъв се чувстваш "Милионер на мечти", "Милионер по душа", "Милионер-писател" или просто "Христо-Момчето от Лясковец"?

Първо съм наистина Христо от Лясковец. Всичко друго са само етикети за пред хората. След като станах милионер, дори нямам нужда от много приятели или колеги, за да си мерим пачките.  Богат съм във всяко едно отношение, защото мога да си го позволя. Докато бях беден и банките и съдии изпълнители ми караха сърцето да трепери от страх, какво ще се случи, никой не ме попита, как съм бил, защото не знае. Е сега е същото. Дори не ме вълнува, кой, какво знае за мен, защото може да не знам, колко ще живея, но пък това, което знам е, че ще живея, както си искам живота. Много от нещата който създадох до сега са създадени с основна цел да помогнат на хиляди хора, защото няма кой по-добре от мен да го направи с такава страст като моята. Има още няколко неща, който сега се случват и така…

Всъщност, като се замисля, това е чудесна идея за започване на нов роман: "Христо-Момчето от Лясковец", със подзаглавие една от останалите идеи от въпрос номер девет! В момента ти давам идея, която можеш да осъществиш с близки, приятели, роднини, и всички които те познават, в която да разкриеш "истинския" Христо от Лясковец - добър, отзивчив и неуморен приятел и творец.

Ами да си призная тя 15-тата ми книга по която работя сега така се казва: „Христо от Лясковец и приятели” в която и ти ще участваш Ели. Относително е дали съм добър за другите но съм добър за себе си. Има много неща с който не се гордея, но повечето са такива който може да ми се завижда. Едно от тях е достигането до вътрешния мир, който е бич за обикновения човек. Не познаването на самите себе си е твърде голям проблем. И все разчитаме на някой да ни хареса, да ни помогне, да ни даде, а не ние да си дадем на себе си себеуважението от което имаме нужда. От как съм осъзнал своята самодостатъчност съм един от щастливците на тая земя. А и аз продължавам да пиша, така, че може и да се възползвам от твоята идея…благодаря ти.

Каква поука ще дадеш на своите читатели, и на всички хора с мания към богатството? 66.000.000 ли е Цената на "Един щастлив земен живот"? Защото реално погледнато 66.000.000, все пак са си – 66.000.000?

Това което ще кажа важи за мен, за другите не се ангажирам. Тава е моят начин да правя пари и да бъда щастлив от това. А относно това дали това е цената за един живот, не това е твърде малко за един такъв живот, защото най-малкото е, че можеш да направиш и много повече от тия пари. Аз нямам мания за богатство, но имам мания да бъда успешен в това което правя и сега…Ето с тия редове сега аз разкривам за първи път моя скрит живот и дори малко се изненадвам, че го правя, но понеже ти Ели стоиш зад това се съгласих на мига. 66.000.000 са достатъчно пари да постигнеш нещо в живота си, но ако питаш някой депутат са точно една магистрала, че може и да не стигнат/зависи как ще бъдат „усвоени”/. За мен това е символична сума и все пак ми служи като някакъв ориентир за да вървя по пътя си. Просто е да можеш да си преброиш парите…Каква по-добра причина да бъдеш себе си и като милионер?

 В момента попаднах на интересна статия "Шейхът, който изкарва 500 милиона на ден", за шейх Мансур. Слагам линк към статията:     http://www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=11&articleId=3303 Представи си, че си на почивка на екзотичен остров в Обединените арабски емирства и си седнал в един от най-луксозните хотели, на последния етаж в кафене, и то не с кой и да е, а със самия шейх Мансур. Какво ще му разкажеш за себе си, като човек, писател, за България...? Възползвай се от идеята ми за поканата на кафе със шейх Мансур, и просто разкажи, като писател, какъв разговор ще проведеш и как ще спечелиш сърцето на един толкова богат шейх, за да остане силно впечатлен от Христо Христов, българин, от Лясковец?

Е, това си е прекрасно нещо. Първо искам да кажа, че тоя шейх няма с какво да ме впечатли, особено с парите си вече. Не може да има такива неща, като нашия ресурс, защото ние сме на друг географско разположение. Ще приема да пия кафе с него, защото искам да усетя за пореден път в живота си благополучието и да чуя нещо интересно преди аз да съм му разказал за моя живот. Първо няма въобще да му казвам какъв съм и с какво се занимавам, за да видя като към обикновен човек/без слава/ как ще се държи. А след това, като тръгне разговора ще му разкажа за страната си, за моя град и чак тогава за мен, като какъв съм. Ако самият шейх Мансур е човек на него ще му е все тая кой стой срещу него, ако не се държи, като човек срещу него. А и искам да спомена, че именно от същия шейх бях вдъхновен да опиша какво прави в пустинята и така и моят главен герой от книгата ми „Африка в моето сърце” прави същото раздава, защото има достатъчно. Няколко пъти бих дигнал тост и ако наистина имаме време можем да говорим за какво ли не.

