Притча за Дъното на Сърцето!

Разкажи ми я искам да я чуя тази притча за дъното на сърцето.

...На изток преди много хиляди години вярвали, всеки човек е Бог. Но човечеството злоупотребило със способностите си, за това върховния Бог решил да им ги отнеме. Тогава възникнал въпроса къде да скрие божествената природа – източника на всички човешки таланти, възможности и слава.

Първия съветник му казал: „Защо не изкопаеш  дълбока дупка в земята и не скриеш в нея  божествената природа?“ „Не – отговорил Бог, - рано или късно някой ще се порови достатъчно дълбоко и ще я намери“.

Тогава проговорил втория съветник: „Аз имам една идея – казал той. – Защо не поставиш източника на всички човешки  способности на върха на най-високата планина?“ Отново Бог отказал. „Не. Рано или късно някой ще се изкачи и на най-високата планина и ще я открие“.

Накрая се обади третия съветник. „Какво ще кажеш да поставиш божествената природа на дъното а най-дълбокия океан?“ Бог отговорил: „Не. Някой ще се спусне достатъчно дълбоко в океана и ще я намери“. 

После Бог помълчал, помислил, а накрая се усмихнал и казал: "Намерих решението. Ще скрия този източник на изключителна сила, величие и слава в сърцето на всеки мъж, жена и дете на планетата, защото никога няма да се сетят да погледнат там“.

от книгата на Робин Шарма: "Светецът,сърфистът и корпоративния директор"

"ОТЧЕ НАШ" ОТ АРАМЕЙСКИ

   "О, дишащ живот

Твоето Име сияе навсякъде!

Освобождава пространството

За да посее Твоето присъствие,

Представя се в Твоето въображение,

Твоето "Аз съм" сега!

Облечи Твоите желания във всякакви светлини и форми,

Покълва, чрез нас хляб и

Прозрение във всеки миг!

Развържи възлите на неуспехите, свързващи ни,

Както и ние се освобождаваме от дебелите въжета,

С които ние държим прегрешенията на другите!

Помогни ни да не забравяме нашият Източник.

Избави ни от незрялостта  ни да пребиваваме в Настоящето!

От Теб изниква

всяко

Просветление, Сила и Песен (Звук)

От среща до среща! (От век на век!)

АМИН. Нека нашите следващи действия да произлязат от тук."

Дословен превод на "ОТЧЕ НАШ":

Abwoon d'bwashmaya

Nethqadash shmakh

Teytey malkuthakh

Nehwey tzevyanach aykanna d'bwashmaya aph b'arha.

Hawvlah lachma d'sunqanan yaomana

Washboqlan khuabayn aykana daph khan shbwoqan l'khayyabayn.

Wela tahlan l'nesyuna ela patzan min bisha.

Metol dilakhie malkutha wahayla wateshbukhta l'ahlam almin.

Ameyn.

Abwoon d'bwashmaya

Съпоставен с официалният превод:

 - Abwoon се превежда, Божествен родител (плодотворна еманация на светлината).

d'bwashmaya – небе; корена shm – светлина, пламтя, божествено слово, възникващо в пространството, окончанието aya - говори за това, че това сияние възниква навсякъде, във всяка точка на  пространството.

- Nethqadash shmakh (Официалният  превод: Да  се свети името Твое!)

Дословно: Nethqadash се превежда като  очистване или  предмет за очистване на  котило на кавги (очистване на  място за нещо).

Shmakh – разпространяване  (Shm – огън) и отпускане на вътрешната суета, намиране на мира (тишината) в себе си.

Дословен превод – прочистване на пространството за Името.

- Teytey malkuthakh (Официален превод: Да дойде  Царството Твое)

Дословно: Tey превежда се,  като "ела", но двойното повторение – означава  взаимно желание (понякога – брачно ложе).

Malkuthakh традиционно превежда се,  като "царство", символически – творяща ръка, засаждане на   земята; мъдрост, изчистване на  идеала, да направи неговата личност като себе си, за да се върне у дома; ин-енергията (съзидателната) основата на огъня.

- Nehwey tzevyanach aykanna d'bwashmaya aph b'arha.(Официален превод: Да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята)

Дословен: Tzevyanach  се превежда,  като "воля", но не сила, а желание на  сърцето. Един от преводите  - естественост, произход, талант за живот.

Aykanna означава постоянство, въплатен в живот.

Aph – различни посоки.

Arha – земя, b' – означва "живея";

b'arha – съединение на формите  и енергиите, одухотворена  материя.

-  Hawvlah lachma d'sunqanan yaomana (Официален превод: Хляба наш насущный дай нам днес)

 Дословен: Hawvlah се превежда, като "даряване" (дарове на  душата и дарове в  материалното).

lachma – хляб, необходим, насъщни за  поддържане на живота, разбирането за живота (chma –  нарастващата страст, израстване, увеличение).

D'sunqanan – нужда, това, което може да се притежава, колкото мога да нося;

yaomana – необходимото за  поддържане на  духа, жизнена сила.

- Washboqlan khuabayn aykana daph khan shbwoqan l'khayyabayn.

