Завръщането.Африка в моето сърце 2 е вече факт!

            Здравейте,  имам честта да ви кажа, че излезе 22-рата ми книга със

заглавие: Завръщането.Африка в моето сърце 2. От тази година нататък вече не мисля да си правя труда да представям всяка своя книга пред публика/кой разбрал-разбрал/. Кардинално решение вземам, но ми омръзнаха тези излишни крачки във вид на тичане за да  осигуря трибуна за себе си и седящи места за слушателите си. Тази ера свърши за мен. Не се извинявам и не се притеснявам, че няма да е удобно на никого-тук не е хотелска верига, а презентиране на книга. Нищо лично! Представянето на книгата ще бъде тук(на 20.12.2013г.) под формата на клип заснет от мен и публикуван за вас. Книгата е посветена на три жени в моя живот и бих искал те да знаят, че ги обичам.

„Завръщането.Африка в моето сърце 2 е продължение на книгата Африка в моето сърце писана преди 5 години. Тя се роди съвсем естествено, въпреки моето незнание, че ще има продължение. Главния герой Даржан Харч след взаимодействието на своята интуиция с „Повика на вечността“ бе посъветван да се отдаде на медитация и благотворителност. Оттеглянето му от фабриката за кукли, която създаде защото беше роден за това се наложи да я остави на децата си и да се заеме с другата по-важна задача; да пътува, да изследва дълбините на своята душа, да медитира и да разтвори сърцето си за дарение...“

И за да не бъда прекалено разточителен в моите думи към вас ще поместя последния урок в книгата:

Последен урок:

Двата най-важни дни в живота ти са: Денят, в който си се родил и денят, в който си разбрал защо!

Няма значение как те е отгледала майка ти(с много страх и пот), какво е сторил баща ти(нищо или всичко), какво си научил ти, как си успял в живота. Но има значение в какво си се превърнал и каква следа си оставил в сърцата на хората. Ти си тук, за да изживееш, следваш, реализираш и обогатиш свет, а за да е по-добър от колкото си го заварил...

И запомни, че всичко във Вселената е движение. Нищо не е стабилно, трайно, непроменливо. Само за да се събуди за нов живот под друга форма, в друга светлина..

Благодаря ти, че търпеливо ме изслуша и сподели със света...

Г-жа Харч в Завръщането.Африка в моето сърце 2

              От вестник „Свобода на Действието“ се обърнали към г-жа Харч с въпроса: “Вярно ли е, че вашия съпруг е достигнал висока жизнена зрялост след като ви е срещнал и именно тогава Вселената го е наградила с всички блага, който е достигнал през време на работния си процес?“

„Да. Даржан Харче е дете на природата. В това не се и съмнявам. Мъжът ми е в хармония с Бог и природата, с мен и семейството ни. Не знам, как го  е постигнал, но е изключително красиво изживяване-винаги. Той обича да прави всичко с такава любов и под час. Не знам, защо все гледаше часовника, докато не разбрах от него, че е имало мигове, когато е бил дете и е искал да има такъв, а не е имало кой да му го купи. Освен това е искал да постигне нещо в живота, а е бил обречен на провал с такива родители! Мислил си е, че няма да му стигне времето тук на земята  за да постигне всичко желано. Е, от неговата не сигурност във времето се оказа, че всички бяхме запленени и не разбрахме, как той успя да създаде всичко това под носът ни, а ние гледахме, но не видяхме нищо. Удивена от хармоничната му връзка с вселената, аз стоях и гледах и все още не мога да си обясня как става всичко, но важното е, че тя му даде и продължава да му дава отговори на всичко онова, което той поиска въпреки, че изглеждаха тайните неразгадаеми. За него нямаше такива моменти.“

„Какво искате да кажете, че вие все още не разбирате законите на вселената въпреки, че съпругът ви се е докоснал до недрата и?“

„Точно така. Знам много неща, прилагам ги, но все още има конкретни неща, които не разбирам как в буквалния смисъл се случват. А, Даржан забелязвам, че въобще не се интересува от въпроса „Как?“. Той чисто и просто го прави...Удивена съм и благодарна, че точно този човек е моя най-близък приятел и партньор в живота ми... Съжалявам, че може би сте очаквали да ви издам някои тайни, но просто не знам такива... В нас няма тайни, а има любов, разбирателство и синхрон. Ако това е тайна, значи вие вече я чухте от мен...“

Глава - 17 ЗАВРЪЩАНЕТО.Африка в моето сърце

Даржан Харч отново се върна във времето назад след като вселенския учител го докосна по челото за да го поведе към поредния абзац на живота му! Как лети това време!

