Сюжети за малък разказ…


Дойде момента да си направя собствен шарш.

Предната вечер не можах да спя, защото имах и главоболие и едно такава тягостна следа в мен като знам след утрото къде ще трябва да ходя. Да на погребение на прекрасен човек. Не мигнах през нощта. Не бях усещал такова нещо от много отдавна и просто ми беше трудно да изляза от дома. Но имах да свърша нещо преди това(изпращах книги по пощата на клиентка) и след това да взема цветя….(няма да разказвам повече за това днес).

Вечерта си легнах много рано, защото бързо ме събори жаждата за сън. И към 12:20 през нощта се „оцъклих“ и си пуснах филма „Баш майстора фермер“ - 1981г. Не го бях гледал никога точно този филм от поредицата за „баш майстора“, но сутринта го видях и много се смях. Тук акцентирам върху две точки: журналиста и писателя (и двамата "уж" голяма работа)… Това са двете неща, които приковаха вниманието ми, защото едното не ми е интересно(журналистиката), а другото е нещо заради което си отварям очите сутрин(за да пиша)…


Никога не съм имал „владика“ да ме тика, или някой от рода ми изявен писател…но какво от това. Не съм носил ни крава, ни теле, ни прасета на някого за да ме чете или издава... Дай, защото не е имало и да няма,  сега в мое лице, а? О, не това вече е нещо старо и не ми минава „контролата“. Просто не издържа това тук и „падна“.



За това днес ще си позволя да го „ударя на шега“, че ми омръзна от факта да пиша само „сериозни“ неща. Аз обичам да се шегувам, че съм само един „драскач“ на хубави книги и вчера научих още един лаф: „Аз съм хубав човек от лошо място“. И това е шега…днес така ми тръгна от утрото-ведро, щастливо и спокойно премина. И какво като съм от малък провинциален град от България-Лясковец, след като отдавна съм освободен, щастлив и свързан със себе си човек. 


Знам, какво искам и просто го изпълнявам...вървя само по моите си стъпки и оставям след-и то наистина…това вече не е шега. Когато бях дете исках да подражавам на този или онзи герой от филм, а сега искам и съм себе си пред себе си…за другите просто не ме вълнува…Не обсъждам и не търся „под вола теле“.

Днес е един прекрасен ден мили приятели… за малко ведрина!