(Официален превод: И прости нам дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници)

Дословен: Khuabayn се перевежда, като "дългове", вътрешната натрупана енергия, разрушаваща ни; в някои текстове вместо khuabayn е wakhtahayn, което се превежда, като неосъществена надежда.

Aykana – освобождаване  ( с пасивни доброволни действия).

- Wela tahlan l'nesyuna  (Официалния превод: И не веди нас в изкушение)

Дословен: Wela tahlan се превежда, като "не позволявай да влизаме";

l'nesyuna – илюзия, тревога колебания, груба материя; символически превод – блуждаещ разум.

- ela patzan min bisha.(Официален превод: но избави нас от лукавого)

Дословен: Ela – незрялост (недоразвитост); символичен превод – неподходящи действия.

Patzan – развърже, да даде свобода;

min bisha – от злото

-  Metol dilakhie malkutha wahayla wateshbukhta l'ahlam almin.(Официален превод: Защото Твое е Царството и силата и славата во веки.)

Дословен: Metol dilakhie се превежда, като идея за притежание на нещо, което, дава плодове (разорана земя);

malkutha – царство,  символичен превод – «Аз съм» «Аз мога» «Аз съм в състояние» ;

wahayla – понятие за жизнена сила, енергийна  настройка в унисон с  поддържащият огън;

wateshbukhta – слава, хармония, Божествена сила, символичен превод – поддържащ огън;

l'ahlam almin – от века на век.

 -  Ameyn. (Официален превод: Амин!.)

Ameyn – проявление на  воля, утвърждаване, дава се клетва. Дава сила на сътвореното.

Преди 20г.

"За да израсне достатъчно силно, всяко същество трябва да бъде малко самотно."

                                                                                                                 Павел Вежинов

Преди 20г. напук на всички и всичко много неща се случиха.

          Хиляди мигове на изпитания в моя живот и съвсем малка част от тях съм

От тук Тръгна Всичко за мен!

успял да проумея още от първия миг на сътресение. Случваха се събития, защото аз не бях дете в калъп. Вярно сперма ме създаде, но ме оформи времето. Много неща в този свят ме чакаха буквално да се появя, за да ми бъдат вменявани като: страх, вина, злоба, омраза, пошлост и купища помия.

Времето от първата ми глътка въздух на 28.11.1979г. до 1994г. мина като бледен спомен. Личната самооценка по десетобалната система беше едва 2. Желанието ми за живот беше снижено до „0“. Хилядите часове в крачене и търсене бяха сковани от страх, от провал, нереализация и натрапчиви мисли. И хиляди пъти съм си задавал въпроса защо те могат, а аз не? Кой и къде ми е казал, че аз не мога да постигна нещо, каквото и да било в този или в който и да било живот?

Години, дни, часове изнизани и пропилени в страх. Страх натъпкан ми от нереализирани семейни души. Но мисля, че Повика на Вечността си ме извика. Напомни ми кой съм, какъв съм и защо съм тук. През 1994г. на скалите с изглед към Еленския балкан(посока югоизток) се случи нещо, което обозначи личната ми ера и влизането ми по-духовната пътека. Тогава не бях сам, а с моя приятел от дете. Заедно с него видяхме „Нещо“, което 20 години след това не видяхме нито веднъж. Това някак беляза пътя на невидимото и необозримото в моя свят и така от този миг нищо не е същото. Изплува всичко. Рисуване, писане, спортуване, четене на (хартиени) книги и търсене на контакт с природата всеки миг.  Тогава чух нещо потресаващо: „При наличие на живи родители кого жалееш на този манастир дето ходиш?“ Бях като попарен, та аз не ходех дори до него, а около него!!! През годините за себе си чувах какво ли не, но това не ме спря дори за миг да продължа до тук.

Бях едновременно и Сам и Самотен. Чувствах се странно в кожата си години

наред. Не знаех дълго време защо съм Тук и какво ми бе отредено да направя. Така всичко си дойде на мястото, когато разбрах, че няма как да бъда Сам, защото Бог живее в Мен.  Самотен мога да бъда, защото не търся ничия компания всеки път. С времето разбрах, че нямам нужда от компания или среда за „да вирея“, защото не съм стайно цвете, което да местят от стая в стая. Осъзнах, че Личния ми Избор е най-важната стъпка още преди раждането ми. Благодарение на него съм дошъл тук отново, за да довърша някои детайли...

Така започна моя път с намирането на Самия себе си. Няма по-голям триумф от това... След това дойде мига да наглася обектива си на Фокус.

Фокус, фокус, фокус ,никога не приемай поражението-силен натиск за пълна победа!

                                                                                                                  Доналд Тръмп

Ясна дефинирана цел + Фокус = Реализация... Натам тръгнах и нямам време за губене. Така изпаднаха много хора от дружбата си с мен и заради това „станах“ лошия. Но аз съм добър сам за себе си, а за другите ми е все тая. Спрях да угаждам на някого само защото трябва да се харесам. Приех предизвикателството да бъда себе си и не държа да ме употребяват с етикет „приятел“, приятен, неприятен и т.н. заради това съм Христо от Лясковец и 5 пари не давам за решенията и мненията на никого. Така тези 20-сет години извървени с хъс,страст и много мераци ме доведоха до тук. А от тук нататък пътя и посоката са ми по-ясни от всякога.

