Пътищата към прекрасния живот

1.Основната работа  на всяко човешко същество е вътрешна работа. Всеки ден прави нещо значително, за да постигнеш повече дълбочина. За да получиш повече от този живот, който наистина искаш, първо трябва да се приближиш повече към истинската си същност.

2.Разглеждай живота си като фантастично училище за растеж. Всичко, което ти се случва, добро или лошо, ти се случва за да научиш урока, който ти е най-необходим точно в този етап на еволюцията ти като човек. Осъзнай тази истина и винаги си задавай въпроса: „Каква възможност за вътрешно развитие ми предоставя този човек или тази ситуация?“ Това е забележителен източник на вътрешен мир.

3.Бъди верен на себе си – най-добрият  живот е автентичния живот. Никога не изневерявай на себе си. Свали социалната маска и имай личната смелост да покажеш истинското си лице пред света. От това светът ще стане по-богат.

4.Помни, че получаваме толкова, колкото даваме. Външният ни живот не е нищо друго освен огледално отражение на вътрешния. Осветявай тъмната си страна. Осъзнай заблудите, ограничените представи и страховете си, които ти пречат да се развиваш, и външния ти свят ще се промени.

5.Виждаме света не такъв, какъвто е, а каквито сме ние. Знай, че истината във всяка конкретна ситуация е оцветена от твоя собствен стъклопис – от личния ти контекст. Изчисти стъклото и ще изчистиш живота си. Едва тогава ще видиш истината.

6.Живей, в сърцето си – неговата мъдрост никога не лъже. Следвай тихите съвети на сърцето си и те ще те отведат при съдбата ти.

7.Запази любопитството към живота. Отказвайки се от контрола, ще освободиш пространство за нови възможности и богатство.

8.Грижи се за себе си. Всеки ден прави нещо, за да подхранваш ума, тялото и духът си. Това са жизненоважни актове на самоуважение и любов към себе си.

9.Изграждай отношенията си с хората. Стреми се да задълбочиш връзката си с тях. Старай се повече да служиш повече безкористно на другите и по-малко да се интересуваш какво ще получиш от тях. Дошъл си на този свят, за да го направиш по-богат, и ако забравиш тази истина, предаваш себе си.

10.Остави наследство. Най-дълбокия копнеж на човешкото сърце е да живее за каузата, по-голяма от самия теб.

От книгата на Робин Шарма: "Светецът, сърфистът и корпоративният директор" / изд.Екслибрис

Притча за Дъното на Сърцето!

Разкажи ми я искам да я чуя тази притча за дъното на сърцето.

...На изток преди много хиляди години вярвали, всеки човек е Бог. Но човечеството злоупотребило със способностите си, за това върховния Бог решил да им ги отнеме. Тогава възникнал въпроса къде да скрие божествената природа – източника на всички човешки таланти, възможности и слава.

Първия съветник му казал: „Защо не изкопаеш  дълбока дупка в земята и не скриеш в нея  божествената природа?“ „Не – отговорил Бог, - рано или късно някой ще се порови достатъчно дълбоко и ще я намери“.

Тогава проговорил втория съветник: „Аз имам една идея – казал той. – Защо не поставиш източника на всички човешки  способности на върха на най-високата планина?“ Отново Бог отказал. „Не. Рано или късно някой ще се изкачи и на най-високата планина и ще я открие“.

Накрая се обади третия съветник. „Какво ще кажеш да поставиш божествената природа на дъното а най-дълбокия океан?“ Бог отговорил: „Не. Някой ще се спусне достатъчно дълбоко в океана и ще я намери“. 

После Бог помълчал, помислил, а накрая се усмихнал и казал: "Намерих решението. Ще скрия този източник на изключителна сила, величие и слава в сърцето на всеки мъж, жена и дете на планетата, защото никога няма да се сетят да погледнат там“.

от книгата на Робин Шарма: "Светецът,сърфистът и корпоративния директор"

Правила за това, как да бъдем удивителни!!!