Надявам се да не съм те уморила с въпросите, защото и аз като твоя колежка-писателка, понякога се отнасям във вихъра на мечтите и фантазията в своите творби, както и в интервюто в момента.  Разкажи сега повече за това, което работиш в момента - "Игра за 66.000.000"?

Не, напротив твоите въпроси ме изпълниха много и с радост искам да им отговоря. С тях направо ме целиш в десетката и няма, как да не съм достатъчно точен в отговарянето им. Като моя колежка е много прекрасно да се разгръщаш и в мечти и да пишеш, за каквото искаш и както искаш. Играта ми е много интересна. Предната седмица/10.06.2012г./ докато отново се разхождах в гората се роди и идеята да я разпространя с такава лекота, с каквато пиша своите книги. Вървях в гората и записвах всичко, което успях да уловя като информация, която изскочи като заек на бързо и след това не се появи повече. Може и да съм бил странен за колите който минаваха покрай мен, но аз толкова бях завладян от това, че даже не съм ги отразил. Идеята ме заплени толкова, че нямах търпение да изрисувам това на скица и да го пратя на жената, която ми изработва кориците на книгите да ми го направи. Отново се появи онзи невидим паралел и сякаш се разгърна пред мен един допълнителен свят паралелен на моя. Решението сякаш беше взето преди аз да го взема, че с това ще показвам на хората, как да играят ако искат тази игра и виждайки сполучливия модел може и да пробват, а току виж и те успели да постигнат желания успех. Изготвям сега представяне на тази игра и като стана готов също ще разкажа за нея. Тя за мен е готова, но искам да я изпипам за другите хора и да е така естествена като мен и без много пудра да я поднеса на тези, който искат да я разберат и приложат. За другите нямам време.

Можеш да споделиш и пожелаеш каквото поискаш с читателите, вече не само като "милионер", а и като български писател, "разговарял лично с шейх Мансур, на по чашка кафе"?

Първо искам да кажа отново и отново, бъдете себе си, защото това е едно от най-важното нещо на този свят за душите ни. Това дали съм милионер не е чак толкова важно за мен, а за околните, след като знам, какво съм направил и как съм стигнал до тук ме прави щастлив-другото е само следствие. Аз съм писател от България-Лясковец и това, че сме се видели с шейха на по кафе не е нещо кой знае, какво за мен-но за другите... Така ми казаха и, че не мога да се срещна и със Сър Ричард Брансън/създател на конгломерат от фирми Върджин/. Знаете ли, че не слушам никого на тая земя и правя така, нещата, както ги чувствам и съм щастлив от това. За ме е удоволствие да пия кафе с приятни хора от който винаги мога да науча нещо. От такива от който няма, какво да науча просто не ми се пресичат пътищата-толкова е просто. Ето с тебе Ели, как се срещнах и ти направи няколко прекрасни интервюта с мен и с това допринесе за моето появяване пред все повече хора и аз онемях-признавам си.

 Позволявам си, да развивам интервюто и в шеги, разбира се, благородни, защото знам, че си един контактен и изключително приятен човек. Какъв съвет би дал на читателите, да бъдат контактни личности, без притеснения, без да си служат с лъжи, просто да бъдат себе си?

Отново ще спомена, че е хубаво човек да бъде себе си и без маски, който забравя да сваля щом я е ползвал веднъж. Преструването не помага в добрите отношения. Аз не винаги съм по шегите и по някога наистина не разбирам от тях, особено ако мисля по някоя моя тема, как да създам. Може и да сме различни като полове, но сме свързани един друг. Слушайте повече сърцето си от колкото разума…Той търси логика, а сърцето не.

 Забравих да попитам заето ли ти е сърцето ти?

Да заето е от една прекрасна жена със сини очи. На нея дължа много за последните две години от своя живот. Никой не е успял до сега да ме впечатли с нищо, но тя направо ми разтегна това понятие и ми даде това, което никой друг не успя. Никой не можа да ме оцени докато бях бедно момче, а тя направо се впусна към мен като ураган. Благодаря и винаги и във всеки удобен миг и засвидетелствам любовта си защото: „Зад всеки успял мъж стои една прекрасна жена”. Благодарение на нея написах и 14-тата си книга „Бат Ям”– Момичето на Морето.

Интервюто взе: Ели Зарева