ПОДОЛОГИЯ и гръбначни изкривявания!

Преди да гледате гръбнака, погледнете ходилата!

За да може който и да е да ви назначи упражнения за гръбначно изкривяване трябва да ЗНАЕ, било то КИФОЗА (вдовишка гърбица!), хиперлордоза (Coxa valga!), СКОЛИОЗА (Coxa vara!), + комбинация от:

- сколиоза + лордоза;

-кифоза + сколиоза;

-ротационни деформации;

Гръбначните изкривявания много често са компенсация, а не първопричината. Ако тазът на детето е наклонен, гръбнакът автоматично се изкривява странично – сколиоза.

Ако тазът е завъртян, гръбнакът се усуква и се поражда ротационна сколиоза.

Ако тазът е с преден наклон с увеличена лордоза, се компенсира от кифозата…

Освен това много малко “’треньори”, „учители” по физическо и всякакви други знаят въобще колко извивки има гръбнакът. А повечето НЕ знаят! И няма откъде, защото не са Терапевти като мен. Да обединяват Хибриден образ! Но виждам, че се „слагат” да разбират от всичко! Пазете се от такива!

След това при скрининг теста не се гледа първо гръбначната деформация, а ТРЯБВА да се гледат първо ХОДИЛАТА (но това дори и ортопедите не го гледат, просто защото не ги интересува!), защото за цялата телесна конструкция се тръгва от големия пръст на крака (и на двата при това!), след това са арките, след това е калканеусът, плоскостъпие, пронаторно или супинаторно ходило, скованост в глезена, плантарен фасцит, след него е талусът, глезенът, подбедрицата, коляното, тазобедрената става и тазът…

И едва след това е гръбначният стълб и неговите структурни видоизменения. А не да гледат отгоре надолу. Няма такъв „цирк” от невежество. И всеки, който ви тиражира така, просто си тръгнете. Ще станете касичка на поредното невежество. Внимавайте!

Аз съм един от малкото хора, които практикуват ПОДОЛОГИЯ, благодарение на 32 години практика по Рефлексотерапия. Също така, след като се върнах от Москва, при лична среща от 14 дни при проф. Бубновски, това, което видях, чух и практикувах там, ми отвори много очите. Също така изкарах и такава специализация за ходило и глезен и неговата мултифункционалност в Колеж „Био Фит” 2026! – където завърших преди 7 години с отличие за треньор!

И ако тия, дето ви баламосват, че уж ще ви „тренират” децата, не ви запознаят с устройството на ходилото преди устройството на гръбначния стълб, то просто си вървете. Няма смисъл… касички сте, а те надали знаят какво не знаят. Но пък, когато започнат да четат моите задълбочени материали, може и да се научат. Преди това – надали, защото всичко си „знаят”!

За целта детето си съблича по шорти, в присъствие на родител/ родители! Никога без тях! Пред родителите се прави целият преглед, но без децата в кабинета се говори за детайлите им. Те не трябва да чуват каквото и да е. За да не започват да измислят своите нови „вратички” за манипулациите, които владеят понякога до съвършенство.

След първите тестове идват другите. За белодробната функция и капацитет! Ако не ви замерват, тръгвайте си. След това идва ред на мускулната функционалност и тестване. Ако не ви тестват с онези няколко движения, тръгвайте си.

И едва след това се назначават определен брой упражнения за цялата задна кинетична верига, понеже тя е най-голямата и най-важната. И на базата на отбелязаните акценти от прегледа на ходилото, било то:

1.     Pes planus – плоско стъпало;

2.    Pes cavus – висок свод;

3.    Hallux valgus – бунион;

4.    Hallux rigidus;

5.    Pes varus/Pes valgus;

6.    Metatarsus adductus;

7.    Talipes equinovarus/клубовидно стъпало/вродена деформация;

супинация или пронация на ходилото, било то Genu Varum (о-образни ходила!) varus / Genu Valgum (х-образни колена!) valgus или еднопротезирани, било то Genu Recurvatum / knee hyperextension.

След това идват тазобедрените аномалии Coxa vara (е аналогът на varus в тазобедрената става!), Coxa valga (е аналогът на valgus в тазобедрената става!). А това е началото, което поражда ендопротезирането на тазобедрената става!

(- Coxa vara променя натоварването и увеличава стреса върху ставния хрущял.

- Coxa valga намалява стабилността и води до сублуксации – износване!)!

Най-честите причини за едностранно протезиране (еднопротезиране) са:

1.     Дисплазия (неправилно оформена става!)

2.    Аваскуларна некроза (висок прием на алкохол, кортикостероиди!)

3.    Травма

4.    Посттравматична артроза

5.    Изразена coxa vara / valga

6.    Първична артроза (по-често при възрастни).

