Дневниците на графинята

На 31.01.2021. най-неочаквано за мен настъпи заветния момент да видя първи с очите си корицата на книгата ми "МАХДИМ - II" Дневниците на графинята. Минаха над 5 години от как я започнах, после учих и я бях "замразил", но сюжетите идваха и си отиваха кацайки "на рамото ми", но сякаш не бяха моите... "Разлиствах" какви ли не въображаеми истории за да намеря точно това, което исках да бъде вътре в романа ми, но нищо не откривах. Отказах се по едно време дори да го завършвам, защото ако ще чакам "нещо" да дойде от някъде - не знайно за мен от къде, а то не идваше, за какво ми е само да "чакам"... не съм от тия "чакащите"... И продължих напред, казвайки си, че ако наистина моето име трябва да стои над тази история то ще седи и толкова. След време призванието ми на терапевт ме срещна с точния човек в гр.Лясковец, който "отключи" коренно различен сюжет и романа тръгна в съвсем друга посока от запланувания. Но най-странното, е че човека, който имплементирах в образа на главната героиня, се оказа по душа - истинска графиня.

Обаче няма нищо общо с разкошния живот на графиня - не е имала, защото реалната жена, с която ме срещна живия живот бе изстрадала толкова много своите дни докато бе живяла на ръба. Все гледала да има за другите измествайки себе си някъде там назад... докато няколко много коварни болести не я хванали в примката си, и не я сковали толкова силно, че живота и вече нямало смисъл. Искаше да „си тръгне“ и да не се „мъчи“, но не... трябваше накрая да срещне мен Христо от Лясковец! Да се изповяда два пъти пред свещеник(защото и това и беше забранено), какъвто съм и да ми разкаже за широкия взор на своя път. Тогава бистър и свеж, сега угасващ и карайки я да агонизира. Беше забравила, какво е да се държат с нея, като с човек, не само като с жена. Беше забравила какво е отношение, до преди да се появя аз,  с моите умения, с моя прочит на живота. Така месеците прекарани „заедно“, през различните сезони създадоха една венозна „връзка“, която аз няма да забравя. И сега дори съм увековечил в дневниците на графинята. Но нея я няма.

"МАХДИМ-II" Акрилен свят!

Нарисувай го това настояще ако те е страх да мечтаеш за бъдещето,синко.

„Сега ще ти кажа синко как аз го направих. Аз нямаше от къде да гледам, нямаше кой да ми каже какво и как да направя. Опипвах почвата вкокален от страх, че ако сбъркам може да нямам шанс да се поправя. Страхувах се толкова много, защото никой не ми бе казал, че няма от какво. Неизвестното ме плашеше, но при условие, че нямах нищо - какво всъщност имах да губя. Освен  името, честта си и още неколцина камъчета носещи ми късмет...в джоба!

...Така започна моята история. Като дете гледах как всички по-големи от мен имаха човек когото обичаха(или поне така казваха),прегръщаха(и най-вероятно се топлеха взаимно когато беше хладно вечер), а аз понеже бях малък си нямах кого да стопля освен болката от самотата, която топлеше мен. Озъртах се токова много, взирах се във всички очи, които ми позволяваха да се огледам за да видя дали те ще ми проговорят. Но, не. Нито едни от тях не издаде стон. Тогава се отчаях и бях сломен. Какво съм разбирал аз от това след като дори не знам как изглежда това чувство, което движи храбростта на вождовете и ги кара да побеждават когато водят битка със себе си... Какво ли разбирах аз?!! Спрях да търся и тогава я нарисувах както аз си я представях тази моя любов. Моята На-Рисува-на Любов! Рисувах толкова дълго, късах толкова много кожи, че накрая бях заплашен, че ако разваля още само една кожа племето няма да изкара зимата. Тогава разбрах, че нямам право на грешка последния път. Дадох всичко от себе си и на моменти страхът сковаваше ръцете ми, но нежността на Природата ме окуражаваше да продължавам. Когато се съмна и първата зора беше осребрила хоризонта ми, аз видях какво всъщност съм направил. С тази последна кожа! Нарисувах моя кон като човек. С конско тяло, а на корема му нарисувах моята Любов. Онази която исках да срещна, но не знаех коя е, а исках да разбера час по-скоро. И дали най-хубавото място на света е само там, където някой те обича... Жената която идваше в сънищата ми само за да ми загатне, че я има, че трябва да я търся и никога да не се предавам каквото и да ми коства това за да мога да изживея своята любов. Иначе живота ми нямаше да има смисъл оттук нататък. Разплаках се и хвърлих кожата която говореше твърде много чрез предците ми... След като не можех да се изразявам и не умеех да говоря как ли щях да мога да й обясня какво чувствам?! За това я нарисувах, за да може самата картина „да обясни“ чувствата ми, ако се наложи. А тя дали ще оживее в гърдите ми, няма как да знам.... Стоях безмълвен и скован от красотата на картината. Това аз ли исках да бъда всъщност-се питах често след това. Дали бях достоен след като не бях „спечелил“ все още нито една битка но исках да се преборя първо със сянката си, защото си мислех, че тя ми е първия враг. Късно разбрах, че тя ще ме съпътства независимо какво чувствам аз, докато дишам,и тази битка ще е излишна за мен. След това където иска можеше да ходи тя - може би при други. Кой знае? Сега ще скрия това в скалите от страх някой да не види това, което искам и да ми се присмее, само защото съм все още много малък за да искам да обичам някого. А какво ли разбирах аз от любов в онези малки мои дни... Но само така си мислеха, че не знам. Знаех достатъчно и как да го направя, само не виждах към кого мога да насоча своите чувства, за това оставих майката Природа (разбирай Вселената) да се погрижи за всичко останало. Подарих си време и тишина, за да чуя първо себе си! И след това започнах „да я търся“. Защото само Тя знаеше, че съм от онези мъже, който са готови да целуват женските й сълзи, да прегръщат раните й, както и да съшива сърцето й след нейните загубени битки!... И когато сметне, че съм готов за това важно събитие в живота ми нека ме изправи очи в очи с нея за да ми покаже как се затоплят гърдите ми... за да се разпука любовта и потече като топло мляко по мен за да разбера, че ми е дала знак. Знакът на любовта, че стои пред мен, че е тук, че я има, че е по-жива от всякога...Ох, какво ли разбирам аз от любовта, че искам нещо, което го нямам... а другите го демонстрират. Махнах с ръка и си казах, „тя вселената си знае най-добре работата“. Ако реши, че съм достоен нека ме намери-проговори мъжкото его в мен, разочарован и с бушуващи и неопределени чувства говорещи друго. А не че трябва да я търся.Съпротивлявах се, исках тя да ме намери и да ми спести унижението от това, че я нямам. Какъв мъж съм след като  все още не знам какво е любов, как се обича и дали въобще съм достоен?! Само въпроси ме заливаха,на които не можех да намеря отговор... така съм заспал облян в сълзи  без да разбера как от мечтанието си съм се унесъл... Може би исках да я срещна в сънищата си за да мога да я видя, за да мога да я позная, да усетя аромата на кожата й, да видя дрехите й, как ходи, как диша, как се движат гърдите й когато се страхува от нещо...но нищо, от това не срещнах. Нямаше никакви знаци. Явно са свършили. И трябваше да чакам докато някой благоволи да напълни мястото с нови от където идват всички те. Какво ли съм разбирал от любов  тогава?! ...

