МАХДИМ - 2

                          МАХДИМ - II Дневниците на "графинята"

Това се оказа най-разхвърляния роман - като разхвърлян от вятъра пясък, който някога съм писал. Но едва когато го „събрах“ разбрах, че е значима история. Разхвърлян е, защото на много места е писан. Освен, че ми отне близо 5 години да го свърша, ами се наложи да го разпечатвам на хартия, за да му проследя действието. Оплитах се в сюжета му. Забравях го. Пак се чудех какво да правя! Някак си в електронния вариант, като го набирах всичко вървеше добре. Освен това добре че си водя и записки. Защото това протакане във времето някак си избледняваше всичко, което касаеше романа ми. Но хартията си каза думата.

Освещаване преди редактиране:

Взех се „в ръце“ когато завърших колежа в София и го завърших романа на 20.юли.2020. Идеше ми да извикам от радост, защото се освободих от този ангажимент, който поех за пореден път, защото това е втората част (втора книга) на този пясъчен сюжет. О, Боже. Какви пясъци, какви герои, какви сюжети... много пъти докато пиша се чувствах „изгубен“ и блуждаещ скитник в пустошта на живота ми. Това е част от самотния процес на твореца. Така смятах докато не си дадох практична сметка, че аз съм човека на когото е възложена тази задача да и вдъхне живот. Няма как да не намеся отново Елизабет Гилбърт и какво прочетох от нея в една от книгите й. От тогава все се замислям, че ако не аз то идеята ще „хвръкне“ и ще кацне при някой друг автор. Не!... Все пак ме изчака да завърша всичко, онова, което исках и мечтаех, за да продължа и с романа – за да си личи, че написан с моят печат.  Това е дадено на мен и въпреки, че този роман с бавното си „разгръщане“ – все пак тия 5 години не са малко, ми опъна нервната система. А всяко такова напрягане се чудя за какво ми е. Но това явно е някаква част от сюжета, които съм си избрал още преди да се родя и ме държи нащрек. Само така имам шанса да съм нечия история, която с охота разказват, как са се вдъхновявали от мен. И някак съвсем „случайно“ тази 30-та написана книга съвпада с моите 20+20 години тук на земята. И покрай всичко това ще е включено в #Предизвикателството2020, което въвлече още много неща в тази именита високосна година 2020.

Мога смело да си призная, че докато пишех романа ми излезе едно изречение, което ми напомня за една жена: „Аз мога да ти дам това, което искаш!“ ...Но действията й много често ми показваха, защо думите й не означават нищо за мен.

Вградих много детайли от живия живот вътре и изградих връзка. Освен това за първи път втъкавам някакви реални събития и хора от наследствени родове от историята на град Лясковец. Някак си трябваше да стана на 40 години, че да се осмеля, да го направя. Не знам – признавам си. Така изразявам себе си, защото съм скочил в бездната на познанието и не дължа обяснение на никого, особено на тия дето само гледат от страни и винаги имат „готово“ мнение по всичко. Така не всеки, когото „загубих“ по пътя докато пишех, е някаква загуба за мен.

Вградих една история за пеперудите тяхната живата трансформация и сбъдването на желанията. Вградих историята зад картината върху кожа, която рисува главния герои(а аз съм я рисувал като дете на ‘97-ма година – бях на 17-сет години): „на-рисува-на любов“. Вградих история със срещи и поучения, които остават за поколенията защото разказвача няма да е вечен. Вградих и няколко живи детайли преминали през моя живот: като разбиране за въздуховодите в град Лясковец, за лечебното тесто - което излекува премазан пръст, за лука и неговата магия и за трите клечки от черница, които правят жилавото месо - крехко. Вградих живи черти от образа на една жена – начална учителка, която гледах и правех процедури на краката от периода: (12.август.2019-та до 20.март.2020. до нейната кончина). За мен тя беше истинска аристократка – графиня (която бе толкова наивна и чиста, треперейки за всички по всяко време), която „отключи“ персонажа на образа. Само, че и двете носеха едни и същи заболявания сякаш бяха близначки като в този свят и от другата страна. Вплетох това, което виждах и чувах от нея. Но само 3-4 ма биха разбрали какво съм правил като Терапевт и после като асистент през остатъка от малкото й живот, който й бе дарен с висше. Въпреки, че говорех на близките й, че обратното броене е започнало, те не ми повярваха. За пореден път „видях“, че не ме слушат като обяснявам и си мислят, че те знаят повече или им се иска да е по друг начин. Не! После ми се оправдаха, че много бързо брояча превъртял всичко. Ами не е... така само сестра й ме послуша и дойде да е покрай нея за няколко дни, след като я върнах отново от болницата. Но можа да се сбогува, защото я видя чак на погребението й... Сега и да ми лицемерничите на последния ритуал, не вярвам на никого, че го боли... Тази жена е живяла толкова кофти живот, както и графинята във Франция образа на романа...