7.    Заболявания

-Ревматоиден артрит

-Псориатичен артрит

-Инфекции (септичен артрит)

И да обобщя: Как ходилните деформации на вашето дете влияят нагоре по тялото му?

-Плоско стъпало - валгус на петата - коленен валгус - тазов наклон - сколиоза

-Висок свод - варус на петата - коленен варус - промяна в походката - лумбална болка

-Hallux valgus - промяна в оттласкването - пренатоварване на коляното и таза

Ходилото е фундаментът – ако то е изкривено, цялата „кула” над него се променя. А вие смятате наклонената кула в Пиза за сензация?

Аз работих с дете близо година и половина и го хванах, че не си прави упражненията, защото знам способи, които малцина знаят. Но пък го научих да пие вода, да стои в дигитален детокс 2 часа, докато практикувахме упражненията, а те не бяха само физически. Имаше и кардио, което се казва Аэрогимнастиката, така това и помогна в певческата кариера… И от дете тя се превърна в прекрасна млада дама.

Правихме упражненията само на проф. Бубновски за „Трите етажа” под мое лично ръководство (защото в България няма много хора, които да знаят толкова като мен за метода и да го ръководят!), и отмених всички „шрот упражнения”, които ѝ бяха назначени от София… И замразихме сколиозата за този период. Скрининг тестовете го показваха при ортопеда в София (д-р.Мирослав Тодоров!).

 

Работата на прасците и кръвната захар!

Работата на прасците и кръвната захар: една пренебрегвана връзка

Когато говорим за контрол на кръвната захар, повечето хора веднага се сещат за хранене, инсулин, панкреас или медикаменти. Малцина обаче се замислят, че една от най-важните структури, които могат да участват в този процес, се намира далеч от корема. Тя е разположена в подбедрицата и ежедневно носи тежестта на цялото ни тяло. Това са прасците.

Мускулите не са просто двигатели на движението. Те представляват огромна метаболитна система, която използва глюкоза като източник на енергия. Когато работят активно, мускулните клетки увеличават способността си да поемат глюкоза от кръвта и да я използват за своите нужди. Именно поради тази причина движението играе толкова важна роля за поддържането на нормални нива на кръвната захар. Изследванията показват, че физическата активност подобрява транспорта и усвояването на глюкозата от скелетната мускулатура. 

Сред всички мускули в човешкото тяло особено интересен е солеусът, по-дълбоко разположеният мускул на прасеца. Неговата работа е свързана не толкова със силни и експлозивни движения, колкото с продължителна активност, поддържане на стойката и дълготрайна работа с ниска интензивност. Именно тази негова особеност привлича вниманието на учените през последните години, защото той може да използва значително количество глюкоза по време на своята активност. 

Съвременният човек прекарва все повече време седнал. Работи седнал, пътува седнал, почива седнал. Това означава, че голяма част от мускулите на тялото остават неактивни с часове. В такива условия способността на организма да усвоява кръвната захар намалява. Дори кратки периоди на движение на прасците могат да прекъснат тази продължителна неподвижност и да активират процесите на усвояване на глюкозата от мускулните клетки. 

Интересното е, че понякога не са необходими интензивни тренировки. В научната литература се разглеждат дори обикновени повдигания на пети или периодично активиране на мускулите на прасеца по време на седене. Причината е проста. Съкращението на мускулите създава условия глюкозата да навлезе в клетките и по механизми, които не зависят единствено от инсулина. Това е особено важно при хора с инсулинова резистентност или нарушения в контрола на кръвната захар. 

От гледна точка на биомеханиката прасците изпълняват и друга важна функция. Те често са наричани „второто сърце“ на човека. При всяка стъпка и всяко съкращение подпомагат венозното връщане на кръвта към сърцето. По-доброто кръвообращение означава по-добро снабдяване на тъканите с кислород и хранителни вещества, както и по-ефективно разпределение на енергийните ресурси в организма. В практиката често се обръща внимание на ходилото, коленете, таза или гръбначния стълб, но прасците остават встрани от вниманието. А именно там се намира една от най-активните зони, свързани едновременно с движението, кръвообращението и обмяната на веществата. Когато тези мускули работят редовно, те не само подпомагат походката, но участват и в поддържането на по-добър метаболитен баланс.

Разбира се, работата на прасците не е заместител на медицинското лечение, здравословното хранене или контрола при специалист. Но тя е още едно доказателство, че човешкото тяло функционира като единна система. Понякога решението не започва от лекарството, а от движението. Не започва от сложната програма, а от една крачка. И не рядко тази крачка започва именно от прасеца.

