Happy Birthday - Florans group: four years!

Аристократична шегичка...

Някъде бях чул, че най-сигурния начин да се забрави един човек, е да започнеш да го почиташ веднъж годишно - било то на рождения му ден или на гроба му...

Сайта-блог стана на 4 години днес на 18.02.2016г. И за това време се събраха 144.585 хиляди гледания... Много празници се събират и все „хубави“,този месец...защото е „дълЪг“ февруари с цели 29 дни...

Без да се напъвам, без да „моля“ някого да ме гледа, без да се интересувам дали или...и т.н. Не! Правя го, защото искам, защото мога, защото се научих. Неволята учи и то доста успешно, вярно взема скъпо, но учи търпеливо, разбрано и качествено... помогнах също така и на много хора да си имат и те нещо „подобно“...

Наздраве да é...и да мили00ним!

тук е статията за първия рожден ден на сайта-можете да видите и нея, 

за да не се повтарям излишно: http://bit.ly/1QL8vWO

„Прозрачен за обществото“ и извън матрицата!

      История за един човек, едно пиано и една мелодия, която променя живота му.

Раян Арканд е един от хората, които бихте подминали на улицата, без дори да поглеждате. Изтърканото яке и кецове без връзки са едни от многото белези за това, че животът му не е от най-леките. От бездомен от близо 30 години и прозрачен за обществото, може би дори повече, той се превръща в човек, чиято история стига до милиони  хора благодарение на мелодия, измислена и изсвирена от него на улично пиано в края на октомври 2014 година.

Розлин Полард(Roslin Polard) е жената, която чува нежните тонове по улиците на Едмънтън и се насочва към мястото с надеждата да успее да я запише и да се запознае с човека, който стои зад нея. След кратката им среща тя качва клипчето в Youtube и само за дни то набира близо 800 хиляди гледания, а след две седмици цифрата удря почти два милиона.

“ХОРАТА СА ВДЪХНОВЕНИ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ НЕ МОГАТ ДА ПОВЯРВАТ, ЧЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО ВИНАГИ Е БИЛ НА УЛИЦАТА И НИКОГА НЕ СЕ Е УЧИЛ ДА СВИРИ НА ПИАНО ПРОФЕСИОНАЛНО, МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪЗДАТЕЛ НА НЕЩО ТОЛКОВА КРАСИВО.”

Всички започнали да се интересуват кой е той и къде може да бъде открит.

Социалните служби не знаели много по въпроса, освен че се появявал от време на време в някои от приютите в града или там, където се сервира храна за хора без дом.

Накрая телевизионният екип нa CBC News се впрегнал да го търси и след три дни го засекли на стъпалата на църквата в града. Историята му се разгръща пред тях и така разбират, че е роден преди точно 43 години и още като малък е бил взет от родителите си и заедно с брат си е заведен в приют за деца. Разказва, че за пръв път се докоснал до пиано в мазето на приемните си родители, когато бил на осем. „Сякаш бяхме създадени един за друг. Беше любов от пръв поглед. Седнах и започнах по слух да свиря каквото бях чувал по телевизията. Музика от сапунени сериали или филми, които бях гледал. Чак след това започнах да експериментирам и сам да измислям мелодии."

„МУЗИКАТА ВИНАГИ МЕ Е РАЗЧУВСТВАЛА, ЧЕСТО ПЛАЧЕХ, ДОКАТО СВИРЯ.“

Животът на Арканд на улицата е негов личен избор въпреки тежестта и ежедневните битки. Проблемите със закона също са част от ежедневието му заради факта, че често злоупотребява с алкохола. Дори се е стигнало до налагането на забрана за посещаване на няколко от другите пиана, разположени на свободен достъп в града. След като екипът го намира, го водят до най-близкото пиано, намиращо се в една църква, наблизо. Още при вида на инструмента лицето му се озарява и той веднага сяда, за да изсвири онази същата мелодия, която успява да докосне милиони хора. „Това е мечта. Знаете ли, обичам хората. Понякога не съм сигурен дали те изпитват същото към мен, но аз ги обичам.“ Когато го питат какво усеща, докато свири, той казва просто „Свириш и забравяш себе си. Забравяш за живота си, забравяш за всичко, което ти е непотребно в дадения момент. Само ти и пианото сте.“

А, това написах аз в социалната мрежа за този човек, днес (19.03.2015г.):

"Музика, която промени много неща в мен, от как я чух за първи път... От този миг преди две години, имам нямам (пари) винаги пускам... на "Уличните музиканти"... а той дори не е и уличен, защото "случайно" мярнал пианото и разцъкал нотите от главата си да излязат... Респект!

