Благодаря ви, че не отвърнахте
на чувствата ми макар и толкова горещи и истински, защото бях още дете. И
най-вероятно сте си помисли ли, че едно дете не може да разбира от чувства или
да ги изразява, защото може би вие ги разбирате повече тези неща. Благодаря ви
от сърце!
1.Още като дете направо изгарях
да видя на майка една колежка в автобуса докато пътувах за училище(не крия, че
беше така). Всеки ден я гледах и се
питах, как може да е толкова красива една жена като тази…
2.Харесах едната сестра на
трениращо с нас момиче и така отидох в тях за първи път. Държаха я като стайно
цвете, а аз исках да мога да излизам с нея. Ученик и трениращ исках да бъда под
звездите с нея, но не се получи. Майка и ми каза да не я притеснявам повече, защото
била обещана на друг вече…А след време се оказа, че същата ме
извика да лекувам краката и гърба…
3.Като влязох в онази младежка
възраст се увлякох по едно прекрасно момиче, което наистина ме заплени, но се
оказа по-късно, че е дъщеря на моя курсов(Бог да го прости). С нея единствено
си писахме в казармата и заради нея правих много клякания и лицеви опори заради чертичките от зад на
плика. Но и да си призная, че тя беше единствения човек когото не можех да погледна по улиците в
града, а толкова много я харесвах. Не мога да кажа, че не се притеснявах. А тук
пък трябваше да внимавам какво пиша, защото майка и четяла писмата и.
4.След казармата и желанието ми
да се преборя с целия свят се устремих към едно момиче, с което тренирахме
заедно бойни изкуства, но тогава не съм я поглеждал като момиче, а като дете.
Тя беше с по-висока степен от мен, но и по-малка на години. Крехка и малка беше
тя, но сякаш нещо се уплаши от мен и така дори не ме поздравява от тогава.
Майка и не ме харесваше, но от нямай и си на къде ме поздравяваше. Плаках 4-5
часа и тогава за първи път пих уиски с прясно мляко и го кръсти „Пиене“. Заради
чувствата си към нея не заминах за Дубай.
5.Докато преподавах йога се
влюбих в едната си ученичка, която беше още ученичка в училище. Така заедно се
устремихме към висините на страстта, но наистина ни беше хубаво заедно. С нея
поставих любовен рекорд за мен и така си помислих, че ще продължи. Майка и също
не ме харесваше въпреки, че се правеше на артистка и се усмихваше. Всичко
свърши доста грозно, но аз все пак и помогнах да не потъне,а да си остане
човек.
6.Тя беше не чак толкова
красива, но все пак изпълняваше моите желания след като се угасяха лампите. И
тя крехка и страстна макар от начало да си мислих, че е пълно дърво. Но с
времето ползвах нейните услуги известно време и така сякаш се опознахме. Да не
крия тя беше професионалистка и с това си изкарваше хляба.
7.Една единствена още на първа
среща ме зацелува и ме искаше веднага в обятията си, а дори не знам за къде
бързаше. Така месеци наред докато бях фитнес-инструктор пробвахме всички уреди
дали носят на любов, но тя сбърка като ме подцени и поиска от една волна птица
да пусна котва.
7.Ако еротичния масаж с
Клиент №1 се брои за нещо да то е факт в живота ми. Така се бях увлякъл по нея,
но бях само изпълнител, защото не исках да развалям нищо създадено от нея.
Нямах това за цел.
8.Така се появи и „Момичето на Морето“ от едноименната ми книга за Израел и Лясковец. Една уж случайна среща
се пренесе през времето и стигна до една жива нощ изпълнена с много любов. Но
аз за пореден път повярвах на чувствата си и бях подведен от тях, защото жената
се омъжи пред очите ми в чуждата страна а уж ме обичала. Каква обич, каква
любов, какви спомени. Исках да избягам от себе си, защото това беше
най-трудната за времето си изстрадала любов. Идентифицирах се с Хемингуей и
неговата любов, защото и той е преживял силна любов, но все пак е продължил
напред. Изживях освобождение от тази любов благодарение на една песен на Хулио
Иглесиас – „Заради любовта на една жена“. Само, че не си струва да си прекъсвам
живота заради жена. Но ми беше достатъчно да изживея „изтръгването“ на книгата
от душата ми. Но най-много обичам да ме правят на глупак и да ме лъжат. Обичам
те, но ще живея с друг. Е, ок. И майка и възропта тогава, като разбра, че тя се
е срещнала с някой си непознат от Лясковец.
9.Минаха месеци от как се появи
онова усещане за искам да създам цялостност и завършеност на един цикъл от
живота ми. Погледнах я в очите и разбрах, че тя може да е човека появяващ ми се
в сънищата с русата ми дъщеря. Приех веднага и нейното дете, но всичко беше
само красиво. Аз съм горещ човек и не понасям някой да ми се държи
студено-просто го изгонвам от живота си, ако ще и „сърцето ми да страда“. Обичам
страстта във всичките и форми, но да ме баламосват няма да стане. И се наложи
да си тръгна, защото и при веднъж седмично ми изтъкнаха, че съм „я задушавал“.
Е, няма да се натискам. Поисках ръката и първо от майка и, но това остана в
историята като само сюжет за книга. Не пожелах да бъда само играчка в ръцете и
и да чакам чувствата да се събуждат в нея. Не нямам такова време. Чух също
така, сметкаджийски въпрос от типа на: Ти как си мислиш, че ще се издържаме с
твоите „книги“? Аз никъде не бях споменал, че дори ми е трудно да я посещавам в
съседния град, а чух и това. Не и се сърдя за нищо…просто изпълних обещанието
си за коледа да занеса подаръците на малкото и детенце. Спазих го и всичко
остана в старата 2012г. Този път ще кажа, че майката тук ме прегръщаше и научих
много красиви неща за приготвянето на храната. Евала на мамчето и да е жива и
здрава още дълги години.
Така искам да благодаря на
всички тогавашни момичета, а сега жени, че ме отхвърлиха…Тогава си мислих, че
няма да мога да живея без тях а от тогава до сега изтече толкова много вода, че
благодаря за всичко. С времето осъзнах, колко много сте ми дали с вашия отказ-защото
сте ми помогнали да разбера, че не ме заслужавате, не аз вас…вие мен.
Благодаря, че се научих да не
вярвам на сърцето си, защото и то като разума подлага на сметка…ако бъда „с
тази ще съм щастливец“ е нищо подобно. От тогава следвам само интуицията си,
която няма капчица корист и е центрирания път от който всички се
нуждаем-крещящо. Едните се омъжиха и ядяха бой, чупили са им чаши в главите, а
за любов надали са си говорили.И това сякаш
е нещо нормално „за едно семейство“. Както и да е! Пиша това, защото съм
„о“свободен завинаги от вас като хора, който съм извикал в живота си, и съм
искал да бъда поне 1% в живота ви, но съм разбрал, че вие не можете да „о“цените
такива като мен.
Не съм кой знае колко марково
цвете за мирис, защото съм достатъчно строг и дързък в живота си по-принцип и
евала не давам никому. Аз не съм искал да ме разбирате погрешно като съм с вас,
че ще ви толерирам или т.н. Не вече не!
Благодаря ви момичета от сърце…Обичал съм и пак ще обичам…
