Първата кожена топка...

“Смисълът на живота не е да се оплакваш от това, което ти се случва, а какви действия предприемаш, когато нещо ти се случи.”

Днес 23.01.2014г. отново имахме рядката възможност да ни се пресекат пътищата с Мишо Михайлов и пихме кафе на Prity sport. Времето от 8:25 до 12:00 не го усетихме докато бяхме с него.

В мигът когато седнахме отново се потопихме в разказаните истории, които все още Държат интереса му и заедно с разказването ни държат нащрек и нас.

Разказа за покойния проф.Райчо Петров(от Сливовица) преминал през хиляди препятствия и стигнал до едно от най-високите далечини на Световната борба. Да той е бил професор по Борба и преподавател в НСА. Неговите стратегии и методика на преподаване и работа се тачат от всички докоснали се до неговите дълбоки методически познания.

След това разказа за Вальо Михов и за неговата страст футбола. В мигът когато заговори за времето когато за първи път е видял парцалена топка, после кожена погледът ми става Слънчев и грее.

Аз, Румен и Никито стояхме като малки деца пред един изключителен

разказвач на истории. Истории пълни с любов към пътя на едно сърце влюбено в спорта, движението и живота...

Показа своята книга „Хроника 9 века  от крепостта Ряховец до днешна Горна Оряховица“, която е писал заедно с покойния вече Владимир Давидов(скоро бяхме на помен 1 година от кончината му). Освен това Не скри, че е иска някой да направи така, че тази книга да я има и след като него вече може да го няма, но...

„Българина всичко знае, но нищо не прави“

                                                                           Мишо Михайлов      

Един достоен живот-живот на краевед!

Владимир Давидов е роден в Горна Оряховица на трети март 1925г. В семейно положение с осем деца. На 14.01.2013г - почина.

Владимир Давидов(1925-2013)

Образование:полукласическа гимназия в родния му град(1944г.), Икономика на промишлеността – в Икономическия институт „Д.Ценов“ – Свищов(1967г.), Организация и управление на производството – Велико Търново(1970г.), Административно и наказателно право – ВТУ Велико Търново(1976г.).

Обществена дейност: Близо 70-сет години е летописец на своето време и развитието на родния му град с перо, фотоапарат, кино и видеокамера. Автор е на 188 публицистични материали-поместени в местния печат, радио и телевизионни предавания и интервюта, 43 бр. телевизионни  кинофилми с документална хроника на събитията от последните 40-сет години на XX век. За активната му читалищна дейност и като изявен фото и кино творец -документалист е награден с грамота и сребърна значка като Отличник на Комитета по култура при Министерски съвет(1969г.). Не напразно журналистите-вестникари и телевизионери  го нарекоха ЖИВАТА ИСТОРИЯ НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА/в-к Борба, бр.139 от 1996г./. В регионалния и местен печат има 106 отзива за неговата дейност като творец, публицист, хроникьор и активен дарител. При това е редактирал заводски вестник „Промишлено дело“ в продължение на 20-сет години, 5 години е редактор на списание „Горна Оряховица от вчера и днес“, 3 години е редактор и издател на училищен вестник „Задружен екип“ при НУ "Цани Гинчев".

Владимир Давидов се изявява като активен дарител на музеите в Горна Оряховица, Велико Търново, Елена, и Лясковец, както и на училища и читалища в района, вкл. и стипендия за четири години на трима отличници в ТЕТ „Ломоносов“/сега ПГЕЕ/в града. Редовно подпомага парично парично Детски селища „Киндердорф“  в гр.Трявна и с.Дрен. За дарителските си акции има 106 дарителски свидетелства и протоколи за общо подарени 5397 единици музейни експонати. Според специалисти само даренията му в Градския исторически музей в Горна Оряховица са достатъчни за уреждане на един средно голям музей, тъй като сред тях са 216 старинни исторически  и научни книги, 386 старинни битови предмета, стари монети, стари оръжия, около 4300 документални снимки, 20-сет авторски студии и книги за краеведическите му издирвания и спомени за събития през последните  два века, вкл. и биографии на забележителни личности от историята на града.

Написал биографиите на: Капитан Димитър Списаревски – „Живата турпила“ – летецът, свалил с пряк удар американска „летяща крепост“(1944г.), Александър Димитров – „желязната ръка“ – сподвижник на Александър Стамболийски(1947г.), инж.Венцислав Давидов – загинал при земетресението в Свищов(1977г.), архитект Петко Иванов Момчилов(2001г.), учителят Стоян Георгиев – „Пирата“(2001г.), журналиста Михаил Михайлов(2001г.), спасителката на Горна Оряховица Елена Грънчарова(2001г.), писателя Звезделин Цонев(2003г), акушерката Пенка Атанас-Нейкова(2003г.), генерал-майор Иван Христов Сапунджиев – бивш началник на Военното училище в София(2007г.), героят на Вазовата поема „Възпоминание за Бата“ – Иван Ганев Тодоров –Иванчо, който е казал: От батак съм, чичо! Ти знаеш ли къде е Батак?“…(2007г.).