Минаха много години, синко. Падах, ставах „борих се“ с живота както можех. Намираха ме за странен заради увлеченията ми, че от малък подражавам на шамана на селото – Дядó!(това е титла не наша кръвна връзка-така имаме и Бабá). Той не казваше нищо твърде дълго време, защото само ме е наблюдавал, както са правели с него когато той е бил дете. За да се увери сам, че съм достоен да го наследя. А аз си мислех, че той не може да говори, понеже нищо не казваше - никога. Тогава разбрах, първия си урок, че мълчанието може да каже много повече от хиляди измислени думи! Факт. Защото тези, които говорят много по някога не им се разбира какво казват. Може би учех, може би си губех и времето, но тогава такъв беше подходът му. Омръзна ми всичко това и един ден просто излязох да се поразходя с коня си, но той беше неспокоен. Сякаш беше разчел какво предстои да изпита сърцето ми, само аз глупакът дето все търсеше и нищо не намираше, не разбра... Тогава той се изправи на задните си крака и аз паднах. Само това помня. Най-вероятно съм си ударил лоша главата на камъните и дори не знам колко време съм  лежал на земята... тогава видях в навалицата от хора около мен се бяха струпали, а шамана на селото, започна да говори. Най-накрая го чувах. Чудех се сънувам ли? Защо чак сега ми проговаря? Или просто си фантазирам, но го чувах ясно какво казва: „Когато искаш да се влюбиш не можеш, защото това не е твой концерт, който да излезеш и да го изпееш и после да слезеш от сцената. Не! Така не става. Трябва да ти кажа какво точно можеш да направиш. Бъди отворен за усещанията, а когато си готов-истински готов, тя ще те призове. За това бъди отворен и възприемчив. Още преди да усетиш липсата й, я намери. Защото понякога липсата само на един човек в живота ти, изглежда, че целия свят е празен за теб! Нарисувай какво искаш точно да преживееш, ако не можеш да го обясниш... и го пусни да си ходи, без да се озърташ повече назад - сякаш се съмняваш. Недей, това буди недоверие. Не си мъжкар така. Но бъдеш ли призован от нея ще разбереш, ще усетиш онази топлина зад гърдите си, ще бъдеш завладян целия, няма да можеш да спиш, ще се бориш със себе си, ще се съпротивляваш както когато имаш треска  се налага да ти давам да пиеш разни треви за да се успокоиш. След това ще се появи тя, ще се чудиш дали е точната? Ще се питаш и ще загубиш час от времето си в лутане?! Но ако не си толкова глупав за да си губиш времето в празни въпроси ще знаеш, просто ще знаеш и ще действаш. Защото ще усещаш! Но внимавай, тя може да е вече жена на друг. Ще чакаш ли друга да дойде или ще бъдеш търпелив с тази. Това е твоя избор. От него зависи какво ще се случи в следващите ти постъпки. Изпращай сигнали към нея само ако си сигурен какво чувстваш, усещаш и искаш. Не го прави само защото мислиш, че знаеш какво е усещането. Само защото си чувал от племето, какво се говори. Това са лъжливи сигнали, които могат да бъдат разчетени криво и да излъжеш човека. Това ли искаш, да се разминеш с любовта си?! Ще чакаш, колкото време е нужно, за да се научиш на търпение, защото с жените е така, момчето ми. Трябва ти търпение, последователност и постоянство. Едва тогава ако бъдеш допуснат ще си благословен да можеш да се разгърнеш. Но едва тогава. До тогава ще подаваш само сигнали и ще разчиташ знаците... Имаш много време за да си губиш времето в лутане или преследване на други. Ти избираш. Една ти е напълно достатъчна – според мен, да те направи Войн на Светлината, или да те изпепели до основи като разразил се пожар в борова гора. Понякога, синко жената, която чакаш най-много може да е скрила повече светлина в себе си, защото знае, че са много тъмни житейските пътеки към мъжките сърца. Няма да ти кажа да внимаваш с тази светлина, но ще ти кажа да бъдеш отворен за да не се страхуваш повече. Наблюдавай и действай сега, признавай си всичко, не крий нищо от сърцето си. След като бъдеш допуснат макар и след години до нея, едва тогава поднасяй рози, прави украшения, създавай аромати, научи песен която да и пееш когато сте заедно. Научи се да я караш да се отпуска пред теб за да бъде твоя. Тя ще прецени кога и какво да направи. Дори може да те изненада. Но само да усети, че се страхуваш може да те подложи на тест, ако сметне, че преиграваш може да те накаже. Но ако усети, че си мъжкар на място може да те дари с целувка. Знаеш ли, тя избира да го стори, нищо, че ти си я избрал да я виждаш в сънищата си и да я желаеш на яве. Пази се оттук нататък трябва да си автентичен, смел, дързък и находчив. Не позволявай на любовта в гърдите ти да я задушава, нито ти да си помислиш, че си я спечелил. Само защото тя се е поддала да опита. Просто защото всички малки твои жестове ще сумират нейния отговор „накрая“ и ако тя не те държи под напрежение достатъчно дълго време ти ще се