...и много често разсъждавам върху следното: "И с какво право се "оплакваме", че все нещо "не ни е наред" след като има хора много по-зле от нас. Нямащи къде да спят, къде да живеят(без покрив над главите си), без храна и вода, без "приятели"... Но когато една такава ЗВЕЗДА изгрее, както е при този човек РАЯН АРКАНД - 45 години живял под звездите... написал ШЕДЬОВЪР, но не изсвирен, непознат на АУДИТОРИЯТА(до един етап), но след това става СВЕТОВНО известен... защото светкавично интернет популяризира всичко(без да му пука особено за това на него), което другите се "задъхват" да му отдадат внимание и уважение! Но когато някой стане известен тогава "мазно и нагло" всички се снимат с него!

Стойчески не можем да издържаме, сякаш нервната ни система се разрушава много преди тялото и си мислим, че корабът потъва... Все бързаме за някъде, задъхани... и забравяме, че Живота е ѝ Музика, за която "би било добре" да намираме време да я Чуем (и почерпим от нея вдъхновение)...

И докато слушаме можем да сменим пристанището или кораба!"

А през 2020-та година клипа е гледан: 22 808 699 пъти.

Животът като професия на терапевта...

             Преди 20-сет години когато започнах да чета, интересувам и

„правя“  масажи на всеки срещнат, който се съгласеше, се чувствах изключително щастлив.  Нямах си и най-малка идея, че така ще  минават дните на един терапевт. Първо ти учиш, после от теб се учат. Още бях ученик и се питах, „защо точно аз, трябва да се занимавам с това“, понеже у дома все ми сочеха вратата да ходя да „търся работа“ работейки за други/и и никога за себе си. А ако кажех, че за мен исках да работят хора, ми се смееха „на фантазиите ми“. Е, да радвам, се че имам и фантазия и мога да работя с нея. Нищо, че имаха право да си мислят, каквото си искаха за мен в онези времена, на преход от „комунизъм към демокрация“ или по-скоро от един абсурд в друг...Но това е друга тема.

Израснах с масажите. Лягах ставах всеки Божи ден...Представях си, как правя процедури по много часове на ден, как хората се радват, как ме търсят... и това време не закъсня! Въпреки, че съм работил за другите хора е било само за да изкарам средства за да си купя по-дебели книги за да ставам все по-добър в самообразоването си. Въпреки, че съм се питал хиляди пъти... аз ли я избрах(тази професия) или тя мен? Оказа се, че имах отлив и имах желание да се откажа от това да правя масажи на хората, но... се оказа, че това не се дава на всеки. Този огън, с който си роден, който гори в теб, кой си ти да си мислиш, че ще злоупотребяваш или спираш да се развиваш. Нямаш такива правомощия. Това не е професия, това е начин на живот. Да, това е животът на един терапевт! Да доставяш радост и удоволствие на хората, когато ги изправиш на крака, когато смъкнеш от тях тежестта им. Когато поиграеш на „сол и пипер“ с тях, като деца... защото какво толкова сме се взели на сериозно, че не можем да играем?

Много хора са ми се присмивали, за дето се занимавам с масажи, защото това било несериозно в техните очи. Както го чувах и вкъщи това...“Намери си работа която да работиш, за да видиш, какво е. И чак тогава ако ти остават сили и средства си се занимавай с твоите глупости“.(смекчавам езика за да не напиша, точното изречение, което съм чувал години наред). Не! Съпротивлявах се дълго време на това изречение и се отказах да го правя. Просто смених курса и пак си карам работата. Обаче, устоите на времето заложени в мен ми подсказваха друго! Когато започнаха да пишат за мен, когато започнаха да ме канят хората да гостувам в телевизии и да говоря, се оказа, че не съм само тясно профелиран в масажите, а има и още... неща с които се занимавам и освен това си служа успешно с тях!

Когато разбереш, че си роден и имаш рождена дата, на която да празнуваш е супер. Но когато „осъзнаеш и приложиш“ другата дата на която си разбрал „защо си роден“ е феноменално! И какво можеш да правиш с това след това е брилянтно! Но, колко хора биха издържали на „напора“ да бъдат ръчкани да правят, каквото им казват хората, а не съществото в тях! Колко? Но не това е важното сега, а същественото е, че стигнах до тук. От всички хули, бедствия и аварии, преживени и не точно, съм тук за хората, които се нуждаят от моите услуги. Не съм забравил никого от хората позволили си да ме спъват, да се смеят, но също така няма да забравя и тези, които ми дадоха шанс да изпитат масажите ми, терапиите ми и отношението ми към професията, която ме е избрала. Не робувам на никого за нищо, както и на нося излишен товар за дето помня, просто е! Продължавам напред и стигнах до тук! Защото ако слушах, какво казват „всички“, нямаше да мога да изживея всички срещи на клиенти, пациенти и така нуждаещи се хора, а те да усетят, какво е „Gold Massage”. Нямаше да изживея, както казва любимия ми автор Паулу Коелю „личната си легенда“, а и тя едва сега започва да се разгръща, след 20 годишен преход... празнувах много рождени дни, а сега е редно да уважа и датата на осъзнатото си пребиваване тук и какво още мога да направя за времето си тук на Земята докато осъзнато препускам от град в град, от държава в държава... Обучения!