Създадох много неща, но и още много имам да сътворя. В годината на Осъзнаването на този цикъл от 20 лета съм разбрал, че това е моят път, друг няма. Пътят по Духовната пътека е истински и красив, но никъде не казах, че ще лесно. Лесно е само, когато не си тук на тази Земя(нероден Петко). А тази година мотото ми е: Дълбока Оран! Не се връщам към Земята за обработка, защото аз не съм я напускал никога. Просто това е различна оран(18+) с наслада към продукта Любов, сътворил ни всички нас, за да сме тук да Пре-Сътворя-вам-е Миговете си тук, сега, днес. Ние сме продуктите на своите мисли, чувства и дела(не казвам нищо ново, което му е хубавото).

Нека всеки сам си копае нивата, оре, сее и прибира...аз така направих!

Молитвата - израз на вярата ни!

Молитвата е мощна, фокусирана енергия. Тя ни свързва с висшите сили. Стимулира творческата енергия отвътре, което дава възможност да изявим способността си да творим. При молитва, ние буквално обменяме енергии със Създателя. 

Излизаме отвъд всякакви ограничения и навлизаме в реалността на неограничените възможности. Молитвата е мощен начин да вдъхнем енергия на желанията си. Превръщаме ги в мисловни форми, а енергията на молитвата ги умножава. С колкото повече вяра и отдаденост се молим за нещо, толкова по-бързо мислите ни се превръщат във физическа реалност.
Молитвата ни извежда извън тялото, което се контолира от линейния разум, към нелинейното пространство на Духа.

Акта на молитвата е израз на вярата ни в божествения ред и в значението на собственото ни съществование. Изразява вярата ни в живота и в житейските опитности. Когато поемем по пътя на духовността, развиваме у себе си респект към по-висшите сили, научаваме се да уважаваме живота във всичките му проявления и да се отнасяме към него с почит. Молитвата се явява външен израз на нарастващото внимание към себе си и към вселената.

Извисяването на душата за връзка е отговорът на молитвата. Това е основата на духовната практика. Ако искаме да осъществим връзка, трябва да въведем молитвата в живота си.

    * Отделете време за ежедневно общуване с духа чрез молитва. Връзката ви ще се усили незабавно.
    * Поставяйте си реалистични цели. Не започвайте изведнъж с дълги и продължителни молитви. Първо трябва да си изградите навик да се молите. Ако се молите по 10 мин дневно 21 дни, ще си изградите този навик.
    * Изберете си подходящо време за молитва и веднъж установено, го спазвайте.
    * Благодарете за всичко, дори за нещата, които още не са се случили. Ще откриете, че молитвите ви се сбъдват, преди още да бъдат изречени.
    * Помнете, че молитвата е енергия и следва вселенските закони.

Молитвата може да бъде тържествена, ежедневна, обикновена, устна, мисловна. Всички варианти са възможни и всички биват чути. Няма правило как да се молим. Ако молитвата идва от сърцето и е в съзвучие с вселенските закони, може да твори чудеса.

/взето от нета/

Намас'те!

Една кратка думичка "Намас‘те" хората в Индия, Непал и не само, се поздравяват. Тя значи „Божественото в мен приветства и се свързва с божественото в теб“. Поздравът е израз на дълбоко уважение.

Други интерпретации на значението на поздрава са:

„Почитам духа в теб, който е и в мен“;

„Твоята душа и моята душа са едно“;

„Почитам онази част от теб, в която живее цялата Вселена, онази част от теб, в която са Любовта, Честността и Мира. Когато ти и аз сме на това място, ние сме едно“.

                                                                                                           Прекрасно, нали!

(от нета)

Art или Do –VI

Продължаваме да се възстановяваме от всички невидими поражения.

Една от главните причини за да не приемаме щедростта на Бог, e нашата лична ограниченост към идеята която имаме и сами си слагаме спирачки. Защо???  Mедала има и друга страна и ние трудно да се справим с още нещо. За да тръгнем към съзидателния процес в нас ние се опасяваме да не изглеждаме малоумни, в очите на близките си въпреки, че това може да е най-мащабния ни проект правен от нас някога. И за жалост не вземаме нито това под внимание, нито посланието от великата сила и просто оставяме нещата уж сами да се случат. Обзема ни страх.

Ние много често умишлено или не знаем и  забравяме, че нямаме никакво ограничение в нищо(особено от към добри идеи!!!). Не можем да преценим „правилно“ колко ни помага Бог в този замисъл. А вместо това се залъгваме и черпим идеи от ограничени ресурси, който все ни водят към неуспех(А ние какво търсим – Успех!!!). Имаме една кофти черта и според нея ние си мислим колко може да ни е „от полза“ Бог. Много често съзнателно ги поставяме тези граници. Това не ви ли прилича на скъперничество към нас – все едно се интересуваме дали ще има за другите, след като няма да има достатъчно за нас!