И когато усетих, че си „тръгва“ на 20.март.2019-та сутринта написах в

на гроба й: 25.юли.2020

записките си: „Тази жена се отърва“... от всичко, което не беше за нея!“ После ги казах на погребението й. Не стъпих повече там... независимо от факта, че бях взел дори стая на приземния етаж - в къщата й, да правя тайландски процедури на мои клиенти, защото ми трябваше пространство за да се разгърна докато творя, само и само да съм по-близо до нея. Въпреки, че и бях обещал да и прочета целия сюжет на книгата ми. Разказвах и от части, не бързах за да не я товаря, защото виждах, че това, което съм усетил без да ми го е казвала, аз го вграждах и някак „натисках“ бутоните на задушливите хлипания, които отключвах, когато плачеше пред мен. Освен това два пъти я изповядах, защото съм пастор, но личните неща няма да напуснат очертанията на стаята – „в хола“... й. Въпреки, че промених коренно държанието си към всички, които бяха замесени в тази случка. Но така и не ми стигна времето да й я покажа. 

Сега ще я занеса на гроба й, за да и прочета пасажите, които носят нейния сюжет... Друго не мога да направя.

P.S.: Цитат от книгата ми: „Можеш да разкажеш на света своята история, а дали ще ти повярват не би трябвало да те вълнува. Защото ти си го изживял... Така за пореден път ще покажеш на всички, че живееш от това, което получаваш, но правиш своя живот от това, което даваш на другите.“

Как я правя аз Thai Foot Терапията!

                          РефлексоТерапия и Mагията на “Avon”

Едно лирично отклонение ще направя с 4 продукта на “AVON”- не че изгарям от желание да рекламирам чужди неща, но на този етап те много добре допълват моята терапия за крака (и мога с чиста съвест да им изнеса един Workshop чрез моето Призвание на Терапевт – и дори не внимавам какво си пожелавам, защото го мога!!!): 1.Хидратиращи чорапи- бели;
2.Охлаждащ спрей за стъпала; 3.Ексфолиант;
4.Хидратиращ лосион за стъпала 
(всички базирани и формулирани с Алое и Мента – Foot Works), кърпата (ароматизирано - изпрана) и дървено и автентично тайландско стикче за 
 Thai Foot Massage.

Нека прелюдията да започне: След като 10-15 мин се киснат ходилата във ваничка с цитрусови плодове, рози, мента, маточина, здравец (може и индрише)-(както и соли за вана-вършат перфектна работа), все билки от двора ми, се попиват в по-голяма кърпа (може едновременно, може и по отделно).

След това се качват на масажната маса (така е при мен) и се настаняват с директен изглед към синьото небе! Не губя време и веднага впръсквам лявото ходило със спрея „с цел охлаждане“. А докато попива свежата консистенция - другото ходило (задължително се загъва като е първо дясното - защото се започва винаги с левия заради сърцето), се загъва с кърпата(85/50) още до като е топъл (за да мога да се възползвам на малко по-късен етап от тази омекотена феерия). Образува се нещо като ботушче и се оставя „на мира“ в покой. Тук много от Клиентките (ми) „не са спокойни и трепкат в любопитство“ както и снимат, но само „от начало“, защото искат „да гледат“ какво им „причинявам“ (защото масаж без желание-няма)! Напълно са прави точно тези Клиенти, които никога не са преживявали масаж на ходилата и не знаят какво е изживяването. Но съм убеден, че с всяка следваща процедура покоят ще се настанява трайно в превъзбудената им житейска сетивност.

Вече е „напръскано“ предварително лявото ходило и започвам с цялостната Тайландска-Рефлексо Терапия която практикувам (и се лицензирах), а може и китайската (чрез която изправям хората от ИНСУЛТ и още други заболявания), те не се различават много по схемите (и слава богу!!!). Аз не ползвам  никакви масла по време на точно тази процедура - нарочно, за да не си цапам консумативите! След като при-върша с тази грация и кракът отдавна се е освободил  от стреса и напрежението, го поглаждам само няколко пъти и веднага от-сипвам в едната си длан откъс от „Ексфолианта“ за да го разнеса с двете-след това. Тъкмо тогава се разнасят нюансите на аромата на продуктите(алое и мента) и самите частици дращят по кожата. Не казвам, че всички са ентусиазирани заради „драскането“ (защото им виждам израженията), но да речем, че това е за кратко (Има и на такива, които им „опъна“ нервната система!!!). След това забърсвам ходилото с мокри кърпички и веднага с друга кърпа, за да се освободя от частиците, които вече са си „свършили“ работата(но може и с четчица). За един миг кракът го оставям в покой, за да мога да от-сипя от третия продукт в дланта си – „Хидратиращ лосион за стъпала“. Като тук няма да крия, че самото втриване си е допълнителна грация към основната терапия и е като „довършителна работа“ за лявото ходило. Втривам до пълното му абсорбиране с елегантно-въртеливи движения, чрез велурените си длани и почти веднага след това поставям на ходилото „Хидратиращото чорапче“ (те са универсални и няма при тях „ляв-десен“). Няма да крия, че аз също се наслаждавам на гледката като Терапевт, как се усмихва клиента и как феерията от цветове и усещания в колоборация с виртуозните тайландски техники, директно му пленяват сетивата и му се иска точно това удоволствие да „бъде с много удължен/отложен край“ (Да се „разбира“ като, един цял следобед-минимум). Веднага след това последва нежно разопаковане на дясното ходило с обособилия се вече „импровизиран ботуш” с кърпата, който е запазил топлината и уюта му. Постаравам се да го направя по същия начин на лявото ходило обуто в чорапчето, за да завърша своята поредна прелюдия към съвършеното и изчистено удоволствие, което Клиента си е позволил да изпита при мен. БлагоДАРя с НАМАС'те!