отпуснеш и ще я загубиш. Защото само човек като нея, която си е лягала със сълзи на очите, знае колко е трудно да се събудиш с усмивка на сутринта! Научи се да бъдеш нейната усмивка. С това тя иска да разбере на какво си готов да направиш за нея, независимо колко е малко или голямо. Жените обичат да тестват мъжете! Дръж се и разчитай знаците, синко... Когато душата на една жена е щастлива само по очите й, можеш да разбереш. За това я гледай винаги в очите, синко! След като има и малка вероятност да успееш се подготви за нещо важно. Целувай я, докосвай я, отмятай къдравите и коси, целувай вратът й(него никога не го забравяй), синко. Съблечи я, намажи я с нашето Лековито масло от благоуханни треви. Винаги първо раздвижвай енергията от ходилата й-нагоре, след това успокои гърба й, завържи ръцете й с нейната косата, и накрая я целуни страстно. Толкова страстно, че да се зачуди до сега как е живяла с по-малка нужда от въздух. Позволи и да диша свободно след това, но ти не спирай да я опознаваш с целувките си. Можеш да я прегръщаш силно, така ще попаднеш на границата да и спреш дъха, но не стигай до този край, синко! До него недей. Направи го нежно защото знаеш, че тя е олицетворение на нежността и в момента е пред теб цялата от плът и кръв. Впий пръсти в хълбоците й, не й позволявай да  избяга стискайки я здраво, но и да разбере, че вече е късно да се бори. Не се опитвай да владееш положението нито показвай слабости. Бъди автентичен мъжкар, които знае какво прави, но е готов да се учи от нея. Така тя ще разбере, че не е готова да те пусне, и може да те поведе напред. Да се слее с теб, свързвайки се(Тца-Хей-Лу). Не бързай да я имаш физически. Имаш я пред теб наслаждавай й се, пускай я да бъде волна и игрива, тя знае кога и какво да направи, синко. Повярвай ми, в такива моменти когато мъжете си изгубват акъла - жените намират своя ум и могат да те изгорят със страстта си. Тя може да бъде много, ама много гореща за теб. Разбираш ли какво ти казвам, синко?! Ще стене, ще иска да направи това, което винаги е искала да се разтвори в силната ти прегръдка, за да може да намери най-накрая очертанията си, ако и до този момент ти да ги виждаш и ги копнееш. Не бъди скучен точно тогава и направи нужното. Доближи се до ухото й, и кажи само това, преди да продължиш нататък, нищо повече: Понякога вечер когато си затворя очите искам да се върна назад във времето, за да те открия по-рано и да те ОБИЧАМ по-дълго! Защото само твоята липса е най-силното присъствие, което мога да усещам в гърдите си. И така само заради теб разказвам историята на слушателите си – Звездите, за Слънцето как обичало Луната толкова много, че „умирало“ всяка нощ за да може тя да живее на сутринта... Прегръщай я, целувай я, люби я, и бъди там до края. Но не твоя край, синко! Не, твоя! Люби я, поеми я цялата, защото тя ще те обгръща с нежните си и гладки бедра и крехките си ръце изнасящи товара на света. Ще бъде тук с теб, а ти не се превъзнасяй другаде, мислейки за своите битки. Бъди тук с нея, синко. Остави всичко настрани в този момент. Тя ще разбере това и когато ти свършиш, а тя не... не спирай, не се отказвай. Ако ли е обратното пак не спирай, синко - довърши я, пак  и пак, докато тя сама не каже стига - не мога повече. Спомни си, когато те учех, че тъкмо когато изкачваш първия си връх и погледнеш отвъд хоризонта, какво виждаш? Други върхове и разбираш, че с покоряването на този започва опознаването на другите.  Няма друг начин. Пътят е дълъг, а ти мисля, че не бързаш. Това е истината - друга няма! Не бъди като „другите“ да заспиш лъжовен сън. А продължи с целувки, прегръдки и пак целувки, докато тя се отпусне и едва тогава заспи спокойна, потна и удовлетворена без капчица угризения на съвестта. Постигнеш ли това, синко направил си път... към сърцето й. А до тогава се научи да бъдеш сдържан и рисувай това, което не можеш да разкажеш на никого. Желай я! Не обичай външността й, която те привлича, а душата й, която би те обичала. Направи така, че рисунката, която ще оставиш на света да е от онези, който малко хора ще разберат какво казваш,но тази,която я е преживяла ще помни винаги. Това е твоята задача да се научиш да рисуваш по кожата и с език, да рисуваш сложни фигурки с пръсти и да оставяш траен отпечатък в душата й всеки път когато се сетиш за нея или си във физическа близост.Само ти можеш да бъдеш пропускът й, от който се нуждае тя, за да продължиш напред... Научи се да рисуваш, ако ли не можеш да говориш за това, защото изкуството поражда силно присъствие на любовта в действие... Нарисувай го по начин, по които само ти си свободен да го направиш и не се спирай пред нищо докато не излееш цялата си душа па макар и на последното парче кожа дадено ти назаем от племето!Просто го направи, сега. Не отлагай никога за утре.

