Не ме интересува...

"Не ме интересува с какво си изкарваш прехраната. Искам да зная за какво копнееш и дали смееш да мечтаеш за срещата си с обекта на своя копнеж.
Не ме интересува на колко си години. Искам да знам дали би поел да се изложиш на риск заради любовта, заради мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува в какви кръгове се движиш. Искам да зная дали си докоснал сърцевината на собствената си скръб, дали предателствата от живота са те направили по-открит, или си се сгърчил и затворил от страх да не те наранят отново.

Искам да зная дали можеш да седиш с болката, моята или твоята, без да помръднеш, за да я прикриеш, потушиш или премахнеш.

Искам да зная дали можеш да изживяваш щастието, моето или твоето, дали можеш да танцуваш от радост и да оставиш възторгът да те изпълни чак до пръстите на ръцете и на краката, без да ни предупреждаваш да бъдем внимателни, да бъдем реалисти, да не забравяме ограниченията на човешкото...
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да зная дали можеш да разочароваш друг, за да бъдеш верен на себе си; дали можеш да понесеш обвиненията в предателство, но да не предаваш собствената си душа, дали можеш да бъдеш обезверен и по този начин достоен за доверие.

Искам да зная дали можеш всеки ден да виждаш красотата, дори и когато тя не изглежда красива, и дали умееш да подхранваш живота си от нейното присъствие. Искам да зная дали можеш да преглътнеш провала, твоя или моя, и независимо от това да застанеш на брега на някое езеро и да извикаш към сребърната пълна луна: "Да!".

Не  ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да зная дали след нощ на мъка и отчаяние можеш да станеш, отпаднал и съсипан до изнемога, и да направиш необходимото, за да бъдат нахранени децата.
Не ме интересува кого познаваш и как си се озовал тук. Искам да зная дали можеш да застанеш заедно с мен в средата на огъня, без да трепнеш.
Не ме интересува къде, какво или с кого си учил. Искам да зная кое е онова, което те поддържа отвътре, когато изгубиш всичко останало.
Искам да зная дали умееш да оставаш насаме със себе си и дали наистина харесваш собствената си компания в моменти на празнота."

от интернет

А, защо плачеш сега!!!

А, Защо плачеш сега? 

Ако сте гледали филма „Разговори с Бог“/Conversations With God/ или случайно сте чели и една от книгите „Разговори с Бог“ може би ще знаете отговора ми…Но сега ще ви кажа, за да не се лутате. 

Бях страхливо дете и много ми беше трудно да потърся помощ от някого или от нещо. Така ми се струваше, че преминавах през всеки ден и дори нямам спомен как стана това, че днес съм тук. Може би Бог наистина ме е носил на ръце в онези трудни за мен моменти. Вървях и следвах пътя си понякога със затворени очи, защото не знаех какво правя тук. Чувствах се като непоканен и наистина ми беше странно. Когато прописах отново не срещнах никакво разбиране от никъде, но продължих, защото усещах вътре в себе си, че това е пътят ми. Продължих да вървя по пътя си и писах. Така стигнах до тук и продължих да пиша, защото виждах, че това наистина ми харесва. Да споделям всичко няма значение колко е значително или не е(за някого). За мен всичко е от значение. 

Отново днес гледам филма „Разговори с Бог“ и се разплаках на достатъчно силния момент за мен. „Да“. Това беше най-силното и стойностно „Да“ което някога съм чувал(и повтарял след това). На този миг още първия път се разплаках и от тогава всеки път това е нещо толкова прекрасно и „смазващо“ роговицата на очите ми със секрет наречен-сълзи. 

Когато му се обадиха от издателство „Хаптън Роудс“ за да му съобщят на Нийл Доналд Уолш, че книгата му е одобрена за издаване и е на път да стане издаван автор с тираж от 5.000 копия(първоначално), той седна на стола си и не можеше да повярва. Замисли се, какво ли ще стане с него когато близките му хора я прочетат. А от среща Боб Фридман от издателството му каза, че харесва неговият оптимизъм. Малко след като приключи разговора с издателя си, Нийл извика „Да“ и вдигна ръка със слушалката, която държеше и счупи лампата, която осветяваше това събитие. Това беше най-силното и стойностно „Да“ което някога съм чувал и повтарял веднага след това. 

 Разплаках се отново и отново се развълнува сърцето ми-признавам си, защото това наистина е велик Дар да чуеш, че книгата която ти я диктува „интуицията“ или Бог ще завладее света на мига. Още преди няколко години когато гледах този филм за първи път благодарих от сърце, че имам възможността да видя това и да го преживея. Пожелах си книгите на Христо от Лясковец да стигнат до всички точки на света и да знаят, че от този малък град се е родил такъв „обикновен“ човек с (не)обикновено перо и стил на писане. 

За мен е чест да бъда тук на тази Земя!!!