Преди много години две момчета се срещат и от този момент нататък са почти неразделни приятели. Делят храна, мигове, тренировки, пари и време. Но един ден нещо се случи. Най-неочаквано се озоваха след една поредна тяхна разходка в Боянския лес и след това отидоха на скалите. Седнаха и просто очите им стигаха до там където преди много векове великите войни са наблюдавали своите територии. Пили са вода от същите кладенци и са ползвали същата сянка на вековните дървета. В един миг едното момче се беше взряло в нещо, което му се струваше пълен абсурд, но помоли приятеля си да види това,което и той вижда. Дали е същото и дали е възможно това.

„Виждаш ли това което и аз виждам ей там в далечината във водата?“

„Да виждам го, но ми е трудно да го повярвам или представя, как е възможно това? Да има отражение на дървото във водата, а да го няма на сушата. Как?“

Останаха безмълвни още дълго време след това изживяване без да осъзнават, че се докоснаха до нещо, което до сега го имаше само във фантастичните романи на нашето време. 

След много време те двамата отидоха до една гадателка за да попитат, какво беше това, и как така успяха да го видят, а други не са. Тогава тя казва и на двамата: „Вие сте в основата на това откритие. Както и ще сте в основното познание и намиране на Христовите следи и Светия Граал по нашите земи. Вие сте отговорни за това познание и го пазете с очите си.“

Тогава те все още деца не съзнават, какво означава това, но пък имало време през което можеха само да чакат и да се уверят, че думите и са истина... Минаваха години, приятелството им претърпяваше висоти и спадове. Раздели и събиране. Заравяне на томахавката на раздора и паленето на лулата на мира. Но винаги ги връщаше онзи спомен за „въпросното нещо“.

След много години споменът се беше активирал отново и сънят беше много показателен. Едни карти с изглед към град Серес, едни подземни пещери с три галерии в които се намират „Плочите на Харати“, учител по йога, манастир с подземни укрития, които съхраняват много спомени от миналото живеещи и днес. И понеже всеки има своите канали за снабдяване с информация от акаша, всеки може и да даде доста такава-но само ако иска или съвпада със ситуацията. Така те двамата достигнаха наистина до познанието благодарение на писателя, които изследва пътя по които е преминал...

И двамата им направи впечатление, че тази тема се активира по различно време, когато си поиска, но и то в движение се случва. Може би и  гадателката излезе права като каза: „Вие ще разберете нещо постепенно за да не ви натовари излишно и да се побъркате от цялата кристална чистота на информацията“....

Много години те разсъждаваха във своите покои, хиляди безсънни нощи са се настанявали в кръгозора им и това винаги не им е давало мира. Какво се случи въпросния ден? Защо точно ние? Как е възможно това, да се случи на едни обикновени деца?Какво научихме от тази ситуация?

Проблясъци не липсваха, че са част от големия пъзел и носеха със себе си духът на едно минало време, но не и забравено или отминало, защото въпреки, че бе минало, то е част от настоящето им сега. Писателят протягаше често ръце към небето за да иска отговори на толкова много въпроси, които нито една земна институция не можеше да му даде. Нямаше място, което да не беше проверено интуитивно или пък обходено, но само мястото там вътре, не беше разровено. След дълги медитации с  потресаваща точност разбра, че нещата са толкова прости и красиви, че едвам човешките думи биха могли да обяснят изживяването на сетивата. За това много често писателят се доверяваше на утрото, което раждаше всички отговори: “Всяка сутрин се раждаме наново. И това, което правим днес е най-важното”. След утрото той записваше своите преживявания, защото знаеше, че това е в неговата човешка природа да го прави, беше спокоен, щастлив и ведър, когато знаеше, че може да сподели своя път с другите...

Мозъкът е сиво пихтиесто вещество, което е топло, тежко и отпуснато...С тези думи започваше релаксацията на писателя и така и не стигаше до самия край, защото душата му просто напускаше своите очертания и започваше да странства... От векове той знаеше, че физическата релаксация подпомага психическата и поради тази причина той я правеше много често...

"Завръщането" Африка в моето сърце

                                                                 Глава – 8 

                                                              Писане на Писма. 