Щом чух това напълно съзнателно, разбрах, че урокът беше изключително жив  от моя пръв учител! Аз отворих очи за да си дам сметка, че сънувайки преживях живота, който искам да нарисувам днес. Остави ме сега намира- казах му задъхан, за да осъзная какво преживях току що! И той си тръгна, както дойде...

П.С.: Докато извървявах точно този маршрут сутринта в 5:30 на 28.12.2018г. по време на Творческата ми спортна бърза-разходка с ЦЕЛ, най-неочаквано се роди тази глава от Романа ми “МАХДИМ-II” Акрилен свят!

Сбъдването като сила...

С Мирослав Маринов-фотографа на Проектите ми!

Когато снимките говорят сами, аз дори и да искам да кажа нещо е много по-добре да замълча. Ако не съм успял да го кажа в редовете си или „на представянето“ на дадена книга или продукт то значи ли, че не трябва да го изкажа.

Не, „трябва“! Особено ако съм изключително доволен и ми е драго да виждам красивия успех да проекта, какъвто е „Силата на пръстена“, който успяхме да реализирам чрез услугите на:

"Сладкарска Къща Жанета" и на Катя-персонално!!!

Мирослав Маринов-фотограф;
Вихра Попова-Дизайн;
Мирослав Дечев-водещ на предаването;
Izdavam.com –Издателство и печат;
Еконт-Лясковец-куриери;

Това са хората, които по различно време на различни места, от моето, спомогнаха идеята ми да има тази визия и да я покажем по най-добрият начин и това най-много ми напълни душата. А когато всичко стана факт, аз исках да извикам „Да-а-а-а-а-а-а“, успяхме! Да колективен е успехът, защото без тях, идеята ми можеше да не види бял свят. Харесва ми факта,че разбират идеята ми още в щрихите докато им я презентирам как „я бях видял“ вече в съзнанието си на творец.

Вярно, е че после се извиних на фотографа, че „не мога“ да презентирам цялостната идея пред когото и да било, а само детайлчета, преди да видя първи цялата картина. Просто защото нямам опция в Творческия процес да „захранвам“ „някого“ с идеи... нека сами се потрудят другите.

 Докато ние работим заедно, аз съм с наведена глава пред него, защото мога само да слушам професионалния му Дух, които дори не говори а натиска копчето и бам - кадъра е вече във вечността. Благодаря ти Миро, от сърце.

Някой истории описани в романи се раждат между войни и размирици, други като „Силата на пръстена“, се раждат между отказването и продължаването на автора да пише...и това да обича безгранично една изключителна жена.

С Мирослав Дечев-водещ!

За това не се оглеждам, не се почесвам, а действам... ще почивам после... И така книгата беше недовършена още когато я пратих за първи път на водещия Мирослав Дечев, да я прочете, защото за първи път „исках“ от него „да я усвои“ за да се потопи много преди предаването на 16.01.2017г., което направихме със заглавие „Следа или спомен-избираш?“ Така той докато пътува до Африка взе моя ръкопис и чете „Силата на пръстена“ – „Африка в моето сърце 3“ в самата Африка. Каква поличба само... не мислите ли?

А когато дойде време и узря корицата я изпратих на Вихра за да я сътвори, чрез което могат да се Случват нещата по-нататък. Така без нейната компетенция и магия която прилага като набор от знания, с които борави отлично, нямаше да има завършена визия на книгата!

След това печатницата с която работя от години Izdavam.com създадоха и сглобиха книгата и сега я държа в ръцете си... благодарение на Еконт-Лясковец.

В Еконт-Лясковец!

И така какво му трябва на човек? Да обича, да създава и да си кара работата по най-рационалния начин, на който е способен...като продава мечтата си всеки миг...