Създадох и Обучителна Програма, която подготвях цели 6-7 години и много се чудех, кога ще излезе на бял свят. Това е програма, която разтърсва, защото докосва. Минах през много „програми“ но малко са тези, които оставиха следа в мен... както и те имат следи по моята! За това в понеделник(16.03.2015г) в предаването „След закуска“ по ТВ-Видеосат-Велико Търново ще разкажа за това... Очаквайте!

Разходка=Находка!

          Точно преди 7 години, когато започнах да навлизам в пъти повече в

знанието за Вселенските закони се оказах на кръстопът. Въпреки, че там няма дори точно определени такива, аз се чудех кой път „да хвана“. Поисках да разбера повече подробности за силата на законите и тяхното простичко прилагане. Вътрешно подозирах, че това е процес, а не само действие. Излъчване от дълбините на съществото ни, както извира гейзера. Това са и човешките състояние, но мисля, че са обърнати от зад напред(дай ми топлина, пък аз после ще ти дам дърво-за огрев).

Исках, гледах, четях, слушах, медитирах, но вътрешното ми същество знаеше, че това всичкото на куп(взето заедно), което проумявам ѝ пресявам, е само една песъчинка... Продължих да търся, да се оглеждам и ослушвам, но нищо с нищо не долавях повече от това, което вече бях декларирал, че знам! Тогава какъв е смисъла да знам „толкова“ а то всъщност няма нужда от него, като все едно да съм собственик на голяма къща, но ключът за нея да е винаги у друг.

Имах ли избор не знам, но „оставих“ желанието си да, „отлежи“ както хубавото вино-7 години. Разделих се с нея)идеята) и не вкарах никаква енергия повече по тази линия. Вътрешно знам, че в мигът когато мечтая за нещо, знам, че „е моя“, но ми беше трудно да я пусна, щом знам, че „е моя“. Обаче закона за херметизма е точно такъв процес ѝ съветва така. Отказваш се от „мечтата си“ и чак тогава я имаш! Уау-това е доста странно за обикновеното състояние на умът ми.

Каква е ползата тогава да слушам „външни източници“ на знание след като(все пак)това не ме приближава до мечтата ми, а ме бави. Да прочета или обърна внимание на още един автор показващ ми пътя според неговите възприятия. Тогава наистина мога да се разделя с мечтата си, защото си губя времето... Но дали „вярването“ на поредния автор не разхлабва доверието и вярата в мен самият ѝ как бих могъл да давам повече „доверието си“ на случайността.

7 години се бях „отказал“ да търся следи за детайлите по вселенската следа. Виждах, че търсенето на следи чрез книги не става, защото са постни и повърхностни. Търсенето ми се оказа поредната клопка в която изпаднах, защото всеки много знае, ама нищо не прави! Тогава приех, че мога да задам курс „духовен туризъм“ или пътуване без багаж. Отказвайки се от „резултатите“ направих така, че всяка моя разходка(макар ѝ не физическа)превръщах в находка.

Времето, което съм посветил на четенето...не бе загубено, защото попаднах на изключителна следа(или може би „чак сега“ съзрях за нея). Освен него, намирам време всеки ден да медитирам и следя, какво минава през мисловната ми магистрала. Разбирам, че много неща от живота ми все още се „джуркат“ вътре, както топките в сферата на тотото.  Благодарение на това си състояние, аз разбирам, че е нужна мисловна хигиена. Каква е ползата от файдата да попивам всичко, което ме интересува от книги, а от адептите не. Или пък каква нужда имам да знам, след като знанието е това, което си спомняме за него, а не това което ни казват „да учим или научаваме“. Няма такова нещо като научаване, но има изграждане, спомняне или разгръщане.

Нямам нужда да правя дисекция на Атома или да се взирам под микроскопа за да разбера, че всичко онова което е в мен, около мен трепти в определена честота(Hz). Каква е „файдата“ от многото написани страници и обяснения за така наречените честоти, след като не ни е казано, че всички сме в Бета-честота (13-40Hz) ежедневно (будно състояние), която ни прави на маймуни (може би Дарвин все пак е познал, че сме „маймуни“). Тя ни дава импулс за това да се самоунищожаваме, самозалъгваме, самонаказваме, замозаклеймяваме, защото постоянно гледаме навън, ако не сме концентрирани. За това не се иска усилие, а се иска само да се носим по течението. Гледайки телевизия, четейки постоянно за другите, гледайки в „другата паница“ и все деструктивни модели, които сякаш са напълно нормални и сраснали се с нашата действителност. Нямаме избор и си носим кръста-както посочват разни хорица!