Благодарение на играта с писането на писма, Даржан Харч докато играеше с децата, си спомни как бе дал най-добрия и безболезнен урок свързан със два закона: Закона на Любовта и Парите!

…Преди много години Даржан Харч се прибра един петък по-рано в къщи(още докато децата му бяха твърде малки). Още с влизането си в къщи извика: „Деца готови ли сте да играем с писмата?“ Но тишината го смути. За първи път тази тишина след тяхното раждане се бе върнала и му напомни за съществуването си, като заглъхващо ехо в пещера. Хиляди мисли нахлуха в главата му за един миг. Но все пак той отиде да погледне през прозореца, които гледаше към градината с ябълкови дървета в задния му двор. Те и тримата бяха там и се смееха. Той ги наблюдаваше през прозореца и учите му се насълзиха от умиление и радост. В този миг той погледна към небето и каза: „Благодаря ти, живот за всичко това. Това е истински Дар и Богатство.“ Избърса сълзите си и излезе при тях носейки купата и нещата свързани с играта и тяхното писане. Прегърна и целуна първо жена си и след това един по един и тях. Седна до тях и раздаде листовете за играта. Жена му веднага написа своето спонтанно изречение: „Аз те намерих. Обикнах те. Благодаря на Бог, че те имам и теб и децата. Обичам те, Даржан Харч.“ 

А, Даржан Харч започна да описва Закона на Любовта и Парите: „Всичко е енергия. Дойде мигът, в които да ви разкажа как стигнах до тук. Майка ми ме роди и отгледа до 5 годишна възраст с много любов, но с много оскъдни средства и много страх от мъжа и…“ 

Децата му в задружие написали в листите си: „Винаги сме искали да разберем, как сте се срещнали с майка? Как стана толкова богат? Каква е твоята тайна за успех?“ 

Докато го чакаха да свърши, те го изследваха с поглед и много му се радваха, защото виждаха как той се усмихва докато пише своето писмо. Те виждаха от сега, че като пораснат големи имаха достоен идеал и искаха да станат като него. Изживяването на всяка възраст си има своето отредено време, но детето в нас въпреки всичко остава дете. Така то ти подсказва да се смееш повече, да играеш до насита, да бъдеш непринуден, да не се взимаш на сериозно – никога. 

Всички чакаха него и той го дописа. Погледна ги и се усмихна с доволно изражение на лицето и с ясна мисъл каза: „Сега вие ще получите първия си урок в живота – подгответе се.“ Пъхнаха всички заедно листовете сгънати на 4-ри и завъртяха стъклената купа три пъти на ляво и иден път на дясно. 

Жена му бръкна първа и извади първия лист в който беше написано: „Сякаш винаги сме искали да разберем, как сте се запознали с майка…“ Момченцето му изтегли листът, в който пишеше: „Аз те намерих. Обикнах те. Благодаря на Бог, че те имам и теб и децата. Обичам те, Даржан Харч.“ Даржан Харч бръкна в купата и с неистова радост отвори листът на който пишеше: „Винаги сме искали да разберем, как сте се срещнали с майка? Как стана толкова богат? Каква е твоята тайна за успех?“ 