Държа да подскажа, че тук нещата изглеждат розови като, че ли сме хванали вълшебната пръчица. Да по някога усещането е такова наистина. Но…за да се случи това ние трябва да повярваме, че можем да се справим… Да осъзнаем, че Бог е Щедър в своя свят и ние имаме еднакъв достъп до него. Запомнете това ще ви е от полза!!! Тъкмо ще се справим и с „насаденото ни“ чувство за вина, че имаме повече от другите, което така или иначе ни наслагват за щяло или не щяло. Но всеки може да черпи от Бог, когато си поиска и колкото си поиска, защо не го правят(се питам-често)…Мързал, страх, леност, апатия, депресивни състояния…е оправдания също е дал Бог. Понякога ни обзема съмнение, че ако свърши щастието, какво ще правим или нещо друго, и все отлагаме да използваме нещата максимално, за да не свършат случайно когато най-малко ни трябват. Дрън-дрън. Много често някой все придава на Бог родителска функция, която все ни ограничава да не правим това-онова. И ние сякаш свикваме да се ограничаваме и да не искаме, да не желаем най-доброто за себе си. Защо!!! Но след като сме тръгнали да се възстановяваме ние разбираме, че Бог е щедър, разточителен(дори), и той ни дарява с мисли, усещания и ресурси, от който имаме нужда винаги. Когато знаем това ние имаме възможността да се концентрираме и просто да развиваме себе си в посоката, която сме си избрали. След като се освободим от излишните страхове относно, каквото и да било ние разбираме, че Бог е Богат. Има всичко от което се нуждаем. Идеи(за книги, филми, изобретения, рецепти). Той може най-добре да ни подаде ръка и да направи от нас това, което винаги сме искали да станем. Или по-скоро да останем хора, но да имаме всичко от което се нуждаем. Вслушваме ли се в този наш съзидателен път ние намираме, приятели, пари и любов. Откриваме света

на ново.

Запомнете нещо много фино: Би било добре да позволим на потока, който тече да се извива там където той си поиска, а не където на нас ние кеф точно сега.

Не търпете оскърбленията на „уж“ приятелите си, партньорите си или критикарите относно вашия път. Следвайте сърцето си, защото то е част от вас и няма да ви предаде, когато нещо не му  е „изгодно“. Много често когато направите това: да следвате себе си, ще се чувствате така, че сякаш сте се хвърлили в необятния Космос. Не искате ли, а?

Откажете се от вярването, че Бог не може да ни е от полза. Защото Той винаги ни е. Той винаги ни е подкрепял и ще го прави по всякакъв начин(това не е проповед…). Умолявам ви да не постъпвате толкова грозно като поверявате живота и таланта си само в човешки ръце. Това може само да ви забави или да ви спре тотално. Пазете се и бъдете внимателни от ограбванията(за който писах в предните статии). Не се противопоставяйте на мисълта от къде трябва да дойде или, че вие знаете най-добре, кое е добро за вас…Я, пак!!!

„За всяка нова идея се нуждаем от много лична вяра, чрез която да преборим вътрешните си бариери, за да можем да започнем да работим върху нея…“

Каква е цената, която ще платим за всичко това. Да много често всичко е обвързано с цена. Нашата цена са сутрешните страници. В тях ние можем да намерим отговор на всички наши въпроси. Как ли? Ами вечерта преди да заспим можем да направим една бърза разходка из вселената на нашата орбита. Можем да направим списък на всичко онова, което искаме да разберем. А на сутринта можем докато пишем страниците си да установим, че виждаме пътя, който сме търсили. Следата от която се нуждаем. Не се притеснявайте да бъдете като децата и просто да го поискате толкова силно. Та ние сме САМО малко попораснали деца. Не се притеснявайте да експериментирате, то е ваше право.

Вече сме в 5-тата седмица на нашата вътрешна работа и какво мислите се случва с мен-специално. Ами аз устоявам дейността си и дори се роди една прекрасна поема: „Африка в моето сърце“. Аз не съм се страхувал, че няма да има място за мен под слънцето и това е третия път, който изпълнявам тази програма и всеки път научавам нови неща за себе си и творчеството като цяло. Дали ще го нарека вътрешен глас или съзидателния глас, то все едно и също. Просто го следвам и това е. С всеки изминал ден на писане аз ставам все по-открит относно това, което правя. Както аз се откривам, така забелязвам, че се откриват и към мен и това поражда истинска искра на прекрасни взаимоотношения и добри чувства. С помощта на сутрешните страници станах още по освободен от думите на когото и да било относно това, какво правя аз. Не се вкопчвам вече в думите и не анализирам, защо той пък така си мисли за мен? Станах по-благ към себе си. От много векове съм бил сам и още от тогава не се плаша от самотата като цяло, а за страх дума да не става. И има една прекрасна приказка: „По-добре сам от колкото зле придружен.“ Аз отдавам любов без да се чувствам обременен и не обременявам никого с любовта си.