Алфа честота(7-13Hz) е честота, която ние всички търсим като „светия Граал“ но някак все ни се изплъзва-ако не направим съзнателно постъпление към него. Тук можем да споменем за пасивното внимание, каквото е насочеността навътре, като си затворим очите. Можейки да погледнем в себе си, ние можем да медитираме. Забавяме дишането си, но усилваме своята вътрешна дейност(чрез релаксация), като по този начин правим преход от съзнанието си към подсъзнанието си. Заражда се импулси за творчество.

Тета честота(4-7Hz) е дар за на подсъзнателния ум, когато спим дълбоко или сме в процес на дълбока медитация. Когато мечтаем и деклалираме своите записи в пространството. Успокоението на умът ни спокойно преминава  в сънливост за да открие своите картини в съновидение. Тук имаме рядката възможност да се докоснем до дълбокото скрито познание (спомняне), което е несъзнателно и така бленувано. Това е заряда на креативното творческо мислене и действие. По време на пребиваване в тази честота, мозъкът пренарежда събитията от кратковременната памет и ги затвърждава в дълговременната. Интуицията ни сякаш в това състояние е кристална и в наша помощ!

Делта честота(4Hz) е отговаряща за нашите инстинкти. Тя също се характеризира с дълбок сън възстановяване на организма или кома.

Гама честотата(40Hz) е най-забързания ритъм на нашия мозък. Тя е свързана с нашето така наречено вдъхновение, фокусиране и заучаване.

          За да регенерирам своя „Аз съм“, би било добре(не „трябва“) да сляза(да свърша малко работа на нивото за работа) на нужните  „ми“ честоти(алфа и тета честота), като осъзнавам, че другите две(гама и бета честоти) ми помагат да се закопая, като се въртя в един омагьосан кръг на „знанието(аз това го знам)“ и да си докарвам безсъние, болести и производните му. Разходка=Находка!

       На скоро преди месец ми попадна една книга „Принципът“ на един не знаен за мен немски автор - Андреас Кампобасо (Andreas Campobasso). Имах известни предположения, какво ще намеря в редовете на книгата, но... това което всъщност намерих бе нещо изключително и лесно разбираемо за мен. Всъщност онази „смляна“ информация, която търсих преди години. Радвам се, че ме намери тази книга! Още вечерта с първите страници прочит „си спомних“ как преди 7 години исках да задам на някого своите въпроси относно детайлното ми питане,  по темата за Вселената. Но нямаше на кого. А сега със срещата ми с тази книга разбирам, че това е отговора(целта), от който се наложи да се откажа(тогава когато аз исках, не съм бил „узрял“) за да го срещна отново Сега! Яснотата и проясняването на съзнанието ми показва важна част от спомнящия се процес за който също съм благодарен. Знание без практична обясненост и насоченост, не върши никаква работа на обикновения човек. А аз имах нужда от това ѝ това получих от тази книга. Това ми дойде като осеняване за разбирането относно вятъра. Той не се вижда, когато духа, но го виждаме в клоните на дърветата, чрез тяхното залюляване...

          Тук свършват думите ми ѝ започва великото упражняване в процеса Принципия на автора ѝ нейното мантруване.

П.С.:Поставянето на слушалките в ушите и потапянето ми в необятния свят на звукът-започна, а той изкарва картини не виждани за моята сетивност ѝ реалност. Скоро ѝ повече!

Благодаря за отделеното време!

Знаците с форма на ръкавица!

Днес(28.01.2015г) докато си пиех кафето с моя човек, с периферното си зрение видях,че нещо падна от някого който вървеше...Изправих се(защото имаше цвете на прозореца дето ми закриваше виждането) да чукна на прозореца(по някакъв инстинкт, че може би няма да му стане приятно ако разбере собственика, че го е загубил) и видях, че това е моя позната, която уважавам и ценя като човек. Помахах малко „некултурно“ през прозореца от вътре и тя се обърна...сочейки и давах настойчиво знак, че  нещо е изтървала. Тя се обърна и видя, че това едната черна ръкавица. Усмихна се взе я и си отиде в офиса. Тя вървеше с още едно момиче нейна колежка....

Пошегувахме се с моя приятел, че тя се опитва да си „хвърли ръкавицата“ някак като предизвикателство към вселената. Продължихме да си пием кафето, но след малко тя дойде при нас и седна...Заговорихме се много и тя внезапно се сети за ръкавицата, която преди беше изтървала...имало предистория! С колежката си докато вървели към офиса и преди да падне ръкавицата и аз да и дам сигнал, тя говорила за мен с нея. Тя каза, че нейния баща бил и казал, че в Лясковец имало още един добър масажист казвали му „айса“ и тя я попитала дали го познава(понеже ходи на масажи редовно). Тогава тя и казва, че ме познава и, че най-редовно посещавам в сладкарницата до офиса им и ако съм там е щяла да ме покаже кой съм. Но аз изпреварих нещата с ръкомахането за ръкавицата и когато тя се навела да я вземе и казала, че точно аз съм „айса“ дето правя масажи.