И последна дъщеря му бръкна и извади листчето и като видя написано възкликна: „Най-накрая татко е написал всичко онова, което искам да зная.“ Зачете го на глас…и просто се разрева: „Всичко е енергия. Дойде мигът, в които да ви разкажа как стигнах до тук. Майка ми ме роди и отгледа до 5 годишна възраст с много любов, но с много оскъдни средства и много страх от мъжа и. После аз живеех и израствах без любов и без пари. Започнах да работя и печелих пари, но любовта ми липсваше. Изгониха ме от работа заради това, че не общувам с другите работници и не ми платиха. Останах без работа, но срещнах любовта. Колко време я чаках, и само се питах, кога? Но така стана, че тя ме намери сама. (Мислех си години наред, че не съм достоен нито да ме обичат, нито аз да обичам някого-поради недостойнството ми!) Това е майка ви. Днес няма да има анонимност в писмото ми. От как любовта се появи всичко се подреди. Любовта е опора не патерица. Любовта е доверие не игра на криеница. Любовта е сила, мощ, спокойствие, достойнство в гърдите. Така благодарение на майка ви и нейното прекрасно отношение към мен аз се разгърнах и продължих да мечтая. Нямаше нито ден, без които да не желая най-доброто за мен, за нея, за вас и за всички нас(въпреки, че вас още ви нямаше на този свят, когато насочих благодарността си за първи път към вас).Никога не съм питал майка ви дали мога да свърша нещо, но винаги съм показвал резултата, не за да ме похвали(или да види, че не съм си губил времето-шегувам се разбира се!), а за да споделя мига на радост и ако е тъга-също. Тя е като един ангел, които вместо аз да бдя над нея, тя го прави постоянно. Така се появихте и вие, защото толкова много ви искахме и очаквахме всеки ден(а, ето вие вече сте тук, ходите, играете, скачате, четете, пишете, рисувате и ни казвате майко-татко). Очакванията ни от Природата бяха като прекрасен Дар, който изпълни живота ни със съдържание и придоби изключителен смисъл. Онази нощ с майка ви правихме любов с часове. Когато се събудихме, аз нищо не помнех, но майка ви сияеше, защото знаеше, че това даде началото на вашите дни от календара на живота. А, за парите които се появиха са на базата на мечтата ми. Създадох кукла, която стана истински модел за подражание и любящ образ. Лягах и ставах с тази мисъл. Дъхът ми беше нужен за да живея и да устоя на силата във света. Създадох уникална кукла, която завладя света за един миг. Искам да си призная, че имам учител направо пратеник от Вселената, с които често общувам(дори и днес имаме среща), но той е невидим и аз няма да ви го покажа, освен ако той не пожелае да го стори. Благодарение на неговите уроци аз успях да се изградя като човек. Той за мен е: бащата, който нямах; братът, който исках да ме закриля; приятел с който да споделям всичко. Не съм го имал за учител, но той наистина ме научи на всичко, което съм сега. Благодарение на неговите уроци и топлината на майка ви, аз съм това, което съм. Въпреки, че той често ми повтаря: „Твоите светски успехи не ме интересуват.“ Аз като човек, който исках да имам нещо голямо помолих да приема моята част от договора: „Аз ще се погрижа за количеството, Ти се погрижи за качеството(за Вселената говоря).“ Така стъпка по стъпка (pas á pas) стигнах до вас и сега отново с малки крачета се учим да вървим. Щом любовта и парите се срещнаха аз не успях да се променя в собствените си очи, но малко променихме и разширихме домът си. Това е! Промяната е навътре в нас, а не на вън. Това е моята тайна за успех. Другото е ходене на масаж, разходки в гората, сауни, правене на снимки, хранене, ведри мисли, правене на любов с майка ви и никога не се ядосвах за нищо(е опитваха се да се прокрадват разни неща, но бързо ги туширвах). Повишете цената си и намелете натоварването!!! Надявам се да съм ви бил полезен с тези два закона. 

Сълзите и капеха по написаните редове от баща и Ѝ като свърши каза: „Обичам те, татко. Обичам те, мамо. Но, ти защо се забави с този урок толкова дълго време. Та аз съм на 5 годинки, мога да те разбера.“ 

Щом чуха това всички се разсмяха и се сгушиха един в друг под ябълковото дърво в градината където само до преди два часа всичко беше спокойно и тихо…

"Завръщането" - Африка в моето сърце 2

                                                                Глава – 9

"Какво искаш да ми кажеш с това, че трябва да изживея Бъдещето(си)за да видя, какво ще стане в настоящето(ми), и какво ще остане като остатък за миналото(ми)ли? Това ли ми казваш?

„Да, точно тoва ти казвам сега!“

„А, аз къде съм тогава?“

„Ами ти си в Душата си...“

Щом чу това Даржан Харч потръпна. И веднага за пореден път разбра, че тръпките побили тялото му са индикатор за осъзнаване на настоящето. Както винаги се получава при него веднага нишката на спомена го издърпа до един сърцераздирателен абзац от живота му преди векове.

„Години наред  прошарения откривател записваше своите открития на база интуиция, защото самото това имаше. Споделяше с всеки, който искаше да чуе неговите далновидни открития, но с това си задейства навъсения поглед на църквата. Нямаше как да не го помислят за луд, като казва, че колелото е кръгло, а не квадратно, въпреки, че каруците са с квадратни дървени колела. Нямаше как да не събуди учудването на хората със своята теза за Земята, че е кръгла, а не квадратна както всички смятат и като стигнат на края на света корабите ще паднат... Въпреки това, че беше чудак за околните не го закачаха по никакъв начин, защото го приемаха като разказвач на  приказки. Дори на моменти изглеждаше като шут в очите им, и го поставяха много по-ниско в очите си от самите тях. Това те го правеха толкова често, че не съзнаваха, каква услуга му правеха с  отношение си към него.