...защото това е новата религия на нашето време... да можем „да се продадем“ на пазара, за да постигнем целите си...

P.S.: Една добре направена снимка със запечатан много искрен момент и съпроводена от вдъхновен минимален текст, се превръща в гигантски жив билборд...на мига. А това някой го наричат идеалния изстрел-в десетката!

Писмо за Теб/Силата на пръстена

Силата на пръстена е готова-2017.

Ако всичко е предначертано, какво ми остава, освен да разбера съдбата си и ако случайно нещо е пропуснато за нас в нея, а ние го искаме, то аз мога да  го допиша сам чрез мечтата ми...

Така изминаха десет години от как те живеят под звездното небе и Млечният път, а през денят отново гледат Слънцето без да знаят, че... ръката която записа откъси от историята им, вече живее в сърцата на хората по света...и много хора се възхитиха на тяхната любов. Е намериха се двама, които не я одобриха... но да приемем, че те са „солта“ на живота.

За да изненада любимата си жена, си позволи да създаде едно не много дълго писмо,с което да и се обясни в любов отново и отново. Освен това чрез него си помисли той-ако не съм изрекъл нещо, то сега е момента да го сторя, чрез него, за да не го забравям повече. Много често се случва, в мъжкото мълчаливо сърце да има повече изписани чувства, от женските викове за любов-си помисли той преди да започне да го съчинява.

„Когато казах „Да“ на въпроса: „какво още мога да направя за Теб“ чух отговора: „ами остава ти да се влюбиш в нея“. В самото начало на това, което чуха ушите ми се вцепених, но после се успокоих и направо преминахме към подписване на „официалното сключване на договор“ с вдъхновението, което ме водеше. В този миг се наложи да тръгна през непознатото, та чак до невъзможния за предсказване резултат! И ето ни днес вече 10-сет години...вървя с теб през живота. Още от самото начало от само себе си започнах да измервам стойността на живота си според ценността на избрания от мен път на Любовта, а не провала, които вървеше паралелно с всичко.

През това време докато се учех да обичам без да те задължавам с нищо, чувах разни неща, че  сполучливата Любов била като проклятието, а не като благословията. Правела хората прозрачни, отнесени и нереални-сиреч мечтатели. Но забравиха да вмъкнат едно нещо за нея, че тя е творческо надскачане над самия мен, и освободи цялостния ми порив, блокиран от сивите дебри на моята вечно страхуваща се природа-душа.

Защото Любовта в крайна сметка се оказа Дар както за теб, така и за мен. Когато разбрах, че от този Дар получих импулс да я споделя със Света. Но не това беше целта на Любовта ми, а да запазя едновременно  находката на този самороден и огромен къс оприличен от мен-диамант с име Любов. Бях ли способен да опазя тайната ни или това находище скрито зад нейните крехки рамене и тупкащо в гърдите ѝ от как се бе родила и вървяща по своя път? Можех ли да опазя Любовта ни, Господи? Да. Правя го всеки божи ден от първия порив причинил ми „съпротивата“, та до днес няколко века след това. Можех ли с въпроса си „Какво още мога да направя от себе си, към нея?“-да предположа, че Любовта  е като вдъхновението. Не работи  само за мен, защото е на свободна практика. Идва и си отива. Не сме само с теб „специалните“ в този миг, нищо, че се чувстваме така когато ни навестява...и прегръща.

Освен това разбрах, че когато задавам „правилните въпроси“ получавам навременна информация и не ми се налага да чакам повече...понеже и Любовта чака да я повикаме с въпроса „какво още можем да разгърнем в живота си“, а не „как да го направим“. Любовта е състояние, а не вещ и гравитира в нас-веднъж заразила ни, мъчно ни напуска. Освен ако не сме пройдохи решили „да разменят живота си“ за шише спиртна течност!

С времето разбрах, че това нанесе непоправими следи на и без друго „крехката“ ми душа. Обаче това не ме спря нито за миг да „наливам капитал“ към нея. Исках признавам си, да видя от това, какво точно ще излезе и до къде „сме готови“ да стигнем с теб. Извървяхме дълъг път и ето изминаха цели 10 години. Паралелно извървян и подреден от „някой който ми помага“. През това време опознавахме характерите си, въжделенията и вкусовете си, както и желанията си за живот. А перото ми само записваше посланията, които „понякога не мога да изрека пред теб“. С това разбрах, че съм „натрапникът“ в живота ти, а най-малкото бих искал да си отредя тази роля-сам. Исках да бъда просто човек постигнал „мечтите си с теб“!

Никога не съм смятал, че трябва да питам някого дали ще ми позволи „да бъда щастлив“, защото точно моето щастие не може да зависи от ничие позволение - когато и да било. За това не съм само консуматор на Любовта и не чакам пасивно „да ми се случи нещо в живота“, чрез нея. Любовта ме води и ще го прави всеки ден, където си пожелае и ми позволява да правя неща с теб, които не бих си причинил с никоя друга жена - просто така!

И когато един ден-Ти, да точно ти,жената,която обичам. Искам да знаеш само едно нещо: аз не съм по-различен от теб, просто станах сътрудник на Любовта чрез която ти получаваш даровете ѝ, в дните си, а аз се научих на много важни неща. Моля те сега, спри се и се отпусни за миг, когато четеш всички тези редове. Затвори очи и ме покани отново да напиша нещо красиво за теб, както в сърцето ти, така и върху всяка частица равномерно разстлана навред като килим-твоя кожа.