Някак толкова случайности на едно място ми мирише "на заговор"...от вселената. Та да си призная радвам се, че хората така или иначе „ме говорят“, разнасят къде за хубаво, къде за друго! От уста на уста е рекламата, на която разчитах с времето. Нищо, че съм отказвал и прием на мнозина, заради много фактори. Както и преди 6-7 години масажа в сряда беше безплатен при мен. А това пораждаше купища въпроси, на които хората така и не получаваха цялостен отговор, защото това бе моя политика с която си служих за да видя, какво е да даваш нещо(дори повече от себе си). Само преди месец(31.12.2014г) навърших 20-сет години от как практикувам масажи върху хората, клиентите и дори на животни правя когато си играя с тях. 

А също така мечта я да направя и цялостен масаж на слон...може да ми отнеме цяла седмица, но...бих се пробвал!

„Дървото на Живота“ и наследството, което носим!

Днес 26.01.2015г. гостувах отново в телевизия „Видеосат“ - Велико Търново. Подготвих темата със заглавие „Дървото на Живота“ и наследството, което носим! Тя е такава, защото бих искал да имам време(цялото предаване) да разкажа малко повече за играта „Дървото на Живота“ за да създам любопитство, но същевременно няма как да разкажа повече, колкото и да ми се иска, защото... тук, както и навсякъде по света всеки „по-бърз и с възможности“ може да се опита да ме „изпревари“. Ето за това няма как да е повече. „За без пари толкова!“

Разказах за 4-те типажа участници в играта, а те са: 1.Неудачник/Безделник; 2.Творец/Създател; 3.Приятел/Кисел гъз; 4.Шеф/Непораснало дете; Първите двама ти дават от времето, таланта си, знанието си, помощта си(дори), ведро е около тях и компанията им е чест за околните, а следващите двама ти губят времето, натоварват те, и освен това редовно техните „драми“ са най-важни, те се напъват да са център на компанията и вселената, но не им се получава...защото хората странят от тях!

В предаването водещия ме попита дали се припознавам в някой от тези типажи...отговорих веднага, че съм преминал през всичките...но най-много искам да съм си творец или просто човек(нищо повече или по-малко),както е обозначено на визитката ми.

За първи път си позволявам да извадя на показ информация за играта си и това много ме радва... Явно е дошъл „мигът“... Както казах в предаването дори не знаех, защо това произведение когато започнах да го пиша някак секна.  Всъщност знам! Опъна ми нервната система и съзнанието ми ѝ някак колкото и да си мислих, че съм готов за „големите неща“ не беше съвсем така. За това продължих да правя други неща, за да се „освестя“. Така след като разбрах, че не бях съвсем готов бавно и постепенно се захранвах, връщайки се към самата идея на играта... Извиних се на себе си и си простих, че „нервната ми система“ се беше опънала като корда по време на богат улов. Така продължих стъпка по стъпка и разбрах, че забавянето е въвеждане на нервната ми система в постепенност и последователна стъпка по-стъпка в играенето. Осъзнавам, че няма как да ми бъде изсипано каквото и голямо количество ѝ да е на веднъж върху мен. Просто не бях готов! За това много хора, с които съм говорил през годините са ми казвали, че ако спечелят голяма сума пари от тотото или лотарията ще се побъркат. Ами как не, и тогава живота им вместо да се подобри(защото той ще се подобри за месец, два, година и след това край-надолу). За това финансовата култура, грамотност и потенциал, както и творческата култура е хубаво да се вслушваме в интуицията си. Тя не ни подвежда, но също така за да разпознава модели на поведение и харчове е хубаво да четем, питаме и развиваме потенциала си, а не само егото си...

Но на скоро в мислите си засякох нещо интересно.Тази игра е като „кафето“(старо френско

сирене, кашкавал), което дават на дегустаторите след всяка проба хубаво вино, за да могат да разпознават всяко следващо. Все пак са отишли там да напипат хубавото, а не да се опиват или да „прекарат“ нещата...Но когато човек е професионален дегустатор, той плюе(не гълта количеството вино, което е в устата му).  Та и с моята игра стана така... Тя разнообрази всичко, направи завои, превърна се в нещо различно, неподправена и автентична.  Все пак до сега съм написал 25 книги на български, създал съм „Златните 7“ и правя още неща...Но подобно нещо не съм се и замислял,че е възможно да създам. Не знаех! За това приемам с радост, удоволствие и благодарност шанса да изваждам, показвам и развивам... „Дървото на Живота“.

