След като вече бях започнал да практикувам някакви упражнения от Бубновски в Лясковец и започнах да следя инстаграмите на професора, забелязах, че всяка година той прави международно ежегодно състезание „Кубок Здоровья“. Наистина не знаех какво е това, но мисълта ми беше привлечена, че искам да го преживея. Да, искам да го преживея.
И така, на 4.август.2024-та в инстаграма си (докато го имах!) публикувах публикация, в която написах: „Едва след като започнах да тренирам 2023-та година – разбрах, че има такова вътрешно състезание МАРАТОН между центровете на проф. Бубновски в Москва. И аз много бих искал да съм ЕДИНСТВЕНИЯТ представител – представил България/Лясковец-5140. И всичко е въпрос на време. А дотогава нищо не ми пречи да МЕЧТАЯ за цялостно разгръщане.“
Публикувах написаното и продължих да визуализирам случващото се. Но понеже се радвам, че за мнозина съм само „мечтател“ и въобще не ме вземат на сериозно мечтите, аз си карам работата изпод носа им. Но за да продължа нататък, трябва да спомена, че аз далече не стоях безучастен. И свърших няколко неща, които усетих, че могат да проработят. Едно от тях бе да свържа моят хаштаг #христоотлясковец с хаштага #бубновски, за да ме забележат от издателството на книгите в България (Жануа’98). И то се случи.
Отделно купих всички книги на професора на български, които до сега са шестнадесет и са с уникална по рода си информация. Нямат аналог в света. Отделно моя клиентка в последствие ми каза, че работи в българското посолство в Москва. Я, ти да видиш… И веднага се задействах и започнах да искам на всяко идване в България да ми носи по 3–4 книги на руски в оригинал на Бубновски от Издателство: Эксмо. Така за четири години имам тридесет и три издания с безценна информация. А тя всеки път ми повтаряше, без да знае дори какво ми казва: „Всички искат цигари, вино, водка от Русия, а ти искаш книги. Луд ли си? За какво са ти?“
Казах й спокойно: тепърва ще монетизирам тази инвестиция с информация, с която никой няма да може да борави. И постиженията ми ще се случват много по-бързо като Терапевт. Нямам идея дали ме разбра… но аз и не спирах да мечтая, с всяко вдишване на отворената поредна книга на руски език. Аз душа/мириша всяка една книга, която купувам… просто съм ценител.
И докато мечтаех, вече ме бяха забелязали от издателството "Бубновски България" и ме поканиха да участвам в Предизвикателството „21“. Спечелих го. Не че ми беше важно това, защото наградата, която получих, беше една от книгите на професора за ленивата хипертония. Но все пак е награда.
А аз мечтаех тихо, с всяко вдишване на руските книги. Сякаш това беше трамплин за по-бързото ми излитане. Мечтаех и визуализирах. Мечтаех и визуализирах. Но не казах на никого нищо. А докато мечтаех, купих още един комплект от книгите на професор Бубновски и ги дарих на Лясковската библиотека. Така тя е единствената до сега с неговите книги. Направих това, защото за мен никой не го е направил. Също така, когато завърших Колеж „Био Фит“ – София, 2019-та, закупих основните три учебника на колежа, помолих професор Карабиберов да ги разпише с пожелание за читателите, и ако някой иска да учи по тях – да го направи свободно. Аз не можах. Както казах, за мен никой не си мръдна пръста. Всичко сам, благодарение на клиентите, се изучих.
И явно след като съм Дарен с милостиво сърце и душа без страх да пътува, дори ако пътят не бе начертан все още...
И един ден, на 14 май 2025 в 16:23, от страницата на "Бубновски България" (във facebook) някой ми пише: „Христо, защо не вземеш да дойдеш до Москва с нас. Имаме свободни билети. И ще празнуваме юбилея на професора.“ Беше самата Жана от издателството!
Разтреперих се честно. Четох го няколко пъти преди да отговоря:
„Аз искам, но не мога да платя пътуването в момента. Аз искам от самото начало, но ми е трудно събирането наведнъж на толкова пари.“
„Ще платиш на части.“ И тука стана страшно… признавам си. Идеше ми да извикам, да крещя от радост, че най-накрая това, за което мечтаех, може да се случи.