Никой не знае колко ще живеем, а от там и колко ще мога да ти служа, но колкото и да е това, аз сключих сделка да го направя за теб. С която ще прекарам живота си като сътрудник на пълен работен ден, за да мога винаги да поднасям онзи малък трепет, когато те видя в онази стая, която сменя мястото си през вековете, но не и топлината си... за теб.“

От един Сътрудник на  Вдъхновението – Аденсио.

(Чрез излизането на бял свят на "Силата на пръстена" аз празнувам 10-години от как се влюбих в теб и си те обожавам-ти знаеш това)...

Няколко пъти по 20-сет!

„Онова което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път!“

Това е един цитат от книгата „Алхимикът“ на Паулу Коелю, който прочетох преди 20-сет години. Когато бях още дете и втори курс в училище някогашния ми приятел(вече не) ми даде да прочета книгата му. Отначало не ме грабна, но колкото повече четях, толкова повече я оставях и се пре-въз-нас-ях в мечтите си.

През последните 10 листа плаках доста, защото разпознах сякаш много от своя живот в тази творба. И как можеше да е възможно това, след като този автор нито ме познава, нито знае стремежите ми. Дали в един етап от живота си хората имат идентични стремежи? Кой знае?! Тогава си пожелах-признавам си да изживея сюжета на книгата в своя собствен живот, но да не ми се налага да пътувам(защото ме беше страх да се отделям от мястото си). А дори не съзнавах чувствата смесени с желанията ми какъв вихър са създали в мен, че да се пре-под-ред-ят нещата специално за мен. Ама, верно ли Вселената ме е чула, се запитах веднъж, след като виждах как съпоставям романа с живота си?! Тогава не смятах, че е нужно да ходя до края на света, за да откривам щастието си, но пък е хубаво човек да пътува и да вижда всякакви светове, а дали ще има красоти в него е друг въпрос. Откривайки своето богатство в сърцето си, много преди да напусна България се запитах как  е възможно това?

И понеже едно от богатствата ми е книгата „Африка в моето сърце“ се оказа, че сега пиша третата книга, и тя ще е втората поредица книга която се обособяват в три отделни книги-трилогия(първата беше –„Масаж на Душата“. И тя носи заглавие „Силата на пръстена“. Та с тази книга някак завършвам още един цикъл след прочита на книгата „Алхимикът“ преди двайсет години, и завършването на романа през 2017г., а може и по-рано. Зависи от последните две глави, колко ще са дълги. Всичко друго е вече написано под вътрешния импулс на чувството, което ме води към една жена. За това  е и посветена само на нея: 

...За онази жена в живота ми, в която Слънцето бе спряло в косите ѝ!

Въпреки, че бях решил да спирам да пиша, някак с такава лекота излях всичките страници написани до тук. И много често докато работя върху клиентите си, толкова много се отнасям,че въобще не разбирам, че съм им дал много повече в масаж, отколкото те могат да предположат,че правя за тях. Защото съществото ми работи в тази насока и е неизбежно да спра процеса на създаване. След това сядам записвам и сглобявам в глави. И когато го чета се питам, това от къде дойде, онова, защото трябва да е така?! Все такива въпроси.

Освобождаването на затворените енергии в мен, заляха отново сушата, която се бе образувала през сушевите месеци на моята криза през която минавах-творчески. Но не знаех, че въпреки това е имало засято нещо, което в мига, в който всичко бе напоено, то избуя и даде резултат...

Та тази книга „Алхимикът“ имам нещо общо с всеки от нас на тази земя. Сякаш е писана на някакъв универсален език, докосващ милионите хора по света, но много бавно. А като цяло книгите на Паулу Коелю са онова добро, което събуждат способността ни да мечтаем,активират желанието ни да търсим и сами да вярваме в това,което търсим.

Странно е усещането да Обичаш някого още преди да си го срещнал. Странно е да пишеш за Нещо, което си мислиш, че не си преживял, а то изплува пред теб и ти показва вече случили се неща в живота ти от преди...

Как бе възможно всичко това съм се питал и продължавам да го правя.

Но освен това Тя веднъж ме попита, какво ще правиш,след като  всички мечти ти се сбъднат? А аз и отговорих, че ще си платя „дълговете“ към теб. Просто ще те Обичам!

Антивирусна програма в книгата:Игра за 66.000.000$

Най-често срещания поздравителен адрес към всеки мозък дръзнал да се докосне до книгата: "

Игра за 66.000.000$". Този текст на няколко пъти се повтаря в книгата за да се знае, че ако има нещо, което "не е наред" би било добре да си отстраним сами... Сами,казах!

Всекидневната молитва на Оптинските старци!

„Господи, дай ми да посрещна с душевно спокойствие всичко, което ще ми донесе настъпващият ден.

Дай ми да се предам на Твоята свята воля.

Всеки час през този ден във всичко ме упъти и подкрепи.

Каквито и известия да получа през деня, научи ме да ги приемам със спокойна душа и с твърдото убеждение, че във всичко е Твоята свята воля.

Във всички мои думи и дела ръководи моите мисли и чувства.

Във всички непредвидени случаи не ми давай да забравя, че всичко изпратено е от Теб.