„Живеем в култура, която ни програмира да очакваме мигновено удовлетворяване на желанията ни и да не ценим процесите, изискващи много време и голямо внимание. За нас е лесно да прочетем няколко книги, да посетим няколко семинара и да очакваме мигновено просветление. Това е манталитетът на „микровълновата духовност“. Научавайки се да обичаме, ние трябва да прегърнем всички житейски преживявания – както ужасните, така и върховните. Често най-голямото духовно познание идва маскирано като обърканост и болка. Наистина е предизвикателство да бъдеш благодарен както за радостта, така и за болката.“

                                                                                                                   Робърт Оудъм

За това явно бе дошъл мигът да създам нещо различно, нещо достатъчно шантаво и приложимо...  каквато е играта!

А, между другото благодаря ви, че прочетохте материала ми. Оценявам това!

Удовлетворяващите приходи на Живота!

Когато алармата звънне имах две опции. Едната е да се обърна на другата страна и да продължа лежането с цел “сънуване“ или да стана, да разтъркам очи, да се протегна и да направя поредната медитация. Всеки ден от 14-сет години насам това, което променя живота ми е изпълнението и изживяването на „златната среда“, която е м/у 4:00 до 7:30 часа...

...От книгата "Дървото на Живота"

Нищо, че трябва да си отворя очите и да стана, за да застана в положение за медитация и пак да затворя очи, но тогава и другите сетива биват капсоловани с цел пътуване без багаж(както обичам да се изразявам... за мен това е медитацията). Въпреки, че не съм редовен посетител на каменните сгради набедени за убежище на Бог, аз всяка сутрин замлъквам, за да се слея с него. Когато медитирам аз благодаря, не прося. Искам, но не моля за подаяния. Защото разбрах, че това, което мога да дам е много, но бих желал да го създам, имам желание да продължа напред разпръсквайки го като светлина по пътя на всички ни.

Сливането, безмълвието, дори бездиханността и безвремието смесени с общуване са интимната среда, която аз търся, когато затворя очи отново за да продължа пътя си... Всичко това, което направих, стъпките по който вървя знам, че съм напътстван.  Знам че това състояние е като един антиоксидант в моя свят, който допринася за правилните процеси на живота ми.

Пътят без багаж е отговорност на душата, която движи тялото ми. След това всеки ден местя фигурката си в поредния ход върху житейската дъска, за да видя, какво още мога да направя(по пътя си) и какво още ще се разгърне за мен в моята реалност... Когато работя по книгите, продуктите и изучавам нови неща аз дарявам всеки ден в подноса на Бог, моята благодарност, за да продължа напред. БлагоДарността ми е моята литургия! Много пъти съм се чудил от къде идва всичко това с което се сдобих по пътя си... някак ми е интересно как когато бях дете и ученик нямаше никакви индикации за каквито и да било насоки в тези области в сегашния ми живот. А ето ме днес някъде там по стълбицата на израстване...може би си мислех, че е редно да имам(първо) за да бъда благодарен(придобиването му), но уви в моя живот май не става така. Първо трябва да декларирам, че това е изживяно и след това то идва...(няма да скрия, че това ми изглеждаше много шантаво от начало, но с времето разбирам, че то аз съм с грешка).

Това знание което идва от вътрешния ми необятен свят с лекота въздейства на живота ми без каквото и да било насилие върху личността ми... За това се радвам, че когато съм бил подвластен „на училищната система“ нещо ме е съхранило. Да по критериите на учителите (тогава) аз „не съм ставал за нищо“, и дори се опитаха да ми го покажат, но... след много години видях една мисъл на Робърт Ингерсол, която е точна когато и да я прочетеш през времето: “Училище - това е място, където полират камъни и развалят диаманти.” Но това време отмина застана зад гърба ми и също така е повод за благодарност, че нямат достъп до творческия ми процес, такива хора наречени „учители“.

В тъмната стаичка, се влиза трудно поради миговете на самота с мислите си. Слава на Бога, че това е времето, през което се кове живота ми... как да разкрия мястото и времето, как да пусна някой там. Това е състоянието чрез което минавам за да си спомня, какво е било „преди това което е сега“. Защото много пъти съм заявявал в различни ситуации и поводи, че нищо от този свят не ме привлича, трогва и т.н. За това търся начини и способи за да се връщам назад във времето за да си спомня, какво беше „там“ за да го извадя тук и сега. Ползата е несравнима, както мравките носят зрънцата надолу в мравуняка и не защото това е запас само за тях... а така са устроени мъдро, че ако се засуши природата и реколтата се скапе, там е другата житница на земята. Нищо, че ние не ги забелязваме, както съответно и своя ум... той се влияе от всяка мисъл, готов е да създава филми от всичко за да е „на гребена на вълната“, но поспри се малко и затвори очи, след като се събудиш за да почувстваш тишината, която дава отговорите на всичко.