Рискувай повече от колкото е необходимо.   

     

Робин Шарма
Научи повече от колкото е нормално.

Бъди силен.
Дишай.
Надмини себе си.
Обичай.
Води другите напред.
Говори истината.
Живей истината в която вярваш.
Смей се.
Плачи.
Бъди иноватор.
Опрости нещата.
Обожавай майсторството.
Освободи се от посредствеността.
Стреме се към гениалното.
Остани скромен.
Бъди по-учтив от колкото се очаква.
Дай повече от колкото е нужно.
Бъди страстен.
Разбий лимитите си.
Освободи се от страховете си.
Вдъхновявай другите с големината си.
Мечтай за големи постижения, но почни от малки.
Действай сега.
Промени света.

                                                                                                               Робин Шарма

Великанът и Розовата Градина..

Имало едно време в древна Индия един зъл великан, който притежавал прекрасен замък на брега на морето. Великанът дълги години се сражавал в различни войни, а през отсъствието му децата от близкото село много обичали да влизат в красивата градина и да си играят там. Един ден великанът неочаквано се върнал и ги изхвърлил. „Повече да не идвате тук!“ – изревал той и затръшнал много ядосан огромната дъбова врата. После издигнал огромна мраморна стена около градината, така, че децата да не могат да влизат.

                  Дошла зимата и станало много студено – нещо обичайно за най-северните части на Индия. Великанът си мечтаел скоро да стане пак топло. Пролетта настъпила в селцето, което под замъка на великана, но ледените пръсти на зимата отказвали да напуснат неговата градина. Един ден великанът усетил благоуханието на пролетта и почувствал топлите лъчи на слънцето през прозореца си. „Най-после пролетта се завърна!“ – извикал той и изтичал в градината. Но там го посрещнала неочаквана гледка. Кой знае как, децата от селото успели да прескочат оградата на замъка и сега си играели в градината. Тяхното присъствие преобразило мястото от зимна пустиня в пищна градина, пълна с рози, минзухари и орхидеи. Всички деца радостно се смеели и си играели, с изключение на едно. С крайчеца на окото си великанът забелязал момченце, което било много по-малко от всички други деца. Лицето му било обляно в сълзи, защото нямало сила да прескочи стената и да влезе в градината. Великанът се натъжил за момченцето и за пръв път в живота си изпитал съжаление за лошите си постъпки. „Трябва да помогна на това дете“ – казал си той и тръгнал към него. Когато другите деца видели, че великанът идва, те се уплашили до смърт и избягали от градината. Само момченцето не помръднало. „Аз ще убия великана! – извикалото с разтреперан глас. – Ще защитя нашето място за игра.“

        Великанът се приближил към детето и разтворил ръце: „Идвам като приятел – казал той. – Искам да те вдигна през стената и да ти помогна да влезеш в градината. Сега тя е твоята градина“. Момченцето, което изведнъж се превърнало в герой за останалите деца, грейнало в щастлива усмивка и дало на великана златната огърлица, която винаги носело на врата си. „Това е моят талисман – казало то, - искам да ти го дам“.

        От този ден нататък децата и великанът играели заедно в прекрасната градина. Но храброто момченце, което той обикнал най-много от всички, повече не се върнало. Минало време, великанът се разболял  и силите го напуснали. Децата продължавали да играят в градината, но великанът вече не можел да играе с тях. През тези безметежни дни той най-много от всичко си мислел за момчето.

        Един ден в средата на особено люта зима, великанът погледнал през прозореца и видял наистина вълшебна гледка: макар цялата градина да била покрита със сняг, точно в средата се издигал прекрасен розов храст, отрупан с ослепително красиви цветове. До розите стояло момченцето, което великанът толкова обичал. То се усмихвало мило. Великанът затанцувал от радост и се втурнал навън да прегърне детето. „Къде беше през всичките тези години, малки приятелю? Ужасно ми липсваше“.