Научи ме да постъпвам открито и разумно с всеки от семейството ми, без да смущавам и огорчавам някого.

Господи, дай ми сила да изтърпя умората на настъпващия ден и на всички събития през деня.

Ръководи волята ми и ме научи да се моля, да вярвам, да се надявам, да търпя, да прощавам и да обичам!”

                                                                                                        @мин!

Ключ и Цвете!

Авторска снимка на: Мирослав Маринов

Просто си стоя на ръба на манастирската скала и размишлявам. Не, даже мисля, че само гледам без да се обвързвам с мисълта си и с действие, сякаш това ме освобождава. Не чакам нищо от никого. Дори от себе си не всеки път очаквам да съм в „спешна готовност“ и не изисквам да действам. Действието също е обсебващо. Сякаш съм се отказал да се боря, а всъщност нямам нужда от борба. Аз съм всичко онова, което искам и винаги съм искал да бъда. Просто човек! Имам рядката възможност да виждам какво е на Запад и какво е на Изток. На Запад е нужно да правиш нещо(все повече и повече) за да станеш велик, да те забележат хората и да си №1... А на Изток ти вече си всичко онова което искаш да си, че и повече. Никога не съм се замислял, че в стремежът си да имам повече, да подобрявам повече неща в себе си, да подобрявам повече лични рекорди, ме води по-неправилния път. Така се увеличават и личните ми терзания дали все пак ще стане! Желанието не е нищо повече от пропуск. Мислейки, какво ще бъде след като съм вече богат, известен, щастлив или световно признат, аз гледам към целта, но газя по настоящето, което е единствения фактор на живота. Защото живота се случва сега. Всичко друго е или спомен или блян. Моята идея е план с образа на картината. Ключ и цвете!

Призивът ми е: Нека се научим да бъдем повече тук и сега.

откъс от книгата "Игра за 66.ооо.ооо $"

Не разбирам, защо няма Нетърпимост срещу статуквото...

До сега не е открит лек или лекарство,което да предотвратява  емоционалните конфликти(вътре в нас)... а той е образуван!!!

Защо в България трябва да си учил(какво и според кого???), много за да управляваш(кого и какво?/хора или роби) нещо като: човешки ресурси(да ограбваш, разваляш настроението на хората, защото си комплексиран /макар и не осъзнат/, жената ти не ти е „пуснала 6 месеца“, фирма или собствения ти живот? Това, че някой родители заблуждават децата си, че трябва да учат за да не работят(може би цял живот-не знам с точност) си е чисто самоубийство за личността. Тогава Теб в какво са те възпитава ли, читателю?

Според кого и какво ако си беден(по душа, мозък или джоб, което обаче не е едно и също!!!) не можеш да работиш нещо като високо доходна работа(или заплащане)? Но ако си пръдльо и кух като лейка, но само, защото някой от семейството ти те „натиска“ или те тика да превземаш псевдо върхове „чрез връзки“(но не за обувки) и по този начин би възстановил уж „семейната чест“(заради нереализираните страхове на родителите и техните проекции), това не е успех!!!

Защо най-Даващите професии като: Майчинството, художници, писатели, поети, музиканти, градинари, чистачи, икономи, сервитьори и т.н., не са най-високо платените професии? Кой определя псевдо разценката за част/труд? Защо всеки човек в България роден с мозък по рождение, толерира ниския праг на заплащане, само защото някой счита труда му за по нисш и слага себе си по-високо от извършващи я го? Явно бързо се забравя, че  именно този който изкарва средствата(на бързо забравящия) е онзи на огневата първа линия и се среща с клиента(понякога пагубна за настроението на поглъщащия, защото търпи комплексите на клиента). Защо изкарващия парите получава по-малко от възложителя си? От къде на къде?

Забравяме, че ако: родителя не е възпитал детето си(или в краен случай да е природно интелигентно) в добри чувства към самия себе си и после към околните, то следователно има вероятност да пием кафе с плюмка вътре(извратено е, но съм чувал и това), да пием сок с урина вътре и всичко това само, защото човека е станал с „дупето нагоре“ или му е крив света, защото се е събудил и знае, че ù днес е още един отвратителен ден. Няма да правим забележка на иконома, че е бавен и муден когато чисти паяжините или ни сервира, защото той знае, вътрешно че за толкова пари толкова работа(без да си дава никакъв зор излишно над заработката си).

Как заспиваш, сеньор? Как се събуждаш?Доволен ли си лягаш?

Това не е ли насилие или издевателство над личността на човечеството? От къде на къде е прието, че хора само с висше образование могат или „трябва“ да управляват нас обикновените хора или дадена фирма. А някой знае ли дали тези хора не са алкохолици, дали нямат проблем с нервите, дали не страдат от едипови комплекси и не действат според ограничения си мироглед и уродливо его и как така точно те биха ни управлявали достойно. Дали не ни водят за носа и ни водят принудително под формата на обещания, не ни подават розови очила, за да избягват от отговорността(която уж поемат)за провала на цели поколения народ вярващ в тях?

Не разбирам, защо няма Нетърпимост, Възмущение, Гняв и Борбеност срещу статуквото и „лустросаните пудриери“ в управляваща власт, която произвежда повече лубрикант за народа от колкото порно индустрията бълва!!!