След това изпълнявам/причинявам всичко това и на дясното ходило като процедура преди да го обуя отново в чорапчето и да разопаковам левия крак и цялостно да ги загъна и двете ходила. Така процедурата предизвиква цялостен покой и стабилизира с охота желанието за унес - в страната на мечтите и понякога отива повече от ЧАС.

Така накрая - не в началото(винаги) приветствам хората с; „Добре дошли в моята мечта, която стана факт само, защото не се отказах от нея за нищо на света!“

                                                             Thai Foot Therapist: Χρήστο Χριστοφ

P.S:Всичко това ви го разказах, защото го преживях до като го преживява всяка седмица - жената която Обичам!

Силата на Пръстена/Въпросно желание с име - жена!

„Години наред се изморих да търся жена, която да обичам. Мислех си, че ще ми е по-лесно в живота, когато имам някого до себе си! Някого когото да не ми се налага да мога, а действително да обичам, и просто да го осъществявам- всеки ден. Не знам защо ме върна чак до средновековието това усещане за любовта ми към тази жена, когато сложих този пръстен. Най-вероятно от там датира импулса ми към въпросното желание с име - жена. В онази крепост, която беше изградена с години, за да пази от нашествениците народа ни. Никоя друга не е успяла да я замести. Независимо, че са се опитвали да ме отдалечават от мислите ми към нея, когато са проследявали с очи, облачните ми следи. И все пак никоя не е успявала, да ангажира цялото ми внимание и сетива към тях, самите. ...Защото не са можели да правят сладко от смокини.“

„...Тя правеше толкова вкусно сладко, пропито с такава нежност и любов, с което си беше спечелила симпатиите на всички в региона. А, аз бях просто, неин слуга. Но имах своя принос към историята, и към нейната работа, защото тя използваше моите думи, които съм успявал да и ги заявявам в миговете, когато съм имал този шанс. Защото те не бяха много и се броят на пръстите на двете ми ръце. Всеки, които идваше да търси от сладкото получаваше като благословия от нея, следните думи: „ако с това мога да те направя щастлив - заповядай“ и когато един ден, то се свършеше, тя се разплакваше от безсилие. Сядаше на камъните пред плевнята-безсилна и през сълзи искаше да засади големи площи със смокинови храсти, за да нахрани всички, дори и странстващите хора, които просто минаваха през гостилницата ѝ, защото  бяха чули за прочутото ѝ сладко. Но аз нямах тази сила, да и помагам в мечтите, защото бях просто едно бедно и дрипаво момче, което чистеше плевните и донасяше храна на животните в нея. Нищо повече. Родителите ми ме бяха продали за някакви си 4 гроша и искаха да се отърват от мен. Скришом я гледах, тайно я обичах и мечтаех един ден „да имам очи“ да мога да погледна в нейните, и да и кажа смело, че я обичам. А освен това исках да мога, редом с нея да нося товара на бремето ѝ, който живота и предлагаше всеки Божи ден. Не знам това дали щеше да има някакъв смисъл, след като не можех да изрека с думи това, което чувствах към нея?! Но таях скрита  в мен надежда, която често изплуваше на повърхността, под формата на сълзи! Вярвах в това! Чувствах се слаб, сломен и не винаги полезен, не виждах никаква полза от чувствата си, освен, че ми даваха стимул да живея и да и служа.

Това беше всичкото ми богатство, което притежавах тогава, освен дрехите на гърба ми независимо, че бях беден в очите на хората. В моите бях, поне жив, за нея!

Тя веднъж си позволи да ми разкаже, как скъпата й майка я е научила да приготвя това сладко от смокини още когато е била малка. Сякаш и давала занаят в ръцете, без тя да съзнава това. Предала и една магична фраза, (която тя научила от своята майка, а тя на свой ред от своята), която да казва след всяко напълнено бурканче, а също така, никога не забравяла да и напомни, че тя нямала да бъде вечно до нея: „Днес си тук с мен, а утре ще странстваш навред. Дай на всички ни, оная сладост на живота от която се нуждаем. И помагай ни в горчилките!“

Въздуха и стигна да каже само това и се разрида... След като се успокои си призна, че за първи път споделя с някого този толкова скъп спомен. И продължи:

„Също така майка ми каза веднъж като на шега, че ако един ден нея я няма, то мога да я потърся у хората, които е обичала и е докоснала със сладкото си от смокини. Защото любовта не умира никога, само хората умират. За това когато от мен остане само спомена и любовта-добави тя... раздай ме, за да живея вечно!“

Въпреки, че беше обещана за жена и дадена след това, като замяна за два акра земя преди много години, тя нямаше вяра на никого. Беше предадена от близките си. Дори и от този, който я „откупи“. Не се доверяваше за нищо на никого и пазеше своите тайни дълбоко в себе си. Дори пред свещеника на селото се разкриваше частично... и то понякога. Не знаех, че всяко бурканче има нужда „от заклинание“, но сега когато тя го правеше, виждах някакъв смисъл в думите ѝ... Това беше едно от малкото неща, до които се докоснах още в началото, когато спечели цялото ми внимание и същество.