       Детето мълчало замислено и после казало: „Преди много години ти ме вдигна през стената, за да вляза във вълшебната ти градина. Сега съм дошъл, за да те заведа в моята“.

       По късно децата дошли на гости на великана и го намерили да лежи безжизнен на земята, а от глава до пети бил покрит с хиляди красиви рози.

Винаги бъди смел. Не се предавай  и следвай мечтите си. Те ще те отведат при съдбата ти. Следвай съдбата си и тя ще те отведе сред чудесата на Вселената. И винаги следвай чудесата на Вселената, защото те ще те отведат в прекрасната градина, пълна с рози.

Извадка от книгата на Робин Шарма- „Монахът, който продаде своето ферари“(The Monk Who Solid His Ferari)

Щом искам…

Щом искам да съм в компанията на някой(ако е написал книга, просто вземам неговата книга)просто го каня на масата си. Както съветва Робин Шарма да използваме книгите за да  вливаме в душите си вдъхновение и  надежда. Същото се отнася и до музиката. Тя така смело съпровожда живота ми и не зависимо къде съм тя е с мен постоянно. Дали съм на кафе, релаксирам в дома, правя йога, ходя на фитнес или просто се разхождам в гората(с изключение когато слушам само птичките).

Така съзнателно дадох старт  на поканите на хора оставили и оставящи ярка  следа в света и сърцето ми, а именно: Бенжамин Франклин, Пол Маккена, Уейн Дайър, Луиз Хей, Робин Шарма, Боб Дойл, Нийл Доналд Уолш, Айенгар, Парамаханса Йогананда, Хенри Дейвид Торо, Ърл Наитингейл, Ян ван Хелсинг, Наполион Хил, Дейл Карнеги, Ричард Брансън, Джак Канфийлд, Николо Макавели, Паулу Коелю, Естер и Джери Хикс, Уолас Уоталс, Венцислав Евтимов, Христо Маджаров, Слава Севрюкова, Петър Димков, Петър Дънов, Лидия Ковачева, Владимир Давидов, Михаил Михайлов, Венцислав Кираджиев, Елка Стефанова, Валди Събев, Карунеш, Енигма, Вангелис, Майк Олдфилд, Яни, Жан Мишел Жар, Пинчето, Мария Янакиева, Дейзи Патан, Даниела Капинчева, Майк Рам, Юлиан Карабиберов, Стефан Русев, Христо Стоянов…

Така няма нужда да доказвам на никого нищо. Каня си когото искам на масата ми и така се заформя нещо много лично да не кажа свещено за мен. Искам да се потопя в познанието им и просто разгръщам страниците на творците от който искам да черпя информация. Не насилвам никого да чете, но аз се стремя да прекарвам поне  половин час всеки ден в четене на книга, списание или нещо което ме интересува. Много пъти дори така се улисвам в четене, че не разбирам времето кога минава.

В същото време от такова общуване хоризонта ми се разшири толкова много, че вече нищо не е същото.  И по този повод ето нещо истинско:

„Умът разширен от нова идея, няма никога да се свие до първоначалните си размери.“

                                                                                                          Оливър Уендъл

Аз не искам да губя онази тънка следа, която ме доведе до тук. Да наистина като дете най-малко съм очаквал да стигна до белия лист, но това не означава, че сега ще спра. Може би като дете не съм все още съзнавал(или спомнил), какво съм се споразумял преди да сляза тук на земята, но и това отмина. Вече нещата са ясни, чисти и съм щастлив от този факт. Сега изглежда от страни, че съм станал такъв какъвто винаги съм искал да стана, но не е така. Просто на по късен етап стана осъзнаването ми и слава Богу. Поех 100% отговорност на живота си след като си отговорих на следния въпрос: „Как предпочитам да  прекарам живота си – в усилия да спечеля одобрението на другите, или в съответствие с моите истини и мечти?“ Веднага след като разбрах това пратих много неща „по дяволите“  или на майната им и продължих напред.

