Приятна изненада от Slides.BG

Днес е вторник 19.02.2012г. Тъкмо завърших една статия за книга, която прочетох, която направо ме преобрази и чух татко да се провиква назовавайки името ми: Христо-о-о-о.

Веднага тръгнах към вратата защото вече знаех, че това е пощальонката която носи плика пълен с изненади за мен от един прекрасен човек. Той сам ме извести, че нещо е решил да направи за мен и го прави(вече за втори път).

Разменихме си няколко думи с пощальонката и след като се разписах за пратката нямах търпение вътре да видя, какво е. Снимах се с плика преди да го отворя. А след като го отворих направо ахнах. Този човек ми подарява книгата на Сър Ричард Брансън: Майната му! Да го направим!  Снимах се и с книгата-подарък(защото сега чрез тази статия ще му върна благодарствения жест).

Онемях! Веднага се изхилих гласно, защото такова нещо не беше се случвало. Да периодично получавам от някъде си книги с подател или без, но това беше върха. Ако беше до мен бих искал да го прегърна и извикам пред целия свят: Благодаря ти, приятелю! По едно време се усетих(сам), че се радвам като малко дете на тази книга. Хах! Велик момент.

Но както винаги съзнанието ми веднага сканира и ми припомни няколко кадъра във връзка с този Дар.

Единият е, че на представянето си в София на книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели“ говорих именно, как точно този цитат на Ричард Брансън ме е съхранил да не се откажа и да продължа напред. Само аз малко си го изопачих и наистина теглих „доста“ майни на много хора казващи ми, че не мога да  постигна това или онова. А още повече, че кой ще ми чете книгите. Е, явно си мислеха, че съм поредния пишещ и първия заблудил се, че ще мога да излаза от рамките на „позволенията от тях“. На всички не вярващи-прочетете цитата отново и отново.

Вторият е, че от две години още повече в полезрението ми попадат статии и материали за Ричард Брансън и аз много им се радвам. Която радост довя от дълбините ми желание да му напиша писмо. Дадох да ми го преведат и му го пратих в „Twutter“ и „Google +“ в профилите му. Благодарих му в писмото си и наистина му споменах, че искам да пия кафе с него и да мога да си говорим за Океана, Пустинята и много неща свързани с Върджин(Virgin)-компанията му.

Третият е, че Майк Рам ме помоли след като чу, по време на представянето на книгата ми, че говоря за него да напиша материал и да опиша, как стигнах до тук. Няколко дена след като преживях първото си представяне и вече завърнал се в родния град живота продължи и аз написах материала описващ какво направих под наслов: Майната му! Да го направим!

Четвъртият е, че публикувах писмото си в Slides.bg където се намират няколко мои книги напълно свободно. А там се чувствам наистина един ценен клиент, където неистина ме ценят, уважават и това ме изпълва с радост в сърцето. А собственика на тази „облачна услуга“ Любо Стоянов се оказа мой фен. И както аз се вдъхновявам от него, така  и той се вдъхновява от това, което пиша и постигам. Хах! Интересно стана тук-признавам си. Не съм очаквал толкова сладък жест, и създаващ топла вълна на радост, която ме обзе в мига когато съзрях книгата и заглавието и: Майната му! Да го направим!

Отложих закупуването на книгата, защото нещо друго измести за кратко фокуса, но не съм се отказал от нея. Така днес получих този дар и тъкмо приключих с наистина важна за мен книга, веднага се заемам с подаръка.

Първото което съзрях от книгата е: „Да живееш винаги в бъдещето може да те забави, точно(толкова) както и да гледаш назад.(стр.77 от книгата)…сякаш имах нужда от точно този ред на мисли…Благодаря ти!

Ще завърша с Благодарност от мен и цитат придружен към книгата:

„С най-добро пожелания за нашия приятел Христо от Лясковец!
Очакваме следващите ти творби изпълнени с чар, любопитство и позитивизъм! Не спирай да ни вдъхновяваш!“

                                                                                                         от екипа на Slides.bg

Дори думите на един писател са малко, когато сърцето се радва…

A personal letter especially for Sir Richard Branson!

Greetings,Mr.Branson. I'm Christo from Lyaskovets, Bulgaria. I'm a writer, but not from those writers, who are mediocre and we have them on every corner as pubs, but from others –the vanishing type.

I write you this letter for two reasons:

1. To thank you that we have you there on this earth, that you’ve gained so many things, with which you gave yourself a personal freedom, and because of your respect for every living part of this world.