И се случи. Намерих пари от приятели и когато дойде визата, вече знаех, че всичко ще е факт. Мълчах още повече. Искаше ми се да се похваля, да крещя, че това ще се случи, но не го направих. Обаче през оставащото време започнах да снимам откъси, клипове от къде тръгна идеята, защото вече знаех, че ще направя филм за ходенето ми в Москва. И филмът се казва: „На всеки 5 години“. Казва се така, защото аз на всеки пет години нещо ново добавям към дипломите си… и така на стената на славата си имам двадесет и седем… упс, всъщност двадесет и осем са, последната (до сега!) беше от НБУ.
И отлетяхме. За един ден смених три държави. Видях Босфора в Турция и после към 17:25 вече бяхме в Москва и се настанихме в хотела на ул. Авиамоторная.
И така още първия ден преживях единствения по рода си Функционален миофасциален преглед лично при него (имам кадри от събитието във филма си!), всеки ден лекции и практика при професора в центъра-майка. И така близо две седмици не разбрах кога минаха. Това беше жива специализация за мен.
Но най-важното е, че му бях представен на професор Бубновски като „фанат“ и бях лично поканен от него на 70-тия му рожден ден – юбилей. А точно там, на същото място и ден, се случваше и „Кубок Здоровья“, единадесетото му издание. И понеже вкарах вътре човека от българското посолство, тя лично ме записа да участвам в състезанието. Сбъднах си и тази мечта и отсрамих българската група, която някои видяха, други си бяха тръгнали. Но на сутринта в центъра-майка ме извикаха по име – ХРИСТОВ – и ми сложиха медала на врата от състезанието.
И да — Христо от Лясковец спечели медал от международното здравно състезание на професора. Дадоха ми и документ за участието. И поискаха от мен да стоя целия ден, докато сме там, за да видят всички от центъра как един европеец проби на тяхното състезание. И да — аз съм единственият европеец участвал на този голям и значим форум.
Сбъднах си мечтата, която бях записал в инстаграма си, и дори я надградих. Не само отидох, не само участвах, но и взех медал. Снимах се с професора. Взех си още негови книги. И така.
Практически има и още детайли, които не споделям тук, но те са защото още не са се осъществили. След като се случат, ще ги разкажа и тях, защото те отварят още една врата, която отново моето име ще бъде свързано с този факт.
За накрая ще спомена, че съм удовлетворено практикуващ Терапевт в Лясковец, защото библиотеката беше моето убежище, където тишината говореше по-силно от света отвън. И мечтаех силно. А докато мечтаех, практикувах упражненията на професора. И някъде между 300-тата и 365-тата терапевтична тренировка сбъднах стъпването си в Москва.
Владимир Давидов е роден в Горна
Оряховица на трети март 1925г. В
семейно положение с осем деца. На 14.01.2013г - почина.
Владимир Давидов(1925-2013)
Образование:полукласическа гимназия в родния му град(1944г.), Икономика на промишлеността –
в Икономическия институт „Д.Ценов“ – Свищов(1967г.), Организация и управление
на производството – Велико Търново(1970г.), Административно и наказателно право
– ВТУ Велико Търново(1976г.).
Обществена
дейност: Близо 70-сет години е летописец на своето време и
развитието на родния му град с перо, фотоапарат, кино и видеокамера. Автор е на
188 публицистични материали-поместени в местния печат, радио и телевизионни
предавания и интервюта, 43 бр. телевизионни
кинофилми с документална хроника на събитията от последните 40-сет
години на XX век. За
активната му читалищна дейност и като изявен фото и кино творец -документалист
е награден с грамота и сребърна значка като Отличник на Комитета по култура при
Министерски съвет(1969г.). Не напразно журналистите-вестникари и
телевизионери го нарекоха ЖИВАТА ИСТОРИЯ
НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА/в-к Борба, бр.139 от 1996г./. В регионалния и местен печат
има 106 отзива за неговата дейност като творец, публицист, хроникьор и активен
дарител. При това е редактирал заводски вестник „Промишлено дело“ в продължение
на 20-сет години, 5 години е редактор на списание „Горна Оряховица от вчера и
днес“, 3 години е редактор и издател на училищен вестник „Задружен екип“ при
НУ "Цани Гинчев".