И относно това съм взел решение да създам и оставя след себе си с нещо ценно което бурята на времето няма да може да разруши.

Седемте форми на богатството

Робин Шарма

1.Вътрешно богатство: То включва позитивна нагласа, високо самоуважение, вътрешно спокойствие и силна духовна връзка.

2.Физическо богатство: Здравето ви е вашето богатство.Какъв смисъл има да стигнете върха на кариерата си, ако междувременно се разболеете? Защо да бъдете най-добрият бизнесмен в болничното отделение? Защо да бъдете най-богатият човек в гробищата?

3.Семейно и социално богатство: Ако семейният ви живот е щастлив, ще се справите по-добре с работата си. Няма човек, който в края на живота си да съжалява, че е поставил семейството си на първо място. С това е свързано и желязното правило да изградите дълбока връзка с приятелите и близките си(включително с учителите си, с хората на които се стремите да подражавате и с доверените си съветници).

4.Професионално богатство: Да реализирате най-високия си  потенциал, като се стремите към върха на кариерата си, е невероятно важно. Постигането на величие в професията ви носи чувство на удовлетворение  от добре свършена работа. По този начин оставяте следа. Да бъде от световна класа в работата си е много полезно за самоуважението ви.

5.Финансово богатство: Да, парите са важни. Не са най-важното нещо, но са много важни. Те правят живота много по-лесен и по-хубав. Парите ви позволяват да живеете в удобен дом, да прекарвате ваканциите си в прекрасни курорти и да се грижите добре за хората, които обичате. И както казва Ивон Шуинар, основателката на компанията за къмпинг екипировка „Патагония“: „Колкото повече печеля, толкова повече мога да давам.“

6.Богатството на приключенията: За да се чувства удовлетворен, всеки от нас има нужда от малка доза мистерия в живота си. Предизвикателствата са необходими за щастието. Човешкият мозък жадува за нови неща. И тъй като по природа сме креативни, ни е нужно постоянно да създаваме нещо ново, за да изпитваме радост. Многото приключения (от запознанствата с нови хора до посещенията на нови места) са съществен елемент от истинското богатство.

7.Богатство на приноса:  Може би най-дълбокия копнеж на човешкото сърце е да живеете за нещо по-голямо от себе си. Всеки от нас копнее да бъде значим. Да внесе някаква промяна. Да знае, че светът по някакъв начин е станал по-добър, защото сме живели на тази планета.

Едни мъдри уроци от книгата на Рабин Шарма – „Наръчник по Величие“.

Разговор "без маска" с Румен Димитров

Днес в „разговор без маска” ни гостува г-н Румен Димитров. Треньор  по Таекуондо WTF – 2 дан и собственик  на „Клуб Хемус”.

г-н Румен Димитров ми е личен приятел от ученическите години. След като му дадох да прочете статията за мисис България той ме попита кои е следващия в списъка. Тогава му казах, че е той и така започнахме…

1. Как се чувстваш в момента?

Преди малко се върнах от тренировка и съм леко изморен.

2. Чувстваш ли се реализиран до момента (на  интервюто)?

Може да звучи самохвално но мисля, че до този момент от живота си аз се чувствам реализиран. Има още какво да се желае.  Харесвам една мисъл на легендарния Брус Лий: „Аз не искам да съм номер едно, но не искам и да съм втори”.

3. Как си почиваш?

Все по-малко време ми остава за почивка, но по принцип си почивам добре със спорт, колкото и странно да звучи. Обичам да тичам,  практикувам йога, плувам и не на последно място  преподаването на таекуондо в моя „клуб Хемус”. Също така добре почивам с книга в ръка и хубава музика, защото много обичам да се самообразовам.

Обичаш ли да се разхождаш сред природата?

Да обичам да се разхождам сред природата!  Това става естествено в покрайнините на лесопарка  в родния ми град Лясковец. Много често  става с теб! За читателите искам да споделя „нещо от кухнята”, а именно:  много от нещата, които ти описваш в своите книги  са се родили в нашите разговори сред природата, когато сме „атакували” не веднъж стръмния път до Петропавловския манастир и сме се  „потапяли в духа”. Както обичаш ти  да казваш „да сме онлайн”.

