Трите мечти на Един човек!

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.

В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Интервюто обаче не минало успешно и не го взели на работа. Веднъж, в една прекрасна лятна вечер, човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват. Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.

Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.

Животът му бил нещастен. Той починал в самота.

Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.

- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...

- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.

- И за какво?

- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти. Ами онази жена - уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти. Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб, беше сърцето ти.

Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...

P.S.: Заслушайте се в тази история и я споделете, ако ви е харесала. Направете добро някому, хей така, без да очаквате нещо в замяна. Добрините се връщат все някога, като нова възможност например. Не го забравяйте!

Завръщането...

Идеята ми за Трейлъра относно Африка в моето сърце – „Завръщането“.

Облечен съм с риза и вратовръзка. Седя аз на дивана на сцената. Осветлението е достатъчно. Около мен масичка с една чаша вода и маслото от джоджен. До мен на дивана една от картините ми на манастира дето съм я рисувал с пирограф.

Обектива е пред мен.

Разглеждам книгата Африка в моето сърце задържам вниманието си в нея. След това я затварям и казвам:

-Господи, не съм чел до сега такава книга.

Отпивам от водата на масичката, връщам чашата на масата. Допирам дланите си в поздрав Намас‘те и разкопчавам копчето на ризата на дясната ми ръка и от там свалям от китката си индийската си броеница. Започвам да мантрувам на ум и затварям очите си. Така потъвам в процеса на Завръщането...и Когато си отворя очите клипа свършва.

За надпис на клипа:

Една продукция на: Флоранс Медиа груп

Директор: Христо от Лясковец

Откъс от книгата: Африка в моето сърце – „Завръщането“.

Кадър от Завръщане на Даржан Харч...(когато разказва на сцената пред публика за своите преживявания);

Дата – 05.06.2013г.; Сцена-15; Повтаряне – 642;

Случай от моята практика...

Още не бях свършил с терапията на момчето в будна кома ми звънна телефона. Оказа се, че ми се обади сина на моя дядо на брат му. Той е единствения ми дядо, който останал жив… Получил инсулт и синът му ми звъни за да ми каже, че той ме вика за да му помогна. Защото когато на погребението на баба ми му казах, какво правя, той явно е запомнил.

Така отидохме до болницата и аз още там започнах с процедурите си към него…но без да се налага да ме виждат „докторите“. След няколко дни го изписаха и той си се прибра в къщи. Започнахме да ходим до селото със сина му. Казах му, как стоят нещата и какво предстои. Но забелязах, че това е човек, който е „търтей“ и колкото и да му говориш, той пак си знае неговото. Така мина един месец от моето начало и той вече се беше подобрил, но той очакваше още повече, а не се мръдваше пръста. Въпреки, че беше възрастен, това не го бъркаше да бъде „недоволен“ от постиженията си. След като вече вървеше в стаичка та си той пожела да ходи някъде си в Банкя и там ще ли да го „оправят“ по-добре. Е, да след като му върнах първите мигове на движение вече не му бях нужен явно и в един миг спрях да ходя при него.

Оказах се лош, защото синът му го чакаше да умре за да му вземе къщата, а той ще живее и сега и двамата не ми говорят. Твърдоглав и „много знаещ“ се оказа дядо ми, до тогава не знаех, какъв е, но се съгласих да му помогна, но ще си плаща, защото не съм намерил знанието си на пътя. И това не спази, щото все ми мрънка за това/онова и накрая ми писна и казах сбогом. Има и още от тази „сага“, но няма да продължа.

Да оправи се и ще живее, и така се разчуло в селото кой съм и какво правя. Така дойде мигът един човек от турски произход да ми звънне и да ме помоли да се погрижа за синът му. Изненадах се, че някой в селото дето съм израснал знае за мен. Човека ме помоли да дойда да видя случая, а той наистина беше коварен. Синът му нямаше череп и се виждаше как пулсира пулсът му на главата, там където липсваше голямо парче от черепа му. Така се наредиха такива случаи, че едвам искаха да ги виждат очите ми, защото в практиката ми има и: кръв, сополи и лайна. Не е само на бели чаршафи е работата при мен. Така видях случая и го почнах. Казах на бащата, че синът му ще кляка с мен на 15-ти ден, а опериращия го хирург/няма да му казвам името тук, за да не го засягам излишно-защото и без друго е засегнат/му казал, че по рано от 6-8 месеца нямало да може дори да ходи. Дори после си коригирал думите на една година. Бащата ме изгледа и може би си мислеше, че говоря празни приказки, но не ме подцени, а се довери. Още на втория път когато съм излязъл от тях синът му е поискал лист и химикал и е написал малко грозно „Alah”. На другия ден ми го показа листа и аз се усмихнах, защото аз не правя разлика между моя и техни Бог. Таланта и работата ми нее подвластна на ничий Бог от която и да е религия.

 Е, не можах да спазя обещанието си за 15-сет дена, защото още на 12-тия момчето му се подобри и започна да кляка с мен в стаята, а баща му се разплака. Поиска да ми стисне ръката и каза, че не бил виждал такова нещо до сега и искал да дойда на курбана в негова чест, който мислил да прави. За него му отказах, защото не ми е там мястото, а това е семейно събиране. Доволен бях от това събитие и за мене беше чест, че успях отново да покажа, на какво съм способен с ръцете си.

За първи път влизах в турска къща и за първи път имах такива хора-пациенти, но пък и за първи път виждах, как баща стой като орел над детето си и ме пита за всеки мой ход, какво му правя. Обяснявах му най-спокойно и на него му стана интересно и ме попита от кога го практикувам това познание. Разказах му малко, че съм роден с него и просто сега го доразвивам и ставам все по-добър. Той ми стисна ръката и ми благодари. Дори увеличи  подаръците си към мен, което ме накара да се усмихна.

Да едни хора са благодарни, а другите са абсолютни неблагодарни, но аз нямам време да ги анализирам, защото това не е част от работата ми. Ако има нужда човек да поговори да може би ще му кажа някой неща, но иначе не.

И все пак бъдете благодарни на хората, защото всичко става с хора в този живот.