Според мен, а кой знае ù още колко хиляди хора в тези(и други) страни, трябва невидимото(което скриват от нас управниците) да го направим видимо. Не на насилието върху личността. Не на невежеството. Не на подлата измяна на цялата управляваща сган!

Ела си...

Ела си у дома, в моята прегръдка.
Мисля, че знаеш, за сърцето граници няма,
но винаги има едно разтърсващо начало.
Ела заповядай, в океана от необятия.

Не знам, кое какво, но знам, че те обичам.
Толкова много са се сраснали дните, и намирам
в тях това, което винаги съм търсил:Взор!

Нямам много, даже нищо нямам. Освен едно сърце,
здрави ръце и кипяща енергия. Капака на фонтанелата,
изхвръкна и отдавна не съм за тук. Но все пак крача,
милвам те като лъч в студен зимен ден.

Сила в мен бушува, страст в мен гори,
но това не бива да те плаши, защото дарът на природата
е, важен за нашето чадо.
Ела си у дома, в обятията ми чисти, топли и се усмихни.
Ела си и се отпусни...

христо от лясковец

10 основни Правила за Промяна на света - Махатма Ганди!

1. Промяна 
“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”
“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново - това е мит на атомната ера, - колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол
“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка
“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.” “Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие 
“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент
“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество
“Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”
“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство
“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

8. Доброта
“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да посочвам недостатъците на другите.”
“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”
“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие
“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”
“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие
“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”

Вземете Решение - какво Искате!

“Решете какво искате, вярвайте, че го имате, че го заслужавате, че е възможно за Вас. След това затворете очи, всеки ден за няколко минути, Вижте желаното в представата си, усетете чувствата сякаш го имате (вече). Излезсте от представата и фокусирайте върху нещо, към което сте благодарни. Наистина бъдете БлагоДарни! Започнете така деня и Излъчвайте Това към Вселената, тя ще намери начин, Как да ви го даде.“

                Джак Канфийлд

Ретроспекция и БлагоПожелание за 2014г. Да бъде!

Разбрах, че не е нужно да съм ангел, а просто човек.

      Пожелах си Успех във Всичко, което Умея, Късмет във Всичко, което не зависи от Мен, и Сбъдване на Всичко, за което съм Мечтал. Може би настъпи времето когато ще напиша нещо Силно и Дълбоко(нещо като Благо-пожелание) тук „за протокола“ като за последно в тази година... е нищо, че в главата ми вече има 5-6 книги, а в душата ми има мотиви и страсти, които искат да бъдат видени на 3D. Непресъхващ Извор и Генератор на Любов съм Аз!

Тази година Си пожелавам колкото Да бъда Тук, толкова и да Имам. Настъпи мига на Искането и на Пре-бъдването в Новата година. Искам от Всичко! По много! Искам Повече Здраве и Възможност да помирисвам повече Аромати и Случки в Живота си. Искам повече Пътища както трасето на Пилигрима така и повече споделени Мигове и Места от него с Любимия ми човек(до мен). Онези места, които можем да ги наречем Наши без да се замисляме. Искам много Разходки на свеж въздух и поглед устремен в далечни хоризонти! Искам пейзажи в които  можем да  откриваме повече от себе си и да го разкриваме пред другия с лекота и без свян.

Искам тиха музика да разпалва в мен онази страст която ми Вдига градуса и не само*. Искам онзи интимен Шепот на Див и необуздан галоп на дивото в мен, да вплетем длани и крака в едно и да задвижим Праната и Кундалини в Един Ритъм. Ритъма на Любовта. Искам от онова Докосване! Искам от онези сълзи от Смях и Радост. Искам да мога да създавам онази прекрасна ефирна усмивка на любимия си човек и да му казвам, че го обичам По най-Различни начини, както до сега. Искам повече любов, повече секс, повече закуски и повече слънчево настроение, макар и през мрачните дни навън.

Искам онзи тихичък гласец да не спира да ме Води, Вдъхновява и Показва на къде да погледна в Точния Миг. Искам Компаса ми да показва хоризонтите, да мога да Изписвам своите редове на белия лист и така да се раждат чисто нови Усещания за Дълбочина и Удовлетвореност в Творчеството ми като Писател. Да пътувам през Астрала и да нося в сърцето си онова Вътрешно Разширение на Свобода и реене на Духа. Нека ме води девиза: Какво още мога да Дам, Направя и Създам, от колкото как да го направя!!! Нека Дълбоката Оран даде своя принос за развитието на Всичко, що е излязло от Облагородената ми душа. Аз засявам,Ора и жъна...Нека има ПлодоРодие в Ежедневието ни и повече Чар и Обаяние в предстоящите дни.

Благодаря за рецептата за Маслото от Джоджен, за Кром-Крема, Аурата на Таня, което всичко е под крилото на Програмата: ©Sprint Tolerans! Благодаря за възможността да създам 22 книги на български-майчин Език. Благодаря на Издателите си-Izdavam.com, благодаря на Читателите си, благодаря на клиентите си, на пациентите си, БлагоДаря на Мърка за Всичко! 

И нека не забравяме най-важното: БлагоДаря на Майка и Татко, че ме заченаха 9 месеца преди рождената ми Силна дата 28.11. Обичам ви и ви благодаря, че съм Тук. Продължаваме напред с пълна пара.2014г е годината на моя Успех!

“Някои хора обичат да мечтаят за големи постижения. Други обичат да действат и ги постигат.“