„Запомни,че всеки от нас би било добре да има своя конкретна  цел, заради която да тупти сърцето му, за да може да я следва усърдно. Само така може, да стигне там където си пожелае, независимо, колко абсурдна изглежда тя, в нечии чужди очи.“

„Дали факта, че съм искал да я обичам, ме е правел да изглеждам вятърничав в очите на хора през годините?! Не знам! Но ще разбера. Нали тръгвам на път именно заради това - за да разбера!“

„Ще разбереш с времето нещо много интересно, което аз долових малко преди теб. Когато дишаш, когато пиеш вода, когато изписваш с очи мирогледа си, винаги бъди честен спрямо себе си. Но когато се връщаш назад в миналото си, проектираш бъдещето си и изживяваш твоето настояще - сега, хората няма да искат да приемат твоят Ренесанс за нормален. Защото те имат други виждания за теб. Опитай се да не местиш излишно стрелките на часовника напред, с цел да откриеш пряк път към щастието си и да доказваш на някого нещо. Просто, защото няма такъв! А ако случайно го сториш, ще видиш дългия и криволичещ път, по-труден и лишен от знаци, заради твоята припряност.“

„Докога ще се взирам в други очи, за да търся нейните? Докога все ще я няма и аз ще се лутам, в празните улици на живота? Вярно, е че не помня да сме се разбирали да се намерим в този живот, но аз силно вярвам в това. Мислех си, че любовта винаги прави така, да среща хората, а не ги подлага на изпитания, да се търсят! Не е ли редно да мога да бъда истински мъж, след досега на истинска жена - като нея?“

Откъс от романа "Силата на Пръстена.Африка в моето сърце III",който излезе  през началото на 2017г.
Фотограф на цялата фотоSSесия е Мирослав Маринов!

Цветница в осъзнат вид!

Одисеята на Един Цветан на Цветница,сиреч Христо!

Преди цели 36 г. след като съм бил роден вече, желанието на родителите ми било да ме "кръстят" на баба ми Цвета(прословутата свекърва). Така първото ми име е Цветан и няма, как да подмина Цветница, но дядо ми 'се напил'(сефте не му е било)и не могъл да преживее факта, че ще ме кръстят на баба ми, а не на него(Христо), и на другата сутрин "хванал" комшията и с "връзки" отишли в "общината" и ми сменили името от Цветан на Христо.

И какво да ви кажа няма как да подмина нито Цветница, нито Коледа... И понеже съм смесица от имена(явно), се е отприщила една вълна в мен да открия още много такива, и повярвайте ми доста смесица намерих... (но за това друг път)! За сега Живи и здрави да сме и да Илядим! Това беше сутринта когато отидох до църквата да взема върбови клонки и да накича къщата за здраве и берекет...а когато се прибрах получих един изключителен дар,който ме докосна без да ме е „пипал“.

Става въпрос за една притча, която на пръв поглед не е нещо,кой знае какво, но: някак много голяма прилика установих веднага когато е съзрях и прочетох. Ей за това не вярвам във факта, че човек „трябва“ да стои и да бездейства, изтичайки дните му през пръстите му. Или пък спяло да вярва, че „каквото му е писано“ на всяка цена ще му се случи... Дрън-дрън. Няма такова нещо „като каквото ни е написано“ и според мен има такова, каквото сами си „забъркаме“ и после ще си го сърбаме, от колкото сляпо да вярваме „в църквиянския вирус“ каквото "е писано".

...Замислих се, как ако не бях предприел поредната своя инициатива и не се бях стегнал след първата загуба на вложения в бизнеса, и не се бях съвзел дали до сега бих бил така уверен в себе си, ако мислех,че ми е писано да се проваля/м. О,не! Нищо подобно. Желязната ми самоувереност няма нищо общо с онзи празен и бездушен ход. За това сега ще споделя онази притча, която ме разтърси, докосна и сякаш е доказателство, че всеки сам живее върху собствения си акр от диаманти. Стига да може да ги изкопае, осъзнавайки живота,колко е ценен и без тях

(поучителна притча)

Puissance & Gloire - Vladimir Cosma

Песента „Сила и слава“(Puissance et gloire), която се изпълнява от Léonard Herbert е моят фаворит за песен, мелодия и т.н. ... от известния филми на ‘80-те години: Шатовалон(Châteauvallon ). Хората, които са били или са близки до мен знаят, че тази мелодия ми е любима и дори телефона ми така звъни!

Музиката е композирана от Владимир Козма(Vladimir Cosma) (благодарения на неговото камерно изпълнение се радвам днес на живота и мога да го слушам без ограничения), а текстът на песента е написан от Vline Buggy (Въпреки, че повечето автори на песни са неизвестни, някой са успели и обществото ги е забелязало. От тях Vline Buggy е спечелила мястото си във френската песен. Въпреки това, много хора не са наясно, че зад това известно име, се крие една прекрасна жена. И аз дори не знаех. Едва когато започнах да издирвам информация за това, кой е изпълнителя, композитора и текстописеца на песента разбрах тези подробности.)