4. Какви книги четеш?

В момента чета библията, но иначе чета автори като  Хей, Дайър, Маккена, Кюсаки, Шарма. Обичам да чета всякаква литература: за личностно развитие, религия, исторически романи, приложна психология. Обичам книгите и когато не чета известно време се връщам към тях като нещо животоспасяващо”. От детството си съм запомнил,че: книгите са прозорец към света. Тогава ми звучеше  неразбираемо, защото бях дете, но сега разбирам смисъла на това. Знам, че те са прозореца, защото винаги когато мога го отварям.

5. Какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните дни?

Аз работя на две места. На едното съм полицай в РУ-Велико Търново. Ще разкажа за почивния ми ден, макар, че докато си почивам работя. При мен се размиват границите на работа и почивка. Когато съм в полицията  два дни работя  и два почивам. Но през двата дни докато си почивам аз работя в собствения си клуб по Таекуондо –Хемус като инструктор. Ще споделя как минава деня ми като треньор. Ставам рано към 7:00ч. След сутрешния тоалет следва проверка на електронната ми поща и ако предстои състезание имам организационна дейност. Телефонирам до Българската Таекуондо Асоциация. Организирам транспорта до даденият град или държава. Изготвям тренировъчна програма.  А ако няма състезания правим рано сутринта преход в гората с теб. Това е нашето лично време. Разговаря ме. Нахвърляме си задачите за дейностите на всеки един от нас.

6. Вярваш ли в Бог?

Да. Вярвам силно в Бог, но не в някой безличен а в Иисус Христос. Общуването ми с него чрез словото му  и чрез личните духовни преживявания ме запазват, мотивират ме, правят ме силен да вярвам в нашия спасител, че той е Пътят и Истината и Живота!

7. Доверяваш ли се на своя вътрешен глас?

Да доверявам се. Той е нашата обратна връзка с Бог. Той е тихия глас, които  едва долавяме и които често пренебрегваме. Това е гласът на сърцето. Той е различен от гласът на разума и напътства  леко, тихо, спокойно. След като се научиш да го следваш  живота ти протича по – различен начин.

8. Каква е тайната „подправка”на твоя успех?

Самодисциплина, постоянство, последователност, принципност, силна мотивация, самооценка, самоанализ. За мен лично успехът е удовлетворението от добре свършената работа,  а не общественото признание.

9. Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?

Ами ако се отнася до теб, аз те познавам като много смел. Значи отговора е да! Иначе аз не съм страшилище.

10. Какво би споделил с читателите, което те не знаят за теб?

Интересен въпрос ми задаваш. Аз съм нормален средно статистически българин. Не е хубаво сам да говоря за себе си. Нека хората преценят, какъв съм след интервюто.

11. Как се чувстваш по време на интервюто?

Действа ми като психотерапия. Като, че ли съм на изповед.

12. Какво би казал за град Лясковец, за манастира св.св.Петър и Павел, за Боянския лес, който така често обикаляме?

 Бих казал на тези хора, които не са посещавали този град да го посетят в най-скоро време. Това е град с богата история, култура и бит. Това е един кът в България, които носи своята самобитност. Града се образувал от начало като махали около 5-те църкви (по информация на други автори). А манастира се е извисил като орлица над града и ни пази. Покровителства ни. Това е нашият роден град в който израснахме с теб. А в Боянския лес открихме много истини за живота, за себе си, за Бог и това стана „уж случайно”.

13. Помниш ли как се запознахме?

Ами да ти кажа не помня кога и как се запознахме. Минаха много години. Имам чувството, че се познаваме „от векове” с теб.

14. Как се чувстваш когато можеш да помогнеш на някого когато те помоли?