„Хората често се опитват да живеят живота си отзад напред: искат да притежават повече неща или повече пари, за да се занимават повече с онова, което им харесва и да бъдат по-щастливи. А всъщност нещата стават в обратен ред. Първо трябва да бъдете онзи, който сте, а после да вършите нужното, за да се сдобиете с онова, което искате.“

                                                                                                                  Маргарет Янг

Можем и да споменем, че работата със сутрешните страници ни разчупва и ни

прави много по-меки към себе си. Възстановяването можем да го оприличим като река, да я приветстваме в живота си, на която сме казали вече „да“. Много пъти ще се улавяме, че сме по-смели от колкото до сега и заменяме често това, което сме смятали до сега за невъзможно с това, че вече можем да се впуснем към него. Имаме си много повече доверие, което може само да ни радва. Писането на сутрешните страници всеки ден ни прави внимателни към нас самите, защото си обръщане конкретно внимание. Творческия процес засилва нашата състрадателност към самите нас, което показва първите плодове. В този ред на мисли отдаваме много по-голямо значение на Извора на всичко, от колкото на хора, места и предмети. Защото самият Извор си знае работата и той ни води към точните места…(вярно е, че има много хора, който искат да получат гаранции, че ще успеят да завършат курса  дори без да са опитали да положат усилие с писането на страниците-поне). Аз разбрах, че това с което работя, мога да му имам пълно доверие и мога смело да заявя, че продължавам напред.

Имаме и капани по пътя: Защо все да сме добрите?

Всеки творец би било добре да има свое време на пълно бездействие. За целта ще се сблъскаме с негодуванието на околните, че сме станали егоисти и мислим само за себе си. Познато ли ви е? На мен, Да!!! Но не ми пука и просто си го вземам, защото знам, че никой друг освен мен не може да ми даде почивката от която се нуждая.  Лична свобода, лично време само за себе си е задължителна форма на уважение към всеки един човек по тази земя. Не зависимо дали е творец или не. Уважаването на личното време на всеки един е задължително и е морално право на всяка жива душа.  А, какво ме интересуват хората, какъв ще ме изкарат след като не могат да ме открият за да ми загубят времето??? Творческата самото е задължителна. Без период на презареждане твореца се изчерпва и знаете ли какво следва след това, ще ви кажа- крах. Много често влизаме сами в капана на „прекалената“ добрина от наша страна към хората около нас. Готови сме да подаваме ръка за щяло и нещяло, но не се усещаме, че така само вредим на себе си. Смучем от себе си за да даваме на другите, защо да го правим повече? Това с капана можем да го променим с усърдието като пишем страниците си. Така няма нито да ни е скучно нито да си мислим, че сме зациклили на едно място. Отказах се да бъда винаги добър или да услугвам с времето си, ресурсите си или друго. Още щом го осъзнах това разбрах, че това не може да продължава така и няма, как да бъда все аз на кръста заради добрината си. Не това свърши. Обърнах другата страна. Също така не можем да се „слагаме“ по-нависоко от другите като се мислим за добри. И това е толкова относително. Аз се отказах да бъда добър по тази логика, а вие?

Аз поисках от околния свят да ме оставят намира, за да мога да си върша

работата спокойно и не ме интересува кой иска да ме види или, че е преценил нещо друго. Нямам намерение да угаждам на другите с цел да пренебрегна себе си. Не. Не. Не. Когато сме заклещени в капана на „приятелствата“ се оприличаваме на циркови животни, който биват принуждавани с камшик да  правят номерата си, за да заслужат подобаващо аплодисментите на публиката. Защо ли ми е познато? Такива непоправими последици  нанася този цирк на нашия творец, че сякаш постоянно бягаме от местопрестъплението на нашия живот.

Толкова ли сме склонни да се саморазрушаваме самите ние?

Готови сме да бъдем добри, за да имаме една фалшива самоличност за пред околните, която да е приемлива в техните очи. Само заради този цирк ние сме склонни да пренебрегнем себе си, за да посрещнем нуждите на другите!!!

Аз специално от много време на сам често споменавам думата „не“ и отказвам,

много неща, особено, ако радара ми засече, че имам работа, а някой ме вика настойчиво за нещо. Не – имам си работа и толкова. Сега не мога да ти обърна внимание, а и надали искам да го сторя. Отърсих се от този страх, какво ще си помислят или какво ще си кажат за мен. Капана в, който бях влязъл с „добра помощ“ сега вече не ме плаши, защото много време имах за сондажи и разбирания. Нека се чудят сами хората, как от „супер“ отзивчив човек се превърнах в студен за техните желания и обсебвания. Защо ли? Това ми напомня как когато бях малък въпреки не желанието ми да правя нещо все ме караха насила или с някой шамар. Какъв беше смисъла да слушам нещастни неща освен, че съм ги попил без да разбера и с времето се опитвам да ги откривам в себе си и да ги неутрализирам. От много години по никакъв начин не слушам никого защото обикновено имам различие по много въпроси, но нямам нужда „да захранвам“ хората с информация. Поради факта, че „трябва“ да бъда добър според нуждите на някого, аз заличавам себе си и се отказвам от собствените си виждания за да угодя някому. А, за моите нужди никой не пита.