Студии и книги с краеведическо съдържание, написани от Давидов:

1.История на фотографията и киното в Г.Оряховица през XIX и XX век(1986г.).

2.Пазарите в Горна Оряховица XIX – XX век.(1986г.).

3.Дарителството в Горна Оряховица 0т 1530г. до 1987г.

4.Икономическа история на Промишления комбинат за услуги „Раховец“(1988г.).

5.Бит,празници и обичаи на горнооряховчани през XIX и XX в.(1988г.).

6.История на БЗНС в Горна Оряховица околността(1990г.).

7.Църквите на Горна Оряховица от възникването им(1991г.).

8.Началото на обществения транспорт в Горна Оряховица(1996г).

9.Хроника 9 Века от Ряхова крепост до днешна Горна Оряховица(2001г.) в съавторство с Михаил Михайлов, претърпяла две издания.

10.Родословие на фамилията Бурови в схеми и кратки биографии(2002г.) - в трикратно издание.

11.Антология Песни и стихове за Горна Оряховица от горнооряховски поети(2002г.) в съставителство с Михаил Михайлов.

12.Бомби падат над България по времето на II – та световна война 1941 – 1945г.(2005г.).

13.Дарителство за образование в Лясковец(2006г.).

14.Хубаво си е наше,Горско Ново село – история(2006г.).

15.История на образованието в Лясковец – 190 години от първото килийно училище в махала „Св.Атанасий“ и 100 години от Буровото училище – днес Цани Гинчев - I - ва част(2007г.).

16.История на с.Джулюница(2007г.).

Обществено признание: ЗА СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС В КУЛТУРАТА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА Давидов получи признание от Общинския съвет на града през 2000-та година заедно със съответния плакет.

За цялостното му творчество  в продължение на 62 години и по случай 80-сет годишнината му-Давидов е удостоен за Почетен гражданин на Горна Оряховица/протокол №43/18.V.2006г./.

Девизът на Давидов: Думите отлитат-писаното остава! Нито ден без написан ред! Не се отказвам от нито една дума-написана от мен!

VERBA VOLANT – SCRIPTA MANENT!
Думите отлитат-писаното остава!

Това е нещо като написана биография на Владимир Давидов от скъпия му приятел  Михаил Михайлов и присъства във всичките му книги.

А аз Христо от Лясковец съм един от малкото хора докоснали се до него приживе и възприели идеите му в тяхната цялост и създадох приемственост която никой друг не е заслужил от него по такъв прекрасен начин. За мен бе чест да се докосна до такъв велик  човек... и сега те първа ще пиша за него...по един различен и достоен начин...

                                                                                                                                      почивай в мир...

Какво са всички значки и медали закичени на един човек след като е лишен от човещина и желание да слуша една такава жива енциклопедия каквато е той и с това си богатство по нищо не отстъпва на жива и дишаща старопрестолна библиотека наречена с името по рождение Владимир Давидов. Поклон от мен.

                                                                                                              Христо от Лясковец

"Думите отлитат-писаното остава!"

"VERBA VOLANT – SCRIPTA MANENT!"

"Думите отлитат-писаното остава!"

Ако сте гледaли някога филма "The Opus" ще ме разберете, какво казвам сега: 
...Когато го срещнах дори не разбирах завета му. Но когато той ми предаде завета си и сподели част от достигнатото знание с мен и вкорени надеждата си за трудовете си и знаеше, че не са на вятъра. Просто с такава лекота предаде нататък, че аз дори не разбрах, как приех без дори да го мисля. Интуицията ми ми подсказваше, че това наближава, но признавам си исках да ме отмине... Но не, оказах се аз човека, който ще поема това послание и се радвам, че той избра точно мен за това като един достоен човек в мое лице! 

Няма тайни в този живот пред нас…следващата стъпка е пристигнала…и в тези стъпки има мигове на слава. Тези велики моменти са съставени от бележки, от по-малките моменти в живота ни. И най-вече бележки от други хора, който са ни отвели до нашите най-велики моменти. И когато ги намерим ще сме велики за себе си. От виждането до плана за действие ние трябва да сме благодарни, защото в този миг на среща ние получаваме най-големия  дар предназначен за нас самите, защото това променя животни завинаги.