Живота на един изследовател не беше от най-блестящите и често дори не е имал какво да яде, но благодарение на силните си познания, винаги когато отиваше в гората тя му се предлагаше на тепсия. Горски плодове, сладък корен и стръкове ароматна трева, която той вареше за чай. Под шапката на главата му се криеше цяла вселена, която само той имаше честа да граветира в нея и да изважда на порции в записките си познанието на древното учение.

На следващата сутрин странно свиване в гърдите, като не бивала тежест се появи върху му. Това му казваше, че го грози опасност, която е още далече, но идва конкретно към него. Веднага затвори очи и попита, какво означава този знак.

„Грози те опасност-вече разбра. Вземи трите книги, които написа за да запазиш посланието на „Древното Учение“ увий ги в кожа и отиди до разрушената стена в Танжер и първия камък, който ще ти направи впечатление в стената, отмести го и пъхни там книгите. Сложи камъка отново и забрави, че си бил там завинаги. След 100 годни един писател ще ги открие и ще ги даде на света. Аз ще му ги покажа. Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“

Отвори очи и веднага се насочи към масата където записките бяха разгърнати на определена страница от вятъра, който беше вече влязъл през прозореца в стаята му. Уви ги старателно и веднага напусна стаята и се насочи към Танжер. Не му отне много време да стигне до разрушената страна на оградения град, но се зачуди къде да го скрие точно. Върна се назад в поръчението, което чу като послание: „...Вземи трите книги, които написа за да запазиш посланието на „Древното Учение“ увий ги в кожа и отиди до разрушената стена в Танжер и първия камък, който ще ти направи впечатление в стената го отмести и пъхни там книгите.“ Огледа се и още в далечината вниманието му беше приковано във въпросния камък. Постави книгите на земята, отмести камъка и веднага пъхна книгите в процепа и върна камъка на мястото му. Както беше коленичил веднага се изправи обърна се и засили темпото на хода си без да се обърне. Отново си спомни думите, които идваха от вътре: „...Сложи камъка отново и забрави, че си бил там завинаги. След 100 годни един писател ще ги открие и ще ги даде на света. Аз ще му ги покажа.“

Така се прибра в дома си и отново легна на леглото замислен. „Какво ли ще излезе от всичко това?“ Денят беше горещ сякаш се подготвяше целия град да пече тухли за възстановяването на стената, която беше разрушена от размириците, който тресяха околността, и допълнително от пещите се отделяше голяма топлина. Различни владетели искаха да притежават света, но като виждаха, че не могат да го имат, искаха да го заличат от очите на човечеството, което е живяло там. До някъде бяха успели, но не напълно. Изведнъж отново същото усещане за тежест в сърцето го притесни и думите се появиха: „...Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“ От какво да се пазя, се зачуди той след като знаеше, че него никой не го взема на сериозно и това му беше от полза. Не получи отговор този път и така не помръдна от постланото с черга дървено легло. Заспа гледайки звездите, но една сълза се отрони от окото му без видима причина.

На сутринта петлите от пазара в Танжер толкова силно кукуригаха, че нямаше как да не се чуят на 10-тина километра извън стената. Това вече не предвещаваше нищо добро. Зората вече се беше настанила на небето, когато в далечината се чуваше конски тропот наближаващ към него. Недоумение от случващото се, но и страх от този внезапен тропот. Да, той спря пред вратата му. Силен ритник разби иначе не заключената врата и след като го видя да се моли войникът каза: „Няма да ти помогне твоя Бог днес, Кардинала те вика на разпит.“

Оковаха го като престъпник и го поведоха към мястото за разпит. Заведоха го в изнемощял вид и малко преди да го вкарат вътре го заляха с едно голямо ведро вода... Още незнаещ какво се случва с него го подритваха за да влезе на точното място. Като животно го бутна единият войник пред кардинала.