Въпросът  е с много насоки. Аз го разбирам по няколко начина, винаги съм искал да помагам на хората и мисля, че се справям до някъде с това. Това си личи в дейността ми като треньор, на не едно поколение  деца. Да израснат честни, почтени, отговорни хора. За мене е важно когато човек помага да не го прави лицемерно (с цел) или да получи признание за това.

15. За хармонията в живота нужно ли е отношение, комуникация и добра дума?

Това е акт на сърцето. Без доброто  и чисто отношение не може. Колкото и да е богат, беден или известен човек той се нуждае от човешко отношение. Добрата дума може да създаде мост на приятелство, да въздигне човека, да го мотивира за живот. Тук ще спомена една мисъл на Чък Норис: Ако не можеш да кажеш нещо хубаво на някой то по-добре не му казвай нищо!

Много пъти съм се замислял, че именно това липсва в съвременния забързан свят. Едно толкова просто човешко отношение.

 16. Липсва ли ти масажа, като услуга?

 Липсва ми, защото скоро не си ми правил.

17. Какво мислиш за вярата?

Това ми е „болна тема”. Мисля, че може цяла книга да се напише за вярата. Всеки казва, че вярва в нещо, в Бог, във Вселенския разум, в доброто. Аз мисля, че всеки трябва да се замисли в какво вярва? Вярвам единствено в Иисус Христос, в светата Троица. Без вяра човека  се превръща в скот. Това е разликата между човека и животното. Само човека  има стремеж към познаване на Бог. Вярата ни е запазила нас българите като нация, култура. Тя е преплетена в нашия бит, обичай, език. Болно ми, че днес да се наречеш вярващ е равностойно да ти кажат, че си смахнат. Аз самият съм потърпевш от такова отношение. Когато започнах преди години да чета библията за първи път моите  родители ме сметнаха за сектант. Което не е истина, вярата ми ме запази такъв какъвто съм и ми помогна да посрещна предизвикателството на живота по-лесно.

18. Какво ще кажеш за творчеството ми, след като си единствения толкова близо до него. От къде идва всичко това?

Може ли ако ми разрешиш да споделя някой неща публично?

Имаш моето разрешение.

Приятелството ни протича по един много интересен начин. Минаха „някакви си 20 години” както обичаме да се шегуваме. Тренирахме заедно през далечната 1994г. Тогава започна един етап от нашето развитие за „нещата от живота”. Започнаха тренировките по йога, книгите за източни бойни изкуства, религия. Това несъмнено доведе до твоето отношение към живота ти да се промениш,  „врежеш в себе си” и  да пресъздадеш това което изпита сам. Така годините течаха, живота ни отдалечи за определено време, после пак ни събра, но през цялото време не спряхме да четем, да се образоваме, да търсим истината за живота, Бог. Мисля, че това ти даде тласък да се проявиш като писател. Според мен творчеството ти  не е плод на болно въображение, както някои биха си помислили, то е плод на една търсеща душа която има знания „от вековете”. Както аз обичам да ти казвам, ще бъдеш  новия Коелю само, че Христоелю (в Бг. ) вариант.

19. В края на интервюто без маска, какво ще свалиш от теб за да покажеш кои си всъщност?

Аз никога не слагам маска. Не обичам двуличието. Аз съм си аз.

20. Какво ще  ми пожелаеш за  книгата Клиент №1/опасна близост/?

Пожелава ти някой да напише книга за теб, че си „писател №1”.

 21. Какво си пожелаваш за дългоочакваната 2011г?

 Да ти кажа честно написах в навечерието на нова година един списък с нещата, които искам да постигна през 2011г. Но както казват на изток, че човек страда, защото има желания. Аз се задоволявам с малкото, което ми дава живота, а всяко по-голямо нещо е добре дошло.

22. За мен беше удоволствие да взема интервю от теб приятелю?

Удоволствието е взаимно. Това беше един откровен разговор между приятели.

Интервюто взе Христо от Лясковец – писател на 13.01.2011г.