Sir Richard Branson

2. The second reason is that for me you are a kind informal mentor, but you even do not know that, and because few years ago I’ve red that when you didn’t like the comfort in the airbus, you’ve made your own air company.

Every time I find something, written from you, I read it in the same minute, because I receive a pure wisdom from your words. I am in a strange situation. I am 33, I’ve already wrote 20 books and still keep writing. Some of my books are translated in English and Italian. The reason, for which I write you is, that on the presentation of my book “Christo from Lyaskovets and friends” one very nice person – Mr.Mike Ram, after hearing all that I’ve gone trough to reach this moment, said that I have to write something about it all, and the headline have to be just like the name of your book – “Screw it, Let’s do it!” I always say that I learn from you how to keep on going and not to give away, and in fact I have a dream – to have a chance to drink a coffee with you, to have a chance to talk with you about the sharks in the ocean, about the sand in Sahara, about the palms in Hawaii and about you comfortable jets…. In fact I want to know that it all is possible like the beginning and the end of every new day. If some day you have a chance to come to Lyaskovets, I will meet you heartily and will give you like a present a nice walk trough our forest, to have a nice memory from your being there.

“Screw it, Let’s do it!”

Some days ago I’ve red a story about you and a woman, who wanted to wear your shoes. I do not want that, I want just to drink a coffee with you and to talk with you. I do not know English at all, but I know the language of the Heart, for which I’ve red in “The Alchemist” of Paulo Coelho.

I do not know what you will do with my letter, but I thank you that I have you in my life. Now with a help of a friend, who translated this letter, I have a chance to send it to you.

I wanna thank God for the chance to present in you brilliant life with this letter ever for a moment.

With all my respect: Christo from Lyaskovets /ico.ice@abv.bg/

Лично писмо до сър Ричард Брансън!

Здравейте г-н Брансън. Аз съм Христо от Лясковец-България. Писател съм, но не от онези писатели дето са посредствените и ги има на всеки ъгъл като кръчмите, а друг вид-изчезващ.

Лично писмо до сър Ричард Брансън

Пиша ви това писмо, по две причини:

1.Да ви благодаря, че ви има и, че сте постигнали толкова много неща с които сте си създали личната свобода и уважавате всичко живо по тази земя.

2.А за мен вие сте един неформален мой ментор, а дори не знаете това. Преди много години когато прочетох, че не ви е харесало удобството в полета, сте решили да създадете своята авио-компания Върджин.

От където и да ми попадне нещо свързано с вас аз винаги намирам време да го прочета, защото знам, че то е истинско и ме дарява с истинска и жива мъдрост. Оказах се в една интересна ситуация. На 33 години съм и съм написал 20-сет книги, а продължавам да пиша. Имам вече книги преведени и на английски, италиански и т.н. И повода по който ви пиша е следния: На едното ми представяне на едната ми книга „Христо от Лясковец и Приятели“ един прекрасен човек Майк Рам след като чу през какво съм минал за да стигна до тук ме помоли да напиша нещо по този въпрос под наслов както се казва вашата книга: „Майната му! Ще го направя!“. Аз разказвам, че от вас се уча да не се отказвам и да продължавам напред. И накрая след като всички разбраха, че съм  ваш голям фен, им заявих с радост в сърцето, че наистина бих искал да мога да пия кафе с вас и да поговорим за акулите в Океана, за пясъка в Сахара, за палмите в Хавайте и за удобните ви самолети…За да разбера за себе си, че това е възможно точно толкова, колкото изгрева и залеза на Слънцето всеки ден. И ако някога имате път на сам ще се радвам да ви посрещна скромно и да ви покажа природата в моя град-Лясковец…и да ви съпроводя на една разходка в гората просто така за спомен.

На скоро ми попадна един материал за вас, как една жена поискала да носи вашите обувки. Макар да ми стана интересно, аз вече бях си изяснил в съзнанието, желанието си да пия кафе с вас и да си поговорим. Аз не знам английски, но, познавам езика на сърцето, който Пауло Коелю описва в книгата си „Алхимикът“…

Каквото и да направите относно писмото ми аз ви благодаря, че ви има. Щастлив от факта, и благодарение на преводачката Даниела Капинчева се сбъдна моята мечта от 3-4 години…да ви пиша.

Благодаря на Бог, че имам възможността да присъствам макар и за миг във вашия динамичен живот чрез това писмо.

Благодаря ви. С уважение Христо от Лясковец-19.01.2013г. сутринта.