Защото когато прасците работят, не се движат само краката. Работи цялата система, която управлява движението, кръвообращението и енергийния баланс на човешкото тяло. И може би точно затова тези привидно обикновени мускули заслужават много повече внимание, отколкото обикновено им отделяме.

Понякога големите промени в организма не започват със сложни решения, а с активирането на мускули, които ежедневно приемаме за даденост. Прасците са сред тези тихи работници на тялото, които участват не само в движението, но и в процесите, свързани с енергийния баланс. Може би е време да им обърнем вниманието, което заслужават.

Здравето не винаги се крие в поредната нова теория или модна тенденция. Понякога то се открива в разбирането как работят собствените ни мускули и как всяко движение влияе върху целия организъм. Прасците са отличен пример за това колко тясно са свързани движението и метаболизмът.

Съвременният човек прекарва все повече време седнал и все по-малко време в естествено движение. Именно затова всеки разговор за прасците е всъщност разговор за активността, кръвообращението и способността на организма да използва по-ефективно своите ресурси. Понякога решението започва не със сложна програма, а с една допълнителна крачка. Колкото повече изучаваме човешкото тяло, толкова по-ясно става, че няма маловажни мускули. Всеки от тях има своята задача и своя принос към общото състояние на организма. А прасците напомнят, че дори най-обикновеното движение може да има много по-голямо значение, отколкото предполагаме.

В практиката често обръщаме внимание на това, което боли, а услужливо пропускаме това, което ни поддържа ежедневно. Прасците работят при почти всяко движение, без да търсят внимание. Може би именно затова толкова рядко се замисляме за тяхната роля в поддържането на здравето и добрата физическа форма.

Човешкото тяло е създадено да се движи. Когато му осигурим тази възможност, то започва да използва собствените си механизми за адаптация и поддържане на баланса. Прасците са една от онези структури, които ни напомнят, че движението не е просто действие, а жизнена необходимост.

3 x "Африка в моето сърце" на една сцена!

Ако всичко бе предначертано, какво би ми останало в един миг, освен да разбера съдбата си и ако случайно нещо е пропуснато в нея за мен, а  го искам толкова жадно, то мога ли да си го допиша сам чрез мечтите си?... Не знам, признавам си, но аз мечтая! И взе, че се получи...

„След вчера, ти си моето утре. И така ще е до края на земните ми дни.“

Когато се роди първия роман „Африка в моето сърце“ ми се искаше да вмъкна първоначалната идея „зададена ми“ като курс от Петя, но така и не се получи. Когато тя разказваше какво е видяла в Африка, а аз се опитвах да „записвам“ проследявайки чутото, изгубих цялата нишка, защото често се замислях,че съм беден и нямам диктофон,за да запиша, какво говори... Е, да беше си така! Изтървах повече докато говореше тя, от колкото бих искал да си позволя, но и как можех да и кажа, да намали темпото... И така имах някакви записки, но...бяха излишни.

Обаче наситеността на идеята си узряваше много бавно в мен. Много често сравнявам този процес с хлебарството-понеже бях за 7-9 месеца такъв и научих изключителни неща.Та, ако не вярваме в способностите си и не ни дадат шанс да ги разгърнем, сме загубени. Ако брашното не струва-сме загубени. Ако бъркалата за тесто не струват-загубени сме.След това маята ако не струва-загубени сме. Ако отваряме „повече от редното“ втасалното - загубени сме. След това ако отваряме пещта с вече подредения хляб-загубени сме. И накрая какво излиза, че хлебарството е фина работа и не е за мърлячи, пилеещи си времето, защото то така или иначе минава през пръстите ни. Как бихме искали да успеем да го съхраним, запазим и умножим... Как, след като все надзъртаме? Не можем да го спрем-поне това говори календара и нашите рождени дати. Прогресивно се качват числата нагоре, нямат опция да слизат.

Загубени ли сме не знам с точност, но аз от където мина все уча по нещо... Сигурно и аз така на места ме помнят с добро, на места с лошо. Кой знае, мнения всякакви. Ето бях хлебар много преди да напиша „Африка в моето сърце“, но и днес давам за пример пещта и то наистина е хубаво „да си печен“ поне в една пещ, защото каква файда да си суров и глетав за пред обществото. Как да ти се получат нещата, ако не „си печен“? Не става. Как да напиша нещо, което не знаех, че ще е узряло?

Така 2007 започнах, а 2008 година завърших романа „Африка в моето сърце“. Не мога да кажа, че не треперих над него, защото на този етап, за мен беше много важен.А сега през призмата на времето е най-стойностната ми творба.Оказа се с малко странички(64), и бях убеден, че ще бъде подценявана от другите заради външния си вид. Но винаги им казвах на хората да не съдят за книгата ми по „тясното гръбче“, а да се разходят по редовете ѝ, за да разберат, че ако не можеш да разгърнеш една красива концепция на малка площ, то каква полза да разхищаваш площ която ще е много „голяма“ в очите на хората, а в твоите ще е недостатъчна-винаги. За това аз винаги изхождам от достатъчността си, за да продължа нататък.