Няма да излъжа, че първите години тази абстракция ми изглеждаше нелепа, но това беше така, защото не знаех, какво е наистина да медитираш...След това практикувах медитация в движение, но пък тогава осъзнах, че с това движение си спомних хиляди неща, но пребиваването в горните чакри, носи бели петна за физическия аспект. Заземяването липсваше и някак следите от пребиваването в медитация ходейки, липсваха. Благодарение на много други знаци ѝ сливането на разума и сърцето заедно с интуицията доведоха до повече осъзнато даване...

                                                                                     Дървото на Живота/Color “X” Day

Случвало ли се е...!!!

...А да ви попитам случайно да ви се е случвало, когато тръгнете по дадена пътека било „духовна или материална“ да са ви напускали определени хора в обкръжението ви, считайки ги до този миг за „приятели“? И вие да се чудите, защо става така особено ако сте се вкопчили в това познанство с цел изгода! Заплитаме се в такава житейска паяжина, защото явно не знаем, че хората идват в живота ни за ден, два, месец, сезон,  година,  цял живот и в зависимост от това за какво са около нас след свършената работа се оттеглят... И вие сте така - повярвайте ми!

Вашето духовното пробуждане е като земетресение, което намества пластовете във вас и по време на това наместване има хора, които излизат от живота ви, едни пропадат, други се изкачват... а въпроса е на към другите, а към вас... къде сте вие според вашата крива на живота и дали тя съвпада с крайната ви цел. Ако е „да“ добре, но ако е „не“ тогава какво правите за да промените това състояние? И, понеже нещата стоят иначе при нас...няма да ви оставя на мира докато не си изясните, защо сте в това положение поради вярвания, убеждения или мързел... последното може да се поправи с няколко тояги и става бързо и без много шум!!!

                      откъс от книгата ми "Игра за 66.000.000$

Притча(та) за чистия Кладенец

... И когато седна на него, огледа се и погледна в огледалния образ на кладенеца под него. Запита се: Защо след като си толкова чист, никой не пие от теб? Защо хората не те докосват, след като си толкова свят? Защо Си толкова Красиво облечен в камъни предпазващ водата От завиране (в тази пустиня) и я правиш ледено студена?

Тогава кладенеца отговорил: Ще ти отговоря честно пътнико. Когато вилняха бури от пясък, се опита да ме засипе, но се утаи на дъното Ми. Когато бяха човешките войни за власт, почти ме бяха пресушили за да поят стадата. Но когато мислите на всички за сушата, болестите и гладът по тези земи ме застигна бях отровен и безвремието се настани трайно в моята околност. Единствено тъмната и непрогледна нощ се редуваше с жаркия и изпепеляващ ден. Така много дълго "време" стоях сам, но не бях самотен. В мен се оглежда луната заставаща над мен, а слънцето от където и да искаше да влезе все някой лъч го избиваше на съчувствие, че съм така самичък. 

Но седна веднъж един странник върху мен и стоя дълго "време", гледаше в мен и усещаше какво ми има. Протегна ръце и каза: По жива вода от тази не бях пил. Така нарече моята отровена частица за радост на света и усетих дланите му топли, как ме пронизваха от началото ми та чак до края.Тогава в тишината усетих приближаване на тихи стъпки и се запитах: От къде този интерес към мен, щом бях толкова "време" забравен.

Заслушах се как странника заговори на самарянката и с ведър глас и казваше, че тук водата е с вечен живот, и който пие от нея няма да усеща повече жажда! Когато един кладенец е чист, хората винаги знаят това, усещат го и нещо ги тегли към него. Той не прави нищо освен да си стои на мястото с векове. Просто е всичко!

Благодарих на Вечността, че изпрати сила която да пречисти оставената ми "отрова" от човешката следа върху мен. Пречистен и леден зачаках хората да ме открият с помощта на вечността.

                                                                     Христо от Лясковец

Масаж за бремена Жена-Massage for pregnant Women!

„Когато търсиш Пътя, започни да търсиш първо Себе си, дори и с цената на собственото си жертвоприношение.“

           От много отдавна не бях правил масаж на бременна жена. Изживяването е невероятно, защото нека не забравяме, че по този начин масажа е за двама. Нищо, че не е непосредствено върху плода. Усещанията, който майката има по време на масаж се предават от емоционалното ѝ състояние директно на бебето и то като всички живи организми реагира на докосването на друг човек. Енергията е за това да бъде споделяна, провеждана, отдавана и приемана-иначе и да си „много енергиен“ все тая!

Бавно и старателно първо едната половина на гърба се обработва, защото положението е много нестандартно и майката не стои добре така отпуснато на масата. Важното, е че аз като масажист се чувствам много спокойно и с това предавам нататък от себе си по канален ред-ръцете, енергията си! След това другата половина, бавно и старателно се обработва и така се оставя бъдещата майка да полежи малко, нищо, че може малко да и е трудно дори да почива в легнало положение, защото вече некой неща се усещат и тежат.