„Да откраднеш на дядо си молива“

Днес 10.01.2013 година отново ходихме с моя приятел в гората/около манастирът св.св.Петър и Павел/ за да се разходим и да разговаряме на спокойствие сред природата. На връщане по пътя ни станахме свидетели и помощници на един човек, който се беше усукал с колата си. Явно бяха тръгнали семейно да се разходят и пързалят с шейната си, но не стана така. И понеже ни бяха по път се притекохме на помощ. Помогнахме на човека и така си продължихме по пътя си. Но докато върви ме говорихме за случилото се и просто не сме безсърдечни за да зарежем така човека и да не му помогнем.

След това отидохме в кафе „Тиролиа“ да пием кафе както обикновено и аз взех сп.Мениджър и докато го разлиствах попаднах на страницата където бяха поместили златните уроци на сър Ричард Брансън ето цитата:

„Успехът в бизнеса няма нищо общо с печалбите. Те са необходими, за да се инвестират в следващия проект-да се платят сметки, да се върнат вложенията на инвеститорите и да се възнаградят хората и усърдния им труд. Нищо повече. Истината е, че в бизнеса парите са като течаща вода. В един сезон може да са пълноводен поток, но в друг може да се наложи да инвестираш, за да поддържаш предприятието си живо, или да изчезнеш за една нощ.“

                                       /сп. Мениджър. бр.№2 февруари 2012г./

Този човек дори не знае, че аз жадувам за неговите стъпки, защото ценя дълбоко свободолюбивия  и творчески дух с който е дарен и макар и да не знам за всички препятствия през които е минал, аз чета всичко по пътя ми свързано с него.

Така си спомних, как съм крадял на няколко пъти моливите на дядо си, за да мога да пиша нещо, защото нямах възможност да си купя дори молив. Виждах, как той го „плюмчи“ химическия молив и така записваше, каквото искаше да остави с него следа. Беше ми странно признавам си, но докато не пробвах  и видях, че молива не пише без да бъде намокрен. Ха-казах си аз, това е нещо велико като похват и аз така научих нещо ново.

След това предната година 2012 година на първото ми представяне на едната ми книга в София-България бях помолен от Майк Рам/прекрасен човек, лектор, блогър и гост автор в книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели“/да разкажа за своите премеждия докато стигна до тук "относно писането" си. И за отказите на всички издатели, печатари и др. Разказа е под наслов: „Майната му! Ще гонаправя“. Тъкмо подходящо заглавие да разкажа за случая си. Направих го тук.

Този човек ми е станал такъв наставник и наистина се появява в определени моменти в живота ми и щом го съзра аз наистина се потапям в посланието му, защото макар и малкото което достига до мен то е значително.

"Усъвършенствай това, в което те бива и се фокусирай върху него."

                                                                       Сър Ричард Брансън

Да го направим,а?

Това е материал написан специално по молба на Майк Рам...

Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се справили?

сър Ричард Брансън

Кой страх сте преодолели? Разкажете история, в която сте победили съмненията и страховете си сте си казали точно като Ричард Брансън “Майната му! Ще го направя!” и сте направили онова, което сте си наумили. Споделете за пример, в който сте проявили решителност и сте довели някое свое намерение докрай. Какво е било усещането и какво ви спира сега да продължите напред?

…Родих се човек но станах писател. Аз съм от провинцията където да се занимаваш с нещо или да си различен не е чак толкова добре прието. Но какво от това. С каквото и да се захвана ми е все тая как съм приет-особено ако ми е приятно да го правя.

С времето се сблъсках с какви ли не издателства, който отказваха да издадат нещо мое първо, защото трябвало да бъде одобрено от комисия и чак тогава може би нещо ще последва. Омръзнаха ми тези условности и продължих да пиша. Продължих да питам книжарници и издатели все пак, какво може да се направи за да се появи книгата ми при тях. Знаете ли само условия. Ще влезе книгата ти, ако има „това/онова”  и дадеш определени бройки на по-ниска цена. А не ми казват направо да си предложа моята печалба на тях. Условности си измисляха. Нищо казах аз и продължих да пиша. Теглих им поредната майна и продължих да пиша. Казах си щом е така въпреки кадърното ми творчество един ден ще приемат моите условия иначе няма да позволя да вляза в „прашасалите” им книжарници-моите книги. Чак когато стигнах до 10-та написана книга ми се усмихна късмета и книгите ми започнаха да се отпечатват и да се продават...

повече за материала може да прочетете тук...