Владимир Козма е роден в Румъния на 13.04.1940г. в семейство на потомствени музиканти, но живее във Франция. Той е цигулар, диригент, композитор. През 1963г продължава музикалното си образование в Националната музикална консерватория в Париж. Там той открива своята страст към филмовата музика, както и към всички форми на популярната музика.

 И в този ред на мисли, му благодаря за това, че е създал тази невероятна мелодия за  филма Шатовалон... Но признавам си, камерното изпълнение е много по-докосващо. Вдъхновява си ме.

izdavam.com - платформа за ценители

Здравей, позволи ми да спиша* твоята история...

                Човекът за когото ще спиша сега или по-точно за продуктът му е г-н Клатуров

(Димитър). Той вплел иновация с креативност в своят подход в izdavam.com Сайт за онлайн книги, издаване и разпространяване с цел продажба(онлайн книжарница). Не е „канил“ авторите, а им предоставя платформа за изява,  но аз направих един филм с него още в първите малки прохождащи крачки на сайта му, въпреки, че той и компанията му е утвърдена в Плевен(и не само)като една от най-добрите Принт услуги, която извършва. Проекта и замисълът му бе чудесен до мигът, в който някой не си направи буквално трудът да се изгаври с него. Взел чуждо произведение и си го е издал под свое име. Понеже файла бил в „word format“ никой не се е усъмнил от Онлайн Книжарницата, че това може да е кражба на интелектуална собственост и нарушаване с цел, ограбване на авторски права на първичния създател на творбата(или да дискредитира създателя на izdavam.com и да му създаде неприятности), както и никой  не е длъжен да познава кой, кога, какво пише и къде и за какво го прави(за това и много „талантливи автори“ крадат стихове на класици като Димчо Дебелянов и Иван Вазов и си ги споделят в книжките като свои стихове, понеже не умеят да пишат толкова силно и завладяващо, а искат моментална слава, че сигурно и пари - това как се нарича?!). Дали го е направил умишлено или не, не знам, но неприятностите се стовариха на главата на собственика, стоящ зад името и идеята си. Публична тайна, е че това се случва с творба на известния професор-историк Божидар Димитров и всичко друго е неприятно като сценарии, който е постигнат успешно от въпросния човек.

Упрекнали са го, че той „умишлено“ го е направил(създателя на izdavam.com) защото когато е създал своя проект е бил така добър да приветства авторите с добре дошли! Като е вярвал, че те ще са коректни, лоялни и честни към него и не биха злоупотребили с чужд труд, като го откраднат(само защото не могат да създадат нещо), но пък желаят да изпъкнат и така да създадат главоболие на автора. А е напълно възможно това да е „замисъл“ на така наречените „застрашени“, който са на ръба. Не знам, кое какво е, мога само да гадая, защото няма нужда да го разпитвам създателя на идеята, какво точно е станало с подробности. А и той не е длъжен да ми дава информация. Но доверието свърши!(А това, което съм написал тук е хубаво да стигне до колкото се може повече хора, за да разберат, че така не може да се държат със създателя на сайта и с личното творчество на всеки един Творящ по света). От тази година   2016г. -  izdavam.com въведоха Декларация Образец тук, която може да се открие в сайта им, с която подписващия се автор си споменава личните данни с цел, че ако „случайно“ се направи на много „важен“ и интересен и продължава да не зачита творческия процес на някого и си го присвоява, то си носи последиците и санкциите от Съда, Държавата и Органите. 

Е, вярно, е че и това не е толкова стряскащо за подлостта човешка, но пък е важно друго да се спомене. Аз като автор на вече 26 книги, и 18 издадени, както на Български, така и на чужди езици, веднага откликнах на изискването по две причини. Първо, защото аз съм лоялен човек и не „хапя ръката, която ми дава“ и второ да не забравя да го свършва, от куп разнородни задачи, по които работя от години. Не съм еднотипно с-во. И трето; как даден автор да бъде „сигурен“, че личните му данни ще бъдат защитени, или добре и грижливо съхранявани без да има друг достъп до тях с цел злоупотреби? Именно поради тази причина, много автори „ще настръхнат“ и може би ще се откажат, защото ги е страх да „си ги дават“ данните, но всеки има глава/и на раменете си, и може да взема решения. Никой на никого не „натиска“ за нищо.

Но е хубаво да се знае, че Доверието свърши. Как все ще се намеря някой нещастник да опорочи дадена иновация с цел да я омаже с лайната на тесногръдието си, което да причини за в бъдеще по-малко такива случки. Да това е урок за всички нас. Автори и Издаващ ръка за ръка. Аз заставам твърдо зад това, че е редно автора да застава зад думите си... и да не се крие като мишка зад подъл аватар или фалшив имейл.

izdavam.com  е съкровище само за ценители. Всички други се „напъват“ и „драпат“ да се домогнат до издатели, който те да им продават „творбите“, защото: 

- така е по-лесно;

- така са чули, че се прави с вече известни и утвърдени автори, който носят приход на издателите, не само на автора, при условие, че издателите са „затворили/инвестирали“ техни пари, за авторски труд;

-така си мислят, че се освобождават от ангажимента и изобретателносттa(ако имат въобще такава), сами да се напънат и да продават чрез „директни продажби“ своето творение(а не да чакат всичко да им се придаде от небето), без срам и изчервяване. Но понеже е ниска личната себе оценка на много автори или е излишно завишена (при повечето), нещата просто спират;

-така е по-нетипично да видиш, че някой нещо създава с цел да го развива и винаги ще се намери някой да „сере“ на труда му в България. Но това е обица, за един и воденичен камък на вратЪ за този, който е решил да напакости;

Христо от Лясковец – Христов(съ-Твореца)!