Когато търсим и осъзнаваме твореца в себе си, ние се учим да бъдем духовни същества. Вярата в нас самите е ключа пряко да осъзнаем, че капана е за други, не за нас-вече. Кой, когато иска и както иска да влиза в него. Ние вече не сме в тази треактория.

Открийте капаните на вашата „добрина“ от която страдате.

1.      В живота си, най-остро чувствам липса на……

2.     Най-голямата ми радост в този живот е…….

3.     Най-дълго време съм останал верен на…….

4.     Когато се забавлявам повече, работя…………

5.     Чувствам се виновен, че………

6.     Тревожа се, че……………

7.     Ако мечтите ми се сбъднат, семейството ми ще……

8.     Провалям себе си, но хората могат да…………

9.     Ако си позволя да мисля за това, започвам да се ядосвам, че……….

10. Една от причините понякога да съм тъжен е, че…….

Вашия живот на вас самите ли служи или само на другите???

Забелязвайте, заглеждайте се, какво пишете в сутрешните страници, защото там наистина аз специално открих много неща и ги вмъквам най-неочаквано в статиите си, който пиша доста често.

P.S.: Правете всичко, което ви се прави, без да се страхувате или плашите от неизвестното и не позволявайте някой да ви казва, какво сте способни и какво не можете да създавате. Вие можете всичко. Докато курсът на писане продължава непрекъснато обновявайте базата си с данни във вас, за да сте още по-плодовити и дейни…

                                                                                                    Аз съм Христо от Лясковец

Разговор "без маска" с Румен Димитров

Днес в „разговор без маска” ни гостува г-н Румен Димитров. Треньор  по Таекуондо WTF – 2 дан и собственик  на „Клуб Хемус”.

г-н Румен Димитров ми е личен приятел от ученическите години. След като му дадох да прочете статията за мисис България той ме попита кои е следващия в списъка. Тогава му казах, че е той и така започнахме…

1. Как се чувстваш в момента?

Преди малко се върнах от тренировка и съм леко изморен.

2. Чувстваш ли се реализиран до момента (на  интервюто)?

Може да звучи самохвално но мисля, че до този момент от живота си аз се чувствам реализиран. Има още какво да се желае.  Харесвам една мисъл на легендарния Брус Лий: „Аз не искам да съм номер едно, но не искам и да съм втори”.

3. Как си почиваш?

Все по-малко време ми остава за почивка, но по принцип си почивам добре със спорт, колкото и странно да звучи. Обичам да тичам,  практикувам йога, плувам и не на последно място  преподаването на таекуондо в моя „клуб Хемус”. Също така добре почивам с книга в ръка и хубава музика, защото много обичам да се самообразовам.

Обичаш ли да се разхождаш сред природата?

Да обичам да се разхождам сред природата!  Това става естествено в покрайнините на лесопарка  в родния ми град Лясковец. Много често  става с теб! За читателите искам да споделя „нещо от кухнята”, а именно:  много от нещата, които ти описваш в своите книги  са се родили в нашите разговори сред природата, когато сме „атакували” не веднъж стръмния път до Петропавловския манастир и сме се  „потапяли в духа”. Както обичаш ти  да казваш „да сме онлайн”.

4. Какви книги четеш?

В момента чета библията, но иначе чета автори като  Хей, Дайър, Маккена, Кюсаки, Шарма. Обичам да чета всякаква литература: за личностно развитие, религия, исторически романи, приложна психология. Обичам книгите и когато не чета известно време се връщам към тях като нещо животоспасяващо”. От детството си съм запомнил,че: книгите са прозорец към света. Тогава ми звучеше  неразбираемо, защото бях дете, но сега разбирам смисъла на това. Знам, че те са прозореца, защото винаги когато мога го отварям.

5. Какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните дни?

Аз работя на две места. На едното съм полицай в РУ-Велико Търново. Ще разкажа за почивния ми ден, макар, че докато си почивам работя. При мен се размиват границите на работа и почивка. Когато съм в полицията  два дни работя  и два почивам. Но през двата дни докато си почивам аз работя в собствения си клуб по Таекуондо –Хемус като инструктор. Ще споделя как минава деня ми като треньор. Ставам рано към 7:00ч. След сутрешния тоалет следва проверка на електронната ми поща и ако предстои състезание имам организационна дейност. Телефонирам до Българската Таекуондо Асоциация. Организирам транспорта до даденият град или държава. Изготвям тренировъчна програма.  А ако няма състезания правим рано сутринта преход в гората с теб. Това е нашето лично време. Разговаря ме. Нахвърляме си задачите за дейностите на всеки един от нас.

6. Вярваш ли в Бог?

Да. Вярвам силно в Бог, но не в някой безличен а в Иисус Христос. Общуването ми с него чрез словото му  и чрез личните духовни преживявания ме запазват, мотивират ме, правят ме силен да вярвам в нашия спасител, че той е Пътят и Истината и Живота!

7. Доверяваш ли се на своя вътрешен глас?