„Ето го ваша Чест. Молеше се на неговия Бог, преди да го заловим!“

„Изправи се, изследователю на различни Светове! - каза Кардинала.“ „Искам да разкажеш на хората тук в залата и на мен - разбира се, какви са тия кръгли колелета, каква е тази кръгла Земя, за която така пламенно говориш?“

Той извади своя дневник и заговори, но тихо. Направиха му забележка да говори по-високо, но той едвам имаше сили да диша от това дълго ходене, а и не беше ял една седмица.

Докато го караха да говори двама от войниците ровеха из къщата му като си мислеха, че нещо от открият. Но освен една черга върху леглото в глинената къща, една маса и кратунка с вода нямаше нищо друго.

„Земята е кръгла, защото... но тогава се олюля и падна. Веднага го заляха с вода и го свестиха. Изправиха го войниците и го подпряха пред книгата му.

„Вземете му книгата и ми я донесете тук - каза Кардинала.“

Един от войниците я взе и веднага коленичи пред кардинала с думите: „Ето, ваша Чест.“ Кардиналът я отвори и видя, че в нея няма нищо написано...Пот се стече по лявото му слепоочие и веднага изкрещя: „Ти подиграваш ли се с мен? Как така няма нищо написано в тази книга, а ти искаше да излъжеш, че четеш от нея. Какво криеш, казвай веднага, или ще умреш.“

„Това, което знам и мога е вътре в мен. Книгата е с бели листи, защото от тук тръгнаха всички, но вие нямате очи за да видите написаното върху бялото платно на живота. Каквото и да съм казал е истина до сега, но вие не можете да го разберете по никакъв начин. Готов съм да понеса това, което сте ми приготвили като съдба, но знам, че това е ваше решение, а не Божие.“

В този миг се чуха стъпки на войниците, който влязоха за да докладват: „Кардинале, в къщата му няма нищо освен една постеля и кратунка с вмирисана вода.

Кардиналът се изправи и го попита още по ожесточено: „Къде криеш всичко това, което знаеш?“

„В сърцето и разума си, ваша Чест... но те ще си тръгнат с мен в един миг, когато душата ми напусне това място, но ще се върна...“

„Пригответе кладата, чухте го как богохулства, той е лъжец и разпространява какви ли не небивалици за „кръглия“ свят.“

Ето отново последните думи на гласът: „Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“

Поведоха го войниците към кладата и го завързаха на дървения стълб докато другите войници нареждаха съчките под него. Хората заприиждаха от всички страни и се чудеха, какво го нарочиха този човечец, който на мравката правеше път.

Кардиналът се провикна да млъкнат всички и каза: „Каква е последната ти дума страннико?“

„Аз ще се върна за да довърша несвършеното от вас имате думата ми.“

„Запалете кладата веднага-каза Кардиналът.“ „Това беше достатъчно, което чух за днес.“

Войникът, който държеше факлата просто се протегна и  запали кладата. Огънят за един миг обгърна тялото на прошарения изследовател, но той се беше преселил вече, на друго място и не издаде нито звук. Само лошата миризма от разлагаща и изгаряща плът се разнесе, защото вятърът имаше сделка с него, да разнесе праха му из цялата земя къде бе бродил от дете. И да няма следи... там къде са оставени, те ще бъдат намерени от избрания.

Даржан Харч се стресна, плачейки от радост, че е свободен. Тогава чу последната част на урока от учителя си, за днес:

„Никъде в изследванията на вашите земни учени не се споменава, че времето протича само в една посока. Но нека ти, кажа, че едно събитие може да се види в бъдещето още преди да е настъпило в сегашното настояще.“

Откъс от книгата Африка в моето сърце - "Завръщането".

Завръщането...

Идеята ми за Трейлъра относно Африка в моето сърце – „Завръщането“.

Облечен съм с риза и вратовръзка. Седя аз на дивана на сцената. Осветлението е достатъчно. Около мен масичка с една чаша вода и маслото от джоджен. До мен на дивана една от картините ми на манастира дето съм я рисувал с пирограф.

Обектива е пред мен.

Разглеждам книгата Африка в моето сърце задържам вниманието си в нея. След това я затварям и казвам:

-Господи, не съм чел до сега такава книга.

Отпивам от водата на масичката, връщам чашата на масата. Допирам дланите си в поздрав Намас‘те и разкопчавам копчето на ризата на дясната ми ръка и от там свалям от китката си индийската си броеница. Започвам да мантрувам на ум и затварям очите си. Така потъвам в процеса на Завръщането...и Когато си отворя очите клипа свършва.