*идва от думата списвам-пиша-в блога си!

                                                                               2016/22.01./петък - 08:05ч.

Орел,Дете и Кадифе...в моя живот!

Силните страни могат да бъдат както вродени таланти, така и придобити умения,които сме усъвършенствали с годините и които са станали наша втора природа. И,освен всичко, могат да се използват във всяка една професия, защото са универсални.

От много време наблюдавам едно „по-точно“ явление в своята работа. Мислех си, че

това се дължи на работата ми като професионалист, но грешах. Може би единственото, което è точното, че опита показва отделни случаи, които отключват гледка, която ме „ококорва“.

Ето сега ще опиша именно едно такова нещо, свързано с работата ми на терапевт. На именния си ден правих масаж вечерта на човек, който и друг път е усещал работата ми, но аз констатирах 2-3 неща.

Първото, е че преди много години го болеше кръста, а сега не и слава Богу.

Второ, че сега проблема му е от средата на гръбначния стълб та чак до вратът.

Третото е, че там където просто минавах чрез поглаждане, местата сами се зачервяваха и започваха да светят в червено. Няма натиск, няма излишни преекспонирани похвати, че аз да зачервя мястото.И:

...тогава му казах: дай да снимам местата, които светнаха като червен светофар за да видиш, какво точно ти говоря, но първо ще натисна местата само с пръст за да видим, ти и аз дали това са местата, където наистина те боли и има блокаж на енергията ти. Той се съгласи и го „точкувах“ местата съвпадаха, като две капки вода. Снимах ги след това с неговия телефон за да има видимо доказателство за думите ми.

Интересното тук е не какво съм „му направил“, а от къде идва всичко това! От години наблюдавам това „явление“ но признавам си, мислех си, че се дължи на масажа ми. Въобще не съм мислел, усещал-нищо в тази посока, че това може да са индикации и ориентири под ръцете ми, и сякаш зоните, местата и там където има блокирана енергия „светват“ като се обагрят в червено нарочно, за да бъде забелязано и след това се нормализират...и всичко е наред. Но на 25.12.2015г. по време на масажа с този масаж това вече бе забелязано от мен и му „обърнах“ внимание.

Това идва от енергетиката ми. То не оставя нищо на случайността и преобръща всичко по пътя си за да се подреди по най-добрия начин и за двете страни. Страна А-терапевт, страна-В,клиент. Та относно енергията. От как започнах да практикувам Qigong(работа с вътрешната енергия) започнах да наблюдавам и работата си като терапевт, защото: Както не веднъж съм казвал, че леко коригиране на някакви параметри за „в наша полза“, всичко по веригата се развива, разцъфва. Интересното е в това, че това за първи път го споделям, за първи път напуска моята орбита и го обвивам в думи...

Сега след статията ми, много клиенти ще настръхнат и ще поискат и те снимки...но това не е нужно. Аз не доказвам на никого нищо-да предупредя. Това беше едно семпло излияние на моята енергия, която допринася за изключителната прецизност на работата ми. Око на Орел, сърце на Дете и длани Кадифе. Това се опитвам да „практикувам“ и да проповядвам сред хората.

              Това е моят път и не е нужно той да съвпада с други... не ме вълнува дали се харесва той, или не се. Аз вървя по него и ако искат да бъдат уважавани хората от мен, би било добре да се отнасят с всеки ръчен труд с нужното уважение и респект...

Писмото в самолета...

Има хора, които постоянно са в нарушение; или спят с чужди мъже/жени, или укриват данъци или пресичат на червено... пък в розовите сънища всеки казва, че не изневерява...но всеки го е обърнал на спорт...

По време на полета, тя бе затворила очи... унесла се и без да разбере заспала. Точно когато целувала „поредния“ мъж целувката била с някакъв особен вкус. Това я накарало да направи няколко гримаси, че е недоволна от тази целувка, но въпреки това иска още... Тогава „въпросните устни“ целунали нейните...и след като се облизала отново за да остави крехък спомен от усещането, отново била разочарована, че това не било по вкуса и... Усещането било, толкова реално, че те дори не съзнавала, че спейки се е сляла с копнежа си...Но, че това е само едно желание, което иска да бъде удовлетворено, не го съзнавала в съня си... След няколко такива целувки със странен вкус, тя отворила очи, за да установи, че лети в самолет на път за клиента си, и бе сънувала... просто сън. Когато се размърда установи, че в ръцете и има нещо, което тя не бе слагала... Когато погледнала, очите и засякли нещо като писмо... Огледала се, за да се увери, че не е изпаднало случайно от някого, и че никой не си го търси...защото тя от години не бе получавала писма от когото и да било. След като изчакала, бавно и плахо започнала да го отваря. Видяла, че има написано нещо и изведнъж се породило любопитството ѝ, и разбързала темпото на отваряне...