Да доверявам се. Той е нашата обратна връзка с Бог. Той е тихия глас, които  едва долавяме и които често пренебрегваме. Това е гласът на сърцето. Той е различен от гласът на разума и напътства  леко, тихо, спокойно. След като се научиш да го следваш  живота ти протича по – различен начин.

8. Каква е тайната „подправка”на твоя успех?

Самодисциплина, постоянство, последователност, принципност, силна мотивация, самооценка, самоанализ. За мен лично успехът е удовлетворението от добре свършената работа,  а не общественото признание.

9. Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?

Ами ако се отнася до теб, аз те познавам като много смел. Значи отговора е да! Иначе аз не съм страшилище.

10. Какво би споделил с читателите, което те не знаят за теб?

Интересен въпрос ми задаваш. Аз съм нормален средно статистически българин. Не е хубаво сам да говоря за себе си. Нека хората преценят, какъв съм след интервюто.

11. Как се чувстваш по време на интервюто?

Действа ми като психотерапия. Като, че ли съм на изповед.

12. Какво би казал за град Лясковец, за манастира св.св.Петър и Павел, за Боянския лес, който така често обикаляме?

 Бих казал на тези хора, които не са посещавали този град да го посетят в най-скоро време. Това е град с богата история, култура и бит. Това е един кът в България, които носи своята самобитност. Града се образувал от начало като махали около 5-те църкви (по информация на други автори). А манастира се е извисил като орлица над града и ни пази. Покровителства ни. Това е нашият роден град в който израснахме с теб. А в Боянския лес открихме много истини за живота, за себе си, за Бог и това стана „уж случайно”.

13. Помниш ли как се запознахме?

Ами да ти кажа не помня кога и как се запознахме. Минаха много години. Имам чувството, че се познаваме „от векове” с теб.

14. Как се чувстваш когато можеш да помогнеш на някого когато те помоли?

Въпросът  е с много насоки. Аз го разбирам по няколко начина, винаги съм искал да помагам на хората и мисля, че се справям до някъде с това. Това си личи в дейността ми като треньор, на не едно поколение  деца. Да израснат честни, почтени, отговорни хора. За мене е важно когато човек помага да не го прави лицемерно (с цел) или да получи признание за това.

15. За хармонията в живота нужно ли е отношение, комуникация и добра дума?

Това е акт на сърцето. Без доброто  и чисто отношение не може. Колкото и да е богат, беден или известен човек той се нуждае от човешко отношение. Добрата дума може да създаде мост на приятелство, да въздигне човека, да го мотивира за живот. Тук ще спомена една мисъл на Чък Норис: Ако не можеш да кажеш нещо хубаво на някой то по-добре не му казвай нищо!

Много пъти съм се замислял, че именно това липсва в съвременния забързан свят. Едно толкова просто човешко отношение.

 16. Липсва ли ти масажа, като услуга?

 Липсва ми, защото скоро не си ми правил.

17. Какво мислиш за вярата?

Това ми е „болна тема”. Мисля, че може цяла книга да се напише за вярата. Всеки казва, че вярва в нещо, в Бог, във Вселенския разум, в доброто. Аз мисля, че всеки трябва да се замисли в какво вярва? Вярвам единствено в Иисус Христос, в светата Троица. Без вяра човека  се превръща в скот. Това е разликата между човека и животното. Само човека  има стремеж към познаване на Бог. Вярата ни е запазила нас българите като нация, култура. Тя е преплетена в нашия бит, обичай, език. Болно ми, че днес да се наречеш вярващ е равностойно да ти кажат, че си смахнат. Аз самият съм потърпевш от такова отношение. Когато започнах преди години да чета библията за първи път моите  родители ме сметнаха за сектант. Което не е истина, вярата ми ме запази такъв какъвто съм и ми помогна да посрещна предизвикателството на живота по-лесно.

18. Какво ще кажеш за творчеството ми, след като си единствения толкова близо до него. От къде идва всичко това?

Може ли ако ми разрешиш да споделя някой неща публично?

Имаш моето разрешение.

Приятелството ни протича по един много интересен начин. Минаха „някакви си 20 години” както обичаме да се шегуваме. Тренирахме заедно през далечната 1994г. Тогава започна един етап от нашето развитие за „нещата от живота”. Започнаха тренировките по йога, книгите за източни бойни изкуства, религия. Това несъмнено доведе до твоето отношение към живота ти да се промениш,  „врежеш в себе си” и  да пресъздадеш това което изпита сам. Така годините течаха, живота ни отдалечи за определено време, после пак ни събра, но през цялото време не спряхме да четем, да се образоваме, да търсим истината за живота, Бог. Мисля, че това ти даде тласък да се проявиш като писател. Според мен творчеството ти  не е плод на болно въображение, както някои биха си помислили, то е плод на една търсеща душа която има знания „от вековете”. Както аз обичам да ти казвам, ще бъдеш  новия Коелю само, че Христоелю (в Бг. ) вариант.

19. В края на интервюто без маска, какво ще свалиш от теб за да покажеш кои си всъщност?