В романа се засягат теми, които са задвижили живота ми от бедното момче, до мечтателя и достигнал реализация над своята мечта... И като основно действащо гориво е любовта, която ме развива по своя път. Тъкмо вече се бях запознал с „Клиент №1“ и заедно с това бях започнал да пиша и нейната книга „Клиент №1/Опасна близост/“. Тя тогава си нямаше и на идея, че ще получи такъв статут въобще. А освен това тъкмо тогава сключих „договор“ с вдъхновението за да и служа чрез любовта си. Та няма как любовта ми да не е проследена и в трите книги за Африка. Защото така или иначе аромата ѝ, които тя излъчва ме съпровожда всеки ден.За това в третата част казвам, че: „..не съм само консуматор на Любовта и не чакам пасивно „да ми се случи нещо в живота“, чрез нея. Любовта ме води където си пожелае и ми позволява да правя неща, които не бих си причинил с друга жена-просто така!“

Основната идея за тази част беше куклите. Онези живи образи на кукли, които не са само сувенири, а толкова изящни и грациозни, че всеки миг ще ти заговорят. И построяването на фабрика за тях, за да може да се произвеждат масово и да бъдат дистрибутирани по целия свят. А това е още по-голяма отговорност. След това срещата с  майка си и раждане на децата му...и някъде след това сбогуване с майка си... и следва запознаването с г-н Тонтън. Син на Африкански шейх, тръгнал да търси любовта на живота си, и намирайки я в лицето на майката на Даржан Харч, в болницата където се раждат близнаците му. След това следва изповедта му, която бе разтърсваща и това, с което не започнах бе, че още в самото начало някой бе надникнал в чистото му детско сърце и му бе казал, че ще му помогне да върви напред, след като го подтикна да избяга от вкъщи. Студът и самотата бяха спътници само за малко в живота му докато си стъпи на краката.

От как създадох този роман и бях сключил „сделката“ за която говоря едва в третия роман, вече не ми се налагаше да вярвам в съдбата, в интуицията си, а и се доверих безрезервно. Не знаех, какво ще „излезе“ от това, но каквото и да е все ще е прекрасно. Любовта вече бе водещ елемент в живота ми. Освен това бях вече създал и Салон Флоранс- мястото в което правех масажи и имаше и сауна. Напуснах Гранд х-л Янтра, като шеф на охраната там и създадох собствен бизнес...Другото е история!

След това усетих импулс да създам и втората част „Завръщането“, но не от ония завръщания от далечен път, а завръщане навътре в себе си, за да открием онзи скрит път водещ ни не никъде, а право в сърцето. Защото се оказа, че най-дългия път е от разума до сърцето, цели 35см. И понеже най-късите пътеки са най-подценявани, така вплетох един от последните богомили отправили се директно към Африка, където инквизицията няма да го открие скоро... Но след време и там се появяват и го изправят на разпит, понеже той още тогава говори за кръглата земя, за кръглите колела на каруците, което било „ерес“. Но той малко преди да бъде „задържан“ чува Повика на Вечността да го предупреждава, че трябва да скрие трите книги в един полуразрушен каменен зид от разрушената крепост в Танжер и да не се обръща никога повече назад...Така след 100 години един писател ще получи видения и ще открие тези книги  и ще разказва за тях. Освен това ще разкаже и за историята на виното и как е създадена от мравчената киселина... докато са отпивали владетелите от нея. Така изживях следващия път до завръщането на желанието ми за живот. И до срещата със Съдбата произнесла думите „живей,живей“-За което ѝ благодаря, че ме научи на големия дар-търпението, да обичам живота и нея. Тя преобърна живота ми и не се свеня да си го признавам. В основата на всичко което правя е Тя. В периферията ми също е тя... Онази жена, в които коси е спряло Слънцето. Онази жена, която когато ме попита, какво да ми вземе за 37-мия ми рожден ден се наложи да чуе, че тя вече го е взела и ако може повече да не го прави-сърцето ми. Защото то е едно,за какво по напред да служи...