За надпис на клипа:

Една продукция на: Флоранс Медиа груп

Директор: Христо от Лясковец

Откъс от книгата: Африка в моето сърце – „Завръщането“.

Кадър от Завръщане на Даржан Харч...(когато разказва на сцената пред публика за своите преживявания);

Дата – 05.06.2013г.; Сцена-15; Повтаряне – 642;

Моята игра...

Преди време прочетох книгата на Естер и Джери Хикс „Поискай и ще ти бъде дадено” и от там видях модела за играта. Много ми хареса признавам си и много бързо възприех процеса. Още на другия ден намерих празен чек отидох и си го разпечатах, изрязах и започнах да пиша по него и да визуализирам, какво искам да придобия с този “нескромен бюджет”. В една тетрадка записвам всичко онова, което е дошло и за какво е отишло. Не съм вярвал, че може да е толкова прекрасно това занимание-да осчетоводяваш собствените си пари...просто така.

Създадох  “Игра за 66.ооо.ооо” и започнах да играя. Започнах всеки ден да депозирам просто така суми от по 1000 $ и след това си ги харча за каквото си поискам/без угризения на съвеста/. На третата седмица от тази игра аз се събудих милионер и се питах през целия ден: “Това ли е онова нещо за което много хора се борят, а не го постигат толкова лесно?”

...Оказа се, че годишен бюджет от 66.000.000 $ не е никак малко за разпределяне и изхарчаване и в един миг просто няма, какво друго да искаш, защото си имаш всичко. В този миг се оказа, че започва една вътрешна борба в разума ми, за какво са ти толкова пари, като не можеш да ги изхарчиш буквално за година. Хванах се на хорото и го играя, защото научих урока си, относно парите си. Сега дойде мига да го споделя с останалите, който наистина искат нещо обикновенно, което работи, а не е само някаква празна приказка.

...През 2008г. Написах книгата “Африка в моето сърце” и там вплетох много мои житейски незгоди и уроци. Написах, че главния герой в книгата Даржан Харч има годишен оборот на фабриката за кукли 60.000.000 $. Написах го това без дори да съзнавам или по-точно ми се искаше да го вярвам и след като се случи да разтърси из основи същността ми. През 2012г. На една разходка с моя приятел в гората му разказах за играта, която съм започнал да играя и той сякаш направи невидим паралел въз основа на чутото и каза: “Имам чувството, че с това, което ми разказа, си описал в книгата си, как и какво искаш от живота сега, а с тази игра го доказваш”. Направи невидим паралел между моите думи и ми го казаи от друга гелдна точка. Признавам си, че останах изненадан от чутото.

“Наистина е лесно е да бъдеш търпелив, когато знаеш, че всичко е наред”.

Африка в моето сърце

Африка в моето сърце

Тази книга се роди една вечер, четейки еднo списание, в което пишеше статия за Хитлер. Бях се излегнал на надуваемия ми диван и четях списанията преди да ги изхвърля. А в една от статиите пишеше, че войниците на Хитлер му се молили и след това роптали, че няма жени на фронта за да удовлетворяват нуждите им, а той им казал, че няма как да им прати жени, защото нямало да се бият и щели да се разсейват. За това им отказал… И докато четях статията от списанието се роди сюжета на книгата ми Африка в моето сърце. На едно момче мечтата му била да прави кукли, които да могат да премахват напрежението и да правят хората щастливи по някакъв мистериозен начин. Това няма нищо общо с надуваемите кукли. Така от една мечта се получила цяла фабрика за кукли с много работници, които били дълбоко благодарни на г-н Харч, че ги е взел на работа при тях…Но изминало време и той открил майка си, която го напуснала заради вечно пияния й мъж..... след това му се родили близнаци, а след смъртта на майка си разбрал, че тя била обичана от човек от Африка. А този човек бил много богат и тръгнал да си търси жена из света. По време на катастрофа влязъл в болницата заради счупен крак и се влюбил в чистачката там, а тя се оказала майка на Харч, която не помнела предния си живот поради голямата си уплаха и вечното криене от тиранията на предишният си мъж. След това Харч се среща с автора на книгата "Стая-205" и се сприятеляват. Тогава той отива в Африка и животът му се преобръща. Връщайки се екстремно от там се изповядва за да продължи да живее, защото "силите управляващи живота му" били към своят край, но харесали новото му дело и му отпуснали още години деен живот…