Аз никога не слагам маска. Не обичам двуличието. Аз съм си аз.

20. Какво ще  ми пожелаеш за  книгата Клиент №1/опасна близост/?

Пожелава ти някой да напише книга за теб, че си „писател №1”.

 21. Какво си пожелаваш за дългоочакваната 2011г?

 Да ти кажа честно написах в навечерието на нова година един списък с нещата, които искам да постигна през 2011г. Но както казват на изток, че човек страда, защото има желания. Аз се задоволявам с малкото, което ми дава живота, а всяко по-голямо нещо е добре дошло.

22. За мен беше удоволствие да взема интервю от теб приятелю?

Удоволствието е взаимно. Това беше един откровен разговор между приятели.

Интервюто взе Христо от Лясковец – писател на 13.01.2011г.

Случай от моята практика...

Още не бях свършил с терапията на момчето в будна кома ми звънна телефона. Оказа се, че ми се обади сина на моя дядо на брат му. Той е единствения ми дядо, който останал жив… Получил инсулт и синът му ми звъни за да ми каже, че той ме вика за да му помогна. Защото когато на погребението на баба ми му казах, какво правя, той явно е запомнил.

Така отидохме до болницата и аз още там започнах с процедурите си към него…но без да се налага да ме виждат „докторите“. След няколко дни го изписаха и той си се прибра в къщи. Започнахме да ходим до селото със сина му. Казах му, как стоят нещата и какво предстои. Но забелязах, че това е човек, който е „търтей“ и колкото и да му говориш, той пак си знае неговото. Така мина един месец от моето начало и той вече се беше подобрил, но той очакваше още повече, а не се мръдваше пръста. Въпреки, че беше възрастен, това не го бъркаше да бъде „недоволен“ от постиженията си. След като вече вървеше в стаичка та си той пожела да ходи някъде си в Банкя и там ще ли да го „оправят“ по-добре. Е, да след като му върнах първите мигове на движение вече не му бях нужен явно и в един миг спрях да ходя при него.

Оказах се лош, защото синът му го чакаше да умре за да му вземе къщата, а той ще живее и сега и двамата не ми говорят. Твърдоглав и „много знаещ“ се оказа дядо ми, до тогава не знаех, какъв е, но се съгласих да му помогна, но ще си плаща, защото не съм намерил знанието си на пътя. И това не спази, щото все ми мрънка за това/онова и накрая ми писна и казах сбогом. Има и още от тази „сага“, но няма да продължа.

Да оправи се и ще живее, и така се разчуло в селото кой съм и какво правя. Така дойде мигът един човек от турски произход да ми звънне и да ме помоли да се погрижа за синът му. Изненадах се, че някой в селото дето съм израснал знае за мен. Човека ме помоли да дойда да видя случая, а той наистина беше коварен. Синът му нямаше череп и се виждаше как пулсира пулсът му на главата, там където липсваше голямо парче от черепа му. Така се наредиха такива случаи, че едвам искаха да ги виждат очите ми, защото в практиката ми има и: кръв, сополи и лайна. Не е само на бели чаршафи е работата при мен. Така видях случая и го почнах. Казах на бащата, че синът му ще кляка с мен на 15-ти ден, а опериращия го хирург/няма да му казвам името тук, за да не го засягам излишно-защото и без друго е засегнат/му казал, че по рано от 6-8 месеца нямало да може дори да ходи. Дори после си коригирал думите на една година. Бащата ме изгледа и може би си мислеше, че говоря празни приказки, но не ме подцени, а се довери. Още на втория път когато съм излязъл от тях синът му е поискал лист и химикал и е написал малко грозно „Alah”. На другия ден ми го показа листа и аз се усмихнах, защото аз не правя разлика между моя и техни Бог. Таланта и работата ми нее подвластна на ничий Бог от която и да е религия.

 Е, не можах да спазя обещанието си за 15-сет дена, защото още на 12-тия момчето му се подобри и започна да кляка с мен в стаята, а баща му се разплака. Поиска да ми стисне ръката и каза, че не бил виждал такова нещо до сега и искал да дойда на курбана в негова чест, който мислил да прави. За него му отказах, защото не ми е там мястото, а това е семейно събиране. Доволен бях от това събитие и за мене беше чест, че успях отново да покажа, на какво съм способен с ръцете си.

За първи път влизах в турска къща и за първи път имах такива хора-пациенти, но пък и за първи път виждах, как баща стой като орел над детето си и ме пита за всеки мой ход, какво му правя. Обяснявах му най-спокойно и на него му стана интересно и ме попита от кога го практикувам това познание. Разказах му малко, че съм роден с него и просто сега го доразвивам и ставам все по-добър. Той ми стисна ръката и ми благодари. Дори увеличи  подаръците си към мен, което ме накара да се усмихна.

Да едни хора са благодарни, а другите са абсолютни неблагодарни, но аз нямам време да ги анализирам, защото това не е част от работата ми. Ако има нужда човек да поговори да може би ще му кажа някой неща, но иначе не.

И все пак бъдете благодарни на хората, защото всичко става с хора в този живот.