Така дойде и пролетта и лятото на 2016 година и желанието ми да се откажа от

„писането“ на тия книги. Някак ми дойде до гуша да правя, да правя и да не стигам до нищо. Но не знаех, че грешах. За това за първи път се впуснах в авантюрата с отглеждане на автентични домати в градината си. До сега майка ми се грижеше за това, но вече не... Така смених фокуса си и се раздавах за градината и за масажите си. Докосвах нещо ново по различен начин. През тази година за първи път оповестих, че не съм искал никога да правя масажи, а само да мога да докосвам хората. Явно това беше част от начина. След това бих желал да кажа, че през 2015г. година бях ръкоположен за лицензиран пастор към ULC(Universal Life Church) -„Универсалната църква на живота“. Не се представям с това си звание, защото не това е целта ми. Но винаги е имало такива дето ме предизвикват, за това нося акредитацията в портфейла си. След това на следващата година 2016-05.05. се лицензирах като Honorary Dr.of Metaphysics Degree Certificate/Universal Life Church Monastery; Universal Life Church. Това също е част от „мисията“ чрез която освен, че аз искам да докосвам, Вселената ме докосва мен. След това на 26-27.11.2016. ден преди 28.11 рождения ми ден, се сертифицирах по Метода Силва... Все докосващи ме мен неща. А аз предавам нататък.

И въпреки това на визитката ми пише:просто човек(с опит).Какво значение има всичко друго, какво звание, какви титли, след като не можеш да си човек с хората...

И както се „бях отказал“ от писането но се бях раз-фокус-ирал се появи идеята за „Силата на пръстена“ Африка в моето сърце-3. Тъкмо си мислех да спра, за да улесня критиците да не се напъват излишно и да си хабят речите за мен, то се оказа, че пък ще имат какво още да срещнат от мен в пространството. Един роман съпътстван от пръстен на 4000 г., Сладко от смокини, едно перо и няколко кестена в джоба. Всичко това беше цялата покъщнина на главния герой Аденсио, носещ спомена за любовта си още средновековието. Любовта, която раздираше гърдите му, между почивките от войни разпокъсващи Земята за власт и надмощие. Някъде там, когато се случи всичко това, отново прозира онзи „тих договор“с вдъхновението за да служа на жената, която притежаваше сърцето ми и нито веднъж не бе злоупотребила с него. Колкото и да не бях го казвал гласно пред никого, то пред себе си бях заявил, че единствено ако тя ми „извади“ сърцето от гърдите с голи ръце, би прекратила любовта му към нея. А до тогава, аз бих искал само да мога да и показвам, че я обича по начин невиждан до сега:

"...Кажи ѝ,че я обичаш,но че това не я задължава с нищо.Кажи ѝ,че я обичаш и я пусни от мислите си,които понякога я искат само за себе си.Кажи ѝ,че я обичаш и се освободи от бремето,да се страхуваш за нея и да я мислиш.Кажи ѝ,че я обичаш и започни да грееш по начина,по който си искал винаги да приличаш на Слънцето,което е спряло в косите ѝ,за да я топлиш.Кажи ѝ,че я обичаш,погали я по косата,целуни я по челото сякаш всеки ден се сбогуваш с нея и я повдигни на високо.Не я пускай,докато не отлети.Тя винаги ще помни това в теб, че винаги ѝ помагаш да полети и да усети свободата и не позволяваш никога нещо да я дърпа към земята. Разтоварваш я!Любовта,дава крила само на тези,които осъзнават, че летенето не е болест,а дар,който разширява душата,не търпи окови и задейства свободата в сърцето ѝ.Просто ѝ кажи,че я обичаш и че ще я чакаш...тогава може и тя да те дочака.И никога не забравяй, че хиляди хора неможещи да летят, дори само в мислите си,се чувстват на Земята,по която крачат,като в затвор с доживотна присъда..."

Така пътят се оказа различен от досегашните построени по различни модели. Трудно се живее без любов, а още по-трудно е когато любовта, която изпитваш е как да кажа „мъчно споделена“: „С времето разбрах, че това нанесе непоправими следи на и без друго „крехката“ ми душа. Обаче това не ме спря нито за миг да „наливам капитал“ към нея. Исках признавам си, да видя от това, какво точно ще излезе и до къде „сме готови“ да стигнем. Извървяхме дълъг път и вече станаха 10 години. Паралелно извървян и подреден от „някой който ми помага“. През това време опознавахме характерите си, въжделенията и вкусовете си, както и желанията си за живот. А перото ми само записваше посланията, които „понякога не мога да изрека пред теб“. С това разбрах, че съм „натрапникът“ в живота ѝ, а най-малкото бих искал да си отредя тази роля-сам. Исках да бъда просто човек постигнал „мечтите си с нея“!“

Така след като си „отредих“ тази „роля“ поне си казах, че е редно да я заслужа и да „грабна“ тиквен медал, за да закича душата си, която я обича и обожава. Тя от начало не разбираше, че само присъствието ѝ на тази земя пред очите ми, ми съдейства и изважда най-добрата ми страна, която ме подтиква да се развивам както никой друг стимул до този миг.Само с допира ми до автентична жена като нея, мъжкото в мен най-накрая намери своя покой.