Благодаря на Природата, че ме е ДаРила с такова добро сърце и професия, която сама ме намери(не съм я търсил), защото:

„Масажистът би било добре да има Сърце на Дете, Очи на Орел и Длани Кадифе!“

Харесва ми, че с всеки изминал масаж, ставам все по-доволен от себе си и пропагандирам, че няма нищо по-хубаво от Доволния масаж. То си е като истинското изливане на словосъчетания върху белия лист хартия. Никога не съм пестял сили  и умения особено към хора на който държа, които ме уважават, ценят и предразполагат да се раздавам...

Забравих да спомена за „негативния ефект“ след масажа. Той е така постигнатия, желан, отпуснат и релаксиран организъм, но пък това е  против нормите и шофирането, ѝ ако имаше „дрегер“ за след масажно състояние, направо те прихваща.

"...Мечтайте за това, за което искате! Идете там, където искате да идете! Бъдете с този, с когото искате да бъдете! Защото имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме...."

Моментът на Творението е неуловим по своя си начин....

Явно всички живи същества се раждат от светлината и мигове преди да ги  напусне животът, светлината се появява и засиява малко по-силно както в самото начало. Сякаш между двете силни сияния имаме един малък кредит на живот изпълнен с любов, желания и вълнения...

Днес отново ме разтърси един филм за едно куче и неговия стопанин. Оказа се, че не човека е намерил кучето, а кучето „случайно“ намира подходящия човек. Като, че ли точно на него му го изпратиха от Япония.

И кучето като всички живи същества на тази земя, искат да видят макар и за последно онези скъпи същества за тях с който са прекарали и изживели най-хубавата част от правата на живота...

Този филм ми показа за пореден път, какво е лоялност...към човека или съществото отдало ти душат си...и, че никога не трябва да забравяш за

някой,който си обичал...

„Истинския Хачико се е родил в град Одате в Япония през 1923г. Когато неговия собственик професор от Токийския университет умира през май 1925г. Хачи се връща на ЖП гарата в Шибуя в продължение на 9 години всеки ден в 17:00 отива за да чака своя другар-професора. Хачи умира през месец март 1935г. Днес в негова чест е направена бронзова статуя пред ЖП гарата в Шибуя, където той е чакал толкова много години.“

целия фулм тук:http://www.vbox7.com/play:c0f7cefcc4

Моментът на Творението е неуловим по своя си начин.... Така свършва един човешки живот на един професор в Япония, обичащ едно куче Хачи(Hatchi)....

Внимавайте какво си ПоИсквате - Черешки!

това е въпросната череша

На 21.сряда.2014г. се разхождахме в гората на горна по посока Камъка. Там още долу по правата се разклонява пътя на две и ние почти винаги минаваме покрай вилните места. И днес така направихме...

Както си вървяхме и говорихме с моя човек, така той си късаше още зелени кумболки(джанки) и зелени череши. По едно време  каза

„Не съм ял още череши тази година. Сезона не е открит.“

Ха, казах си на ум, аз бях вече опитал две череши на връщане от Еконт на скоро. И както си вървим и говорим виждаме един човечец беше седнал на пейката, а като ни видя се изправи и ни гледаше настойчиво. Като приближихме до него той каза:

„Господ ви праща, момчета ще ми помогнете ли да изкараме колата в един синур тука затънах. Помагах на един приятел да му стоварваме колчетата за домати и до там.“

Тогава го попитах: „Ти от колко години си шофьор, че си позволяваш да правиш такива глупости?“

Човека се зачерви и каза, че го е срам да каже, че е дългогодишен шофьор, а сега е постъпил глупаво.

Докато вървяхме към колата му той разказа два пъти, какво и как е станало и как не е успял да се справи. Ние се намесихме. Оказахме се ударната група. Тогава дойде и въпросния „виновник“ приятеля му и той да бутне... И така с две три лашкания буквално и с въртене на волана наляво и надясно от негова страна колата буксувайки излезе. Но се оказа, се докато боксува едното колело е опръскало с кал всичко дещо има и онзи човечец беше се налапал с кал дори. Но пък... каза нещо уникално:

„Хайде сега ела те да хапвате череши до насита ей тука долу в лозето ми имам няколко череши.“

Тогава се обърнах с думите към моя човек: „Абе човек ти какво си пожела преди малко. Много бързо се случиха нещата този път. Ето ти череш сега на...“

А той допълни: „Да ама трябва да си ги заслужиш. Даром няма майка.“

И така ние отидохме под първата череша и изядохме по десетина черешки и си тръгнахме. Хората ни стиснаха ръцете и така тази разходка.

После се шегувахме: Ами ако си стоиш в къщи, ни кола ще буташ, ни мечти за череши ще имаш, ни ще се осъществят...това е положението Черешово!