Владимир
Давидов се изявява като активен дарител на музеите в Горна
Оряховица, Велико Търново, Елена, и Лясковец, както и на училища и читалища в
района, вкл. и стипендия за четири години на трима отличници в ТЕТ „Ломоносов“/сега
ПГЕЕ/в града. Редовно подпомага парично парично Детски селища „Киндердорф“ в гр.Трявна и с.Дрен. За дарителските си
акции има 106 дарителски свидетелства и протоколи за общо подарени 5397 единици
музейни експонати. Според специалисти само даренията му в Градския исторически
музей в Горна Оряховица са достатъчни за уреждане на един средно голям музей,
тъй като сред тях са 216 старинни исторически
и научни книги, 386 старинни битови предмета, стари монети, стари оръжия,
около 4300 документални снимки, 20-сет авторски студии и книги за
краеведическите му издирвания и спомени за събития през последните два века, вкл. и биографии на забележителни
личности от историята на града.
Написал
биографиите на: Капитан Димитър Списаревски – „Живата турпила“
– летецът, свалил с пряк удар американска „летяща крепост“(1944г.), Александър
Димитров – „желязната ръка“ – сподвижник на Александър Стамболийски(1947г.),
инж.Венцислав Давидов – загинал при земетресението в Свищов(1977г.), архитект
Петко Иванов Момчилов(2001г.), учителят Стоян Георгиев – „Пирата“(2001г.),
журналиста Михаил Михайлов(2001г.), спасителката на Горна Оряховица Елена
Грънчарова(2001г.), писателя Звезделин Цонев(2003г), акушерката Пенка
Атанас-Нейкова(2003г.), генерал-майор Иван Христов Сапунджиев – бивш началник
на Военното училище в София(2007г.), героят на Вазовата поема „Възпоминание за
Бата“ – Иван Ганев Тодоров –Иванчо, който е казал: От батак съм, чичо! Ти знаеш
ли къде е Батак?“…(2007г.).
Студии и книги с краеведическо
съдържание, написани от Давидов:
1.История на
фотографията и киното в Г.Оряховица през XIX и XX
век(1986г.).
2.Пазарите в
Горна Оряховица XIX – XX век.(1986г.).
3.Дарителството в Горна Оряховица 0т 1530г. до 1987г.
4.Икономическа история на Промишления комбинат за услуги
„Раховец“(1988г.).
5.Бит,празници и обичаи на горнооряховчани през XIX и XX
в.(1988г.).
6.История на
БЗНС в Горна Оряховица околността(1990г.).
7.Църквите
на Горна Оряховица от възникването им(1991г.).
8.Началото на обществения транспорт в
Горна Оряховица(1996г).
9.Хроника 9
Века от Ряхова крепост до днешна Горна Оряховица(2001г.) в съавторство с Михаил
Михайлов, претърпяла две издания.
10.Родословие на фамилията Бурови в
схеми и кратки биографии(2002г.) - в трикратно издание.
11.Антология
Песни и стихове за Горна Оряховица от горнооряховски поети(2002г.) в
съставителство с Михаил Михайлов.
12.Бомби
падат над България по времето на II – та
световна
война 1941 – 1945г.(2005г.).
13.Дарителство
за образование в Лясковец(2006г.).
14.Хубаво
си е наше,Горско Ново село – история(2006г.).
15.История
на образованието в Лясковец – 190 години от първото килийно училище в махала „Св.Атанасий“
и 100 години от Буровото училище – днес Цани Гинчев - I - ва част(2007г.).
16.История
на с.Джулюница(2007г.).
Обществено
признание: ЗА СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС В КУЛТУРАТА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА Давидов
получи признание от Общинския съвет на града през 2000-та година заедно със
съответния плакет.
За цялостното му
творчество в продължение на 62 години и
по случай 80-сет годишнината му-Давидов е удостоен за Почетен гражданин на
Горна Оряховица/протокол №43/18.V.2006г./.
Девизът на Давидов: Думите
отлитат-писаното остава! Нито ден без написан ред! Не се отказвам от нито една
дума-написана от мен!
VERBA VOLANT – SCRIPTA
MANENT!
Думите отлитат-писаното остава!
Това е нещо като написана биография
наВладимир Давидов от скъпия му приятел Михаил Михайлов и присъства във всичките му
книги.
А аз Христо от Лясковец съм един от малкото хора докоснали се до него приживе и възприели идеите му в тяхната цялост и създадох приемственост която никой друг не е заслужил от него по такъв прекрасен начин. За мен бе чест да се докосна до такъв велик човек... и сега те първа ще пиша за него...по един различен и достоен начин...
почивай в мир...
Какво са всички значки и медали закичени на един човек след като е лишен от човещина и желание да слуша една такава жива енциклопедия каквато е той и с това си богатство по нищо не отстъпва на жива и дишаща старопрестолна библиотека наречена с името по рождение Владимир Давидов. Поклон от мен.