„... Не може „да искаш“, нещо от някого без да си дал. Защото ако това което искаш е нещо малко, а ти си „дал“ нещо голямо, си мислиш, че везната е в твоя полза и продължаваш да акцентираш на адресанта, че все още ти дължи „грамаж“ за да се изравнят услугите... В повечето случаи думата „обичам те“ е заложник между сърцето и чаршафите... След като сърцето бива „покорено“, а чаршафите биват разхвърляни и омачкани, стремежът рязко намалява... Такава е мъжката природа... след като е получила онова, което иска да ти вземе „мярката“ с мерак, тя продължава напред, по някога заспива, по някога иска „друга някоя“ вече в обятията си... или просто запалва цигара и се отнася отново за да преживее оргазма, но мислено. Това наранява жената, която до преди малко е била потна и стенеща от удоволствие... защото си е мислила, че след като е била стискана силно за хълбоците и е усещала тласъците от зад, когато е стояла в кучешка поза, е била в сигурни ръце и най-вероятно в безопасност. Но това е илюзия, която се поражда в засяването на любовта преди да свърши първия оргазъм...в подредения и свят. Когато се заредят няколко за една вечер, тя обикновено си мисли, че най-накрая е намерила този, който ще е до нея „докато смъртта ги раздели“. Но греши. Няма такава сила, която да задържи както мъжа, така и жената да стоят на „едно място“ да се чувстват така сякаш са си собственост и когато на някой от тях първи му омръзне всичко това, той посяга към другата „поредната“ бройка... Няма, как да бъде обяснено с прости думи това смесване на любовни сокове, ако не си преминал през този ад. Да си помислиш, че вече всичко е наред в семейното огнище и точно когато най-не очакваш се „срива“ светът ти и искаш да се отвори земята из под краката ти за да заличи следите ти, от него. Само, че тя не се отваря и ти дава урок, заради който трябва живееш и да помниш... какво не трябва да мислиш за даденост. В един миг си негова и потна от любов в обятията му, в другия вече си в колебания за развод, раздяла или „скъсване“ на връзката. Ако имаш дете или деца, това ти дава онази смешна „сигурност“, че си вързана от мъжа, както и той си мисли, че те притежава...и си му „сигурна“, но това са едни малки проценти на фона на бурния секс, които не се виждат... но когато той намалява със всеки изминал ден, защото мъжа когато се насити и напълни една жена със семето си...търси друга. Това е инстинкта му за съхранение, която се отключва когато тя си поиска и не подлежи на обсъждане, както и на укротяване. Спермата на мъжа е за това да задвижва процеса на живота. Яйцеклетката на жената е за това да пази, съхрани и даде живот... Пениса на мъжа и вагината на жената създават оргазъм. От там нататък всичко е „някакви норми“, които ако спазваш си „добре“, ако ли не си още по-добре, защото си „свободен“ от ангажименти...

 Но пък нека не забравяме и за тези, които са от страната на чувствата и се раздават до краен предел. Не търсят изгода и не гледат везната колко са дали... Ако нямат на мига нещо, се прави всичко възможно за да се компенсира липсата с нещо друго и искрено. Но и това омръзва, ако обекта на чувствата ти е женена за друг. Тогава, каквото и да правиш, за времето през което тя е в мислите ти, и за още по краткото време когато ти „позволява“ да я видиш, за да я чукаш, си все  губещия. Защото тя идва винаги от някъде и отново се „прибира“ там някъде, не остава до теб.  Ако си толкова заблуден, че ще ти е лесно да виждаш гърба ѝ всеки път когато срещите ви зачестят, си наистина губещ. И то губещ всеки път, независимо колко силно стискаш хълбоците ѝ или държиш ръката и „скришом“ в стаята. Никой не знае колко време ще продължи една такава „връзка“, която не ти дава нищо дългосрочно, а ти нанася краткотрайни щети. Ти искаш, а не можеш да ѝ дадеш нищо, защото докато тя не пожелае да бъде с теб в твоята цялост, да те подкрепя такъв какъвто си, и да не си позволява да роптае когато се променяш със всеки изминал сезон,(защото и тя се променя и това вади очи понякога), но продължаваш да я обичаш. Единствено остава онова усещането за топлина което си ѝ давал в топлата спалня, когато е била в обятията ти през всички сезони. Но също така се питаш, какво е това нещо, което да разваля всичко онова, което си мислиш, „че имаш“ само за два часа. Откраднатите мигове са най-сладки казват, но е хубаво човек да си спомни, че ще бъдеш крадец няколко пъти, и след това ще се превърнеш в престъпник. Ще пристъпваш ту на единия бряг, ту на другия. И когато това ти стане навик, си най-уязвим. Нито ти си жената за него, нито той е мъжа за теб. Колко пъти светът ще се отваря за теб за да потънеш и колко пъти мислите, ти ще те изваждат на повърхността.  Това, че хълбоците ти се тресат от секс, не значи, че си вярна, както на него, така и на мъжа си(ако имаш такъв). За да направиш нещо подобно, нещо което ви куца, както на него, така и на теб. Когато даваш на другия, всичко което той иска да опита, да му позволяваш да лети, да създава и да крои планове за вас, си най-щастливата. Но когато не умееш, как да направиш дори една „свирка“, и да питаш всеки път след секс „добре ли мина“ всичко, е някак смешно... защото не си се научила, нищо, че си „пораснало“ момиче.