Краят на една история рядко е нейния истински край. Всъщност понякога това е  само началото.

„Наистина ли вярваш, че можеш?“
„Да.“

"Току що пое по пътя към величието. И когато стигнеш до там(където си мечтаел) не спирай. Помни, че опусът ти не е онова, което правиш, а заветът на това, в което си се превърнал…"

Девизът на краеведа  Владимир Давидов от гр. Горна Оряховица 

"VERBA VOLANT – SCRIPTA MANENT!"
"Думите отлитат-писаното остава!"

Нито ден без написан ред!

На 17-ти септември 2012 година бях поканен от директорката на училището в което съм учил/Цани Гинчев/ и това беше до този момент най-значимото и радостно събитие за мен, като вече оценен от някого творец. Тя цени и малкото в човека. След това дойде представянето на едната ми книга в София.

с краеведа Владимир Давидов

А на 01.ноември 2012 г. получих достатъчно голяма награда от един човек, който най-малко очаквах краеведа Владимир Давидов/03.03 1925г./ от гр.Горна Оряховица. Същата година ме запозна директорката с него, защото аз дадох дума, че ще им помогна да издадат книгата посветена на великия българин Цани Гинчев/на което е кръстено и началното училище в което съм учил/, но малко се забавихме с набирането на текста на книгата му/защото той я е писал на печатаща мащина и сега на ново се пренабира, за да стане както трябва/.

Той е сметнал, че точно на 1 ноември „Денят на Будителите“ може да ми подари препис от неговата книга „Календар“, която е писал 30-сет години. Събирал неща свързани с прабългарските познания за съзвездия и зодии и т.н. Насълзиха ми се очите, защото този човек е видял в мен нещо достойно, което може само да ме радва.

Сутринта /на Архангелова задушница/трябваше да отида да се срещна с него към 10:30 часа, но колата не запали, а искахме да я караме на преглед и така се осуети срещата, и аз отидох в гората. Но при вечер се обадих отново на прекрасната и любезна директорка и тя ме заведе отново при него. Още с влизането си аз се вълнувах като малко дете, защото това е голяма чест за мен да получа лично нещо от този човек, който е жива енциклопедия и има познания от единия край на света до другия.

Малко ми е болно наистина, че сега в този миг когато го зърнах се наложи да стане от легналото си положение в което се намираше, защото бе претърпял катаклизъм в тялото си, но иначе не се предаваше. А, когато се запознах с него, не беше в това състояние… Стоях като малко дете пред една голяма катедрала в нозете му и го слушах.

Също така много се радвах, как дъщеричката на жената, която ме доведе в този дом не спираше да се радва на брадата ми. Може би искаше да я докосне, а и може би за първи път вижда по-червеникава брада на човек-не знам точно признавам си. Но и беше интересно и много и се радвах докато ушите ми не изпускаха дума от краеведа.

Поговорихме и за моите книги, но като цяло той говореше повече, защото искаше да каже, каквото има да каже, а на мен не ми оставаше нищо друго освен да слушам с притаен дъх. Оказа се също така, че жена му има рожден ден и гостуването ми стана един малък празник за мен.

А от зад на самата творба той беше написал: „На незабравимият приятел от Лясковец Христо от автора (подпис). С уважение и благодарност по случай денят на народните будители!“

"Обществената дейност на този човек е от близо 70-сет години и се е превърнал в летописец на своето време и проследява развитието на родния му град с перо, фотоапарат и камера. Автор е на 188 публицистични материали поместени  в местния и регионален печат, радио и телевизия. Разполага с 43 бр. телевизионни кинофилми с документална хроника на събитията от последните 40-сет години на XX век. Не напразно журналистите-вестникари и телевизионери го наричат Живата история на Горна Оряховица/в-к Борба, бр.139 от 1996г./

За цялото му творчество в продължение на 65 години и по случай 80-сет годишнината му  Давидов е удостоен за Почетен гражданин на гр.Горна Оряховица/протокол №43/18.V.2006г./." 

Извадка от анотацията на книгата  му „Календарът“ писана от журналиста Михаил Михайлов.

А неговият девиз е: „Думите отлитат-писаното остава! Нито ден без написан ред! Не се отказвам от нито една дума-написана от мен!

Какво са всички значки и медали закичени на един човек след като е лишен от човещина и желание да слуша една такава жива енциклопедия каквато е той и с това си богатство по нищо не отстъпва на жива и дишаща старопрестолна библиотека наречена с името по рождение Владимир Давидов. Поклон от мен.

                                                                                                      Христо от Лясковец