Явно всички живи същества се раждат от
светлината и мигове преди да ги напусне
животът, светлината се появява и засиява малко по-силно както в самото начало.
Сякаш между двете силни сияния имаме един малък кредит на живот изпълнен с
любов, желания и вълнения...
Днес отново ме разтърси един филм за едно куче
и неговия стопанин. Оказа се, че не човека е намерил кучето, а кучето „случайно“
намира подходящия човек. Като, че ли точно на него му го изпратиха от Япония.
И кучето като всички живи същества на тази
земя, искат да видят макар и за последно онези скъпи същества за тях с който са
прекарали и изживели най-хубавата част от правата на живота...
Този филм ми показа за пореден път, какво е
лоялност...към човека или съществото отдало ти душат си...и, че никога не
трябва да забравяш за
„Истинския Хачико се е родил в град Одате в
Япония през 1923г. Когато неговия собственик професор от Токийския университет
умира през май 1925г. Хачи се връща на ЖП гарата в Шибуя в продължение на 9
години всеки ден в 17:00 отива за да чака своя другар-професора. Хачи умира
през месец март 1935г. Днес в негова чест е направена бронзова статуя пред ЖП
гарата в Шибуя, където той е чакал толкова много години.“
целия фулм тук:http://www.vbox7.com/play:c0f7cefcc4
Моментът на Творението е неуловим по своя си начин.... Така свършва един човешки живот
на един професор в Япония, обичащ едно куче Хачи(Hatchi)....