Та заради това и посветих още един роман(...За онази жена в живота ми, в които коси Слънцето бе спряло), с който бих искал да отпразнуваме 10-години от как се „изнамерихме“ като „изгубени“ игли в купата сено наречено Земя. А още повече, че това действие се развива пред очите на хиляди хора, да не кажа милиони, но понеже ме подценяват дори не биха предположили, че моето сърце би могло да обича по такъв начин, че „отнесени от вихъра“ пасти да яде. И слава богу, че е така, защото съм свободен да творя, както по тялото и кожата ѝ чрез допира ми, така да мога да създавам докосващи творби и вдъхновяващи други да изваждат и те най-добрите си страни за да служат на жените, който обичат. Защото докато има такива, които ги разплакват, ще има и такива като мен, които ще ги разведряват, обичат и зарежат със свежест и живот.

...И внукът на Даржан Харч научи своите уроци през времето когато се срещна с невидимия си учител, онзи който вдъхнови и дядо му да достигне своя апогей приживе.

Докато пишех романа „Африка в моето сърце“ през 2007г. изминаха тези 10 години-сега(2017), и „чаках“ да стане известна книгата в България, просто започнах да търся преводачи да я превеждат на чужди езици. Така Весито Дамянова я преведе първа на италиански(Africa nel mio cuore), след това се появи и Стефчето Борисова от Испания(Серагоса) и я преведе на испански (África en mi corazón). А сега в навечерието на новата година на (17.12.)2016 срещу 2017г. завършил третата част на романа, ликувам защото само преди месец възложих на вдъхновителката на  романа да я преведе на френски език(Afrique dans mon cœur). За сега на английски превода е в застой(Africa in my Heart), а за гръцкия ме излъгаха. И както се шегувам, че книгите ми се превеждат на чужди езици, защото не съм известен. Може би ако бях известен в България, надали щеше да се случи. Защото сигурно „трябваше“ да питам някой да ми позволи... за което опазил ме бог!

Когато бях бедно момче и нямах пари за парче шоколад а само гледах другите докато си купуват, сега вече е различно: Много е трудно „да издържиш“ всички погледи върху гърба си, защото знаеш, че нямаш никаква вина за случилото се и не е нужно да се оправдаваш пред когото и да било. Любовта няма нужда от признания, покланяне или изкушения... тя самата е всичко. Всичко онова което се съдържа в парченце шоколад, преди да се разтопи в устата ти. За това винаги имам за теб шоколад!

                                                     

Отпразнуването на този роман съвпада с личния ми празник и познанството с най-прекрасната жена за мен на тази земя- „Клиент №1“. Така, че наздраве да е за двойните поводи в живота ми.

 

 

Писмо за Теб/Силата на пръстена

Силата на пръстена е готова-2017.

Ако всичко е предначертано, какво ми остава, освен да разбера съдбата си и ако случайно нещо е пропуснато за нас в нея, а ние го искаме, то аз мога да  го допиша сам чрез мечтата ми...

Така изминаха десет години от как те живеят под звездното небе и Млечният път, а през денят отново гледат Слънцето без да знаят, че... ръката която записа откъси от историята им, вече живее в сърцата на хората по света...и много хора се възхитиха на тяхната любов. Е намериха се двама, които не я одобриха... но да приемем, че те са „солта“ на живота.

За да изненада любимата си жена, си позволи да създаде едно не много дълго писмо,с което да и се обясни в любов отново и отново. Освен това чрез него си помисли той-ако не съм изрекъл нещо, то сега е момента да го сторя, чрез него, за да не го забравям повече. Много често се случва, в мъжкото мълчаливо сърце да има повече изписани чувства, от женските викове за любов-си помисли той преди да започне да го съчинява.

„Когато казах „Да“ на въпроса: „какво още мога да направя за Теб“ чух отговора: „ами остава ти да се влюбиш в нея“. В самото начало на това, което чуха ушите ми се вцепених, но после се успокоих и направо преминахме към подписване на „официалното сключване на договор“ с вдъхновението, което ме водеше. В този миг се наложи да тръгна през непознатото, та чак до невъзможния за предсказване резултат! И ето ни днес вече 10-сет години...вървя с теб през живота. Още от самото начало от само себе си започнах да измервам стойността на живота си според ценността на избрания от мен път на Любовта, а не провала, които вървеше паралелно с всичко.

През това време докато се учех да обичам без да те задължавам с нищо, чувах разни неща, че  сполучливата Любов била като проклятието, а не като благословията. Правела хората прозрачни, отнесени и нереални-сиреч мечтатели. Но забравиха да вмъкнат едно нещо за нея, че тя е творческо надскачане над самия мен, и освободи цялостния ми порив, блокиран от сивите дебри на моята вечно страхуваща се природа-душа.