За това ще ти загатна една уловка, която ако я разбереш, никога няма да паднеш в капана й, но пък всички други ще са в него: „Прави всичко със сърцето си. Ако хората не разбират какво правиш - значи посланието не е за тях!“ А твоето послание към кого е насочено днес?! И понеже се ползвате само за секс, е хубаво да е ясно, че един ден секса ще секне и всеки ще поеме по пътя си.... със своите поуки, изказани и неизказани мисли и мераци, които единият или другия не е удовлетворил. Когато не сте сложили „картите“ на масата от самото начало и не знаете дали ще вървите по „вашия“ път, тогава какъв е смисъла да се обвинявате един друг, кой какво е направил за другия или не е успял, а другия е очаквал от него... Това са още едни измислици, за да се манипулират отношенията... Пази се от това и бъди непримирим/а!“

Откъс от книгата: "Женена за един!Спяща с други!" - Писмото.

Пустинен крем KERVAN - "La'Ross Your"

Здравейте, днес ще ви запозная накратко с пустинният крем "La'Ross Your" KERVAN. И аз като „начинаещ“ в тази област преди години си мислех, че е хубаво някой от продуктите ми да носят имена на живи и важни за мен хора. Или по-скоро оставили следа, не просто драскотина - а следа в живота ми. Този крем е от този тип - оставяш светла диря... Също така човекът Rosi Yourukova ме вдъхнови с разговорите и детайлите по много теми, които сме разисквали, и така се роди идеята да посветя крема на нейното име. Времето и пространството са като пустинята-необятни. Нищо, че тя е на края на света. И, че има „други жени“, които се дразнят от този факт, но ги пратих на майната им - където им е мястото! Защото както в романът си МАХДИМ съм споделил, какво ми каза една жена, след като заговорих за друга жена, пред нея: „Ако не си разбрал до сега, ще ти кажа. Никога не разказвай на една жена за друга жена. Така им е вродено просто, да не го приемат, и не им е приятно да слушат каквото и да било, свързано по темата. Всяка жена би слушала, как хвалиш нея самата, но да хвалиш друга жена пред нея, е непростимо от нейна страна!“... Това по темата мога да го отнеса и към кремът ми. Въпреки, че е от мъжки род, ще го рекламирам, ще го „завирам“ в очите на всички хора по тази земя, за да го видят, без да има някакво значение от какъв пол са, раса, вероизповедания и дали се дразнят от този факт. И не мисля, че трябва да знам, че едни жени не обичали другите(защото това не е мои проблем, а техен), особено ако са по-напреднали, по-известни или извисени...и т.н.! А още повече, ако някой е посветил нещо на тях и оставя светла и видима диря след себе си в света, но е заличил следите на тези, които са се (из)дразнили...

И така мина малко време и крема бе факт още през 2014г. Крем с 7 билки + Масло от Джоджен + Вит.Е.(и още нещо, като абракадабра)и мога смело да заявя,че надмина очакванията ми. Създадох го заради сърбежа по кожата ми, заради „качествени“ сапуни... а, след като започнах да го ползвам след баня изхабих много опаковки за да го тествам и нямах, какво да добавя.Нито като думи, нито като „подправки“ към крема. Освен за кожата  по тялото ми, започнах да го ползвам вместо автършейв(за след бръснене). Тогава забелязах, че кожата ми бързо прие предизвикателството ми, и не ме осъди, като не смъдеше, като не щипеше, и не ми мирише на алкохол(както е от другите)... Просто една тиха следа, в пясъка... която попива и изчезва с дружелюбния полъх на Хамсин...(вижте повече в романа за него)...Доволен потребител съм, както на гладкото лице след бръснене, така и на брадата, когато искам да съм „малко“ по-различен, когато заснемам дадена продукция свързана с продукт от някоя от Продуктовите Гами.

         Когато нещо е направено с любов и от сърце, няма нужда от излишни думи. Така крема започна самостоятелният си път. И въпреки това продължава смело да си го проправя сам, ежедневно към бръчките на лицата ни,по кожата под очите ни(прекрасен детайл за около очен контур) и тялото,гърдите на жените,дланите ни и петите,който така лесно пренебрегваме. Когато назрее нуждата да правя живи демонстрации тук-там за да покажа нежността и качествата му с похватите на терапевт,с които се изкарвам хляба, го правя с такава лекота, защото това е част от живота ми. Тук бих загатнал, че това е част от моето осъзнато призвание, което е много по-голямо от която и да било дейност, която развивам. Но основния мотив, който движи прогресът ми е личното удовлетворение, което ми носи всяко създаване(защото бутиковото количество ми позволява да не изпускам от поглед нито една опаковка, от вида, който съм обявил), и същевременно придаване  на повече стойност към света, която оставям за хората, по тази земя, след мен.

С фотографа  Мирослав Маринов направихме отново сесията на полеви условия и нещата са с по-голям фокус и акцент към Крема. Той е важния сега, не аз!