Защото Любовта в крайна сметка се оказа Дар както за теб, така и за мен. Когато разбрах, че от този Дар получих импулс да я споделя със Света. Но не това беше целта на Любовта ми, а да запазя едновременно  находката на този самороден и огромен къс оприличен от мен-диамант с име Любов. Бях ли способен да опазя тайната ни или това находище скрито зад нейните крехки рамене и тупкащо в гърдите ѝ от как се бе родила и вървяща по своя път? Можех ли да опазя Любовта ни, Господи? Да. Правя го всеки божи ден от първия порив причинил ми „съпротивата“, та до днес няколко века след това. Можех ли с въпроса си „Какво още мога да направя от себе си, към нея?“-да предположа, че Любовта  е като вдъхновението. Не работи  само за мен, защото е на свободна практика. Идва и си отива. Не сме само с теб „специалните“ в този миг, нищо, че се чувстваме така когато ни навестява...и прегръща.

Освен това разбрах, че когато задавам „правилните въпроси“ получавам навременна информация и не ми се налага да чакам повече...понеже и Любовта чака да я повикаме с въпроса „какво още можем да разгърнем в живота си“, а не „как да го направим“. Любовта е състояние, а не вещ и гравитира в нас-веднъж заразила ни, мъчно ни напуска. Освен ако не сме пройдохи решили „да разменят живота си“ за шише спиртна течност!

С времето разбрах, че това нанесе непоправими следи на и без друго „крехката“ ми душа. Обаче това не ме спря нито за миг да „наливам капитал“ към нея. Исках признавам си, да видя от това, какво точно ще излезе и до къде „сме готови“ да стигнем с теб. Извървяхме дълъг път и ето изминаха цели 10 години. Паралелно извървян и подреден от „някой който ми помага“. През това време опознавахме характерите си, въжделенията и вкусовете си, както и желанията си за живот. А перото ми само записваше посланията, които „понякога не мога да изрека пред теб“. С това разбрах, че съм „натрапникът“ в живота ти, а най-малкото бих искал да си отредя тази роля-сам. Исках да бъда просто човек постигнал „мечтите си с теб“!

Никога не съм смятал, че трябва да питам някого дали ще ми позволи „да бъда щастлив“, защото точно моето щастие не може да зависи от ничие позволение - когато и да било. За това не съм само консуматор на Любовта и не чакам пасивно „да ми се случи нещо в живота“, чрез нея. Любовта ме води и ще го прави всеки ден, където си пожелае и ми позволява да правя неща с теб, които не бих си причинил с никоя друга жена - просто така!

И когато един ден-Ти, да точно ти,жената,която обичам. Искам да знаеш само едно нещо: аз не съм по-различен от теб, просто станах сътрудник на Любовта чрез която ти получаваш даровете ѝ, в дните си, а аз се научих на много важни неща. Моля те сега, спри се и се отпусни за миг, когато четеш всички тези редове. Затвори очи и ме покани отново да напиша нещо красиво за теб, както в сърцето ти, така и върху всяка частица равномерно разстлана навред като килим-твоя кожа.

Никой не знае колко ще живеем, а от там и колко ще мога да ти служа, но колкото и да е това, аз сключих сделка да го направя за теб. С която ще прекарам живота си като сътрудник на пълен работен ден, за да мога винаги да поднасям онзи малък трепет, когато те видя в онази стая, която сменя мястото си през вековете, но не и топлината си... за теб.“

От един Сътрудник на  Вдъхновението – Аденсио.

(Чрез излизането на бял свят на "Силата на пръстена" аз празнувам 10-години от как се влюбих в теб и си те обожавам-ти знаеш това)...

Office Om Massage-Therapist

Без познанството на интуитивния път, нямаше да мога да уча от живота и да открия пътя си. Без мъдростта му нямаше  да започна да практикувам, и нямаше да мога да създам програмите, които ще завещая, един ден. Но до тогава ще се наслаждавам максимално на тяхното реализиране, както и на усмивките на хората, които преживяват програмите ми с благодарност.

Относно работата ми...  “Office Om Massage-Therapist”.

...Това се случва с всекиго, който започне „определена“ работа. Дори да я ненавижда и да се дистанцира, той/тя, отново и отново се дифинира чрез работата, на която се съпротивлява. Всяка „работа“ на която посвещаваш времето си, не зависимо от какъв пол си,  ти отдаваш съзнанието си. А тя на свой ред изпълва живота ти със своята действителност, която генерира.

За жалост много хора пренебрегват тази истина и си избират някакво поприще, защото им се струва вълнуващо или предлага възможности за много пари, или изглежда престижно. Раздават се „за своята работа“, но постепенно се чувстват празни, неспокойни и дори сковани. Времето което е основен ресурс на планетата, и което той/тя би трябвало да прекарва в работата, която „обича“, започва да им тежи все повече и много скоро рязко се чувстват ограничени и хванати в капан. Така мнозина се „присъединяват“ към  многобройните легиони водещи живот на тихо отчаяние, неудовлетворени, нещастни и несигурни. Но примамливостта на финансовата „сигурност“ в комбинация със страхът от неизвестното ги спира хората, да променят своят живот и въпреки, че осъзнават, че пилеят енергията си за да намират оправдания за сегашното си положение, продължават да си придават чувство на смисъл.

За наша жалост ние сме това, което правим, и колкото повече го правим, толкова повече се превръщаме в него. Единствения възможен изход е да променим живота си. И е хубаво да съзнаваме, че занижаваме ли очакванията си, ще убием мечтите си, а човек без мечти е с единия крак в гроба.

За това много пъти съм заставал на онзи „кръстопът“ когато бях още ученик в 7-8-ми клас, и съм се питал „какво да избера да правя през остатъка от живота си“, което да е отвъд външните ограничения на пари, слава, престиж. Което да искам с цялото си сърце и душа да правя ден след ден, час след час, минута след минута и да знам как мога да прекарам разумно и организирано времето си, което ми е „дадено“ тук на Земята.

„Ние хората може и да не измерваме достойнствата на работа си според времето,но именно според него я преживяваме.“

                                                                                            Кент Нърбърн

Дали е редно да мислим за работата си като призвание изхождайки от корена и „зова“, не знам, но... Всяка една работа, която искаш да вършиш би трябвало да те призове първо и след това да е гласът ти на твоята истинска същност, която имаш да покажеш на света. Призванието ни е много повече от „работа“, която се разменя за пари. Също така може да бъде различно и от професията, която си учил, специализирал или упражняваш в момента.  Призванието е онова нещо, което те изпълва от вътре с чувство за смисъл и те кара сутрин да си отваряш очите. Всеки от нас би било добре да го избере, защото му позволява да изразява живота си, а не заради парите или заради илюзорния престиж. Това е ключът към любовта... Обичайки себе си, обичайки това което правиш ще можеш да обичаш и още и още...

Когато открих първичното си призвание да правя масажи го прегърнах толкова силно, че никой с нищо да не може да ме засегне-докосне и да ме „разкандърдиса“ да се разделям с него. Мисля, че малцина имат такъв „късмет“, да не се поддават. Виждал съм как хората търсят работа всеки тен и не я намират(бил съм като тях), защото не мислят, че могат да я създават, и не го правят. И съм се чудел защо? Дали защото когато търсят работа са с погрешна цел и съответно  не достигат до нищо значимо! И каква полза от спечелените пари след като изгубват сърцето си! Доста рано мисля, че на такива хора дните им се превръщат в артикул, който разменят за пари и започват постепенно да се свиват, изсъхват и умират.  Не позволявайте живота да се отдръпва от вас, само защото не следвате пътя си или призванието си,  защото „залагате“ на сигурността, за която някой доста старателно ви е „подхлъзнал“. Признавам си, че ми се струваше доста неадекватно, някой да се остави просто така „живота да го смазва“, и собствения му живот да иска да издъхне в ръцете му. И до ден днешен наблюдавам този кошмар... как хората правят много неща, но не и това за което всъщност са родени.

Когато започнах с изучаването на масажите мислех от сутрин до вечер-признавам си, за тях. Дадох си достатъчно време да сверя дали това наистина е това с което искам да се занимавам всеки Божи ден. Да,  мога да и позволя да ме погълне този вид работа, докато тя стане част от мен и аз се слея с нея. Няма да крия, че това преди точно 20-сет години не ми изглеждаше „сигурно“, или може би не разбирах хоризонта на тая дума. Но през това време си бях дал и едно обещание, че не си струва да се обвързвам с каквото и да било, ако това убива любовта към призванието ми, задушава ме или ме „призовава“ да избирам между него и нещо друго.

          След като съм открил „какво гори в мен“, го разпалвам всеки ден. Разбрах, че след като избрах Призванието си, а не „работата, намерих покоя си. Но ако бях избрал „работата“ вместо призванието си, днес сигурно много хора щяха да са ме чували да казвам, че ми остават само 10-15 години до пенсия и живота ми тогава ще „започне“. Освен това сигурно щях да се питам всеки ден, колко ли добър щях да бъда, ако бях продължил,да практикувам масаж!!!

О, Господи, благодаря ти за призванието ми да докосвам хората!